Хайде малко да прочетем първо за алуминиевия оксид, така както го видях някъде написан из предложените материали. AL203 по известен като корунд:Описание:Алуминиев окис Al2O3(двуалуминиев (ІІІ) триокис, Aluminium oxydatum) Al2O3 – безцв. хексагонални кристали; пл. 3,96g/cm3, т.т.2050°С, т.к. над 3000°С. Известен е в две модификации, α и γ. В природата се среща α- Al2O3 под формата на безцв. минерал корунд; крист. α- Al2O3, оцветен от метални окиси в червен цвят, е известен под името рубин, синият- като сапфир, зеленият – като смарагд и виолетовият – като източен аметист. Изкуствено α-Al2O3 може да се получи при накаляване над 900°С на алуминиев хидроокис Al(OH)3 или негови соли. При накаляване на алуминиеви соли между 600-900°С се образува γ- Al2O3- кубична модификация, която над тази т-ра необратимо се превръща в α- Al2O3. Познати са хидратирани (водни) форми на Al2O3 с различен състав. Към тях се отнасят хидралгинът Al(OH)3, влизащ в състава на мн. боксити, и изкуствено получената нетрайна форма Al(OH)3 – байерит. Познат е и AlOOH под формата α-(диаспор) и γ- (бемит) модификация. Алуминиевият окис и неговите хидратирани форми са неразтворими във вода; проявяват амфотерен характер.Като суровини за получаване на алуминиев окис се използуват боксит, нефелин, каолин и др. съдържащи Al минерали. За получаване на чист алуминиев окис бокситът се нагрява с CaO и Na2CO3(сух метод) или с натриева основа в автоклави (метод на Байер). И при двата метода алуминиев окис се получава в р-р като алуминат, който след това се разлага чрез обработка с CO2:2[Al(OH)4]-+СО2→Al(OH)3+СО2+Н2О, или прибавяне на алуминиев хидроокис, който ускорява разпадането на алумината: [Al(OH)4]-→Al(OH)3+ОН- . Полученият Al(OH)3 се накарява при 1200°С, в резултат на което се получава чист алуминиев окис. Кристалите на корунда могат да се уголемят и при промишлени условия. Ако към стопилка от алуминиев окис се прибавят окиси на някои метали, могат да се получат оцветени в-ва. Те намират широко приложение в часовникарската техника и бижутерията, а понастоящем и в новата техника. Напр. рубинът първоначално се е използувал за изработка на часовникови лагери, а сега той е важен материал в квантовата електроника. Първият оптически квантов генератор, създаден през 1960г., е бил рубиновият лазер. От дехидратираният при 200-400°С гел от Al(OH)3 е получен т.нар. активен алуминиев окис, който намира широко приложение като катализатор, като абсорбент в хроматографията, при разделяне, пречистване и анализ на различни хим. съединения. Корундът се употребява като абразивен материал. Смесен с окисите на Cr, Fe, Ti, алуминиев окис се употребява за производството на шлифовъчни камъни (шайби и точила). При дестилацията на чист алуминий при 1650°С във водородна атмосфера, съдържаща водни пари, се получават нишковидни кристали от алуминиев окис, притежаващи голяма якост, близка до теоретичната. Включени в конструкционните материали, тези кристали ги правят незаменими елементи за ракетостроенето. Металите, алмирани с такива нишковидни кристали, придобиват голяма якост не само при ниски, но и при високи т-ри. От алуминиев окис се получават и различни алуминиеви съединения.А сега за бария:Известни са 22 изотопа на бария, повечето от които са радиоактивни и имат период на полуразпад в порядъка от няколко милисекунди до няколко минути. Единственото изключение е 133Ba, който има период от 10,5 години. Барият има седем стабилни изотопа: 130Ba, 132Ba, 134Ba, 135Ba, 136Ba, 137Ba, 138BaКойто се използва за еталон за гайгеровите броячи и други уреди за гама лъчения.И Стронция (който впрочем е неотровен в природата)СтронцийМеталът стронций има ограничено практическо приложение. Солите му се използват за направа на сигнални ракети с червен цвят. Всеки алпинист, пътешественик или изследовател на покритата със сняг тундра, в горещите и влажни тропици или в сухата и безбрежна пустиня знае, че ако изпадне в беда, първият вик за помощ е сигналната ракета с червен цвят. Много човешки живота са спасени благодарение на червените стронциеви ракети.