Надъхващи цитати на известни хора

[ceco_accord 6139]

Нещата се получават най-добре и лесно при работа в екип.

Слагаш си екипа, вдигаш ципа и си свършваш работата сам.

[ceco_accord 6139]

Човек който не се е разбрал със себе си, винаги има проблем с другите.

Николай Марков

 

[ceco_accord 6139]

Най-добрият начин да си развалиш отношенията с някого е да започнеш да си ги изясняваш.

Уинстън Чърчил

[ceco_accord 6139]

Един баща се обърнал към дъщеря си: „Ти завърши с отличие, ето ти кола, която закупих преди години. Тя не е нова. Но преди да ти я дам, откарай я на място, където се продават употребявани коли и кажи, че искаш да я продадеш, за да разбереш колко ти предлагат за нея."
Дъщеря отишла там, върнала се при баща си и казала „Предложиха ми 1000 долара за нея, тъй като тя не е в най-добро състояние.“
„Опитай сега в заложна къща," предложил бащата. Там били предложени 100 долара, защото колата била твърде стара.
Тогава бащата помолил дъщеря си да я закара в автомобилния клуб и да я покаже и там. Тя се върнала, казвайки на баща си „Някои хора в автомобилния клуб предложиха 100 000 долара за нея, защото това е култов модел, който мнозина търсеха."
На това татко й отговорил: „На правилното място те ценят по специален начин. Щом не те ценят, не се сърди. Това означава, че си на грешното място. Тези, които знаят колко струваш, те ценят. Никога не стой на място, където никой не вижда колко си ценна."
Понякога подценяваме себе си, избирайки „грешно" обкръжение и оставайки близо до „непознатите" духом. Понякога решението да скъсаш и да направиш крачка напред не е лесно, но последващите положителни промени с грамажа си изплащат съмненията! Ценете себе си и вярвайте във възможностите си!

от нета
 

[ceco_accord 6139]

"Никога няма да се почувстваш жив, докато не сториш добро за някой, който не може да ти се отплати." 

Джон Бъниан

[ceco_accord 6139]

[ceco_accord 6139]

Не ми обръщайте внимание, аз съм от различна епоха.
Все още вярвам в ценностите на семейството, приятелството, честността и уважението... 
Все още вярвам, че животът е въртящо се колело и рано или късно всеки ще пожъне това, което е посял. 
Аз съм от онези хора, които живеят от малки неща - усмивка, хубава мисъл, мил жест...
Не ми обръщайте внимание!
Живея живота си по моя си начин. Злобата и егоизма са далеч от мен...
Винаги продължавам напред и не ме интересува какво мислят или казват хората за мен. Тяхното поведение и думи не определят мен, а са отражение на техния ум...
В крайна сметка най-важното нещо на света е да можеш да се погледнеш в огледалото, без да се срамуваш от себе си!

 

Михаил Жванецки

[Plamen-CRV 626]

[ceco_accord 6139]

ЧУЖД БОКЛУК

Научих този урок преди шестнайсет години.
Научих го на задната седалка на нюйоркско такси.
Ето какво стана:
Скочих в едно такси и тръгнахме към Гранд Централ Стейшън. Движехме се в дясната лента, когато съвсем внезапно, една черна кола изскочи от паркомясто и се измуши пред нас.
Моят шофьор скочи на спирачките, зави и избегна сблъсъка на косъм!
Шофьорът на другата кола, тази която почти предизвика голяма катастрофа, показа главата си и започна да ни ругае.
Моят шофьор само се усмихна и му махна. Искам да кажа ... беше приятелски жест.
И затова го попитах:"Защо го направи? Този за малко да съсипе колата ти и да ни прати в болница!"
И тогава шофьорът каза нещо, което днес наричам "Законът за боклукчийския камион".
"Много хора са като боклукчийски камиони.
Разхождат се объркано наоколо пълни с боклуци, гняв, разочарование.
Боклукът им се натрупва и трябва да го стоварят някъде.
И ако им позволиш, ще го стоварят върху теб.
Когато някой иска да си изсипе боклука върху теб, не го приемай лично.
Просто се усмихни, махни му, пожелай му всичко хубаво и си тръгни.
Ще бъдеш щастлив, че си направил това!"
Замислих се колко често позволявам боклукчийски камиони да минават отгоре ми!
И колко често вземам боклука им и го пренасям на други хора - в работата, у дома, по улицата?
В този ден се зарекох: "Няма да правя повече това!"
Животът е твърде кратък, че да се събуждаме сутрин нещастни.
Обичайте хората, които се държат добре с вас.
Забравете за онези, които се държат зле.
Вярвайте, че няма нищо случайно.
Никога не позволявайте на боклукчийски камион да мине отгоре ви.

