Jump to content
Еди Ведър

Kaкво слушаме в момента ...

Recommended Posts

Наздраве и от мен.

Честит празник на именяците! 

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Поздрави !

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Mалко лирика .... от новото поколение !
 

  • Харесвам 3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Весели празници на всички!

 

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

http://www.youtube.com/watch?v=

Ето и  световноизвестната вече шушана

Този ,кой го пусна тъй бързо от затвора :dry:Пари като има ,закони няма !

Редактирано от borko 30

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Честита Коледа колеги, бъдете Живи и Здрави !!!

Отново Ви поздравявам, с тази уникална песен !!!

 

  • Нагоре 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Един ден ще си купя такъв готин стегнат питбул.

Редактирано от borko 30

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЧЕСТИТА 2018 ГОДИНА !!! 

 

 

  • Нагоре 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Честита Нова Година!

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Спешъл поздрав за именника Ивайло Проданов !!!

Най-добрия майстор по автоелектроника и автоозвучаване в Добрич и мой приятел !Наздраве Иво :punk: 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Още един уникален глас си отиде.....:(

 

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Оригиналът е много готин, трудно щеше да сбърка Анто :))

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Първия ми диск с деф лепард ,след хонорара от първия ремонтиран от мен Funai през  1995 г ,познатия вече на всички проблем с главния процесор на тези модели ,купих албума ,после събрах парите и за уредба с дискове ,където да го слушам .

  • Харесвам 3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За пореден път плача...

И се убеждавам, как някой от нас само мачкат земята...

 

Поклон...

  • Харесвам 2
  • Благодаря 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Обърнете внимание на високо интелигентния текст на песента ,вероятно дело на научен екип от БАН !Фаворит за златния орфей.

В европа ще отиваме ......

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 

Редактирано от Drone

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Утре е 19...

 

Нека склоним глава и бъдем по - ниски от тревата и по - тихи от водата...

 

 

 

 

 

 

Японска притча разказва следното:
В малко японско градче една жена била на смъртно легло. Изведнъж тя почувствала, че душата й се отделя от тялото, извисява се в небесата и се озовава пред духовете на своите предци. Тогава чула силен глас, който я попитал:

- Коя си ти?
- Аз съм жената на кмета – отговорила тя.
- Не те питам кой е твоят мъж. Отговори коя си ти!
- Аз съм майка на четири деца. И съм учителка в местното училище.
- Нима те попитах колко деца имаш или къде работиш? – казал гласът и продължил да й задава въпроси, докато накрая тя казала:
- Аз съм една жена, която всяка сутрин се събужда, за да помага на своето семейство и да учи децата в училище.
След това тя се върнала в своето тяло и болестта й наскоро била излекувана. Жената открила своя икигай.

 

 

 

Значението на японската дума икигай може да се опише по различни начини: „причината, поради която ставаш от леглото всяка сутрин“; „радостта да си винаги зает“; „страстта, която ти носи удовлетворение и радост“... Но всички те водят към едно – причината да живееш! И изглежда е от нещата, които обясняват необикновеното дълголетие на японците, особено на островите Окинава - едно от местата с най-много дълголетници в целия свят. От там произхожда и тайнствената дума икигай.

Според авторитетни изследователи на понятието икигай, точно то е в основата на дългия и щастлив живот на японците. Ясният икигай, както и животът в общност, са поне толкова или дори по-важни от здравословния японски хранителен режим.

На Окинава всеки японец знае своя икигай и живее в съответствие с него... и рибарят, който всяка сутрин излиза с лодката си в морето, и калиграфът, застанал пред своето платно, и готвачът, който в продължение на половин век не спира с любов да приготвя суши за своите клиенти.

Кратката информация в Уикипедия гласи: икигай е японско понятие, което означава смисъл на живота, чувството за собственото предназначение в живота. Думата присъства в японския език минимум отпреди седем века. Икигай може да бъде професия, хоби или семейство, а редица изследвания показват статистически достоверна взаимовръзка между присъствието на икигай в живота на човек и ниски нива на стрес, а също и с цялостно усещане за здраве.

На Запад също имаме понятия, които донякъде съответстват на икигай – предназначение, мисия, реализация, които обаче често се явяват по-скоро плод на умствена дейност или духовни търсения, за разлика от японския икигай, който е неделима част от живота на всеки човек. Ние често си задаваме вечния философски въпрос: Какъв е смисълът на живота? Но японците внасят по-голяма яснота: Какъв е смисълът на моя живот? Кое ми носи удовлетворение и страст? И добавят: и полза за другите...

Всъщност икигай е по японски изящно и гениално просто понятие. То се намира в пресечната точка на 4 изключително важни житейски сфери:
- Това, което обичаш
- Това, от което се нуждае светът
- Това, за което ти плащат
- Това, в което си добър

 

 

 

image.thumb.png.275ae54241bc849f9a3a20efe5085db8.png

 

Икигай е онова, което те изпълва с удовлетворение и радост, което те кара да забравиш за времето, което придава смисъл и пълнота на всеки твой ден. Но в същото време е от полза за другите, за света около теб.

