Jump to content

Recommended Posts

Влиза мъж в магазин захранителни стоки изапочва да разглежда.- Да ви помогна с нещо,господине? - предлагапродавачката.- Какво е това? - пита мъжът,сочейки към портокалите.- Ами, портокали.- Дайте ми две кила от тях и миувийте всеки поотделно в целофан.А онова какво е? - продължавамъжът, като се обръща къмкартофите.- Картофи, не виждате ли?- Три килограма и да ми увиете иот тях всеки поотделно в целофан.А онова там?- Леща, ама не сепродава!

  • Нагоре 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Той прошепна: Аз тръгвам... Тя (със сълзи на очите): Всичко ли си взе?.. Той я хвана за ръката ... - Беги бръже, на масата има полвинка ракия и ми я донеси!

  • Нагоре 4

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

- Докторе, абе много ме боли задника!

- Я покажи, къде точно те боли?

- Ами къде, ей тука, около входа...

- А, чакай сега, момче - това е изход, дай да се разберем! Публикувано изображение

  • Нагоре 4

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Две борчета се срещат и едното пита другото:

- Защо си с две жалейки?

А вторият отговаря:- Вчера баба ми почина, а днес брат ми каза, че и неговата сьщо починала!Публикувано изображениеПубликувано изображениеПубликувано изображение

Редактирано от redbull

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Веднъж Чък Норис решил да хвърли граната.......... разхвърчали се ръце,крака,глави и накрая гранатата гръмнала: )

  • Нагоре 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Учени откриха най-малката дума в българския език! Думата е заплата.....Скъпа, какво ще ядем?- Японското ядене "котоима"!

  • Нагоре 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Пешо бил се натряскал здраво в кръчмата и за да се оправдае пред жената решил да се удари в окото 2-3 пъти. След това си шибнал главата в блока и се успокоил. Прибрал се, а още на вратата започнал да се оправдава:

- Жена, да знаеш кво стана - видях, че трима закачат едно момиче и аз го защитих та стана едно меле и така.

Жената казала спокойно:

- Пешо, колко пъти трябва да ти повтарям, че работя като сервитьорка в кръчмата? Публикувано изображение

  • Нагоре 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Защо убихте жена си след 30 години брак?

От мързел...

Е как така от мързел?!?

-Ами... а днеска, а утре...

  • Нагоре 3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Селски път. Каруца с магаре. На каруцата Манго и Айшето. След малко Айшето казва:

- Манго, обичам те...

Манго не отговаря. След още малко, Айшето пак казва:

- Манго, много те обичам...

Както си кара каруцата Манго без да се обръща казва на Айшетo

- Айше, ай слизай от краставиците, ма!Публикувано изображениеПубликувано изображение

  • Нагоре 3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
На лекция.>Професорът:);">- Един здрав бик оплодител е длъжен на ден да има по 12 "сеанса";">Женски глас от първия ред:<;">- Простете, професоре, колко?: ">- По 12.,);">- Повторете го, моля ви, да се чуе на последния ред.<;">Мъжки глас от последния ред:<;">- Извинявайте, професоре, за 1 крава ли става въпрос, или за 12 крави?;">- Разбира се, че за 12 крави.;">- Мерси, професоре. Повторете го, моля ви, да се чуе на първия ред. Редактирано от mitaks
  • Нагоре 3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Три баби си разправяли: - Моята внучка се казва Гертруда, защото дядо й беше герой на труда. Втората казва: - Моята внучка се казва Офелия, защото бях член на ОФ. Третата казва: - Моята внучка се казва Курнелия, защото аз се казвам Нели, а сватята малко к*рва си пада.

  • Нагоре 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Младоженци. Първата сутрин след брачната нощ мъжът, прегладнял, пита:- Скъпа, какво има за закуска?- Секс, мъжо - казва жената.И мъжът, нали е младоженец, зарадвал се на закуската.На следващата сутрин:- Скъпа, какво има за закуска?- Секс, мъжо.И така цяла седмица. На осмия ден жената се събужда и гледа - мъжът й, съвсем гол, седнал и се грее на парното.- Какво правиш? - учудила се тя.А той:- Топля ти закуската.

