Класация

В Хондурас тече река България. 130 българи се преселили в Хондурас през 20-те години на миналия век. Техните потомци днес са между 7 500 и 10 000 души. Река в Хондурас носи името България. Рио България извира в планината Грасиас а Диос в Националния парк Пико Бонито. Заобиколена е от труднопроходима джунгла и поради пресечения и силно наклонен терен нейното поречие не е добре проучено. Реката е наречена така в чест на нейния откривател, който е българин и е един от първите наши сънародници, заселили се в централноамериканската държава през 20-те години на миналия век. Заради огромната раждаемост днес хората с български произход в Хондурас са между 7 500 и 10 000 души. Всички мъже носят български фамилии, а заради местния обичай хората да носят по 5-6 имена повечето жени наши сънароднички също са запазили поне едно българско име. През 1928 година в Ла Сейба се заселил първият български емигрант – Борис Петров, който напуснал родния си Белоградчишки край и през Куба се озовал в Централна Америка. Преселникът си направил бананова плантация и скоро бил последван от свои сънародници. Нашенците били толкова предприемчиви, че скоро построили и жп линия. Тогавашният президент на страната бил толкова впечатлен, че заповядал хазната да покрие разходите по железницата и поръчал да се построят още километри. Вместо да строят по права линия, преселниците ни започнали да криволичат, за да излезе по-голям километраж. Скоро толкова се замогнали, че станали работодатели на местните метиси, дори започнали и да печатат пари. Освен името на река България, принос на нашата общност в Хондурас е производството и консумацията на хляб. Преди да се заселят там българите, местните хора ядяли царевица. Днес повечето хлебарници и фурни са собственост на българи. До 1955 г. край реката съществувало българско селище. Нашите сънародници там се препитавали като отглеждали зеленчуци и ги продавали на местните хора. Зеленчукопроизводството и зеленчуците на трапезата също са български принос. Нашенци научили местните и как да си приготвят дървени въглища за фурните https://www.google.bg/maps/place/Булгария/@15.7526085,-86.8118893,14.5z/data=!4m5!3m4!1s0x8f69075a321912bd:0x6d5751d233e02a26!8m2!3d15.7521561!4d-86.8097679?hl=bg https://bg.wikipedia.org/wiki/Булгария_(река)

На 18 февруари се навършват 149 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски! “Отче, нищо няма що да кажа, защото никого не съм убил и никого не съм ограбил за лична полза. Ако служенето на народа е грях, то не искам прошка и от Бога.” ДОСТОЙНО ЕСТ ! доц. д-р Петър Ненков Последната среща на Васил Левски с майка му Гина станала на 6 декември 1872 година, преди той да се отправи за Ловеч през заснежения Балкан, за да прибере архива на местния революционен комитет и преди да бъде заловен в Къкринското ханче на 27 декември . Майка му била куражлия-жена и никога не показвала болката си пред хората. При срещата им обаче, с непогрешимия си майчин инстинкт, в един момент тя усетила, че може би това е последната им среща и се разплакала. Левски смутен я попитал: „Защо плачеш мамо?”- на което тя отговорила: „От радост сине, от радост!” След кратък съдебен процес в София, на 18 февруари 1873 година турците обесили Дякона, но никой в родния му град не посмял да каже на Гина Кунчева черната вест. Един ден тя отишла в храма и помолила свещеника да й каже не е ли чул нещо за сина й. Когато разбрала ужасната истина тя се върнала у дома, извадила от скрина отрязаните коси на Апостола и както й заръчал той, ги занесла в църквата, за да ги опее свещеника. Гина Кунчева не проронила нито една сълза по загиналия си син. И когато някой я запитвал защо не е раздала жито за душата на Васил, тази велика майка отвръщала: „Жито се раздава за мъртъвци, а моят Васил ще живее вечно!“ И той живее и ще живее вечно, докато има българи по света и държава, наречена България!

