Класация

Не че светеха зле, но 3 годишният лак взе да се люпи, таа - потъркване с... преди след ... лампата на Аладин

Кой е огромният кораб на снимката? Това е най-големият плавателен съд, строен някога в България – прочутият танкер „Хан Аспарух”. Със своя тонаж от 100 000 тона, дължина от 244,5 м и ширина от 39 м, той действително е бил нещо впечатляващо. Казвам „бил”, защото него отдавна го няма, но да караме подред. В периода на Израело-арабските войни от 1967 г. и 1973 г., Суецкият канал е затворен за 8 години – от 1967 г. до 1975 г. Това повишава рязко търсенето на огромни танкери за петрол в целия свят. Стимулирани от тази ситуация, тогавашните ръководства на България и Полша решават да си сътрудничат и да строят във Варна гигантски танкери. Към онзи исторически момент Полша има богати традиции в корабостроенето и произвежда много добри двигатели, а България вече е придобила инженерен, технически и кадров потенциал да проектира и строи големи кораби във Варненския кораборемонтен завод. Планира се българите да изградят голям брой големи съдове, но през 1975 година Суецкият канал е отворен и търсенето на подобни гиганти пада. Полша преразглежда споразумението, отказва се от танкерите и бъдещият „Хан Аспарух” е достроен за нуждите на нашия търговски флот. Важна подробност е, че „Хан Аспарух” е създаден по българския проект „606” на Института по корабостроене във Варна с главен конструктор инж. Т. Попов. Пуснат е на вода на 24 март 1976 г., а държавният флаг е издигнат на 3 ноември 1977 г. Както често става при нас българите, оценките за създаването на този кораб са раздвоени. За едни експерти той е „звездният миг на българското корабостроене”, за други е символ за „безумните строежи и грандоманщината на тоталитарната власт”. „Хан Аспарух” има тъжна участ. През 2001 г. на кораба избухва пожар, а през 2003 г. е продаден за скрап в Индия, тъй като не отговарял на новите изисквания танкерите да имат двойно дъно. И все пак ако излезем извън полето на вечните пререкания, не можем да не отдадем дължимото на българските работници и инженери, успели да проектират и построят такова грандиозно плавателно средство. Едно от доказателствата, че България може поне да се опитва да стане истинска морска държава, стига да иска. Защото морските държави не се броят по броя на шезлонгите и коктейлите на плажа, а по това доколко технологично и организационно могат да се възползват реално от морските простори. Нашето море може да е много повече от туризъм за два месеца и половина. Елементарна истина, която вероятно сме забравили.

Нищо не пази по-добре от фолиото, особено срещу камъчета. Примерно Лумар са добри.

Да им сложиш фолио, грехота би било след такова отлично полиране.

Смени майстора това е тотално безхаберие да сменя помпи и да не смени течността,това не е майстор. Така на проба грешка ще смени всичко и пак няма да намери проблема. Отиди при друг майстор колегата те е насочил къде може да е проблема.

