Интересни факти

[JHM 1796]

Знаете ли защо бутилките за вино са 750 милилитра ? А не да речем – 1 литър (1000 милилитра) ? 

19 век - основните клиенти на френските производители на вино са англичаните.  Английската единица за измерване обем на течност  е  ′ ′ имперски галон ′ ′, равняващ се на 4,554609 литра.  За да се опростят сметките при преобразуването  на мерните единици французите транспортирали виното от Бордо в 225 литрови бъчви или точно 50 галона, съответстващи на 300 бутилки от 750 мл.  (75 сантилитра) За да им е по-лесно, те приели, че 50 галона = 300 бутилки.
 И така, един галон съответства на 6 бутилки.
 Всъщност това е причината дори и днес кашоните с вино често да бъдат по 6 бутилки.
Виното също е и култура! Наздраве !🍷

[dandilov 2858]

В контекста на горното, във Франция е прието, че една бутилка от 750 мл. е "порционът" за двама души при едно хранене. От там са измислени и малките 375 мл. бутилки, които се дават на човек при пътуване в самолет, влак и т.н.

Наздраве!

[vesivanova 1069]

http://www.trimbul.com/bg/k2-showcase/theory/item/236-third_pole_geodesy.html

Просто обяснено и доста интересно. За мен. 

Не е лесно да го разкажа, като приетите неща по-горе. Малко по различно.

Редактирано 27 Март, 2021 от vesivanova

[ceco_accord 6125]

12.04.1961 - 60 години откак човек напусна планетата Земя. 

България също изпраща човек в космоса- Георги Иванов! Човекът с най-спокойният пулс в историята на орбиталните полети.

На 10 април 1979 година се превръщаме в шестата държава в света, изпратила космонавт в орбита!

После още един и след това - кво?

[tony® 100]

След това правим "космическа храна",т.е. за консумация в космоса.Не зна дали още се произвежда,но все е нещо.

[ceco_accord 6125]

Поне тогавя бяхме 1 от 3-мата производители на космическа храна. Наша е и първата орбитална оранжерия, а и до днес имаме апарат мерещ марсианската радиация.

[JHM 1796]

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ:
Най-високият връх на Балканския п-в се
намира в България - вр. Мусала- 2925м!
Селото с най-голяма надморска височина
на Балканския п-в се намира в България - с.
Орцево - 1555м. (център) - 1606м!
Д Най-високата жп-гара на Балканския п-в
се намира в България - гара Аврамово-
1267м!
Най-високото езеро на Балканския п-в се
намира в България - Леденото- 2709 м!
Най-високият водопад на Балканския п-в
се намира в България - Райското пръскало.
Пръските на водопада падат от невероятната
височина от цели 124 метра!
Най-големият подземен водопад на
Балканския п-в се намира в България,
пещерата Дяволското гърло - 42м!
Най-горещият гейзер в Европа и на
Балканския п-в се намира в България-
Сапарева баня 103°С!
Най-високият язовир на Балканския п-в
се намира в България - язовир Калин в Рила
планина - 2394м!
Ценете забележителностите на майка
България!
Малка държава, която ни дава толкова
много красота!
 

[JHM 1796]

Ето и няколко интересни факта за живота на Георги Раковски.

1.Георги Раковски е самоук, но успява да научи различни езици, някои от които са гръцки, английски и френски. През 1837 година заминава за Цариград и там става един от учредителите на „Македонското дружество“, което цели освобождението на българите от турска власт. Под влиянието на Иларион Макариополски и Неофит Бозвели, Раковски се включва в борбата за църковна независимост.

2. Осъден на смърт

През 1841 година Георги Раковски заминава за Браила, където се готви за бунт. Успява да си издейства гръцки паспорт и се подвизава под името Георги Македон. За участието му в Браилския бунт през февруари 1842 година, Раковски е осъден на смърт. Той успява да избяга с помощта на гръцкия посланик в Цариград Маврокордатос. Раковски бяга в Марсилия и там прекарва година и половина.

3.Когато се завръща в Котел, заедно с баща си, Раковски взима участие в борбата на местните еснафи срещу чорбаджиите. Обвинени са пред турските власти за бунтовници и са осъдени на седем години затвор. Откарани са в Цариград за излежаване на присъдата и там остават от 1845 до 1848 година.

4. Тайното общество и трибагреника – бяло, зелено, червено

След започването на Кримската война Георги Раковски заедно с група българи създава в Свищов Тайно общество, което събира пари за освобождението и трупа сведения за османските войски, които предава на руското военно командване. Тайното общество приема за знаме на бъдещата българска република трибагреника – бяло, зелено и червено. Дейността им обаче е разкрита и Раковски отново е арестуван.

5. През 1854 година Георги Раковски организира чета от дванадесет души и заедно с тях обикаля Източна Стара планина. Тогава опитва да се свърже с руските войници, които по това време се намират на юг от река Дунав. На есен руската армия се оттегля и Раковски разпуска четата. Известно време се крие в Котел, където пише за преживяванията си в цариградския затвор. По това време написва и поемата си „Горски пътник“.

6.През 1860 година Раковски се премества в Белград. Там през 1861 година започва да издава вестник „Дунавски лебед“, в който се разискват теми от просветно, политическо и стопанско естество, а също и такива за единството на българския народ и църковно-националната борба. В края на 1861 година „Дунавски лебед“ спира да излиза и в последния брой Раковски съобщава „Българите обичат да четат, но не обичат да си плащат абонамента“. Други вестници на Раковски са „Бранител“, „Българска старина“ и „Будощност“.

7. „План за освобождението на България“

През 1861 година Раковски пише „План за освобождението на България“ и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград“. Тези негови съчинения дават началото на нов етап в развитието на Георги Раковски. Той иска да организира армия на територията на Сръбското Княжество, с помощта на която да вдигне на въстание българското население. Така през 1862 година Раковски става председател на Привременното българско правителство.