Един ден стар отшелник бил попитан: - Как не ти омръзва да си сам през цялото време? Той казал: - Имам много неща за вършене: трябва да обуча два ястреба и два орела, да успокоя два заека, да дресирам змия, да мотивирам магаре и да укротя лъв. - Но ние не виждаме тези животни до теб. Къде са те? Отшелникът отговорил: - Ние носим тези животни в Себе си. Двата ястреба се хвърлят по всичко, което виждат - добро и лошо, полезно и вредно. Трябва да ги науча да различават. Това са моите очи. Два орела с нокти нараняват и унищожават всичко, до което се докоснат. Трябва да ги науча да служат и да помагат, без да нараняват. Това са моите ръце. Зайците винаги скачат напред-назад, страхуват се и се крият. Трябва да ги успокоя и да ги науча как да се справят в трудни ситуации, а не да бягат от проблеми. Това са краката ми. Най-трудното е да наблюдаваш змията. Въпреки че е сигурно затворена в плътна клетка, тя винаги е готова да нападне, захапе и отрови всеки, който е наблизо. Затова трябва да я следвам и да я дисциплинирам. Това е езикът ми. Магарето, както всички знаят, е много упорито, винаги изморено и не иска да си върши работата. Това е моето тяло. Накрая, трябва да укротя лъва, който иска да бъде цар и да командва всички. Той е горд, суетен и смята, че целият свят трябва да се върти около него. Това е моето его! Както виждате, имам много работа...

Маслото че е добро, добро е, но за тези пари ,ще си купи 2 туби по 5 литра от друга марка , с подобни характеристики и ще кара двойно. Но както съм написал по- горе , ако колегата иска да е това масло и не го бъркат финансите ,да сипва смело. :))

Много добро масло, наистина! А ако го купиш и на промоция става още по-добро.

Може да минат години преди да се оплаче някой, а онзи ден, с твоята тема се появи още една! Щом това което си проверил е наред, остава малкият шанс да е строшена някоя пружинка в масления лабиринт-компютър. Отварянето ще покаже, а пътем ще се видят пакетите фриксиони. Ако някой от барабаните в които са поместени е лилав или черен - за скраб и вече не си струва да се ремонтира. А може просто вътрешният филтър да е затлачен, но там симптомите са други. Огледай за ударени Акорд 6 автомати, и търси добър майстор да отвори и рециклира твоята с пълна промивка и нови пакети. Ще е чакане и 4 цифрена сума.

Проверих и двата двойни соленоида. Имаха прекрасен вид. Почти никаква мръсотия на едната цедка на тези с гуменото уплътнение. Хартиената гарнитура на другия двоен оцеля. Мерене на налягане на 4-и съединител показа 1.5 bar. А трябва да е 8-9 bar. Явно кутията е за сваляне. Сега дилемата е дали да се търси друга кутия или да се ремонтира тази. Нямам идея как е пазарът на такива кутии. Все още няма някой който да сподели подобни проблеми. Явно не се чупят често. Пък и в форума не се намират подобни теми. Изпратено от моят Mi MIX 2 с помощта на Tapatalk

Днес,в L.dl загледах краставиците и веднага дойдоха двама консултанти от ТбІ...🥒!

To цвят трудно се снима с тел, но тая година ще го опреснявам пак, като станат 30К. На живо е розовеещо, но не чакам да потъмнее. 25-30К или 2 години опреснявам - и е така откакто карам хондови автоматици. Единственото което може да ги "събори" е вехто масло.

Здравей Цецо. Днес се опитах да погледна как стоят нещата с механизма за регулиране но стигнах до половината, не можах да отворя капачето страх ме беше да напъна и си го дърпах сериозно. Наложи се да се прибера до вкъщи и да изтегля от мануела кое и как се дърпа, че не бях сигурен но утре ще го отворя предполагам. Броих зъбите на които заключва и се указа от 9 до 11. ако не успея да стигна до кантара няма да го мъча повече така остава. Даже намерих в тубата как се прави.

А снощи имаше пълнолудие.

Здравейте! Вчера бях при гърците и направиха ъпдейта. Сега търся вариант да проверя дали наистина е направен (може би излишно се съмнявам, но…). Споделих, че има още хора заинтересовани и човекът от сервизния отдел каза да му се пише директно на него с данни за колата и желания ъпдейт. Той ще провери дали могат да го направят. Има възможност да го направят в два сервиза, като единият е в Солун, близо до центъра, а другият е почти извън града. Leonidas.Georgiadis@saracakis.gr Локацията на сервиза е тук: Όμιλος Επιχειρήσεων Σαρακάκη https://goo.gl/maps/QYeoV6uogjAmfbpr5 Ето и как се стига до паркинга на сервиза: Цената е €30 за самия ъпдейт, но платих €37. Вероятно тези €7 са ставката за времето, което им е отнело… Тол таксите са сумарно €7 и €2 за една много вкусна гръцка баница Издават си документ и фактура, и работят бързо. Ако някой има въпроси ми пишете и ще съдействам с каквото мога.

