Мисля , че тази информация няма да е излишна по късно ще прикача и снимките.
----------------------------------------------------------------------
Малко производители могат да се похвалят с толкова колоритна биография, както Honda. За 40 години компанията успя да се превърне от скромен производител на моторетки в световен лидер, а й някогашните малолитражки от началото на 70-те израстнаха до качествени лимузини, за които се наложи да бъде създадена изцяло нова престижна марка за заблуда на твърдоглавия американски купувач. Днес гамите на Acura и Honda се различават, но и в двете задължително присъства един модел, произвеждан вече седмо поколение подред. Американците го познават под името TSX, европейците и останалата част от света - като Accord. Продава се вече три десетилетия, през последните две от които успя да се утвърди като един от най-качествените автомобили в долния сегмент на средния клас. Противно на логиката, това важи дори за возилата, произвеждани във Великобритания. Доказва го шестата генерация на модела, която се качи на конвейерите през 1998-а.
През изминалите от тогава насам години този автомобил показа толкова здрав дух в здраво тяло, че дори свикналите да търсят под вола теле германски технически служби не свариха да посочат някаква негова сериозна слабост. Точно по тази причина Accord е сред най-скъпите японски алтернативи на вторичния пазар. Купувачите обаче съвсем не се изкушават само от надеждността. Лимузината на Honda изглежда изключително добре, а на пътя може да се опъне на доста по-претенциозни магистрални бегачки.
За недостатъци в качеството на този модел би било пресилено да се говори. Както всеки друг употребяван автомобил обаче, Accord си има някои особености, които не позволяват покупката "на сляпо".Подобно на повечето японски возила от този клас, лимузината на Honda се отличава с абсолютно безупречна сглобка. Изключение не правят даже колите, произведени в Англия, което си е повод за почерпка. Цепнатините между панелите на
каросерията
се отличават с абсолютно еднаква широчина и разлика в луфтовете обикновено говори за удар. Антикорозионната защита също е на ниво. В много редки случаи за някогашния проблем на Honda с ръждата може да напомнят само заварките на напречната греда на пода отзад. Преди покупка обаче не би било излишно да се провери мястото и да се прецени дали корозията може да се отстрани с препарат.
Типична гледка под двигателя и трансмисията на Honda Accord - нито петънце масло
Шестото поколение на Accord се предлага като седан, хечбек и купе. През 1998 г. от гамата на модела отпадна характерното комби с името Aerodeck, което донякъде разочарова почитателите на марката. От това решение на японците обаче изобщо не пострада практичността на автомобила. Онези от купувачите, които държат на големия багажник, могат да се възползват от огромния товарен отсек на хечбека. Независимо от модификацията обаче, Accord радва с премислен и изработен типично по японски
салон
в който не се чуват никакви дразнещи прискърцвания или потропвания дори след грандиозен пробег. По-критичните любители на комфорта недоволстват само от шумоизолацията, от която действително може да се желае повече. Звукът от мотора, разбира се, впечатлява и дори гали ухото, но удрящият се в арките на калниците пясък не радва особено. В това отношение най-онеправдани са пътниците отзад, които са изложени на постоянен шумов фон. Понякога пък страничните стъкла започват да се свалят и вдигат по-трудно заради наслояването на прах и нечистотии, но вина за това носят по-скоро условията на експлоатация и прекалено прецизната механика на Accord.
Сглобката на салона е с изключително качество. Дразнещи шумове не се появяват и след 200 000 км
Любителите на моторен хай-тек добре знаят, че словосъчетанието "Powered by Honda" може спокойно да се преведе като “вечен”
двигател
Дори сложната система за изменение на фазите на газоразпределението VTEC не създава никакви проблеми в процеса на експлоатация. Да се опишат характерни недостатъци на тези мотори е невъзможно, защото такива просто липсват. Да се сбърка с избора на модификация също е трудно, тъй като даже базовата версия с 1.8-литров агрегат разполага с напълно достатъчните за ежедневните нужди 136 к.с. За водачи с по-гореща кръв обаче се препоръчват двулитровата машина със 147 к.с. и особено агрегатът с ходов обем 2 254 см3 (154 коня), който за жялост се монтира само през последните две години от производството на модела. Единствените противопоказания към 2.2-литровия двигател на топмодификацията Type-R и нейните 212 к.с. пък са експлоатационните разходи и изключително скъпият ремонт (дори по стандартите на Honda) в случай на повреда. На вторичния пазар понякога попадат автмобили, внесени от Холандия, оборудвани по правило с газова уредба. Практиката сочи, че тези екземпляри често се нуждает от ремонт на главата.
