Преди 4 месеца взех за синковеца Сивик 6 хеч.
Мислех да му пусна тема, за да питам там разни неща, понеже мнозина са минали през модела с годините, а и има няколко всъхновяващи теми.
Но все нещо ме караше да отлагам, защото някак нямам веруюто че такава тема ще се разтълкува в нещо отвъд самохвалството че съживявам 1 тенеке от пепелта като феникс.
Мнозина вече знаят достатъчно и имат опит и форумът им е "прочетена книга". Изгубиха потребност от общност (или поне тази) или просто нямат време, а човек намира време само за смислени "от към своята камбанария" неща. Други превърнаха знанията си в бизнес и още лежат на старата максима че "информацията е пари". Трудно можеш да изкопчиш нещо от тях с 1 простичко телефонно обаждане.
Допитвам се до "външни" майстори по разни въпроси и всеки ми вика "мани ги тея форуми, там пишат само имащите време незнайковци.
Усещате ли как кръгът се затваря "като примка около шията"
Как платформа градена с десетилетия и Хора, се изчерпва от към Човеци!
Проблемът не е във форума, а в онези които го формират! Тоест, всички ние, които сме той. Но такива са времената и соци-умът.
Синчето е на 18. От поколението което не просто иска нещо веднага, а знае че ако има място в което може да получи инфо за 5 часа вникване, то има и такова за 5 мин. Знае че за мен форумът ни е институция, но с много времева инвестиция за търсене и отсяване на вярното из между споделеното. А отсяването е есенция от опит който няма.
Питам го:
- Искаш ли да си направиш регистрация и тема за колата си?
- Е защо, ако нещо ми трябва, ще питам теб.
Коли обсъждат в компания от хора които познава на живо. Вижда очите и делата им, а не нечии думи.
Така оптимисничните технологични възможности ни завряха във виртуалните "черни дупки" и ни гравиточат живеца, а ние им помагаме, щото е по-лесно да изваем аватар вместо личност.
Както се казва - няма виновни - има потърпевши.