Здравейте, Вече 8000км карам с Ravenol ECS 0w20 Над 80% от изминалите км са по АМ Тракия. Това което ми направи впечатление е, че минавам с около 30км повече от преди. Преди карах с Castrol EDGE 0w30/нямах забележки към това масло както и разход/. В момента щеката ми е на средата което не е притеснително. Тъй като наближава смяна съм пред дилема дали да продължавам с 0w20 или да си карам с 0w30? В момента колата е на 112000км. Какво бихте направили вие?

Бедуините когато пресичали пустинята, спирали често, но не защото камилите били уморени. Бедуините правели чести почивки, за да дадат възможност на душите си да ги настигнат. Те знаели, че душата има своя скорост, малко по-бавна и човек трябва да я изчаква, за да не се изгубят един друг. Така и ние трябва да поспираме, защото останаха само технологии и бързащи тела без души.

Трябва да я завъртиш. Около една пета оборот. Гадничко е в тая теснотия, ама другия вариант е свалянето на кората.

Всички части са нови и поръчвани от различни места, от доста време събирам кита, но го продавам понеже се отказах защото US компютъра прави проблеми на FN1. Кита е предназначен за двигател R18A1 / R18A2, 1.8 140к.с. (сивик 2006-2011), не е слаган на кола все още. Без да се налага смяна на бутала и биели този двигател спокойно може да издържи до 250-300к.с. при правилно настройване. - турбина Гарет TB28 A/R 60 M24 (до около 300-320к.с.) с вътрешен гейт, ревизирана с чисто нова средна част/картридж, не е използвана след ребилда, от Nissan Pulsar GTi-R - интеркулер Proto 600x180x65мм(вх/изх 57мм), алуминиеви тръби на 57мм, дебели силиконови снадки(3 колена 90, 3 прави). Диаметъра е предвиден за по-бърз респонс и спул на турбината, да няма много лаг, като същевременно е достатъчен за голяма мощност. - блоу оф Greddy Type RS - изпускателен турбо колектор, гарнитури - Дюзи 310cc от Type R - широколентова ламбда сонда Bosch - турбо кожух, термоизолационна лента - фитинги AN4, AN10 за утечката в картера, скоби, маркучи(за гориво 10мм, 6мм, за вакууми), тефлонов маслен маркуч оплетка AN4, маслен рестриктор 1мм, буст контролер, EGR тапа. - възд. филтър HKS тип гъба - oil catch can - резервоар маслени пари - алуминиев адаптер за дебитомер на 63мм - hondata flashpro за R18(US version). Важно: флашера не работи на европейските модели (Civic FN1), ще трябва да смените компютъра с такъв от американския сивик Единственото нещо което липсва от кита е даунпайпа, който може да го изработи почти всеки тенекеджия. цена на кита без hondata flashpro: 1700лв, със флашпрото е 2200лв. Мога да добавя към кита за 100лв и компютър от американски сивик R18, който може да се ремапва и модифицира с Hondata Flashpro-то, но при смяната на компютъра ще трябва да програмирате имобилайзера(90лв е услугата в бултрако) и възникват проблеми като светещ чек енджин, и невярна информация на километража. Ако имате американския сивик, този компютър не ви трябва. Ако искате информация този пич показва много добре как се сменят дюзите, как се монтира кита и т.н.: ТУК Части поотделно не се продават, може само да изключим една-две които например не ви трябват. 0988333524 - Ники, гр. Плевен; или на ЛС. може да ме намерите и във фейсбук тук цената не се коментира

Опитайте този линк в dropbox: https://www.dropbox.com/sh/r5pjhtnpj8rn1ew/AAA_4HRYU8HqgUW6RerhEMala?dl=0 Sent from my SM-G965F using Tapatalk

