Срещат се двама познати:
- Как е, как я караш?
- Чууууднооо... Купих си слон... Аз се чудя как сме живели без слон досега... Бере ябълки от високите клони, почиства улуците на покрива, полива градината, грижи се за кладенеца, играе с децата, жена ми е страшно доволна, а каква атракция е за хората на улицата... Абе, какво да ти разправям... Думи нямам...
- Виж кво, беее... Ти що не ми го продадеш?
- Е, глупости ся... Че той е като член на семейството.
- Три пъти повече ще ти платя.
- Ми добре пък, какво толкова, нали си ми приятел..
Срещат се след месец:
- Как е слона, как е положението?
- Ти луд ли си, веее?! Ти с тоя слон ни такова мамата, ве... Всичко засято в градината извади, изкърти улуците, изсра се в кладенеца, децата ги е страх и постоянно плачат, жена ми се затвори в спалнята и не излиза, всички съседи от улицата ще ме съдят...
- Еееееее... Ама ти както си така негативно настроен никога няма да го продадеш.