Девид Полей

[ceco_accord 6139]

„Ако имате някаква дарба, това не означава, че сте получили нещо...

Това означава, че можете нещо да дадете."

~ Кapл Юнг ~

[Plamen-CRV 626]

„Какво се случва, когато човек срещне камък на пътя си?🌻
Разсеяният ще се спъне в него.
Злият ще го ритне.
Предприемчивият ще построи нещо на него.
Умореният ще седне за почивка.
Детето ще си поиграе.
Давид ще убие Голиат.
Микеланджело ще го превърне в красива скулптура.
Разликата не е в камъка, а в човека. И няма такъв камък на пътя, който да не може да се използва като фундамент за растеж."🍀
неизвестен автор

[ceco_accord 6139]

 

RIP
"Аз самият имам прекалено много недостатъци, за да се тревожа за чуждите.“

 

"Жените са чудо на природата. Невъзможно е да ги разбереш, още по-невъзможно е да си обясниш същността им. Тях можеш само да ги обичаш и да им се възхищаваш.“

 

"Ще си отида от този свят, 
без да ми е мъчно за него. Животът не ми носи,кой знае какво.Всичко съм видял, всичко съм изпитал. 
Но най-вече мразя сегашната епоха.Повръща ми се от нея! Има създания,които наистина мразя.Всичко е фалш,всичко е подменено.Няма уважение към дадената дума.Важни са само парите.По цял ден чуваме за престъпления. 
Знам,че ще напусна този свят, без да ми е мъчно за него!''

 

Редактирано 18 Август от ceco_accord

[ceco_accord 6139]

[ceco_accord 6139]

Нека този който иска да премести света, първо да намести себе си.

Сократ

[ceco_accord 6139]

Основателят на Toyota, Sakiti Toyoda, постоянно използвал правилото ′′петте защо" Във всички неразбираеми ситуации използвал този метод и той винаги му помагал.
Това е правилото.
.
Например, искате кожено палто.
Питате се защо искам кожено палто? Това е първото ′′защо ".

Отговаряш: защото искам да изненадам всички.

Добре, второ ′′защо ": Защо искаш да изненадаш всички?

Отговор: Защото искам да ме забележат.

Трето ′′ защо ": Защо е нужно да ви обръщат внимание?

А: Защото се чувствам несигурна.
Четвърто ′′ защо ": Защо се чувстваш несигурен?

Отговор: Защото не мога да се осъзная, защото седя на същото място.

Петото ′′ защо ": Защо не можеш да осъзнаеш себе си?

А: Защото правя това, което не ми харесва.

И кажете сега какво общо има коженото палто с него?
.
Сакити Тойода ни учи, че в отговор на петото ′′ защо ′′  има основна причина, която на пръв поглед не се вижда.

Петото ′′ защото ′′ извежда на светло скритото. 

Това е много ефективен начин да проверите какво всъщност криете, какво се страхувате да признаете пред себе си, какво наистина искате и какво всъщност е само опаковка.
.
Благодарим ви г-н Тойода не само за Тойота.

Редактирано 25 Септември от ceco_accord

[inspektora 403]

На 25.09.2024 г. at 10:11, ceco_accord написа:

Основателят на Toyota, Sakiti Toyoda, постоянно използвал правилото ′′петте защо"

Това е стар похват от психологията и психоанализата. Не го е измислил другаря Тойода 

[inspektora 403]

@ceco_accord Преди около 20 години се чувствах много зле и започнах да се самоанализирам по този начин. Въпросите не са непременно 5 - пита се, докато стигнеш до корена на проблема. И аз така - въртях, суках и все стигам до една причина - работата ми. Напуснах я и до ден днешен сматам, че това беше едно от най-правилните решения в живота ми.

[ceco_accord 6139]

Неудачното работно място, или колектив са много и неусетно изцеждащи тялото и духът на човека!

[ceco_accord 6139]

Същото е и с колата.

