Драгойчо

Добро утро и честит празник на Георгевците! Честито и на храбрите, търсещи нещо повече от даденото! Макар и само любител, бих искал леко да продължим темата за картерната вентилация, защото винаги ми се е струвало, че нещо се изплъзва при разсъжденията. Дали съм прав или не, диалогът по темата ще покаже. Вентилацията за да е вентилация, трябва да има вход и изход. При картерната вентилация, входът на свежия въздух е преди дросела, а изходът, през PCV клапана - към смукателния колектор. Принципът на работа е ясен - при затворен дросел, в смукателя се получава вакуум, PCV клапана отваря и цилиндрите засмукват картерните газове, а на тяхно място, през входа постъпва свеж въздух. Ясна е причината, картерни газове да се засмукват през дросела - поизносен мотор, повече картерни газове, за които дебитът на PCV клапана не стига. Другият момент е, че PCV клапанът, който е гравитационен, или не може да се затвори от натрупаната мизерия, или дебитът му пада съвсем. От там и при отворен дросел, газовете лесно се ориентират към входа, като цапат дросела , цапат и стъпковия регулатор на тихите обороти, което пък е причина, някои да откачат маркуча, без значение дали слагат филтърче или не. И тук изниква въпросът - Какво се случва, когато цилиндрите смучат въздух и през дросела, и през картерната вентилация? Като каращ атмосферна кола с дебитомер, лесно си отговорих - през вентилацията влиза непремерен въздух, което обеднява сместа. А, какво се случва, когато моторът е с принудително пълнене? Дали не е същото? П.П. Знам, че съм малко оффтопик и ако модовете не ми делнат поста, ще съм благодарен на диалог по въпроса.

Ще се въздържа от съвети, с изключение на един - при съединяване и удължаване, кабели не се запояват, особено кабели към ЕКУ-то!. Прави се механична, здрава връзка и се изолира перфектно с термо шлаух.

Кандидатки бол, титулярка си требе! Колко?

http://youtu.be/MQm5BnhTBEQ

Колега, още в първия отговор в темата ти, друг колега дава най-първичната насока при светене на точно тази лампа - проверка нивото на маслото - прави се посредством уреда или приспособлението за измерване нивото на маслото, наречен "щека за измерване нивото на маслото", различима в конфигурацията на двигателя, по откровената си дръжка за вадене и маркирана в долния си край с белези, по които се отчита нивото на маслото. Колкото по-нагоре има масло по щеката, толкова по-малка е вероятността лампата да свети заради липсата на масло. Ако нивото е ок, сетете се кога последно е сменяно маслото, съответно масления филтър, както и какъв филтър е монтиран. Ако до тук всичко е ок и в норми, локализирането на причината вече отива към датчик за налягане на маслото. Ако и датчикът е наред, следва маслената помпа. Изобщо, тръгнете от горе надолу, като по изказът ти съдя, че след първата стъпка, която вероятно ще можете да направите сами, трябва да влезете в сервиз за останалите. Прости сарказмът ми който прозира тук-таме, но каквото повикало, такова обадило. Поздрави и успех!

Момиче влиза в колата на момче:- Тука мирише ужасно!- Ми, 150 коня бе! Как да мирише?

Лекция по филология. Стар професор обяснява на студентите:- В някои езици, двойното отрицание означава съгласие. В други, то си остава с отрицателно значение. Няма нито един език на света обаче, в който двойното съгласие да значи отрицание!Глас от залата:- Да бе, да!