  • Нагоре 3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Иванчо: -Тате,тате,аз как съм се появил? -Когато твоята мама беше козичка,а баща ти-козел,ние скачахме,скачахме и така се появи ти! -Мамо,мамо,тате каза,че аз съм се появил, когато ти си била козичка,а той бил козел.Вярно ли е ? -Не,момчето ми!Не беше така.Ти се появи, когато аз бях лястовица,а чичо ти Пешо-орел.Тогава ние с чичо ти летяхме, летяхме, летяхме....и се получи ти.А баща ти какъвто козел беше,такъв си и остана- с ей такива големи рога Редактирано от mitaks

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отишли двама сърби на корида в Испания. Както си гледали коридата единият паднал на арената. Бикът го подгонил и той започнал да бяга.Тогава другият се провикнал от трибуната:- Брате Зоране, не можеш бега толкова бръже щото ще добиеш инфаркт!-А ти що искаш да добием, теле ли

  • Нагоре 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Баба отива на лекар.- Докторе, имам проблем. Постоянно пърдя. Но не това е проблемът. Няма нито миризма, нито звук. Доказателство за това е, че пръднах в кабинета ви около 20 пъти и нищо.Лекарят помислил малко и казал:- Ето, вземете това хапче и елате след седмица.Една седмица по-късно...- Докторе, какво ми дадохте? Усещам ужасна смрад!- Това е чудесно! Излекувахме обонянието ви, а сега наред е слухът ви.

  • Нагоре 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Катаджия спира блондинка:

- Добър ден!! Проверка на документи, резервна гума и триъгълникПубликувано изображение

Блондинката подала документите, после старателно бръкнала в чантата, извадила презерватив и казала:

- Ето резервната гума, после повдигнала полата си и показала на полицая триъгълника с думите:

- Вчера го оформихПубликувано изображение!

Публикувано изображение

Катаджия спира кола. Прозореца се отваря и угоднически ухилен шофьорът започва:

- Здравеееейте, господине. Много ми е приятно да ви видя. Всичките документчета ги имам тука. Ето ви и гражданска отговорост.

Внезапно зад него се чува детско гласче:

- Тате, татеее, а къде са педерасите?

Публикувано изображение

Времето е еднопосочно, няма начин да се върнеш назад, за да си допиеш....

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

- Знаеш ли, че синът на съседите бил изследван от психиатър и му открили едипов комплекс?- Едипов, не Едипов - най-важното е, че обича майка си.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Катаджията дълго гледа книжката на спрелия шофьор и накрая казва: - Абе нещо не ми харесва тая книжка… Нещо със снимката май не е наред? - Какво не е наред бе, старши? Ето ме на снимката – третия отляво съм!Иване гушни ме! - Не! - Иване прегърни ме! - Не! - Иване хвани ме за ръка! - Не! - Иване целуни ме както правят другите двойки! - Ние не сме такава двойка! - А каква сме? - Двойка патрулиращи полицаи!

  • Нагоре 2
  • Надолу 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Блондинка и мутра се забили (харесали) в един бар.Преспали заедно,обаче в бързината блондинката забравила да си свали чорапогащника.На другия ден мутрата разправя на приятелите си.-Пичове да знаете снощи каква мадама забих,в леглото няма равна,тясна тясна...Като и го вкарам и сам излиза. Блондинката разказва.-Момичета да знаете само с какъв жребец бях снощи.Уникален е в леглото. Като ми го вкара и пръстите на краката ми се свиха.

  • Нагоре 3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Демоничната отпуска на Евлампи ГруевТази година той си взе отпуската по- късно. И отиде на село.

Изобщо, Евлампи Груев, шофьор на градски автобус, обичаше селото си. Още повече го заобича, когато напреднаха годините и се замисли за пенсия. Не че беше време, разбира се. Но просто имаше вече належаща нужда от един добър ремонт на старата съборетина, на която малоумната му жена викаше гордо "вилата".