Задният напречник, по който понякога се появява ръжда. Случва се рядко, но трябва да се провери
Един от малкото недостатъци на двигателите на Accord е трудният старт в студено време. Решението на проблема дават различен тип запалителни свещи или препрограмиране на модула, подаващ искрата. Преди покупка е добре да се направи компютърна диагностика на двигателя, защото някои хитреци монтират байпас на модула за проверка на двигателя с обяснението, че индикаторът "Check Engine" светел безпричинно. Всъщност обикновено става дума за опит да скрият от купувача факта, че е повреден кислородният датчик с цена около 150 евро. Не е зле да се провери и състоянието на радиатора, който в първите две години от производството показва склонност към "просълзяване".Ангренажният ремък задължително се сменя на всеки 100 000 км заедно с ремъка на балансиращия вал и ролките. Практиката показва, че последните издържат и двойно повече, преди да навредят на ремъка, но не си струва да се рискува.
Само суперлативи заслужава и
трансмисията
на Accord. Собственикът може изобщо да забрави за съществуването на механичните скоростни кутии, а единственото, което изискват автоматите, е смяна на маслото на всеки 60 000 км.
Лимузината на Honda предлага почти "академична" управляемост, заслуга за която има сложното многолостово
окачване
отпред и отзад. При нормални условия на експлоатация поддръжка по него рядко се налага преди 100-150 000 км. Както при повечето други японски коли от този клас обаче, след тях предстои сериозно капиталовложение, което се изплаща с нов пробег от същия порядък. Лагерите на главините не понасят никак добре неоригинални лети джанти. Ефектните колела с нестандартен размер са в състояние да ги унищожат буквално за 5-6 хил. км. Важно е да се знае също, че доливането или смяната на неоригинална работна течност в хидравликата на волана обикновено води до течове само след няколко дни.
Зевзеци-хондаджии обичат да се шегуват, че покупката на Accord e равносилна на обещанието "докато смъртта ни раздели". Остроумието обаче се отнася не само до легендарната надеждност на този автомобил. На вторичния пазар не са рядкост удряните коли или такива, чийто живот е към края си. Затова към избора трябва да се подхожда внимателно, а за останалото са се погрижили японските инженери.
-------------------------------------
7-th generation
-------------------------------------
Съществуват автомобили, които попадат в категорията "препоръчителни" почти автоматично. След повече от 30 години на пазара Honda Accord може да се смята за един от най-ярките є представители. Моделът си извоюва славата на един от най-качествените и надеждни седани от долния сегмент на средния клас. Да защити тази репутация бе призвано и седмото поколение, лансирано през 2003-та. За разлика от предшествениците си, неговата европейска версия вече не се произвеждаше във Великобритания, а в родна Япония. Това обстоятелство, както и някои нови дизайнерски насоки, обещаваха сериозни успехи за Accord. Шест години по-късно смело може да се твърди, че очакванията се потвърдиха. Конструкторите на Honda не само бяха успели да съхранят най-добрите традиции от четвъртвековната история на модела, а и ги бяха обогатили. От миналото бе останал само един недостатък - за хубавото трябва да се плаща. Дори и най-старите екземпляри на елегантно спортната японка струват повече от аналозите на вторичния пазар.
Седмият Accord се произвежда в множество модификации в съответствие с изискванията на отделните пазари. В Щатите се продава като Acura TSX, съществуват варианти с каросерия купе, а в Япония на добри продажби се радват версии с двойно предаване и двулитров мотор с 220 коня. В Европа изборът е по-органичен. С пренебрежимо малко изключения из обявите може да се попадне само на седан или комби. И двата типа се отличават с неочаквано смел дизайн, с какъвто от Honda се престрашиха да експериментират в началото на новия век. Разбира се, атлетично представителният стил не може да се мери с извънземното оформление на последния Civic, но определено задържа погледа за по-дълго, отколкото старите Accord-и.
В миналото моделът бе критикуван за слабата антикорозионна защита.
Каросерията
на седмата генерация обаче е поцинкована и наличието на ръжда говори недвусмислено за удар. Според замисъла на производителя целевата група на модела са купувачи на възраст 29-34 години с доходи над средните. Accord обаче често попада и в ръцете на съвсем млади "карачи", които се възползват безжалостно от потенциала на автомобила. При сблъсък с такива продавачи трябва да се внимава особено, а огледът да бъде крайно предпазлив. Едно от доказано слабите места на японския седан/комби е лаковото покритие на предния капак. Нараняванията от камъчета по него са по-скоро правило, отколкото изключение. Останалата част от щетите довършват смесите, с които се третират пътищата.