Щом болтовете са били перфектни с металните джанти, значи са си с хубав конус. Вероятността, конусът на новите джанти да е друг, е почти нулева. Ако болтовете са затягани равномерно, а не юруш с пневматичния гайковерт, джантата се центрира перфектно и дори без втулки, биене и други подобни, няма. Вероятността, балансът на гумаджиите да не е динамичен, тоестда не е радиално-аксиален, също е почти нулева - то май не останаха живи от онези дърти, статични баланс машини. И какво остава? Гумите. Стари гуми, втора/трета/четвърта употреба, един Господ знае в какво действително състояние, минават криво-ляво през баланса, но на пътя са си скръб - е, те така се появяват вибрации. За какво, мислите, европейците ги бракуват? Щото имат бол пари? Не! И за да изключа всякакви съмнения, споделям собствения си опит - слагам стари гуми, подарък, за закърпване на положението, уж добри, на баланса са в норма, а на пътя, от 120 до 130 км/ч предницата тресе. Връщам се при гумаджията, който ми е приятел и работи с доста модерна техника - качва ги и няма проблем. Слагаме ги на колата и пак тест, и пак между 120 и 130 тресе. Ядосах се и купих нови гуми. И тресенето изчезна заедно със старите боклуци. Старата гума си е стара гума, каучукът е каталясал и при натоварване, различно поддава встрани. Казано по-елементарно, когато гумата се сложи на колата, от натоварването бордовете се разтеглят неравномерно, променя се разпределението на теглото на материала и се нарушава точно динамичния баланс. И при определена скорост, се появява оня резонанс, който къса нерви. Та, така със старите гуми, не че няма и читави, понякога, ама... Затова, сериозните гумаджии-търговци на втора употреба, при такъв проблем, веднага правят ресто. Защото във втората употреба имат в пъти повече печалба, отколкото в нови гуми и не им дреме. Ама, само сериозните.

Харесвам комбита, особено комбита със спортен дух и съм на мнение, че Аеродек отдавна трябваше да претърпи еволюция или да има модерен наследник. Явно и в Хонда мислят така, . Колкото до дизайна, дизайн не се прави за да се хареса на всички, а на точно определен таргет. Колкото до качеството на материалите, така се прави общодостъпен автомобил. Вече. А, това, че ние българите, хем нямаме, хем искаме, хем ни боли и хем ни сърби, си е наш проблем. Не на автопроизводителите. Макар, че не е като да няма свръх бюджетни изпълнения, точно като за пазар като нашия - викат им "произведени за пазари от третия свят". Вероятно, много от вас, все още не са чували, че автопроизводителите, отдавна вече работят за унифицирането на много от детайлите по автомобилите, а в последствие и на самите автомобили - еднакви чаркалаци по различните марки, с цел икономии на ресурси за производството им. Това лека-полека става факт - първо при най-евтините автомобили, каквито отдавна знаем и виждаме, различавайки ги само по емблемата, а после и при по-високите класове. Който иска нещо различно, трябва да се бръкне дълбоко в джоба. Ако има джоб и ако има нещо в него. Харесва ли ни или не, това е бъдещето, при ограничените ресурси с които разполага Земята на тоя етап от развитието си.

По повод #3444 - Абе, браточки! Дайте някое свободно маце, като за мен! - Има само една свободна - Гина Трудната. - Ейиии... Ама, много трудно ли дава? - Не бе, споко - трудно отказва!

Цялата история

Моля! И двамата сте прочели поста ми по диагонал, и сте се хванали за края. В случаи като този, не давам конкретно решение, а посока на мислене. Не казах, че такава промяна е кофти. Кофти е, че масово се прави, като не се спазват елементарни правила на дизайна и частичния редизайн. В края на краищата, на вкус и цвят няма приятели и колите са си ваши - правете ги както намерите за добре. Но и бъдете готови, да чуете и противниците на половинчатите работи с "две парчета тенекия".

"Намръщването" не е някаква рутинна процедура по калъп, а подсказано и от раздела на форума - оптичен тунинг. Оптичният тунинг от своя страна, е редизайн или промяна на дизайна. И стигнахме до термина "дизайн". Дизайнът не е нещо, което се отдава на всеки втори. Обикновено се отдава на дизайнерите и на хората с усет към естетиката, и формите. За промяна дизайн, в частност на конкретни черти на "физиономията" на автомобила, се иска дори много повече. Защо? Защото 99% от опитите за "намръщване", са с резултат, сравним с гримиране на 5 годишно момиченце - тотална гротеска, изглеждаща по-скоро жалко, отколкото предизвикателно. Казаното до тук, не е с цел да се пъча с празни приказки или да обидя лаиците. Казаното до тук е предизвикано от купищата опити на сульо и пульо, да се бутат там, където са пипали доказали се дизайнери, сътворили шедьоври като Сивик 5-та - хеч, седан или купе. Няма да ровя за кофти примери, а направо ще дам конкретен, добър пример, показващ нагледно, защо "с две парчета ламарина", бихме постигнали нищо повече от гавра с един автомобил, правен преди двайсетина години, но актуален като дизайн и днес. Видимо от примера и казано най-общо, "парчетата ламарина" трябва да са четири, за да може да се оформи цялата линия над двукомпонентните фарове. Защо? Защото в целия автомобил, няма и един ъгъл - всички линии са плавно извити и следващи "един алгоритъм". Тук резонно ще последва въпросът - "Ами, тунинг бронята?" Ами, тя е единственото, което е на косъм, да развали хубавата работа. Праговете са на два косъма. С други думи и въпреки правото на собствено мнение на всеки - не осирайте хубавата кола с тенекеджийски мурафети! Без лоши чувства, Поздрави!