8. Организиране на чети в България

В края на 1866 година Раковски прави „Върховно народно българско гражданско начало“ в лицето на Тайния централен български комитет (ТЦБК). Неговите цели са да организира и изпраща чети в България и така да се сложи край на безразборното прехвърляне на такива чети по българските земи.

9.През 1866 година Георги Раковски посещава Руската империя. Известно време прекарва в Кишинев, Киприяновския манастир и Одеса и преминава през българските колонии в Южна Бесарабия. Неговата цел е да събере пари за организиране на въоръжени чети, също така и да подготви участието в тях на бесарабски българи. Той не постига голям успех с намирането на пари, заради натиска на руската полиция върху българската общност в Одеса.

10.На 1 януари 1867 година организацията на Раковски издава „Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято“, в който са записвани организационния принцип на изграждането на четите и правата и задълженията на самите четници. Раковски вярва, че със създаването на добре организирани чети ще може да се вдигне народа на борба и ще се постигне освобождението му. През пролетта на 1867 година са прехвърлени четите на Панайот Хитов и на Филип Тотю. На 9 октомври същата година Георги Раковски почива от туберкулоза.

[ceco_accord 6125]

Джон Пембъртън създава "Кока-кола", за да се отърве от морфина.

Докато е на военна служба, д-р Пембъртън е ранен в гърдите.За да облекчи болката, той вземал морфин.Раната зараснала, но пристрастяването към наркотиците, съдържащи опиум останало.Пембъртън решил да разработи рецепта, базирана на листа от кока, която също облекчава болката, но не съдържа опиум и може да се купува свободно.

С добре планирана рекламна стратегия по-късно бизнесменът Ейза Кандлер превръща напитката във водещ продукт на световния пазар.

[linkmystica 4]

По време на финала за Купата на Лигата в Англия през 2005 г. е бил регистриран рекордно висок шум на стадиона. След гола на футболиста на „Ливърпул” Рийзе във вратата на „Челси” феновете на мърсисайдци викнали с мощност 130,7 децибела. Това постижение дори било записано в Книгата на рекордите Гинес. Предишният рекорд бил 128,74 децибела, регистрирани през 2000 г. по време на мача на американския „Денвър Бронкс”.

[ceco_accord 6125]

В Япония има едно негласно правило.

Тези,които идват най-рано на работа паркират на най-отдалечените места. Тези които по някаква причина закъсняват, знаят че ще паркират много близо и няма да загубят време и работата си. Това го наричат взаимопомощ.

[ceco_accord 6125]

Гледам ги англичаните как си правят реклама с тоя Стоунхендж. През няколко дни филм по Дискавъри, по Нешънъл Джиографик, по други телевизии.

Били турени там 2400 г. пр. Хр.

За едни каминяци, дето нито един археолог все още не е установил за какво служат, от кого са сложени там.

Установили са само, че огромните вертикални камъни, тежащи 30 тона, са пясъчник и са примъкнати от 30 км, а по-малките сини камъни, тежащи 2 тона, са докарани от скали с вулканичен произход в Уелс на около 240 км. Предполагат, че мястото е служило за окултно-лечебни цели.

И толкоз.

И шум до Бога.

Замислих се и направих аналог с Варненското златно съкровище, което е по-старо от Стоунхендж с поне още 2000 години.

От 4400 г. пр. Хр.

294 гроба.

Само в гроб №36 са открити 857 златни предмета.

Общо са 3000.

С чистота на златото 23,5 карата. Почти съвършено.

С уникална ювелирна обработка.

За първи път в света.

2000 години преди египетската цивилизация и Стоунхендж.

Колко от нас знаят, че иде реч за цивилизация от около 200 000 човека, населявала земите около Девненското езеро, Дуранкулашкото езеро и крайбрежието на Добруджа до устието на Дунав?!

И че този народ всъщност е първият в света с ясни признаци за държавност и владетели.

Самият факт, че в някои от гробовете са положени владетелски скиптъри и други владетелски символи е достатъчен.

Да не говорим за фината керамика с идеално гланцирана повърхност, оцеляла почти 7000 г.

За Бога, тази цивилизация е боравела тогава с числото π - 3,14.

Да не говорим за все още неизследваната култура, останала от този народ уж "изчезнал" през същото това Пето хилядолетие преди Христа. Как пък друго не разбраха за него, но веднага установиха, че бил изчезнал.

А дали е изчезвал изобщо?

Дали само не се е преместил и по-късно плавно се влял в тракийските народи?

А това , че не е изчезнал е лесно доказуемо. ДНК хаплогрупата на този народ е G2 и днес се среща при около 5% от населението в България.

А колко българи знаят за древния протоград на Птиците, открит наскоро край Пазарджик, където бяха намерени златни украшения на възраст 8000 г.

Древен град с основи, по които може да се съди, че е бил обитаван от най-малко 4000 човека.

А колко туристи могат да видят този уникални открития?!

Почти никой не знае къде е некропола. Да не говорим, че е с ударени кепенци.

А какво е направила държавата ни, археологията ни, за да популяризира некропола, да продължат разкопките, да стане световна сензация, защото е уникален, а държавата ни и община Варна да печелят милиони от прииждащи туристи?!

С бетониране на дюни и плажове туризъм не се прави.

Автор: Георги Георгиев

[Krasi-mir 1572]

Off Topic

преди 16 минути, ceco_accord написа:

За едни каминяци, дето нито един археолог все още не е установил за какво служат

Aнгличаните са царе да правят от нищо туристическа атракция. На тези камъняци съм виждал кемпери и мотоциклети с италианска, и испанска регистрации.

Когато дойдох тук, преди 19г главния път от Лондон за Югозападн Англия минаваше на 20м от камъните. Можеш да спреш и дя ги снимаш през оградата, без да платиш вход, само стотинки за паркинг. Много скоро след това направиха обходен маршрут, паркинг на 1миля, и автобуси за мераклиите. Говори се за строеж на тунел, за да се избегне замърсяването на района.