Здравейте отново! Днес намерих време да Ви споделя друга лесна задача, която можете да изпълните сами, за да върнете още малко усещането за каране на по-нова кола... Едно леко дразнещо явление, което се случва с колите над 100000км. - втвърдяването на съединителя. Преди две-три години бях писал - мисля в офроуд форума беше, как като сложих нов съединител на предното ми ЦРВ, новия се усещаше мек като перце - все едно натискаш въздуха - никакво усилие, ама НИКАКВО. А преди това се бях мъчил да сменям и двете хидравлични помпи, хидравлично масло и т.н. безуспешни дейности - съединителят си остана адски твърд. Все едно на фитнес за ляв крак по цял ден... И с колкото и майстори и капацитети да коментирахме - не беше ясно защо така се втвърдяват по-старите съединители. Уж защото се износвали пластините (едно време бяха палци) на притискателния диск и задирал в тях аксиалният лагер - уж други идеи, а то - като се смени съединителя просто се почиства и гресира първичния вал на ск. кутия и аксиалният лагер се предвижва без усилие. За тази цел - без да се разглобява много - може да се гресира оста - леко със спрей-грес. Ефекта е значитено "омекване" на педала на съединителя и значителен комфорт, особено ако ще шофира и жена / дама. Разбира се, не е като да натискаш "въздуха", както при чисто нов съединител... Операцията е бърза и лесна - не са необходими специални инструменти или умения. Аз свалям (или разкачам поне от страна на дросела) маркуча за въздух след интерколера - този точно отпред. За целта е удобно да се свали първо кората над двигателя. После се разкача от двата болата долната (работна) помпа на съединителя, също и стойката на тръбопровода - там където от гумена преминава в метална тръбичка. Това помага да се премести на страни цялата помпа - без да се разхерметизира. След това внимателно се изважда прахозащитния маншон на вилката към корпуса на съединителя. От там има минимален, но достатъчен досег до вътрешността на агрегата - като идеята е да се нанесе малко смазка по първичния вал на ск. кутия - този по който се движи аксиалния лагер. За да не станат гафове - огледайте снимките - трябва да се използва качествен спрей, с дълга сламка/маркуче - аз дори мислех да удължа моята с тънка термосвиваема шлаухка, но и така стана работата. Принципно феродовият диск е здраво затиснат от притискателния и няма лицева повърхност, която по грешка да смажете - НО - все пак гледайте да пъхнете сламката зад вилката, да подминете опорната й стойка и да бръкнете максимално близо до аксиалния лагер - все едно до средата на кутията. Казвам го, защото първата работа на сламката е да опре в опората на вилката. За съжаление не съм си взел бороскопска камера за по-добри снимки, но се надявам че като знаете принципното устройство на съединителя - ще ме разберете. За тези, които поискат първо да промият вътрешният обем от масата износен от феродовият диск прах - може да ползват спрей - обезмаслител за спирачки преди смазването. От долу на всеки корпус на съединител има дренажен отвор, от където ще изтекат нечистотиите. Аз лично не съм го правил (може би не съм такъв перфекционист), но и след известно време ситуацията ще бъде същата. Та - пръскате внимателно, на етапи - на няколко пъти - да дадете време на греста да спре да "шупти" . Аз лично си играх да захвана помпата на двата й болта, за да пораздвижа няколко пъти съединителя, и после пак я свалих и повторно пръснах с грес. След като приключите - сглобяването е лесно - по обратният път. Успех с начинанието!