Когато вечер на големи празници се любуваме на разцъфтяващите букети от разноцветни светлини на фона на тъмното небе, не бива да забравяме, че заслуга за това има и стронция.Той и съединенията му не са отровни. Има дори морски животни от семейството на радиолариите, които изграждат черупките си от стронциев карбонат. След измирането им черупките им взаимодействат със сулфатните йони от морската вода, при което се образува стронциев сулфат. Той изкристализира във фини влакнести кристали с копринен блясък. Така се образува минералът целестин. Той има бледосинкав цвят, което е дало и наименованието му /на латински целестус означава небесен/. Целестинът и стронцианитът са двата минерала, съдържащи стронций. Те се срещат рядко, защото стронцият е сравнително малко разпространен елемент – около 0,02% от масата на земната кора.Попаднал в човешкия организъм се натрупва в костите. По свойства съединенията му и по специално стронциевият йон, са сходни на калция. Голяма опасност за здравето на хората и животните има радиоактивният изотоп – стронций-90. Той не се среща в природата, а се образува при ядрените реакции.Тория Този елемент е открит през 1828 г. от шведския учен Й. Берцелиус в минералот остров Льовен (Норвегия), а названието си е получил в чест на древноскандинавския бог на гърма Тор. Торий е получен едва през 70-те години на XIX в. През 1898 г. М. Склодовска-Кюри забелязва, че торият е радиоактивен (вж. Радиоактивност).Торият е доста дълго живеещ радиоактивен елемент (период на полуразпадане на 232 Th 1,39.1010 години), застъпен е сравнително много на нашата планета (1,3.10-3% като оловото). Основният минерал на тория е монацит, в него се съдържа до 10% ThO2. В земната кора торият е повече от урана и поради това елемент 90 е открит доста време преди откриването на радиоактивността и дори е намерил приложение в техниката за осветление. През XIX в. на лампите със светлинен газ се надявали капачета (чорапчета") от окисите на церия и тория, при което светлината ставала по-равномерна и по-ярка.Торият е светлосив труднотопим метал. На въздуха потъмнява, като се покрива с черен защитен слой. Ториев прах и стружки горят на въздуха, като образуват окиса ThO2, който се топи при 3200 С и е много устойчив в химично отношение. При обикновени условия торият реагира с флуора, а при нагряване с останалите халогени. Металът взаимодейства с азотна, сярна и флуороводородна киселина, лесно се разтваря в солна киселина и в царска вода.Макар че по много свойства торият е аналог на елементите от IVБ група на периодичната система (титан, цирконий, хафний), той се счита и за пръв в семейството на актиноидите, аналог на церия в семейството на лантаноидите, с който торият също има прилика.Торият е важен материал за атомната енергетика. Под действието на неутрони природният изотоп на тория 232 Th се превръща в ядреното гориво 235 U. Торият се използува за легиране на магнезиеви и други сплави, които са много важни за реактивната авиация и за ракетната техника. ThO2 се употребява като огнеупорен материал, съединенията на тория широко се прилагат в състава на катализаторите в органичния синтез.От всички така изброени в материалите само един единствен изотоп е потенциално опасен 133Ba който се ползва за еталон. Основно изкуствено получен. Не искам да защитавам или да отхвърлям тезата обаче от законите на физиката (разбирайте конденз, изпарение, обледяване и валеж) никой не е избягал. А това което евентуално може би някой пръска е нищо в сравнение с това което може да причини един вулкан за 30 минути и то в глобален аспект не в локален. Лека вечер от мен и приятно гледане на мача!