Въпреки че не го наричат с тази японска дума, едни от най-великите и значими личности на нашата цивилизация, всъщност са били хора, открили своя икигай. Нека да си припомним думите на Стив Джобс: „Вече 33 години се поглеждам в огледалото всяка сутрин и се питам: "Ако днес е последният ден от живота ми, искам ли да правя това, което ще правя днес?" Когато отговорът беше "не" няколко дни поред, знаех, че е време за промяна."
А на Уилбър и Орвил Райт, пионерите в авиацията, които позволиха на човечеството да полети, принадлежат думите: „Едва дочаквахме утрото, за да се захванем за работа.“

За съжаление ние често попадаме в противоречието: това, за което ми плащат, не ми носи радост; а това, което обичам, не ми носи доходи. Да, това изглежда като улица без изход, като спирала, от която няма измъкване. А резултатът е засилено чувство за неудовлетвореност, апатия, демотивация и постоянен стрес.

Японците обаче казват: Всеки човек има своя икигай. Някои са го открили и го осъзнават, други го носят в себе си, но все още го търсят. Икигай се крие вътре в теб и се нуждае от търпеливо изследване, за да достигнеш до най-дълбоките недра на съществото си и да го намериш. Веднъж щом намериш своя икигай, остава само да го следваш и да го подхранваш ден след ден, придавайки смисъл на съществуването си. Тогава и най-обикновената задача се превръща в щастливо сливане!

Икигай е пътят към дълъг и смислен живот. Икигай е спокойствие и удовлетворение, чувство за значимост, оптимизъм и радост.

Концепцията икигай все повече предизвиква интереса на западните общества и отдавна е напуснала пределите на родината си Япония. Именно тя провокира и двама испанци - популярния испански писател Франсеск Миралес и Ектор Гарсия, който живее в Япония от 12 години - да тръгнат по дирите на тайнствената дума.

Те решават да проучат на място тайните на японските столетници и стигат до малкото селище Охими в северната част на Окинава, известно като „селото на столетниците“. Селото, в което живеят 3000 души, е наречено така заради факта, че има най-високия индекс на дълголетието в света! В Охими срещат възрастни хора, по младежки жизнени, здрави и изпълнени с оптимизъм, хора, които имат ясен икигай и с въодушевление и радост посрещат всеки нов ден.

Миралес и Гарсия си задават въпроса: Дали заради икигай в Окинава има повече столетници, отколкото където и да било другаде по света? Как тези хора остават активни и щастливи до края на дните си? Каква е тайната на дългия и щастлив живот? И се уверяват, че наред с храненето, простия живот на открито и зеления чай, един от ключовете към дълголетието им е именно икигай. 

Ето няколко факта от живота на Охими, които ги впечатляват:

- 100% от интервюираните дълголетници притежават собствена градина, а повечето от тях – цели полета с насаждения от чай, шикуваса, манго и др.
- Всички принадлежат към някоя местна общност. В нея се чувстват обичани, като част от едно семейство.
- Празнуват много, дори по дребни поводи. Музиката, песните и танците са основна част от ежедневието им.
- Имат важна мисия в живота, дори не само една. Определили са своя икигай, но не го приемат твърде сериозно. Това, с което се занимават, им носи наслаждение и релаксация.
- Много са горди с традициите си и с местната култура.
- Сякаш са пристрастени към всичко, което правят, колкото и маловажно да изглежда то.
- Йуимаару, което може да се преведе като „дух на взаимно сътрудничество“, е твърдо залегнал в сърцата на местните. Те си помагат не само за земеделската работа като събирането на реколтата от захарна тръстика или сеенето на ориз, а и когато строят къщите си или търсят доброволци за обществени дела. 
- Винаги са заети, но със задачи от най-различно естество – това им помага да се отпускат. Там не може да се срещне нито един дядо, седнал на пейка, без да прави нищо. Вечно се движат насам-натам – ходят на караоке, на сбирки на съседите или на следващия мач по гетбол.

 

 

п.п. Наздраве, хора!

 

 

 

 

 

 

 

 

  • Нагоре 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Икигай си е субективно и за всеки, но това което ни сбира тук е: -Йуимаару, което може да се преведе като "дух на взаимно сътрудничество“.  :honda:

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 

Всеки да види десетте разлики...

 

Между това вокалче и Steve Lee...

 

p.p. Бях на концерта на " Queen " и видях онова недоразумение, джендърчето...

 

п.п.п. Какво правили джендърчетата зимата...

Нежен човек, ... същото като снежен...

Ама моркова бил... отзад...

 

п.п.п.п. Хубаво, че имам 170 W музикална мощност на канал... та на не чувам звука на разлагането... на всичко!!!

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В отчаян опит да потуша бунта в мен...

 

 

  • Нагоре 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове


I'm in a stolen 96 Honda accord. The feds on my ass. Hit the curb, lost a wheel and I crash :D

 

  • Харесвам 1
  • Надолу 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Когато нещата бяха истински...

 

 

Редактирано от Hunter
  • Харесвам 4

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 

Хонда Хонда Кавазаки нямам ......

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    No registered users viewing this page.

  • Предстоящи събития

    No upcoming events found
×
×
  • Създай нов...