 

Ама както казваш 

преди 26 минути, ceco_accord написа:

А какво е направила държавата ни

 

 

[ceco_accord 6125]

Off Topic

Държавата прави по нещо -тук/таме, само ако определени нейни (тоест наши) служители имат пряк интерес от това. Не е малко - особено за тях, но да сме благодарни и за тоя достъп. Иначе ще си мислим че историята почва и свършва с нас, но в общия случай само повтаряме грешките от нея.

 

[JHM 1796]

В КАРЛОВО Е ИМАЛО ЦАРИЦА НА РОЗАТА ПРЕЗ 1930 ГОДИНА, ЦАР БОРИС ТРЕТИ ПРИСЪСТВАЛ НА ПРАЗНИКА

Елена Пулиева от известния възрожденски род, в който е и коренът на най-големите български дарители – братята Евлогий и Христо Георгиеви, е била Царица на розата в Карлово през 1930 година. На празника на маслодайното цвете присъствал лично цар Борис Трети. В подкрепа на тези факти свидетелстват документи от личния архив на Иван Чонов и неговата кореспонденция с Христо Григоров – родственик на Елена Пулиева.

В писмо от 1930 година на карловеца Георги Якимов /брат на Ганчо Якимов, кмет на града през 1918-1919 година/, Георги – розопроизводител, крупен търговец и собственик на Туристическо-пътническа агенция „Омния“, пише:

„Драгий Тинко,
Пристигнахме благополучно.
Моля, нареди Койчето фотографа да ми изпрати веднага всички снимки.
Също нареди да ми се изпрати един хубав портрет от царица на розите – Г-ца Пулиева, облечена и украсена с рози.
Веднага.
Поздрав на всички

Г. Якимов“. Писмото е изпратено от София и носи дата 10 юни 1930 година.
Родственикът на Елена Пулиева потвърждава, че по фамилни данни именно тя е била царица на розата през 1930 година. Цар Борис е присъствал на празника в Карлово, а в архива на БНТ се пази видео лента от тогава.

Шест тематични витрини с автентични документи и снимки са подредени в момента в къща „Райно Попович“ в Етнографски комплекс „Старинно Карлово“. Две от тях са етнографски, две – за 28-ми Стремски полк и две – посветени на розопроизводството, розобера и Царицата на маслодайното цвете в Карлово през далечната 1930 година.

Източник: Пресцентър община Карлово

[ceco_accord 6125]

А ЗНАЕТЕ ЛИ ЧЕ:

Откривателят на легендарната бактерия лактобацилус булгарикум / , Lactobakterium Bulgaricum Grigoroff/ д-р Стамен Григоров отказва да работи за Швейцария и Бразилия и се завръща в България, за да работи за родината си?

Знаете ли, че в Япония, върху кофичките с българско кисело мляко, боготворено от японците стои името на легендарния доктор? Въпроса ми е: ЗАЩО ТОВА ИМЕ НЕ СТОИ И ВЪРХУ НАШИТЕ КОФИЧКИ С КИСЕЛО МЛЯКО? А отговорите са няколко и ги оставям на вас!

И най интересното, което малко хора знаят е, че по време на Първата световна война гениалния доктор открива, че войниците, които ядат мухлясал хляб, не се разболяват от холера и туберколоза. Реално с това наблюдение д-р Стамен Григоров открива пеницилина, почти наравно с Албер Калмет и Камий Герен, които обаче публикуват откритието си малко по рано и затова днес те се смятат за откриватели на пеницилина.

Толкова за гениалния доктор българин и неговата Lactobakterium Bulgaricum Grigoroff И КОРИЧКИТЕ МУХЛЯСАЛ ВОЙНИШКИ ХЛЯБ.

В памет на гения!

 

[policeman 1073]

В духа на темата нещо доста интересно и заинтригуващо. Лично аз останах изумен колко умело се манипулира историята от силните на деня. Видео 🤔

[ceco_accord 6125]

🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬
Думите на един чужденец за 02 юни: "Когато за пръв път чух, как в 12 часа на 2 юни неистово завиха всички противовъздушни и противопожарни и заводски сирени в столицата... ужасно се изплаших. “Война” – помислих си за части от секундата и се заоглеждах за някакво скривалище... И в следващия момент видях нещо съвършено потресаващо: всичко спря! Не се шегувам, приятелю – в милионната столица (а, както разбрах впоследствие, и в цялата страна) спря всякакво движение – автомобилите и градският транспорт, хората по улиците и зад прозорците в работните си кабинети, учениците, гонили до преди секунда топка... Стана неестествено тихо... Уверявам те, приятелю, София е единствената столица в света, където веднъж в годината можеш да чуеш... такава тишина... Само воят на сирените!
След три минути, когато всичко се върна към нормалния си ритъм, се сетих, че са ми разказвали за някой си техен герой Христо Ботев – поет и революционер, който с присъщия на ненавършените си 30 години, а и на възбудата на епохата авантюризъм, повел на вярна смърт група също такива невръстни търсачи на остри усещания, уж обединени от мъглявата представа за “свободата на отечеството”... Всички емигранти в Румъния, те отвлекли австрийски кораб, принудили капитана да ги свали на българския бряг и след няколко дни битки, естествено, са били напълно разбити от редовната и въоръжена до зъби турска войска... В този ден, на 2 юни, бил загинал самият Ботев (по непотвърдени данни – от “приятелски” куршум). Накратко – това е историята. Чувал я бях, но да ти кажа право, не бях особено впечатлен – приключенска му работа... Авантюризъм и малко безотговорност.Така мислех до момента, в който на 2 юни се озовах в епицентъра на тази смразяваща тишина и неподвижност...
Оттогава, всяка година чакам този ден, за да видя, дали ще се повтори, дали ще е същото. Дали някой от по-младите няма да се зачуди защо и дали изобщо да се спира... Вече много години живея в България, пред очите ми са се променили много неща. Но тези три минути се проектират от година в година... 2 юни ме е заварвал в много от големите градове на България и в малкото планинско селце, където живея. Но картината навсякъде е една и съща. Хора, спрели да помълчат, да се сетят за подвига на един недоживял Христовата възраст авантюрист, да му се поклонят или, може би, да го осъдят – но така или иначе в тези 3 минути мислите на 7 милиона българи са концентрирани в едно и това едно, в крайна сметка, е страната им, България. Що се отнася до мен, чужденеца... Аз в тези три минути... обикновено изпитвам позорното чувство на завист. Да, аз завиждам – на целия български народ и на всеки българин поотделно."