Разхождат се дядо и внук в мол-а и внучето пита:- Дядо, ти правил ли си "селфи"?- С елфи не съм, синко. Само с едно джудже и с оня вампир - баба ти.

Студент по физика записал богословие. Задрямал по време на лекция и лекторът го сбутал:- Кажете, колега - какво е Божията Сила?- ъъъ…Божията маса по Божието ускорение.- Хм, интересна формулировка колега... Хайде, за Божията маса приемам някак си, но какво е това Божие ускорение?- Еее, много ясно - това е втората производна на неведомите Божии пътища по времето.

Обикновено чета преди да публикувам и тоя път не беше изключение - правя разлика между форум и чат. Стоя си зад думите, защото почиват на факти, но ако като модератор преценяваш, че нещо е в разрез с правилата или пък не те кефи, просто го изтрий и/или ме санкционирай. По правилата, нали.

Хващам се на бас, че всичките говорите за оня род михлюзи, на които и работата им, и думата им, са пълна шитня. Не знам защо изобщо се занимавате с такива гофрени. Смея да твърдя, че познавам хора от бранша, които без значение дали работят скъпо или евтино, като кажат утре - значи утре, като кажат пет дена - пет дена. И нито час отгоре. Защото са професионалисти и мъже в истинския смисъл на думите - държат на името си, на достойнството си и на уважението с клиентите си. Ако им искаш нещо неизгодно за тях като финанси и време, в прав текст ти казват "Не!" или "Когато стане!". Но никога не подвеждат като педерасти - "Ти се наведи, пък чакай да не те опънем". Чичо ми, лека му пръст, имаше една приказка - "Ако няма балами и тарикати няма да има!"

Чиста проба педерастия е! Съгласен ли си, че чалгата, ФВ Голф и порното са толкова много популярни, защото са повече в устите на противниците, отколкото на почитателите?

