Един крокодил се изгубил в пустинята. От 2 дена единственото дето вижда е пясък. Жега, няма вода, е*ало си е майката направо... едва се мъкне. Изморен, потен, изтощен, няма сили... пясък навсякъде. Влиза му в г*за, в носа, евриуеър. И по едно време... на хоризонта черна точица. Вика си:
- Бах, т`ва е нек`во разнообразие за тея два дена. Там има нещо.
И му тегли един спринт с последни сили до там. Гледа - Хипопотам. Вика си:
- Ааааааааа... щом има хипопотам, значи има и река наблизо.
- Ееееей, хипо. Я кажи къде е Нил бе.
Хипопотама го поглежда и казва:
- Ба, че аз не знам къде е Нил. Ама чакай тука да ходя да питам брат ми, той може да знае.
Крокодила - в шах, ама остава да чака. Няма какво друго да прави. Седи, чака, чака, чака... отчакал се крокодила и тъкмо да продължи сред пустинята и гледа зад хълма се показва хипопотама, и води още един хипопотам с него. Хипопотама казва:
- Ми копеле, той и брат ми не знае къде е Нил, обаче решихме да те пребием!!!
=============================================================================
Арабски шейх, завършил в Москва, си спомнил за приятел руснак от студентските години:
- Приятелю, ти ми спаси живота! Сега имам възможност и искам да ти се отблагодаря - ще ти подаря Ролс Ройс.
- Моля те, недей, от КГБ веднага ще започнат да ме разследват.
Какво ли не му предлагал шейхът, но руснакът не искал да приеме нищо, страхувайки се от всемогъщото КГБ. Накрая шейхът му предложил едноседмичен престой в харема си... Помислил руснакът и се съгласил. Още първата вечер шейхът го завел в харема и казал:
- Избери която искаш и се наслаждавай! Тука КГБ няма!
Огледал ги братушката, избрал си една и започнал да я милва - по косите, лицето, гърдите, надолу.... и замръзнал! Напипал не каквото очаквал, а девойката му проговорила:
- Не делай дурное лицо, немедленно пусти яйцо! Передай в Москву, что жив, здоровь - майор разведки - Иванов!
=============================================================================
Из мемоарите на политзатворник от 1980:
"Винаги съм бил убеден комунист, но си изпатих. Излежах си присъдата с доблест и непоклатима обич към партията. Ето как започна всичко:
Бях председател на ТКЗС. На посещение ни дойде първият секретар на ОК на БКП, заедно с членове на ЦК на БКП. Влязохме в банкетната зала, а там, на стената, висяха портретите на др. Тодор Живков и на най-млекодайната крава. Другарят Петров ми нареди :
- Я да свалиш това говедо от стената!
- Кое по-точно?
Последваха арест и осъждане на 3 години лек режим. Там ме назначиха за диригент на самодейния хор. При едно посещение на съдии от Върховния съд, ни бе наредено да организираме концерт за високопоставените гости. Аз бях конферансие и въодушевен, обявих:
- Затворническият хор, съставен от мошеници, побойници, крадци и насилници, ще изпълни песента: "От теб се учим, партио любима!"
Удължиха ми присъдата с 3 год. и ме преместиха в каменоломната.
Там ме назначиха за бригадир. С пълни сили заработих за общото благо. Наближаваше националният празник и реших да направя плакат, който закачихме на входа на кариерата:
"В чест на 9 септември - повече камъни за партията!"
Удължиха ми присъдата с още 3 год...
И така до 1989 год."...