Класация

Това табло се е монтирало на трето поколение Москвич. Без значение дали е 408 или 412. На тези които са с четири кръгли фара и вертикалните стопове, а също така и на версията с два правоъгълни фара, но само на тези с триъгълните мигачи отзад. Следващата модификация от същото поколение (2140) вече е с друго табло. Точно такъв екземпляр закупен чисто нов през 1980 година, имаха родителите ми и може да се каже, че ми беше първата кола.

"Това, което стадото мрази най-много, е този, който мисли различно. Проблемът не е в самото мислене, а в дързостта, че индивидът иска да мисли самостоятелно. А това е нещото, което мнозинството не притежава." Шопенхауер

Колко пък да е невероятно. Моята също е швейцарка и изглежда по същия начин(дори и сега изглежда така,8 години след като я купих).

По грозно нещо не успяха ли да сътворят? Дано е само на хартия ...

Ааа, имаше, ама беше дефицитна стока. Като бях дете, през зимата на почти всички автобуси на предното стъкло имаше такива табели и се чудех какво значи. Както казваше Венци Куцаров, играееки циганка в един скеч на "Тутурутка", "И тоз отива антифриз".

Ице, ти си голям мъж! Ти си българин! Не заспивай! Всичко е окей, към тебе тичат хора!“ – ехти глас от радиостанцията. В отговор Христо Проданов, който часове по-рано става първият българин, изкачил Еверест, промълвява може би последните си думи: „Не съм далече! Не съм далече! Аз съм…гребена.“ Истина, а не просто утеха – към Ицо с небивал устрем се носи спасител. 8500 метра надморска височина. Температура от минус 40 градуса. Четири замръзнали пръста, чиито фаланги впоследстие са отрязани. Една безсънна нощ в жертва на личната мечта, но в саможертва за живота на приятел. Вероятно така би изглеждала равносметката в цифри за героя от Хималаите, Людмил Янков, който между 21-ви и 22-ри април 1984-та година смайва България и света с отчаян опит да спаси от замръзване приятеля си Христо. Людмата, както го наричат близките, изминава за рекордно кратко време денивелация от 1330 метра в „Зоната на смъртта“ под Покрива на света и стига най-близко до загиващия Проданов. За съжаление открива единствено раницата и стъпките му в снега. „На Еверест смърт няма, има само сливане с мечтата” В мига, в който се отправя към бедстващия Проданов, Людмил Янков вече знае, че така и няма да осъществи голямата си мечта. Неговата нова цел не е самият връх, който е трябвало да изкачи седмица по-късно, а подножието му, накъдето Людмата носи няколко кислородни бутилки и последното пламъче надежда за спасението на Христо Проданов. Нощта все пак изпреварва похода му към Голямата сива кула, където е предполагаемото местонахождение на замръзващия Ицо, а към базовия лагер вече бавно приплъзва ужасът на двойна трагедия. Янков обаче втрещява всички и макар да не намира приятеля си, оцелява в нечовешките условия на кошмарната нощ. Българската, а и световната история не познават много аналози на доблестта, саможертвата и висотата на духа, присъщи на Людмил.

Освен това което са написали колегите, погледни и състоянието на полуоските- да не са изтънели около вибрационния тампон. При скорост около 40 и 120 виж дали има вибрации. Ако има- вътрешно каре, което означава няколко стотин лева- акорда търпи само оригинални. Иначе 10 бона ми се струва множко за префейсов екземпляр.

Първата не е 2005-та със сигурност. Газовата е Принс, което е добре. Като изключим тъпС пакета останалото си е базово оборудване - гадната музика(премиум саунд-а е по-добре), обикновени фарове, нема подгрев на дупарата. Втората вече е 2005, но на мен лично тия джанти са и като подарени и и стоят странно. Навигацията е цирей, който става само да си управляваш парното, иначе е безполезна. Последната си е стандартен екзекютив с премиум саунд и всичко, което има като екстри и е използваемо. Това са си 20 годишни автомобили да не забравяме и нещо, ако не работи не е болка за умиране. Аз лично бих гледал последната, течове на масло едва ли ще видиш, защото всички са с измити мотори, ама и да има се касае за някакви гарнитури. Дали горят масло, шанса е 50/50. Отиваш палиш, ако ти дадат да покарам караш по някоя подразбира улица, макар че окачването в България си е доста натоварено, та и да е здраво бързо ще се коригира. Скоростите да сменят както трябва, без удари и т.н. И да им е кафяво маслото няма драма, стига да не е черно. Хидравликата да не вие на умряло, маркуча вече има евтини алтернативи. Сега, ако искаш може да бъркаш по аспуси, да миришеш изгорели газове, да сваляш капака на клапаните, за да видиш веригата дали е разтегната, да направиш анализ на маслото, няколко диагностики и газ анализатори, тресачки за амортисьорите, влагата в спирачната течност, температурата на замръзване на антифриза, да мериш дебелината на дисковете и накладките, както биха те посъветвали някои потребители. Базова диагностика на място и тест драйв са достатъчни според мен, за да се види общото състояние, или поне на мен винаги ми е стигало за да взема решение. И пак ми се виждат много пари за 20 годишен нерегистриран акорд. Аз на моя ме е срам да му искам толкова, макар да върви малко повече от тези.

Това което гледах аз когато избирах: РЪЖДА (думите на монтьора ми са, че всичко по механиката се оправя, но тръгне ли ръждата си е е...о мамата), състояние на хидравличен маркуч, хидравлична помпа, теч от ВИТЕКа над масления филтър, а и на други места, климатичен радиатор, а и водния също. По време на пробната обиколка, как работи двигателя студен как включва ВИТЕКа, как включва кутията, тропане по ходовата част, климатик. Може и друго да има, но вече е и на късмет. Няма как да разбереш колко масло си "хапва", какво е състоянието на веригите, клапани, цилиндри ( преди да са стигнали състояние да се разтракат) ... затова там си е малко на късмет. Обявите на снимки си изглеждат добре. Липсите на надписи говори за пребоядисване, а там не може да знаеш точно колко качествено са го направили. Късмет с покупката, но без оглед и по възможност и диагностика, няма как да се опиташ да намалиш рисковете.

Отново я разкарах за 30 км из града - лампата не светна. Да приемам че е някаква случайна грешка от промяната във времето?

За мен най доброто в момента.

Около 690 мм. Не съм мерил със старите колко е било преди това, но беше видимо клекнала поне с 2-3 см. Една до друга сложени свалени са еднакви с оригиналните по височина и диаметър. Те за това и пасват 1:1. Единствената разлика е че Ладовите са с по-дебели витки и не са толкова меки. Демек пиши ги все едно подсилени. Но пък комфорта и стабилността както бях писал, за мое очудване се подобри с тях. Оригиналната беше станала с ръце като я натиснеш към земята се свива, поне мойте така бяха омекнали. Най-добрия отговор дали е била положителна промяната според мен е като отидеш след смяната на стенд и вече да влиза в допустимите 1,5 градуса страничен наклон. Дадени от производителя. При мен беше почти 2 градуса с оригиналните, с ладовите падна на 1,45 градуса.