[kvd74 646]

Цецо, на мен пък ми звучи доста измислена тази история, написана от онези, които преиначават и омаловажават историята, понеже за това им се плаща.

Първо, като зачетох и ми се понавириха очите, и после започнаха за изкачат фрази на които не им е мястото в един такъв разказ. Такива, които насочват мисленето в исканата от пишещия посока.

Първо:   - " някой си техен герой", - Да, виждаш, ли някой си...

после- " търсачи на остри усещания", - Понеже не е имало бънджи скокове...

-"по непотвърдени данни – от “приятелски” куршум", - Разбира се, трябва да внушим пак, че българите не стават за нищо...

-" приключенска му работа... Авантюризъм и малко безотговорност" - Пак, понеже е нямало бънджи в Румъния, не друго...

-" един недоживял Христовата възраст авантюрист" - Айде още веднъж, ако някой не е разбрал какъв е бил Ботев...

-"да му се поклонят или, може би, да го осъдят " - Да, да осъдят, по-точно действията му, като неправилни... Има и такива.

Пример- отивам в Ямбол, разглеждам центъра и решавам да вляза в нещо като музей, който преди това е бил джамия на около 500г. Зяпам и до мен идва една музейна служителка и започва да ми разказва историята по онова време- търговия, богатство, нерде Ямбол, нерде Стамбул. Обаче видиш ли появили се такива, като Ботев и започнали да бъркат нещата. А накрая и  руснаците минали Дунава и съвсем объркали нещата, мирния и богат живот.

Погледнах ѝ баджа за да и видя името, може пък да е наследник на великия везир от 15 век. Ма не, Стефанова си беше.

Така, че, Цецо, да ме извиниш за критичното мислене.

[ceco_accord 6125]

Off Topic

"Тежко брате се живее сред глупци неразбрани" е писал Ботев, далеч преди да тръгне. Значи е съзнавал че ще погине, поради липса на подкрепа. Това не е ли авантюра? Ние с теб днес ще отвлечем ли автобус и с още дузина ще се изсипем ли на жълтите павета, за да вземем властта? А после кво ще я правим?

Вечна му памет на Ботев и останалите "знайни и незнайни", саможертвата им не е напразна, но на какъв хал сме сега, когато сме свободни и пак безотговорни? Почитта към тях бе целенасочена държавна политика (макар по користни цели), иначе малцина щяха да ги помнят ако ги нямаше в учебниците и датите не се честваха. Паметта на народа е къса без подсказки - това е видно. Друг е въпросът в чия угода са.

Иначе материалчето ме "хвана", та го споделих заради датата и интересният факт за сирените в него, без да се заглеждам в квалификациите - ясно е че творчеството е субективно. Ако задълбаеш, ще усетиш че вероятно е писано още по соц-а и е съмнително дали е правителствена поръчка, както и опозиционна.

Критичното мислене винаги е смислено и в мен няма укор към коментара ти, както и към текста. Човек е свободен чак когато не осъжда другите, което не значи че е аморфно безмозъчно, така че - мерси за споделеното.

 

[ceco_accord 6125]

ГЕНИЯТ АНТОНИО ГАУДИ

 

Знаете ли защо всички таксита в Барселона са черножълти?

Това е в памет на Гауди, който виртуозно е съградил неповторимите си сгради, катедрали и паркове в неговия обичан град. Според каталунската символика, черното е цветът на траура, а жълтото цветът на позора. А ето и как се стига дотук.

Антонио Гауди е блъснат от трамвай докато е разглеждал облаците, на 07.06.1926, когато е бил на 74 години и в този момент активно е вървяло строителството на невероятната Саграда Фамилия. Получил е силен удар в главата, имал кръвотечение от ушите, освен раздробеното бедро и счупените ребра. Часове наред са го подритвали на улицата и никой не е искал да го закара до която и да е болница, за да не си цапа колата, а е нямал и пари. Взели са го за клошар. Бил е с износени дрехи, покрити от прах от строежа и скъсани обувки, тъй като за големия Гауди това не е било важно.

Вътрешни и външни кръвоизливи, дълги часове безпомощен на улицата. Вероятно изобщо не е дошъл в съзнание.

Впоследствие е откаран от пазителите на реда в болница за бедни, където Гауди умира.

Погребан е в гроб с неизвестни бездомници.

Чак след няколко дена разбират грешката си и го местят в криптата на Саграда Фамилия. . Всичките му пари от проектиране на къщите, парка, общинските поръчки отиват за грандиозните му проекти, а Саграда Фамилия го фалира. Изключително скромен и над нещата. Като повечето гении.

Тогава кметството на Барселона издава разпоредба - всички файтонджии и таксита на града отсега и завинаги да носят цвета на траура по великия Гауди и цвета на позора на човешкото коравосърдечие.

Не само таксита са оцветени в негова чест. Трамваите спират да се движат за цели 80 години!