Евтиното и хубавото винаги са се правили на различни места. Единственият вариант за съчетаване на двете, е да се пробвате сами, като ниската цена ще дойде от ниската цена на материалите и никаквата цена на труда, ако имате свободно време за хоби. И поне малко техническа мисъл, в комплект с малко сръчност. Материалите наистина не са скъпи, особено ако се прави с изкуствена кожа, която е по-добрият вариант от естествената. Хубавите изкуствени кожи са на цени 14 - 16 лв. за линеен метър, при ширина около 1,3 метра, което ще рече, че ако вземете метър, ще имате материал за 5 опита или за 5 волана - по около 20 см на волан, с голяма резерва. Конецът за шиенето е изкуствен и много здрав - не повече от 5 лева за макара, според това от къде го намерите. Извита игла за финалното зашиване - не повече от левче. Лепилото е тип едновремешната "Прома" - полихлоропреново, като от опит смятам, че на Хенкел е добро. Има и куп други марки, включително и конкретно за тапициране, но не съм ги ползвал и не мога да дам отзиви. Подбирате кожата първо по качества - дебелина на "кожата" върху текстилната основа и еластичност. Трябва ви най-доброто съчетание от двете - по-дебела кожа, с възможно най-добрата разтегливост. После избирате и цветът, и шарката. Измервате си външния диаметър на волана, диаметъра на обръча на волана, разстоянията между спиците и ширините, и дължините на спиците. Чертаете на гърба на кожата, правоъгълник, с дължина диаметъра на волана и ширина диаметъра на дебелината на обръча на волана + 2 пъти дължината на спиците, докъдето са тапицирани - получава се правоъгълник. Налагаме изрязания правоъгълник на волана, като проверяваме дали покрива добре спиците, след което го опъваме здраво по диаметъра на волана, за да видим колко ще се разтегли и с колко трябва да го скъсим, като не забравяме, че в двата края трябва да ни останат поне по три-четири милиметра за зашиването. Коефициет на разтегливост (нямам идея, дали професионалните тапицери го ползват, но намирам, че помага за точността на кройката и крайния резултат). Разделяме точния диаметър на волана, на дължината на кожата след изрязване на излишното заради разтеглянето и полученото число е коефициент на разтегливост. Следват малко сметки, за да коригираме и разстоянията между спиците - делим точното разстояние на коефициента. Следва грубата кройка, като корекциите на ширината на спиците ги оставяме за накрая, тъй като пресметнатият коефициент, за съжаление, не е постоянна величина, което разбираме ако сме избързали или пропуснали някои от стъпките до тук. Общо взето, кройката трябва да изглежда така, според броя на спиците на волана http://dragoichosthings.hit.bg/Mazda_SW/Wheel_Pattern_4spokes.jpg http://dragoichosthings.hit.bg/Mazda_SW/Wheel_Pattern_3spokes_1.jpg http://dragoichosthings.hit.bg/Mazda_SW/Wheel_Pattern_3spokes_2.jpg Налагаме кройката върху волана и с опъване, проверяваме как пасва. Ако сме доволни от резултата, следва шиенето "до кръг", което може да се направи и ръчнно предвид времето като фактор, по-добре да бъде машинно. Настройваме дължината на бода на машината, за да зашием скроената тапицерия до "кръг" - 2,5 - 3 мм са добре. Зашиваме. Налагаме пак кройката и проверяваме отново как пасва. За да оправим местата при спиците, можем да си направим картонено шаблонче на извивките от спиците към обръча на волана, като тук вече, разтегливостта я определяме на око - от толкова опити и сметки, би трябвало да сме добили усещане по инстинкт. След като сме готови, проверяваме пак как се държи тапицерията върху волана, как се пасва при спиците и ако отново сме доволни, продължаваме към завършването. Цялата тапицерия трябва да се обиколи с шев - да го наречем монтажен, въпреки, че може да играе и декоративна роля. За целта можем да ползваме конци с цвят по избор, но здравината на конеца трябва да е достатъчна. Бодът на машината се наглася на 4-5 мм. След като сме готови с обшиването, поставяме тапицерията върху волана, напасваме добре върху спиците и следва залепването - с внимателно повдигане на тапицерията, трябва да нанесем лепило наввсякъде под нея, за да не "буксува" после върху волана. След като сме нанесли лепилото, опъваме добре тапицерията и следва финалното ръчно зашиване, с кривата игла и съответния конец - за да се постигне "онзи" декоративен ефект на професионалните тапицери, минаваме с иглата през един бод от "монтажния шев", като редуваме единия и другия, опъваме конеца добре и обикаляме волана два пъти, като на прекъсванията при спиците, завързваме здраво, но не бабешки възел, а хубав, приличен възел, който не стои като топче. Леко зачистване със запалката е препоръчително, тъй като конецът е синтетичен и буквално ще залепне. Честито, имаме готов, собственоръчно тапициран волан! Е,ми в общи линии е това. Нямам претенции за абсолютна достоверност на отделните операции, но като любител - толкова. Понеже пъстът стана дълъг и претърпя няколко корекции, допускам да съм пропуснал или объркал нещо, за което моля да бъда извинен. Моят резултат е от няколко години вече и мога смело да кажа, че е удобен, здрав и достатъчно издържлив. http://dragoichosthings.hit.bg/Mazda_SW/SWU_1.jpg И за финал, НЕ, НЕ БИХ ТАПИЦИРАЛ волани по поръчка - нямам време за такава работа, имам достатъчно други занимания. След операцията обаче, разбрах защо хубавото тапициране не може да бъде евтино. Ще го разберете и Вие, ако се хванете и си го направите сами. Успех на всички престрашили се, да се справят със свои сили!

Чък Норис отишъл на концерт на Металика, облечен с тениска на Мегадет. Джеймс Хетфилд веднага запял Симфъни ъф дистракшън.