Европейските версии на Accord са окомплектовани доста добре. Базовото
оборудване
включва ABS, EBD и спирачен асистент. Не са рядкост ксеноновите фарове, фирмената система за стабилизация Vehicle Stability Assist (VSA), висококачествена аудиосистема с Bluetooth и осем говорителя, двузонов климатроник, датчик за дъжд и т.н. За сигурността се грижат колани с предварително натягане, предни и странични еърбегове и въздушни щори.Малко кусури могат да се намерят на вътрешната архитектура и ергономията на
салона
Общо взето единствената основателна критика понася пространството в областта на раменете, когато на задната седалка се возят трима пътници. Иначе дори и най-претенциозните купувачи определят оформлението, видимостта и изработката като безупречни. Множеството бордови серво- и електронни системи работят абсолютно безотказно, а паразитни шумове в купето липсват дори при най-старите екземпляри, което говори достатъчно за прецизността на сглобката и избора на материали.
Относително скромната на пръв поглед гама от
двигатели
с които се оборудва седмият Accord, всъщност покрива почти напълно нуждите на потенциалния купувач в този сегмент. Най-радикалната новост за Honda несъмнено е 2.2-литровият турбодизел, първият в историята на японската марка. Както може да се очаква, той е снабден с всички най-модерни и високотехнологични устройства като нагнетател с изменяема геометрия, Common rail и т.н. Генерира 140 к.с. и дърпа брутално, но - макар и рядко в сравнение с аналогични агрегати на други производители - като всеки друг подобен мотор показва рогца заради качеството на нафтата в България. От него страдат на първо място дюзите, горивният филтър и помпата. Статистиките отчитат и проблеми с турбото, въпреки че вина носят по-скоро собствениците, които не спазват условията за правилна
експлоатация.
Що се отнася до бензиновите двигатели, оценките по традиция са изключително високи. Най-разпространени на пазара са базовите версии с 2.0-литров мотор (155 к.с.), по-рядко се срещат върховите за Европа изпълнения 2.4 i (190 коня). Ресурсът на агрегатите надхвърля 400 000 км, а за маниера на работата и тягата им може да се говори само със суперлативи. Снабдени са със системата за промяна на фазите на газоразпределението i-VTEC, балансиращи валове и ангренажни вериги. От техническа гледна точка няма как да им бъдат намерени недостатъци, макар да не са от най-икономичните. Справят се с родния бензин, стига да се сменя редовно горивният филтър (на 30 000 км). Нуждаят се само от качествено масло и свещи, които излизат доста солено заради иридиевото покритие на електродите. Собственици и специалисти препоръчват да се следи изкъсо състоянието на радиаторите на охлаждането и климатичната система, за да се избегне риск от прегряване.
Седмата генерация на Accord се оборудва с няколко типа
скоростни кутии
с пет (2.0 i) или шест (2.4 i) предавки с ръчно превключване и 5-степенен адаптивен автомат Sports Shift. Водачите с по-активен стил на управление окачествяват последния като една от най-сполучливите автоматични трансмисии на пазара днес. Приспособява се към индивидуалния маниер на шофьора, като променя момента на превключване. Има ръчен режим на управление, който позволява развъртане на оборотите в целия диапазон без намеса са електрониката. Нуждае се единствено от смяна на маслото на всеки 60 000 км. Съединителят на колите с механични предавателни кутии много рядко се предава преди 180-200 000 км.
Една от най-харесваните черти на Accord - комфортното и едновременно с това спортно настроено
окачване
се запазва и при седмото поколение. Не се обажда преди навъртането на 50-60 хил. км, когато обикновено се налага смяна на стойките на стабилизаторите. По-сериозни инвестиции в нови носачи отпред могат да се очакват след пробег от 120-130 000 км, а отзад - след 200 хил. Съвсем другояче стои въпросът със спирачните накладки, които се топят изключително бързо и понякога имат нужда от смяна след едва 15 000 км.
Accord се отличава с остро управление (2.8 оборота на волана) и осезаема обратна връзка. От есента на 2006 г. системата за стабилизация VSA влиза в серийното оборудване, но може да бъде изключена по желание на водача. Обикновено след 80-90 хил. км се налага обновяване на накрайници на кормилите щанги. Препоръчва се смяна на хидравличната течност на всеки 200 000 км.Honda Accord е скучен герой, когато става дума за изброяване на недостатъци. Обикновено доминират прилагателни като "безотказно", "безупречно" и "надеждно". На практика обаче моделът радва собственика с маса ярки и положителни емоции, които, уви, имат своята цена.