Вози те и ти е полезна.

Но ако не те кефи как върви и изглежда.

Подмолно само ти мъчи душата.

[ceco_accord 6139]

[ceco_accord 6139]

“Има хора, които искат плувен басейн в дома си, докато тези, които го имат, едва го използват.
Тези, които са загубили любими хора, скърбят дълбоко, докато други, които ги държат близо, често се оплакват от тях. Който няма партньор копнее за него, но който го има, понякога не го цени.
Който е гладен, би дал всичко за чиния, а който има изобилие, се оплаква от вкуса. Който няма кола мечтае за нея, а който я има винаги търси по-добра.
Ключът е да бъдем благодарни, да спрем да гледаме какво нямаме и да разберем, че някъде някой би дал всичко за това, което вече имате и не оценявате."

Хироюки Санада

Редактирано 4 Октомври от ceco_accord

[Plamen-CRV 626]

"Не са ни нужни постижения, за да се чувстваме добре или за да бъдем достатъчно добри. Какво ни трябва тогава?...
Малко храна и вода. Работа, с която да се предизвикваме. Спокоен ум в злополучието. Сън. Стабилна рутина. Кауза, на която сме отдадени. Нещо, което овладяваме все по-добре."
                         Райън Холидей

[Honda_Z 1521]

[ceco_accord 6139]

Off Topic

Радвам се че тази тема съществува.

По постовете и реакциите в нея поне бегло се вижда кой "на каква вълна" е, кое послание до кого е "достигнало".

 

Редактирано 4 Октомври от ceco_accord

[kvd74 646]

 

 

[ceco_accord 6139]

“Когато работих в известна фирма за производство на дрехи забелязах, че изхвърлят всички дрехи, които не се продават.

Един ден отидох при шефа и го попитах:

- Защо вместо да ги хвърляме тези дрехи не ги дадем на хора, които имат нужда от тях?

А той ми отговори така:

- Нашите стоки, само богатите могат да си ги позволят. Ако клиентите ни видят тези дрехи върху бедни хора, ще им стане неудобно, а и ще ни паднат акциите и ще претърпим загуби.

В този ден разбрах, че бедността не е заради факта, че не можем да нахраним бедните, а поради факта, че не можем да нахраним богатите.”

- Чарлс Буковски

[ceco_accord 6139]

"Който се опитва да помогне на пеперуда да излезе от пашкула си, я убива. "Който се опитва да помогне на пъпка да излезе от семето, я унищожава. Който се опитва да събуди съзнанието в някой, който не е готов, го обърква. "Има определени неща, на които не може да се помогне, те трябва да се случат отвътре навън. "

Ван Гог

[ceco_accord 6139]

Свободен е само този, който може да си позволи да не лъже.

Албер Камю

[ceco_accord 6139]

[ceco_accord 6139]

Един мой приятел на име Пол получил автомобил като коледен подарък от брат си. На Бъдни вечер, когато Пол излязъл от офиса, заварил някакъв хлапак да се навърта около блестящата нова кола и да ѝ се възхищава.

– Ваша ли е тази кола, господине? – попитал той.

Пол кимнал.

– Брат ми ми я подари за Коледа.

Момчето било поразено.

– Искате да кажете, че сте я получили от брат си, без да платите нито цент? О, Боже, бих искал... – и той се поколебал.

Пол, разбира се, знаел какво желаело момчето – да има такъв брат. Но онова, което младежът казал, разтърсило Пол до дън душа.

– Бих искал – продължило момчето, – да мога да бъда такъв брат.

Пол го погледнал изумен, след това импулсивно добавил:

– Искаш ли да те повозя в колата си?

– Да, разбира се.

След като се повозили малко, момчето се обърнало и с пламнал поглед казало:

– Господине, имате ли нещо против да ме закарате до вкъщи?

Пол леко се усмихнал. Помислил си, че знае какво всъщност иска младежът – да покаже на съседите си, че се прибира в къщи с голям автомобил. Но и този път моят приятел бил на погрешен път.

– Бихте ли спрели пред онези две стъпала? – запитало момчето.

Изтичало по стълбите и скоро след това Пол го чул да идва, но този път без да бърза. Носело на ръце недъгавото си братче. Оставило го на долното стъпало, след това го притиснало силно до гърдите си и посочило към колата.

