Класация

Много замърсяване, много нещо! Ядрото се е разпаднало. И не може да е от горенето, понеже си с LPG. Само силно киселинни останали глеч и налепи могат да скапят DXG-то така. За сравнение виж същото DXG при Легенда-та ти. А ако обърнеш внимание на капковите проби от първите ти две масла, на Легенд-ата, тогава маслото също обираше отлагания и се замърсяваше значително, но двигателят се поизчисти по-бързо. Със Сивика не е толкова "розово" положението. Тук са натрупвани много повече шлам и гадост. Цецо, вземи направи една Лонг-лайф промивка най-накрая. Ако това са дългогодишна глеч и налепи, дългосрочната промивка ще ги поизчисти по-бързо. Само с масло ще трябват поне 10-на смени. Кога ще ги чакаш? Ето тази: https://autoro24.de/produkt/oilsyn-releasetech-power-cleaner-long-life/

Когато Джордж Оруел пише антиутопията „1984“, годината е 1948-а. Три десетилетия по-късно един изследовател решава да провери колко от описаното в романа вече е станало реалност. Резултатът е стряскащ. През 1978 г. изследователят Дейвид Гудман прави любопитен анализ за американското списание The Futurist. Той прочита романа с цел да преброи колко от представите на Оруел за бъдещето вече са се превърнали в реалност. Събира 137. Според оценката му повече от 100 от тях вече са се осъществили поне отчасти. Самото число звучи впечатляващо. Още по-интересно става, когато си припомним част от нещата, които Оруел описва в своя антиутопичен свят: общество, в което хората могат да бъдат наблюдавани чрез устройства, намиращи се дори в домовете им; постепенно изчезване на личното пространство; власт, която контролира информацията, достигаща до обществото; пренаписване на миналото така, че вчерашните факти да отговарят на днешната политическа необходимост; „новговор“ – език, чийто речник умишлено се стеснява, за да се ограничи възможността определени идеи изобщо да бъдат формулирани; „двумисъл“ – способността човек да приема две взаимно изключващи се твърдения и да вярва и в двете; непрекъснато присъствие на враг, срещу когото обществото трябва да бъде мобилизирано; постоянна война, която се превръща в нормално състояние; преследване на хората дори заради мислите и убежденията им; Над всичко стои Големият брат и неговото прочуто предупреждение: „Големият брат те наблюдава.“ И все пак най-смущаващото в „1984“ не са технологиите за наблюдение. Много по-страшна е представата на Оруел за свят, в който властта може да променя самата истина. Миналото непрекъснато се пренаписва, неудобните факти изчезват, а вчерашната версия на събитията се заменя с нова. Ако всички документи вече твърдят едно, медиите го повтарят, а хората около теб го приемат за истина, в един момент започваш да се съмняваш дори в собствената си памет. Тогава властта вече не контролира само какво можеш да кажеш. Тя започва да определя кое изобщо приемаш за истина. Може би затова „1984“ продължава да звучи смущаващо съвременно близо век след излизането си. Годината от заглавието отдавна е минала. Предупреждението на Оруел обаче няма срок на годност. Защото свободата рядко изчезва изведнъж. По-често отстъпва малко по малко. Когато обществото свикне някой друг да решава какво е истина, какво може да бъде казано и в какво е позволено да се вярва.