А Гауди е направил толкова много за Барселона. Ето построените от него шедьоври, с които оставя своя неповторим почерк в каталунската столица:

1883–1888 - Дом Висенс, Барселона

1884–1887 – Имение Гюел, Барселона

1886–1889 - Дворец Гюел, Барселона — паметник на световното културно наследство от ЮНЕСКО, 1984

1888–1894 – Училище и манастир на ордена на Света Тереза от Авила

1891.... Храм на Свeтото Семейство - строителството продължава и до днес, а до завършването на цялостния проект има още много!

1895–1898 – Винарски изби на Гуел , Гарафа

1898–1904 – Къща Калвет, Барселона

1900–1902 – Къща Фигерас на улица Белесгуард, Барселона

1900–1914 - Парк Гюел, Барселона - паметник на световното културно наследство от ЮНЕСКО, 1984

1901–1902 – Имение Мираляс

1904–1906 – Къща Батло , Барселона

 

Барселона го боготвори и има защо.

Бил съм там и наистина нещата му са велики. Дай Боже всекиму да ги види - ще погледне и на света по друг начин.

 

 

[Plamen-CRV 624]

Български килими красят Бъкингамския дворец, Версай и домът на Мик Джагър.

Фабриката се намира в Костандово - малък град в община Ракитово, която обаче разполага с най-големият стан в цяла Европа, на който могат да се тъкат килими с площ до 140 кв.м.

Всички килими са тъкани ръчно, от 100% истински материали и багрила.Направата на един килим отнема няколко месеца и уменията на дузина сръчни ръце, изпод които излизат чудни творения.Цената за изработка е 300 евро на кв.м.

Британското кралско семейство всяка година си поръчва по един килим от Костандово.

"Най-престижната работа беше, когато взехме поръчка за изпълнението на приемната на кралица Виктория.На килима имаше табела "Произведено в България", която е била жестоко обсъждана и атакувана, че това не може да се направи в България.Това е подхранвано от съпруга на кралица Елизабет.Филип е грък, който казал, че е от тази част на Европа и там не може да се направи такова нещо.

Преди да предложат килима на нас, са го предложили на 4-5 фирми, които като са разбрали за какво става въпрос - отказали", обяснява собственикът Нино Парпулов.

След английската кралица, и рок легендата Мик Джагър също е избрал българските килими.

"Изуми ме коментарът в едно списание, на което попаднах случайно.Казал е, че когато се развежда, че всичко дава, но килимите си остават за него.Внучката на Чърчил също даде два килима поръчка.Тони Блеър - за приеманата на Даунинг Стрийт", допълва собственикът на фабриката.

А една от работничките споделя:

"30 години съм килимарка, най-трудният килим ми е Наполеона да го работа.Защото там се работи с 80 цвята.".И допълва, че няма по-голяма гордост от това собственият ти килим да краси най-известните дворци в Европа.

"Ако имам такъв шанс да отида и да видя каквото сме изработили, да е постлано там, ще се гордея много и ще се радвам, че съм дала от себе си нещо, за стъпят хората на нашите килими."

В Костандово са правени и килими за замъка Алнуик, в който са заснети част от снимките на Хари Потър.

 

[Plamen-CRV 624]

Япония: 50 000 японци са на възраст над 100 години!

И след 15 години от столетниците в Япония ще има повече от един милион души.

Защо?

Няма други страни в света с такива постижения по отношение на продължителността на живота и качеството на живот.

Някои ще предположат, че тайната на дълголетието им е, че ядат сурова риба и водорасли.

И ще бъде погрешно.

В света има много държави, особено тези, разположени на брега на топлите океани, където местните хора ядат морски дарове, плодове и зеленчуци от сутрин до вечер и живеят наполовина по-малко.

Тайната на дълголетието се крие във факта, че японците са единствените хора на Земята, които, когато общуват, се опитват да не развалят настроението на събеседника си.

Невъзможно е да се намери по-позитивна държава в света.

Затова виждаме истинско икономическо чудо, те нямат земя, нямат къде да сеят ориз и да градят градове, нямат абсолютно никакви природни ресурси. Но те са и най-богатата нация в света. Средната заплата на японец е три хиляди и половина долара.

Защо ви разказвам за тези невероятни постижения? Факт е, че тайната на успеха на цяла държава се крие във факта, че японците бяха сред първите, които се научиха да контролират мислите си. Осъзнавайки перфектно, че негативните мисли убиват не само настроението на събеседника, но и неговото здраве и бъдещето му.

Те взеха и изпуснаха думата „не“ от езика си.

Това беше направено по естествен начин, защото всеки от тях в училище, у дома, на работа, контролира мислите си и не позволява негативните мисли да разрушат живота и бъдещето на другите хора.

За съжаление в повечето страни хората не разбират, че мислите са семената, от които ще израства тяхното бъдеще, бъдещето на децата им, бъдещето на тяхната компания, бъдещето на тяхната страна.

[ceco_accord 6125]

Off Topic

Както е казано, у всеки от нас живеят 2 вълка - добър и лош и надмощието на единия над другия зависи от това, кой от тях храниш по-често.

 

[Митко Йотов 1257]

От 27 държави в Европейския съюз , само две пишат на собствената си азбука , една от тях е България !

[kvd74 646]

На 19.06.2021 г. at 11:05, Plamen-CRV написа:

 

@Plamen-CRV Не искам да ти развалям настроението ✋😁, но искам да отбележа, че "японското икономическо чудо" е взето за модел от СССР при възстановяването им от войната до около 1956г.

Всяка рационализация, която е водела до икономия и увеличаване на производството, се е заплащала допълнително на екипа участвал в осъществяването и.

А богатството е относително нещо.

[Plamen-CRV 624]

Гледайки еволюцията на Лада от годините на СССР си мисля, че "добре" са плащали за всяка рационализация.

Това е в кръга на майтапа и без лоши чувства 

[JHM 1796]

През тази година,се навършват 1341години,от битката при Онгъла и 1340 години от Аспарухова България!

Мълчанието е страшно....😔!