Здравейте колеги! По-преди бях писал, че се преборих с луфта в кормилната рейка на ЦРВ 2. Сега ще Ви постна малко снимки, за да Ви окуража, да си го отстраните сами - надявам се, че ще се спестят едни - към 200лв.! Лекото, а впоследствие по-голямо разхлопване в рейката се дължи на един износващ се пластмасов плъзгач / Слайдер /. Луфта се установява като се хване и разклати нагоре-надолу стойката на щангите (виж първата снимка). Пластмасовият слайдер стои между рейката и стойката /държача/ на щангите (масивно Т-образно желязо, в което са навити корм. щанги) - непосредствено зад прахозащитния маншон и се плъзга в канал изрязан в корпуса на рейката. През него минават болтовете на стойката на щангите и така той играе роля на дистанционер м/у нея и рейката, като едновременно води "парада" в корпуса й. Когато се поизтърка - започва да "халтави". За подмяната се налага сваляне на цялата рейка. Новият Слайдер е доволно евтин - няма 37лв., но ... труда си е цифра ... И понеже изглежда плашещо - а НЕ Е - може да си го направите сами - вярвам че има за какво по-добре да ги наместите парите. Трябват разбира се известни познания и инструменти . За мен най-неприятна е работата с източване на хидравличната течност. Запасете се с такава преди да започнете работа - преди беше към 37лв./литър - САМО оригинална и САМО от Бултрако/Юбико. Трябва да се източи всичко от разширителния съд, да се разкачат два маркуча от рейката: за високото налягане след помпата - този който минава високо над двигателя и за връщащото се масло, за да ги намерите - проследете маркуча за вис. налягане - развийте щуцера, който влиза в рейката. Като местоположение е малко заврян - от горе на рейката, близо до кормилния прът- пада се зад горивния филтър при дизелите. Да не забравите първо да махнете пластмасовата кора над двигателя, кутията на филтъра и гофрираният маркуч от нея до турбото - това е лесно и се налага, за да се освободи достъп за работа по рейката. Освен маркуча за вис. налягане се разкача и този за обратното масло - те са един до друг - ще го познаете - той е със скобичка (там е по-ниско налягането). Сваля се и ламаринената стойка - носеща маркуча за вис. налягане. Свалят се и двете предни гуми - аз използвам крик и стойка / да бе - стойка - няколко плочки подлагам... / Рейката се държи от ляво на два болта, а от дясно - два болта и скоба към купето. Долния се сваля по-лесно през десния подкалник. Тука ще Ви трябват няколко удължителя преди вложката за по-удобна работа. Аз имам и такива, които са леко чупещи - много помага. Откачат се и двата накрайника на щангите от двете страни, надявам се, че тази операция сте я правили многократно по различни причини Трябва да се разкачи и щангата на волана - сваля се малката пластмасова кора с кече под волана и се сваля болта на шарнира - добре е да си бележите всичко преди да разглобявате, за да намествате после по три пъти като мен.... Когато всичко е разкачено (аз оставих на две резби на закрепващите болтове към купето и чак накрая ги доразвих) се издърпва рейката и със завъртане се изважда през отвора в левият подкалник. Да се внимава да не се накъсат маншони при тази операция - добре е да има някой да ви помага - повдигайки от към двигателния отсек. Видео на цялата операция има качено в Ютюб: От тук нататък е лесно - свалят се кормилните щанги - чрез изправяне на законтрящите към стойката шайби, свалят се скобите на маншона може да си купите оригинални, универсални или да свалите "нежно" вашите. Сваля се стойката на щангите - на нейните болтове от вътре е слайдера. С издърпване на маншона го извадете, после се почиства каналът му в корпуса на рейката, гресине и монтаж на новият и гресиран слайдер. Ако сте стихнали до тук - няма какво повече да обяснявам - сглобявате по обратния ред. Няма теоретична причина - но аз предлагам да се направи реглаж на преден мост след операцията. Необходимо е да си набавите предварително - нов оригинален слайдер, хидравлично масло, грес, гедоре с няколко удължения, ключ N 14 за сваляне на щуцери (не е задължително). Дано съм бил полезен. За нашият модел няма много видеа или описания за ремонти и за диагностика, затова ми хареса че хора като Вас си споделят опита. Както е казал народа - питай "патило", а не - "старило"... В много случаи в нета се намира по-вярна и ценна инф. от колкото "майсторите" по сервизите знаят! Успех в ремонтите от мен!

Това е хидравличната помпа:

Ето и малко снимки от моите патила:

Ако админа прецени, че е позволен те и от мен...

Блаже и Мара били прочути в цяла Македония, че за целия си 50-годишен брачен живот нямали дори едно спречкване. В деня на 50-годишнината им, дошъл екип на националната телевизия, да вземе интервю от щастливата двойка и попаднал на Блаже, който кротко си пиел ракията. На въпроса на какво отдава безоблачното им съществуване като семейство, Блаже гаврътнал чашката и започнал да разказва отдалече: - Като се оженихме, двамата с Мара заминахме на меден месец в Испания. Там, наред с другите забавления, на третия ден от пребиваването ни, ни заведоха в елитна ферма, да яздим коне. На мен ми се падна една много красива и кротка кобилка, та нямах проблеми, яздех и си свируках. Добре, ама на Мара ѝ се падна много лют кон, язди, що язди и я хвърли на 2 метра. Мара става, поотръска се от прахта, па го помилва по гърба и с нежен глас каза: "Това ти е първия път!" Продължихме да яздим, минахме 100 метра, конят се подплаши нещо и пак хвърли Мара. Тя пак се изправи, поизтупа си дрехите, поопипа се, че беше цялата насинена и пак помилва коня и му каза: "Това ти е втория път!" Не мина много време, гледам конят пак хвърли Мара. Тогава тя се изправи и без да каже дума, извади пищов и го гръмна между очите. Аз се развиках: "Какво направи, нормална ли си, какво толкова ти е сторило добичето, ти знаеш ли колко струва такъв кон?" а Мара се обърна към мен и с нежен глас каза "Блаже, това ти е първия път"....