– Ето я, Бъди, точно както ти казах горе. Виж, той не е похарчил нито цент за нея, защото това е подарък за Коледа от брат му. Някой ден и аз ще ти подаря една кола, същата като тази... Тогава сам ще видиш през прозорците всички коледни чудеса, за които се опитвам да ти разкажа.

Пол излязъл и пренесъл болното дете на предната седалка. По-големият му брат с блеснали очи се настанил до него и тримата се понесли в незабравимо празнично пътуване.

Тази година на Бъдни Вечер Пол проумял какво е искал да каже Исус с думите:

„По-благословен е онзи, който дава.”

Дан Кларк

[ceco_accord 6139]

Роден на днешна дата в лето 1919.

[s.s.d.d. 281]

"Някои губеха разума си и ставаха целите душа, други губеха душата си и ставаха целите разум, а трети губеха и двете и ставаха добре приети в обществото."

Чарлз Буковски

[ceco_accord 6139]

[ceco_accord 6139]

[ceco_accord 6139]

С голямо превъзходство се е сдобил онзи, който достатъчно рано е направил куп грешки, от които е успял да се поучи.

       Уинстън Чърчил 

Редактирано 10 Ноември от ceco_accord

[ceco_accord 6139]

 

Не е важен критикът; нито пък този, който сочи с пръст силния, що се препъва, или делата, които човекът на действието е могъл по-добре да направи.
Истинско признание заслужава човекът, който се изправя на арената, с лице покрито с прах, пот и кръв; който се бори неустрашимо; който греши, търпи поражение след поражение, защото който не действа, той не греши и той не проявява недостатъците си; но този, който се стреми с всички сили към поставената цел; който е познал възвишеното чувство на възторг и отдаденост; който се жертва в името на достойната кауза; който в най-добрия случай ще изпита триумфа на върховното достижение, а в най-лошия, ако се провали, поне ще се провали в порив на дълбока дързост. Така че мястото му никога няма да бъде до тези студени и плахи души, които нито познават победата, нито поражението.

 

Теодор Рузвелт

 

[ceco_accord 6139]

 

Какво е интелигентността все пак?

Когато бях войник, изкарах 160 точки на един тест за пригодност, вместо обичайните 100. Никой в базата не беше виждал подобен резултат и за около два часа около мен се вдигна голям шум.

В общ план не настъпиха никакви промени – на другия ден си бях общ работник в кухнята, най-високата длъжност, до която се издигнах в армията.

През целия си живот съм отбелязвал подобни резултати, поради което се имам за високо интелелигентен, а очаквам и другите да ме смятат за такъв. Макар че всъщност, не означават ли тези постижения, че просто ме бива да отговарям на въпросите на хората, които измислят тестовете и чиито интелектуални наклоности са близки до моите?

Имам например един автомонтьор, който според мен не може да е изкарал повече от 80 точки. Винаги съм смятал за разбиращо се от само себе си, че от нас двамата по-интелигентният съм аз. Само че като се повреди нещо по колата ми, търча при него – гледам го трепетно как ѝ разглежда вътрешностите и чакам да се произнесе, сякаш е свещен оракул. И той винаги ми поправя колата.

Ами да си представим, че моят монтьор състави въпросите на тест за интелигентност. Или пък ги състави някой дърводелец, или фермер – който и да е извън университетските среди. Всеки от тези тестове би ме охарактеризирал като пълен идиот. И то съвсем основателно. В един свят, където не бих могъл да използвам моята академична подготовка и уменията да си служа с езика, а се налага да правя нещо сложно и трудно с ръцете си, аз бих се провалил. Моята интелигентност следователно не е абсолютна, а е функция на обществото, в което живея, както и на факта, че една малка група от това общество си е присвоила правото да се произнася по въпросите за интелигентността.

Да вземем пак моя автомонтьор. Той винаги се шегува като се видим. Веднъж си измъкна главата изпод колата и каза: „Докторе, един глухоням влязъл в една железария да си поиска гвоздеи. Сложил си двата пръста на тезгяха и показал с другата ръка, сякаш чука върху тях. Продавачът му донесъл чук. Той поклатил глава и посочил пръстите си. Продавачът донесъл пирони. Човекът ги взел и си отишъл. Следващият обаче, който влязъл в магазина, бил сляп. И искал да си купи ножица. Как мислиш ти, докторе, че си я поискал?“

Аз най-простодушно вдигнах дясната си ръка и изобразих с два пръста рязане на ножица. На което моят автомонтьор се изсмя язвително и каза: „Ех, ти, лапнишаран. Ами той просто му казал какво иска“. После прибави снизходително:

„Цял ден пробвам клиентите с тая история“.