 

[Митко Йотов 1257]

https://en.wikipedia.org/wiki/Car_and_Driver_10Best

Това е плашещо. 

Редактирано 7 Август, 2021 от Митко Йотов

[ceco_accord 6125]

В памет на Борис Стругацки!
""Робството не започва от робовладелците. 
Робството започва от робите. 
То не започва когато някой извади оръжието и принуди хората да му работят. 
То започва когато хората се откажат сами да се грижат за себе си и за своите семейства, когато и поискат някой друг да им осигурява необходимите неща - до края на живота им.
 Робството идва тогава, когато човек изостави отговорността да взема решения за своя живот, и остави тези решения на други хора. 
Истинската същност на робството е в съзнателната замяна на свобода за сигурност. Робството се състои в съзнателно предаване на индивидуалните права и отговорности на други хора или институции. 
Робството е в овчия инстинкт да търсиш овчар да те пасе и стриже. 
На съвременния политически и обществен език можем да кажем, че робството – това са социалните грижи. В здравното осигуряване за хората, които никога не полагат грижи за здравето си. В пенсионното осигуряване за хората, които никога не искат да мислят за бъдещето. В безплатното държавно образование за децата на родителите, които могат да правят деца, но не желаят да се грижат да тях. В регулациите на икономическия и личния живот. 
                Всички тези неща са робство. В основата си те имат един и същ мотив: 
Желанието на човека да избяга от отговорността за своя собствен живот и работа. Хората, които държат да ги получават, надават същия вик като онези израилтяни в старо време: „Добре си ни беше с рибата, която ядяхме даром, и с праза, чесъна и лука.” Имаше някой да се грижи за нас. Искаме и сега някой да се грижи за нас. Дори ако това означава да ни бият с камшици и да работим по цял ден под тропическото слънце. Дори ако това означава да ни товарят с 60% данъци, да ни карат да чакаме на опашки пред бездушни мързеливи бюрократи, да ни унижават и да ни отнемат живота, свободата и собствеността. Дайте си ни безплатната коричка хляб всеки ден ! 
Народ от роби няма бъдеще. 
По един или друг начин той умира. 
Било от външно нашествие, от емиграция на младите активни хора (децата на робите) или от естествена смърт. Никакъв Европейски съюз не може да го спаси. Никакви обещания за още безплатни корички хляб не могат да го спасят – те само ще го убият повече. 
Робите не носят мироглед за бъдещето и затова не могат да имат бъдеще. 
Само свободният човек има бъдеще. 
Бъдещето принадлежи на онези, които сами поемат отговорността за него. Останалото е самозаблуда и утопия...."                                                                        Братя Стругацки

[ceco_accord 6125]

Струва си човек да плюе за тест на предразсъдъците си.

 

https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=10161129510389829&id=827629828

 

[ceco_accord 6125]

В края на 1919 г. Хосе Раул Капабланка дал сеанс на едновременна игра на шах с всички депутати в английския парламент.

Капабланка, разбира се, спечелил с огромно преимущество всички игри. Един от репортерите го попитал какво мисли за играта на опонентите си.

- Не открих дълбоки стратегически умения в тях, но по отношение на тактиката те показаха определена изобретателност. Някои се опитаха да направят допълнителен ход, други върнаха вече взета фигура на дъската с надеждата, че няма да забележа, а трети направиха някои пренареждания зад гърба ми в тяхната позиция. Като цяло, ако бях на мястото на избирателите, които изпратиха тези господа в парламента, бих ги държал под постоянен надзор.

[JHM 1796]

Някъде в "Красно село" има забутана малка уличка. Носи името на велика българска царица, заличено от комунистите и грозно, и незаслужено забравено в наши дни. Царица Елеонора Българска, наречена още приживе - коронованият ангел на България. Когато царица Елеонора се омъжва за цар Фердинанд, нейна братовчедка и снаха на руския император, казва: "Цар Фердинанд се жени за Елеонора, а Елеонора се омъжва за България". Думите са пророчески. 

От този момент до края на дните си, царицата отдава всичко за новата си родина. За сватбата държавата й прави подарък от 150 хил. лв., а тя изумява всички, като веднага ги дарява за построяване на детски санаториум за костна туберкулоза край Варна. Започва да разпродава личните си семейни бижута и да дарява. На Червения кръст, за интернати за слепи или глухонеми деца, за сиропиталища. Едно от тези семейни бижута спасява от разрушение Боянската църква - местните искали да я съборят и на нейно място да изградят по-голяма. Царица Елеонора купува парцел за нова църква и организира реставрирането на старата. Създава благотворително дружество. Когато журналистите я питат за нейната неуморна работа в помощ на нуждаещите се, тя отговаря: „Да си царица е служба като всяка друга. Пък и царицата е такава само в Двореца“.

Като пряк очевидец на болката и страданията от войната - била е милосърдна сестра по време на Руско-Японската война, организира и лично финансира обучението на милосърдни сестри, осигурява закупуването на най-съвременните по това време носилки за ранени. Когато започва Балканската война, а после и Междусъюзническата, царицата е на фронта, облечена в своята бяла униформа. Гази калта, грижи се за ранените, чете и пише писмата им до близките, държи ръцете на умиращите. Когато гърците настъпват, Фердинанд изпраща заповед българските войници да се оттеглят заедно с царицата, която е в болницата в района, а 160 ранени да бъде изоставена на милостта на врага. 

За първи и единствен път в живота си тя се възползва от своето положение и дава контра-заповед на войниците - с преграден огън да се осигури изтеглянето на всички ранени. Царицата е първата жена с орден "За храброст". Но не по волята на царя и не, защото е царица, а по настояване на войниците и техните командири. 
Името й прекрачва границите на България и за " коронованият ангел" се пише из цяла Европа, та чак отвъд Океана. Поканена е от президента Удроу Уилсън да посети САЩ. По това време обаче вече е неличимо болна, а болестта й е в напреднал стадий, и всички я съветват да не предприема пътуването. Тя пише до сестра си: „Длъжна съм да направя това за моята България. Америка е новата световна сила. И тя проявява интерес към нас. Повярвай ми, Зизи, човек трябва да живее заради онова, което може да вземе със себе си на оня свят…“. Уви, тази визита не се осъществява - при пътуването здравето й се влошава и тя не може да продължи.