 

И ето го тук. Цялата тая полузабравена благодат, така мила на сърцето му... Ремонтът прерастна в строеж, циганите крадяха, комшиите си налягаха парцалите.... Единственото добро решение беше да прекара отпуската си тук. Хем щеше да посвърши туй-онуй, хем щеше да пази, хем.... Всъщност основното му занимание беше "варенето на ракия". Защо в кавички? Защото всъщност "ракията" беше със сигурност един съвсем неизвестен досега вид ядрено гориво, докарващо на нетренирания консуматор, най-малкото синдром на Даун - мозаечна форма, а в най-тежките случаи - доживотен аутизъм и тотална дименция. Рецептата беше скритата гордост на Евлампи. Така нареченото "казанче" - апарат, реализиран с помощта на неизвестни на науката технологии, би предизвикал неутолима завист у най-маститите физици в света."

Близостта до този алхимически артефакт караше Евлампи да се чувства щастлив. Споменатото стратегическо съоръжение беше разположено в гаража - единствената останала годна за обитаване, в следствие на ремонта, част от имота. Всъщност там беше и базовият лагер на Евлампи Груев. Компания му правеха само един малък телевизор "София" и помиярът Страшимир - кръстоска между нещо като куче, нещо като наповръщана изтривалка и нещо като полуалкохолик. Страшимир обичаше Евлампи, обичаше го с цялата си душа, както обичаше боб с наденица и евтина бира.

Евлампи излезе и запали цигара. От старата "ракия" беше останало не повече от седем - осем литра в една дамаджанка. Сутринта бяха десет. В момента се "вареше" новата. Вътре не беше безопасно да се пуши. Евлампи погледна звездното небе, усмихна се и се отправи към малката дървена постройчица в дъното на двора, известна сред народа, обитаващ малки, забравени от Бога селца, като "нужника".

Глухият, но усилващ се грохот, отначало не му направи впечатление, тъй като недалече имаше секретно военно летище и там често се правеха нощни полети. Но когато земята се затресе така, че кенефа почти рухна, реши че това е или силно земетресение, или недай Боже, в гаража най сетне се е осъществил ядрен синтез. Евлампи изхвръкна от медитационното помещение, опитвайки се с полусмъкнати гащи да се заеме със спасяването на своето уникално имущество и на кучето Страшимир, но така и не се зае с нищо, а изумено се опули в разширяващятя се цепнатина в земята. От която излизаха пламъци.

- А! Еб------у.....ъъъ... ай стига бе! - започна Евлампи...

От цепнатината, широка вече повече от метър, се показа огромно ноктесто ръчище, впи пръсти в земята, после се показа още едно, и нещо започна да излиза от разлома. Евлампи мрачно наблюдаваше появата на неканения гост. В пияната му глава за секунда се стрелна мисълта за качеството и количеството на изпитите за последните десет часа литри, но неуловена си отлетя. Пред него стоеше нещо. Някой. Почти три метра ръст, огромна, коронясана от извити рога глава, могъщи, покрити с бляскави люспи гърди, жълти зловещи очи със змийски зеници... И мирис. Не, не от "нужника". Не и от Евлампи. Мирис на сяра.

- Падни н и ч к о м, човече с м ъ р т н и й , пред п р а т е н и к а на Л у ц и ф е р ! - гръмовно изрева чудовището изпускайки дим от ноздрите си. - Долу, бе, кретен, глух ли си!

- А? Долу, ничком, викаш, а? Пред пратеника, начи, а? - приближи се Евлампи, незабелязано изваждайки от ръкава на ватенката щангата от рейса, която носеше за всеки случай, ако случайно срещне в тъмното крадлив циганин, и с която практически не се разделяше. Докато оня пускаше дим, Груев замахна със цялата сила, с която Бог някога е надарявал пиян рейсаджия, и изтътрузи пратеника точно между рогата. Потърпевшият се облещи тъпо, събра очите и приклекна. После започна псувайки, с изкривено лице, да разтрива удареното място.