12 октомври 1492 г. е краят на Средновековието. Известният мореплавател Христофор Колумб открива Новия свят. На 3 август 1492 г. италианец на име Христофор Колумб и 90 моряци потеглят на път с флагманския кораб „Санта Мария”. Още два кораба – „Ниня” и „Пинта”, го следват. Плават на запад. Минават три дълги месеци. Моряците, изнурени и болни, заплашват да поемат на изток, за да се завърнат. Колумб ги насърчава, убеден, че те ще открият пътя на подправките на Изтока. На 11 октомври в 10 часа вечерта Колумб забелязва светлина. „Пинта” продължава да плава и донася вестта, че светлината е всъщност на сушата. Призори на следващата сутрин – 12 октомври – корабите акостират. Христофор Колумб и екипажът му очакват да видят коренните жители на Индия и да бъдат представени на хана – техния велик водач. Затова смятат първите хора, които виждат, за индийци. Слизат на брега, облечени официално, коленичат и благодарят на Бога, че са стигнали живи там. От местното население научават, че островът се нарича Гуанахани. Колумб го кръщава Сан Салвадор и незабавно го обявява за испанско владение. Когато акостират на друг остров – сега наричан Куба – те смятат, че са стигнали до Япония. След три последователни пътешествия Колумб продължава да бъде в неведение. Умира богат и известен, но така и не разбира, че е открил земя, за чието съществуване са подозирали малко хора. Колумб е спрял на остров, който сега е причислен към карибската група. Това е бил или остров Уотлинг, или Гранд Търк, или Самана Кей. През 1926 г. остров Уотлинг е преименуван на Сан Салвадор и признат за първата открита земя на Новия свят, припомня посолството на САЩ в София. Напоследък обаче възразяват на това твърдение. Трима души от Маями, щата Флорида, са основавали движение, което иска остров Консепсион да бъде признат за острова, забелязан от хората на Колумб, на който те акостират. Това противоречие все още не е намерило своето решение. Минават векове, през които това откритие бива отбелязвано много рядко. Дори и континентът носи името не на Колумб, а на италианския мореплавател Америко Веспучи. През 1792 г. в Ню Йорк е организирана церемония в чест на Колумб и му е посветен паметник. Скоро след това град Вашингтон официално е наречен Окръг Колумбия /Кълъмбия/ и става столица на Съединените щати. През 1892 г. в началото на авеню „Кълъмбъс” /Колумб/ в град Ню Йорк е издигнат паметник на Колумб. Същата година на Изложението на Колумб в Чикаго са показани макети на трите кораба на мореплавателя. Ако Христофор Колумб не беше роден в Италия, американците можеше и да нямат Ден на Колумб. Горди със своя съотечественик, на 12 октомври 1866 г. нюйокчаните от италиански произход организират първото честване на откриването на Америка. На следващата година още италиански организации от други градове подготвят за тази дата банкети, паради и танци. Когато италианците от Сан Франсиско отбелязват 12 октомври през 1869 г., те го наричат Деня на Колумб. През 1905 г. Колорадо става първият щат, който отбелязва Деня на Колумб. През последвалите десетилетия това служи за пример и на други щати. През 1937 г. президентът Франклин Рузвелт официално обявява 12 октомври за Ден на Колумб. От 1971 г. насам този празник се чества на втория понеделник от месец октомври. Макар че е общоприето да се смята, че Христофор Колумб е първият европеец, открил Новия свят на двете Америки, все още има известни спорове относно това твърдение. Според някои изследователи и поддръжници на други пътешественици, преди да бъде открита от Колумб през 1492 г. Америка е била открита от древните скандинавски викинги и странстващите ирландски мисионери. Това противоречие вероятно никога няма да бъде разрешено в угода на всички, но все пак през 1992 г. бе отбелязана 500-годишнината от откритието на Христофор Колумб.

Почти същата грозна картинка, на фона на това, което беше това масло. 3% ПАО по сдс, ама на графиката няма нищо. Ето как изглежда едно сравнително добро масло за парите си, като се има предвид, че пробата е на почти 13к км. https://oil-club.de/index.php?thread/14606-ravenol-dxg-5w-30-mazda-3-bn-skyactiv-g-120-12-836-km/