„И хвана ли много?“ – попитах аз.

„Само няколко. Ама знаех, че ти ще се хванеш.“

„Че защо?“

„Ами, защото, докторе, си дяволски образован. Знаех, че не може да си много умен.“

Имам неприятното чувство, че думите му не са лишени от основание.

 

Айзък Азимов

[DAN_DAN 412]

"Една вечер той се появи на вратата ми - мокър, кльощав, пребит, уплашен до смърт, бял, без опашка и кривоглед котарак. Пуснах го вътре и го нахраних. И той остана. Научи се да ми се доверява. Но един ден един приятел, когато ми дойде на гости го прегази в двора. Веднага занесох при ветеринаря това, което беше останало от него. Ветеринарят каза: "Шансовете са малки, ето ви тези таблетки, които трябва да му давате, гръбнакът му е счупен, но той е бил чупен и преди, и незнайно как е зараснал. Погледнете снимките, по него са стреляли, има останали сачми в тялото, някой му е отрязал опашката. Ако оживее, никога няма да може да ходи." Прибрах котарака вкъщи. Беше едно много горещо лято. Сложих го на пода в банята. Дадох му вода и храна с таблетка в нея, но той не докосна нито храната, нито водата. Тогава намокрих с пръст устните му и започнах да му говоря. Не се отделях от него и му говорех непрекъснато, галех го нежно, а той в отговор ме гледаше със светлосините си кривогледи очи. Минаха дни. И изведнъж той помръдна от мястото си. Пропълзя с предните си лапи (задните му отказваха). Добра се до леглото си и се изтегна на него. В ушите си чух фанфари, които известяваха тук, в тази баня, а и на целия град, за една възможна победа. Беше ми мъчно за котарака - аз също бях наранен от живота, не толкова много, колкото той е бил наранен, но все пак немалко. Една сутрин той се изправи и на четирите си лапи, веднага падна и ме погледна въпросително. Казах му: "Можеш". Той се опита отново и отново, ставайки и падайки няколко пъти, и накрая, можа да направи няколко крачки. Залиташе като пиян, задните му крачета не искаха да се движат, но той падаше, почиваше си малко и отново се надигаше. Останалото го знаете: сега той е добре. Пак си е кривоглед и вече почти без зъби, но котешката му ловкост се върна, а и особения му поглед, който притежаваше, не се изгуби. Когато давам интервю, обикновено ме питат за живота, за книгите ми, а аз се навеждам, вдигам моя кривоглед, безопашат, прострелян и прегазен котарак и казвам: "Ето, погледнете". Но те не разбират и питат отново: "Казвате, че сте повлиян от прозата на някого?", "Не!" -казвам аз и показвам котарака - "На мен ми влияе това, което се случва около нас! Например това! Или това! Или това!" Разтърсвам котарака и го вдигам високо, почти да тавана, но той е спокоен, той ме разбира. И с това интервюто приключва. Но понякога аз се чувствам горд, когато виждам снимки в списанията: ето това съм аз, а това е моята котка, на снимка, на която сме двамата заедно. Котаракът знае, че това са глупости, но все пак от това ни става по-леко и на двамата."
Чарлз Буковски
"Историята на един упорит кучи син"

[ceco_accord 6139]

"— Писала си на всички шестици за срока. Мога ли да зная защо?

— Защото Вие наредихте да пиша на Маляков шест! Нямах основание да не пиша и на останалите.

— Кому са нужни тези демонстрации, Добрева. Мислех, че се разбрахме като хора. Едно е да повишиш на някого успеха по обективни причини, друго е на цяло училище.

— Аз, другарю директор, мечтаех да стана лекарка. Знаете ли защо не станах? Защото не ми стигнаха пет стотни. Може би вместо мене е влязъл някой, на когото по този начин са повишили успеха. Разбирате ли ме сега?"

Из "Войната на таралежите" (1979)

[ceco_accord 6139]

„Животът е кратък. Трябва ни скорост, за да постигнем това, което желаем.“

Роден на 17.11.1906 г.