- Оффф, мама ти.....Ти кво бе, побърка ли са, или кво? Найш как боли бе, бастун! Имай уважение - аз съм Демон, ясно ли е!

- Аааа, демон, начи, а? И къв ... търсиш тук, да та цензура в демона? - Евлампи отново пристъпи напред - Тук да не е мандра, бе! Тва е частна собственост, бе, айдук шибан! И ти ми са изсипваш тука и почваш да ми цепиш двора. Ами ако беше са нацепило до гаража, бе, п--ка майна? Ъъъъххх - вбесеният собственик на споменатата частна собственост отново замахна със щангата. Демонът направи две бързи, животоспасяващи крачки назад.

- Стига, ей! О, б е з у м н и й! - ревна отново рогатият - В и ж с к о г о г о в о р и ш...

- Нема кво да гледам! Изчезвай, че ш`та прибия! Секви са мъкнете, де--а вашта мама... Преди - цигани, ся пък пънкари.... Надрусало са, не знае на кой свет е... Писна ми от вас! Нали ги воза по цял ден такива, кат теб. Демони...

Изчадието се разсмя гръмко, периодически кашляйки пламъци:

- Безумен! Ще те убия милостиво бързо. Като първи клиент. Душата ти ще ме развеселява в Ада. - протегна ръчището си, хвана човека за ватенката, и го повдигна към устата си. Горещина като от отворена пещ и ужасна смрад на сяра лъхнаха Евлампи. Това вече беше прекалено. Ответният удар беше поразяващ. Евлампи, в отговор,просто му дъхна в лицето. Мощно.

Демонът го изпусна. Седнал на земата, изгубил всякаква способност за пламтене, едва дишайки, пратеникът на Луцифер представляваше жалка картинка.

- Как-к-к-во... Какво беше то-то-това? - промълви едва, търкайки очите си.

- Уй с око, да та е-а в пънкара! Ракия, кво! Истинска. Моя рецепта. Не кат кръчмарските боклуци. Ексклузив, дет са вика. Или експлозив беше... Се едно. Ма ти, кат та гледам, не носиш ного, а? Слаба работа си.. - ухилено каза Евлампи. Демонътсе опита да се изправи и кашляйки и залитайки едва не падна в цепнатината.

- Аз съм велик воин - ревна. Аз съм се бил със силите на земята и небето и съм ги побеждавал. А какво остава за нищожество, като тебе, човеко... Нима искаш да ме разгневиш? Нима хвърляш предизвикателство в лицето ми, о, смъртний?

- Аре, стегни са, бе! Маани ги теа моабети! А пък щом така искаш, нека да е предизвикателство, що не. Ама, кат та гледам, я остискаш литър-два, я не, даже и три пъти демон да си. Ма щом са прайш на мъж, аре с мен. Да та вида къв воин силен си...

Демонът, напълно шашнат от невижданото безочие на нищожеството Груев, сякаш против своята воля, унило потътри крака след Евлампи. В посока гаража.

Домакинът приветливо го покани вътре. Дори му отстъпи стола си. Самият той седна върху три торби цимент. Страшимир се насра, повърна изпитата бира, прилепи опашка на корема си и се набута под масата, имитирайки дематериализация.

- Е, станахме трима, момче - подвикна му Евлампи, но горкото куче не се почувства по-добре от това. Евлампи извади дамаджанката с остатъка от "старата" и две древни чаени чаши със счупени дръжки. Мътната, взривоопасна течност, весело се плисна в тях. В гаража замириса на първак и озон. Демонът кихна.

- Наздраве! Само нема да пушиш тук. И да гориш, де! - каза Евлампи подавайки едната чаша на госта. - Как ти е името, бе пънкар?

- Асмодей! - отвърна демонът и със съмнение погледна съда.

- Е! Аре за запознанството! - вдигна тост Груев. Под масата Страшимир изхълца. Демонът удари един екс. После издиша така, че кинескопът на "София"-та се сцепи. Едри сълзи се търколиха от очите му и се изпариха. Върховете на рогата му се напукаха.

