Точно непочистените места дават най-голяма радост от карането на кола със задно предаване, особено зимата :).
След 12 годишно удоволствие със задно предаване, особено в снежните дни от годината, така се стекоха обстоятелствата, че преминах на предно. През това време само веднъж ми се наложи да сложа вериги в един пресен снеговалеж към Витоша, понеже зимните гуми, с които купих тогава колата, бяха доста износени. След това не ми се е налагало, дори случаите някой да побутне се борят на пръсти на едната ръка.
Всичко зависи много от задкормилното устройство и разбира се гумите. Пресен пример от тази зима беше едно изкачване в балкана, при което се наложи да спрем да изчакаме колоната на един доста характерен завой на изкачването към Узана. Пред мен един минибус на VAG не успя да отлепи с новите си зимни гуми и предно предаване, а Мерц-а се справи, както с потеглянето, въпреки сравнително износените задни гуми, така и с преминаването на завоя, на който преди това бутахме с колеги едно BMW. А пътя беше наистина отвратителен.
Голямо предимство е, че предишната ми кола е дизел и позволяваше тръгване без подаване на газ -> нисък въртящ момент -> малка вероятност на приплъзване на гумите. Често при изкачвания в планината също съм изключвал тракшън контрола, понеже една от реакцията при превъртане е намаляване на въртящия момент на двигателя и в един момент колата няма нужната мощност, за да продължи хода си напред и спира.
Държа да отбележа, че се правя разлика между безразсъдното каране и такова с елементи на удоволствие, т.е. леко врътване на задницата тук и там. Както може да е забавно карането на кола със задно, така може и да е много опасно.