Н.В. Царица Елеонора Българска завещава всичко, което вече не е дарила приживе, за благотворителност. Погребана е по нейна воля в двора на Боянската църква. Казват, че не е имало софиянка, която не е отишла на опелото й, а оцелели под нейните грижи войници всяка година посещавали гроба й.

През комунизма заличават името й, а банда безпросветни уроди оскверняват и разкопават последната й обител, търсейки  скъпоценности - те не знаели, че тази скромна и изключителна дама е оставила всичко на "родината на душата ми", както сама наричала България.

Вечна памет!
От Минко Танев.

 

[Митко Йотов 1257]

България е първата страна на балканите която започва да произвежда Кока Кола през 60-те години. Сърбите започват производство след 2 години, а гърците след 8 години. България е и първата и може би единствена страна на която е позволено да използва надпис на кирилица.

 

[JHM 1796]

Когато баба Съба, майката на Вазов, изгонва съпругата му Атина Болярска и заключва вратата след нея, вместо да се разгневи на старата, поетът отива при нея, пада на колене и й иска прошка:

-Какъв голям грях щях да сторя! Бях решил тебе да изпъдя.

След което подава молба за развод. Но разводът се протака и Вазов умира женен.

Когато се жени за Атина Болярска, Вазов вече минава 40-те. Избраницата му произхожда от стар русенски род, възпитаничка е на лицей за благородни девици в Киев, говори руски и френски, пише стихове, пее, рисува, танцува. И е много красива.

Двамата се запознават в началото на октомври 1890 г. на соаре в дома на писателя Михалаки Георгиев, който отдавна се е зарекъл, че ще намери съпруга на Вазов. Атина тогава е на 30 години. Много скоро, буквално след няколко седмици, е обявен годежът им, а след още две – сватбата в църквата „Свети Крал“.

Двамата явно се харесват още от пръв поглед, щом толкова набързо създават семейство...

Но се разделят след малко повече от година. Основната виновница за развода им е баба Съба. Още щом вижда Атина, тя си дава сметка, че тази красива жена е замесена от друго тесто – „цапната и с много волен характер“, не върши почти никаква домашна работа, не си стои вечер вкъщи, дава мило и драго за соарета, чайове и балове.

Много по-късно, години след развода, към греховете на снахата ще се добави още един: нейната алчност.

Атина със зъби и нокти воюва за правото си да бъде „г-жа Вазова“ и използва връзките си с владиците делото за развода да се протака до безкрай, та един ден да получи наследството на мъжа си.

Властната свекърва се уверява, че тази няма начин да не поиска да промени реда в къщата. Макар че иначе е умна и общителна жена, баба Съба не дава и дума да се изрече, че нещо ще бъде разместено или изхвърлено от патриархалния й домашен свят. А що се отнася до сина й, тя дотолкова ревнува, че не може да допусне някоя друга жена да завладее сърцето му.

Така в началото започва тиха, а сетне и шумна война между нея и Атина за дребни на пръв поглед неща. Докато един ден, на 17 януари 1892 г., когато Атина се прибира вкъщи на ул. „Солунска“17, след като е била на гости у своя приятелка, установява, че вратата е заключена. В този момент на балкона се появява баба Съба и с нетърпящ възражение глас извиква:

-Булка, няма вече място в тая къща за тебе. Иди си при своите!

Вазов не крие, че двамата с Атина нерядко се карали, особено след като забелязва, че жена му е обект на постоянно и доста безогледно ухажване от страна на някакъв гвардеец. Вазов подава молба за развод, Атина – за издръжка. Но едва след четири години съдът уважава молбата на поета. „Г-жа Вазова“ обаче обжалва и Светият синод отменя решението. Междувременно Атина прави опит да се върне при мъжа си.

Макар че двамата се разделят скандално, Атина, изглежда, продължава да страда за него. Съвременници разказват, че на погребението на народния поет на 21 септември 1921 г., тоест 33 години след раздялата им, тя се появява неочаквано за всички, облечена в черно, минава покрай цялата му рода и застава дори пред царя.

Представяте ли си какъв рояк от клюки зажужава след тази нейна постъпка?!

Братът на поета – Борис Вазов, моли министър Омарчевски, който произнася траурното слово, да изгони „нахалницата“. Той не се съгласява.

"На отстранената си жена Атина Болярска не оставям нищо. С нея не можах да живея щастливо във времето, което трая само година и три месеца. От 1890 г. откак сме разделени, тя ми измъчи душата чрез всевъзможни преследвания – съдебни и външни, разоряваше ме материално и за нея аз лично не мога доброволно да наредя да й се даде от моя имот каквото и да било.", казва Вазов пред съда.

След смъртта на Вазов обаче Болярска завежда отново дело (посмъртно) и успява да получи от съда примирителен протокол, според който от завещаната сума 576 549 лева, наследникът Борис Вазов, брат на Иван Вазов получава 94 049 лева, а вдовицата му (само по документи) цели 482 500!

Атина умира на 80 години от побой, нанесен й от нейните съседи.

[ceco_accord 6125]

Това е един изключително интересен артефакт, за който се сещам да разкажа поради това, че цял ден у нас ще се говори за посещението на премиера Кирил Петков в Република Северна Македония.