- Първата е най-трудна. После свикваш. - "успокои" го Евлампи и набълбука пак чашите догоре...

...

Минаха няколко часа...

- Ба-ба....бат Лампиииии? - Асмодей държейки несигурно n-тата чаша, изтри с длан лигите по брадата си.

- Кажи, брачед... - прегърна го Евлампи.

- Ти...мен... увжашлимъ... мен...начи? - демонът удари поредния екс.

- Мноу.. кат пич... многууу.. направу д-------а... Е на... пцовам са.. да саебав...

- Аре тугаа шмидоешнагости... Найшкви----киимам еееееееееееееееййййййййй.... Даже ена Кльо...Клю... ле...Клиупатра има сии-----матап--катадрънка... Аре отиваме ли?

- Абе ннам, брчет, жината... мойта стаавпрос.... - Евлампи се умисли

- А.. а, искш ли... искаш ли ас...аз тва... таа... твойта.. в Геената Ог... Огнена да я таковам... прата, а? За... Вовеки, а?

- Абе, кофти... Тя верно киликанзер, ама... Дваесе години сме заедно... Свикнах разбиршли...

- Батламби... Немалинешзамезе..Оглднях..

- Стаай тугаа.... Има един от селото.. Гледа мед.. тва, пчели, де...

...

Минаха още два часа.

Минаха така:

Двамата тръгнаха към пчелина на Бай Щерю, на другия край на селото. Стигнаха. Щерю имаше над тридесет кошера. Евлампи нямаше нито един. Асмодей чакаше на пътя. Евлампи реши да преразпредели благата. Тоест - да експроприира един кошер.

После всичко стана много бързо. Евлампи грабна кошера. В същия момент се чу дрънкане на верига и яростен кучи лай. Груев побягна. Асмодей също. Кучето на Щерю ги следваше. На половината път, точно до спирката на центъра, Евлампи не издържа. Хвърли така желания кошер и олекнал от товара набра преднина. Лаят вече не се чуваше. Дотича до двора. Асмодей вече беше там. Започваше да се разсъмва.

- Винаги стаа така, Ламби... Таман се отпусне човек....и купона свършва. Аз тряясиотивам... - каза демонът и залитайки тръгна към цепнатината. - Ма та убичам, да знайшбатламбиииии.

- Ти, такова.....пак ела, нали....ми мед не можех да та черпа, ама.. - Евлампи измъкна дамаджанката. Имаше още към литър. - Земи за из път... Или за сабале... - и я протегна към рогатия.

- А, тва шгопокажналуцифер... шсапобърка... - Живей, чвеко! - изхълца Асмодей, избърса напиращата сълза и скочи в цепнатината. Тя се затвори след него, сякаш никога не я е имало.

На сутринта пристигна Гюрга - жената на Евлампи.

- Пак ли си смукал, гъца да та изпий! Хората палати направиха, ти един ремонт две години го мъкнеш. Търкаля са тука пиян... Ша додат, сичко ша окрадат. Найш колко нахални са станали. Ей ся, слизам от рейса на центъра, гледам - народ са събрал. Някой снощи, да фане да открадне на Щерю пчеларя кучето... И нагъл - с колибката барабар... Ама сигур видял, че е мелез, щот го фърлил при спирката... С колибката... Ама ти така спиш, алкаш мръсен, че тук и къщата да дигнат, няма да чуйш...

"Що ли му отказах за Гената" - мислеше си Евлампи

 

  • Нагоре 4

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Един турист си се разхожда из гората и както си върви, стига до едно село. Пред селото един мъж копае царевица в една градина. Туристът се приближава до него и го пита:- Момче, кое е това село?- Ами това е село Педерасово.- Ами що му викат така?- О, не знам! Аз съм снаха тука.

  • Нагоре 3
  • Надолу 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Направих си труда да го прочета това на Nikvat, но някакси куца нещо....

Редактирано от MonsterOOD

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    No registered users viewing this page.

  • Предстоящи събития

    No upcoming events found
×
×
  • Създай нов...