Здравейте, колеги, Изчетох всички мнения, които разбира се са доста полярни. Ще оставя и своите наблюдения (като собственик на такъв хибрид навъртял 55к км.), а не от нещо което съм чел в нета. Линк към carspending статистиката на колата може да видите в подписа ми, но ето го пак за да си го имате -> https://www.carspending.com/bg/vehicle/18279-honda-cr-v-hybrid Към днешна дата, средения разход за изминати 56 281 км е точно 7.5 л/100км. За колегата @mandata и другите скептици, само да припомня, че това не е болид от формула 1 и аеродинамиката му не е "Уаал" Също така теглото му е ~1700 kg без течности и товар. Ако среден разход от 7.5 не е топ за такова возило, здраве му кажи. (за справка /пак в профила ми в Carspending/ може да видите разхода на Акорда ми 7-ма ген. с 2.4 бензинов мотор -> 9,21 л/100км , за изминати 90+ к км.) И да, виско зависи от: 1. стила на каране 2. атмосферните условия 3. трафика 4. и още много други Всичките ми зареждания записани в Carspending са отчетени от пълен до пълен резервоар (на колонка), винаги при изразходване на цял резервоар. Т.е. карани между 500-700км. С оглед на горното, в прфила се виждат десетки записи с разход между 6-7 л/100км като най-ниският е 6.19! А най-високият 11.2 (но на доста по-късо разстояние от 320км). За шоуто мога да спомена, че при почти идеални условия, сме постигали разход от ~5 л/100км за около 250км пробег (извънградско, ранна сутрин при темп. на въздуха около 15-20 градуса) Който се чуди дали да си вземе такъв хибрид, мога да му кажа, че съм с 2 ръце "ЗА", но трябва да е добре поддържан и обгрижван (като всяка кола). Поздрави, Веско

Така и не получих отговор, но ако за някой друг може да свърши работа, ето малко инфо. Взех оригинален филтър Honda. Съответните OEM номера са: 16902RZ0G01 или 16900RZ0G01 (един и същ филтър е) Производителят се оказа Mahle (=Knecht), а номерът от производителя е KL 764D. Филтърът е на гърба на мотора (откъм предния пътник, от дясната страна). Смяната е гадна. Заради раздатката на 4х4, достъпът е силно затруднен. Или се сваля част от ауспуха (+ смяна на съотв. гарнитури): Или трябва сменящият да е някой много сръчен с дълги и по-тънки ръце. Аз не съм такъв и не можах да се справя. Добре, че имам приятел, който има доста опит, подходящи условия и инструменти, та той успя. Колата няма ръчна помпа за подкачване на гориво в празния филтър, та най-добре е да се върже външна такава. Отпред в коша има 2 горивопровода, но не беше обозначена посоката на горивото на нито един от 2-та. Аз успях да обезвъздуша със 7-8 опита за палене от по 10-тина секунди. Не знам, доколко е безобидна подобна процедура. Ако колата е с предно предаване, има клип в тубата, който показва смяната и там изглежда доста по-лесно, защото има повече пространство за действие. Вижда се и вградена ръчна помпа за гориво.

ПАО и естерите са по-висок клас смазочни субстанции и наличието им несъмнено подобрява качеството на маслото, т.е е хубаво да ги има. А тези иновативни добавки не знам какви са.

Колега, съветвам те да направиш като мен преди доста време вече - качи се да покараш ЦРВ-та и с двата двигателя, и тогава изборът сам ще си дойде. Не ми се спори с другите, но ЦРВ-то е един от най-продаваните и успешни модели в Северна Америка заради двигателя 2.4, където и през ум не им е минало да слагат двигатели 2.0 като на Сивик-а. Тази кола е голяма и тежка, има нужда от повече мощност, особено ако няма да я караш само с 50 в града. 2.4 двигателят няма да те залепи за седалката като натиснеш до край педала на газта, но определено ще оцениш допълнителната му мощност и динамика като изпреварваш с висока скорост на магистралата или пък на някой баир. Комфортът на автоматика и по-голямата мощност не бих ги заменил по никакъв начин заради по-нисък разход и ако 1-2 лв. разлика на 100 км са решаващи за теб, най-добре се насочи към някой по-икономичен модел кола. Вече съм навъртял почти 180 000 км на газ с монтиран хубав газов инжекцион, на всеки 10 000 сменям маслото с Amsoil signature series 5w20, на всеки 15 000 сменям газов филтър и на всеки 20 000 правя реглаж на клапаните. До момента нулеви проблеми, да чукна на дърво колата върви чудесно и не гори масло изобщо.