Става дума за прочутата плащаница, подарена от император Андроник II Палеолог на охридския архиепископ. Изработена е в края на XIII или началото на XIV век в Константинопол от двуслойна червена коприна, в която са втъкани близо 2 килограма златни и сребърни нишки. И освен че е сред най-прекрасните в света образци на византийския дворцов текстил, плащаницата има безценна историческа стойност. Защо? Един от отговорите се съдържа в надписа под изображението на ложето с тялото Христово.

Императорската плащаница е използвана в богослуженията в „Света София“ в Охрид, но след като храмът е преобърнат в джамия през ХV век, е пренесена в друга охридска църква - "Света Богородица Перивлепта". Там през лятото на 1900 г. я открива и описва експедиция, водена от руския археолог Никодим Кондаков.

С избухването на Първата световна война директорът на Народния музей в София Богдан Филов праща писмо до командващия българската армия ген. Никола Жеков с молба да бъде сформиран секретен отряд, който да издирва, събира и спасява от погромите на войната ценно историческо наследство. В тази група е самият Филов и още двама бележити български учени - професорите Анастас Иширков и Йордан Иванов.

Отрядът стига до църквата “Света Богородица Перивлепта”, където е плащаницата, и я пренася в София, заедно с други ценности, принадлежали на 750-годишната Охридска архиепископия. Най-дълго съществувалата българска църковна институция, както обичаше да уточнява покойния проф. Божидар Димитров.

Бог да го прости, когато го видях за последен път, той ми разказа именно тази история.

“Плащаницата, митрата и всички останали ценности са занесени в Народния музей, в старата Буюк джамия, където сега е Археологическият музей. За съжаление, малко след това идва Ньойският договор, съгласно който, клауза 126, ние трябва да ги върнем на страните, които са завзели нашата Македония”, разказваше Божидар Димитров.

Затова съкровището е скрито. От 1925 г. то става законна българска собственост, но въпреки това никой не дръзва да го извади на показ и като че ли е забравено. Едва през 80-те години на ХХ век пренасят сандъците от Археологическия музей в мазетата на Съдебната палата, където по това време се помещава Националният исторически музей. И отново настъпва забвение. В наши дни плащаницата на император Андроник II Палеолог е изложена в НИМ.

Макар и до днес в Скопие да се чуват възгласи, че им е открадната и трябва да им бъде върната, мястото на тази реликва е в България. Защо? Отговорът се крие в надписа.

Щеше ли да оцелее през всичките тези години, ако беше останала там? Най-вероятно не. И защо? Отговорът пак е в надписа.

На императорския дар за Охридския архиепископ под тялото Господне със златни нишки е извезано: “Пастирю на българите, спомни си при служенията за владетеля Андроник Палеолог”.

Пастирю на българите... Такъв надпис трудно би оцелял през последния половин век. Седем века преди това се е съхранил непокътнат, но най-новата история не би била благосклонна към него. Такива тъжни примери има хиляди.

Но, за да разведря разказа, ще се върна пак към спомена от последната ми среща с Божидар Димитров.

Разказвайки за плащаницата, с голям кеф професора ми описа как, всеки път като ходел в Охрид, тамошният владика все го питал: Божидаре, кога ке ми вратиш плащаницата?

А той му отвръщал: “Дядо владика, на тая плащаница пише, че императорът я е дал на българския пастир. А волята на дарителя е свещена! Когато Охридската архиепископия се върне в Българската православна църква, ще ти я върна барабар с витрината, в която съм я сложил.”

Да пожелаем успех на премиера ни в Скопие, но все пак нека не забравяме този малък детайл.

Волята на дарителя е свещена!

Георги Милков

[ceco_accord 6125]

През 1912 г. на борда на Титаник пътували двама младежи - 26 годишният Пиърс Мейсън и годеницата му Изабел, които били ловки измамници на карти и мамели богаташите в казиното на кораба. Когато разбрали, че на борда му пътуват двама много известни шахматисти - Борзов и Хайлман, им хрумнала гениална измама. Те отиват при тях и заявяват, че Изабел е толкова добра шахматистка, че може да играе и срещу двамата едновременно като ще завърши играта минимум с реми с единия от тях. Предложили на шахматистите чек за 100 хил. британски лири. По онова време жените не играели шах, това бил мъжки спорт, и затова Борзов и Хайлман се съгласили като мислели, че ги очаква лесна победа. Играта започнала като единственото условие на измамниците било да има параван между двете дъски, за да може Изабел да се съсредоточи по-добре върху всяка партия. На първата дъска тя играе с черните фигури, а Борзов с белите. На втората тя играе с белите, а Хайлман с черните. За изненада на гросмайсторите тя се справяла чудесно. Накрая след час игра бесният Хайлман става от масата като казва, че не може да спечели и обявява реми. А Мейсън и Изабел прибират огромната печалба. Но как тази млада жена успява да спечели? По-късно тя споделя на други пасажери, че просто е копирала ходовете на двамата шахматисти и дефакто те са играли един срещу друг. Когато корабът потъва в нощта на 14 април 1912 г. всички участници в тази случка са сред жертвите. А оцелелите разказвали за нея в годините след това.

[ceco_accord 6125]

https://www.facebook.com/100073300151076/videos/1341187739685326

[ceco_accord 6125]

Антрополог показа една игра на децата от африканско племе...  Той поставя кошница с вкусни плодове близо до ствола на дърво и им казва: Първото дете, което стигне до дървото, ще получи цялата кошница... Когато им дал стартовия сигнал, той се изненадал, че вървят заедно, хванати за ръце, докато стигнали до дървото и си поделили плодовете!  Когато ги попитал защо са го направили така, като всеки от тях е можел да вземе кошницата само за себе си!  Те отговорили с удивление: Убунту  „Как може един от нас да бъде щастлив, докато останалите са нещастни?“  Убунту в тяхната цивилизация означава: (Аз съм, защото сме ние).  Това племе знае тайната на щастието, която е изгубена във всички общества, които са високопоставени и които се смятат за цивилизовани...!!!

 

[JHM 1796]