Деня в който застрелях мечтите си

[MAD DOG 445]

В гаража беше задушно и сумрачно.Напрежението което витаеше във въздуха се смесваше с изпаренията от заваръчния агрегат...миризми на отработено масло и разлят скоро бензин.По пода се въргаляха неподредени инструменти.Ръката ми пак трепна.”Човек,ти си за изхвърляне вече...още си само на 41,а вече нищо не става от теб.Стегни се,ще изкривиш заварката!”.Разбитите и обтегнати нерви откзаваха да осъществят ефективен контрол и преодолеят внезапните хаотични потрепвания.Стиснах зъби...Посегнах възможно най-плавно.Този път се получи.Точно спрях доволен от малката победа и поредното потрепване заби плюсовия край в ламарината на калника.Искри се посипаха навсякъде.”Мамицата ти мръсна...” се процеди съвсем непринудено между стиснатите зъби.Оставих ръкохватката.Малко пауза.Ръката ми се плъзна по извивките на калника.Въпреки топлината от заварките ми беше приятно да го погаля.”Откачено копеле...пада си по железа...е,всеки луд с номера си...”В главата ми блуждаеха хаотични депресивни мисли.Не бях се предал да падна в поредната рекордна по размера си емоционална дупка само защото още не бяха се подредили.Въпрос на време...момента май назряваше безвъзвратно.Кредита,сметките,наема...и на колата застраховката изтича...някакво менгеме вътре в душата изпука,беше натегнато докрай.Какво правя?Не мога да се концентрирам върху нищо....Погледнах пак колата.Любовта на живота ми.Заслужаваше по-добра съдба.Отдавна трябваше да е готова....отдавна...какви планове кроях...колко неща накупих ... и после разпродадох от зор...наивен глупак.Къде си тръгнал с тоя скъсан задник кола да стягаш бе кавал.И то колата на мечтите си.Тотална демотивация ми изби всички зъби.Същите тия зъби с които преди се борех за всичко в живота си.Айде ся тичкай го сподели това с някой психолог,психоаналитик,психиатър или квото там е на мода...ще те излеуват.С някои хапченца дето ти махат главата...СПРИ!Вземай пак маската и почвай!Няма кой да го свърши вместо теб...Как можа всичко да се нареди по възможно най-объркания начин...криза,безработица,лайна и помия...всичко отиде по дяволите...Трябва да довърша проклетите заварки.”И ПОСЛЕ КАКВО?” – внезапно изгърмя въпрос в главата ми...Миииии....как какво?Китване,шприцове,бои,оборудване,ала бала...”Не думай бе???Ама както си я представяше ли или кво?”.„Е....амиииии.не,не точно така ама....все пак...няма пари и ъъъъъ,таковата,нормално е да се правят компромиси в такива условия.....ъъъъ....все пак човек трябва да има мечти и амбиции....ммммм.....”„Какви условия бе нещастник???Захванал си се с нещо което ти е съвсем,ама съвсем извън възможностите!!И дори и да я завършиш,какво бе?Ще я караш ли?Айде бе,наистина ли???На 3лв/литър бенз?Хахахаха,кого лъжеш бе глупак....хахахаха,я ходи се застреляй!”Някаква буря започва да се заражда някъде.Изправям се рязко и заради хаоса с инструмента събарям динамометричния ключ който пада и става на гъз....някакви дребни пружинки от разбития му механизъм се разхвърчават във няколко посоки....ААааааааа.....НЕ!Това вече е върхът.АМА ЧЕ СЪМ ТЪП!!!Някакви релета в кухата ми лейка започват да залепват.Някъде там разумът и емоциите са вече в брутален сблъсък и раздора тече с пълна сила.„Каква бегачка бе олигофрен,детето ти е за нови обувки!!!”„Не,ще я направя,лишавал съм се безброй пъти в името на семейството!Само това удоволствие ми остана!”„МОЛЯЯЯЯ???Шибан идиот,обясни на детето си че затова го лишаваш от море!!!Абе ти що за задник си,какъв родител си ти бе???”Светът започна да почервенява,след това да почернява....„Край,писна ми!!!Искаш да съм разумен ли?Искате да се застрелям?ХА!Че това не е никак лоша идея!!!!Сега ще видите какво ще става....”Залитах покрай колата,главата ми се пръскаше.Подпирайки се на нея,ръцете ми оставяха странни следи по натрупалия се огромен слой прах....„Не,няма да се застрелям...няма...имам детенце да отгледам.Имам по-добра идея...”В един малък и безкрайно голям миг пред очите ми преминаха като на филм всички моменти които бяха се отпечатали в душата ми....нощта в която не спах като я паркирах за първи път на двора...ремонта на двигателя....обикалянето на няколко града за джантите които искам...чакането на фарове и стопове от Щатите...треперенето дали тапицера ще си свърши работата както аз искам....и безброй други малки победи....МЕЧТА...за нещо правено със сърце...мечтИ....мечти...мечти...мамка им...мамка ви...„Я ги извадете на светло тия шибани кучки.Тия мръсни,объркващи живота гадини.ДА,изведете ги на светло!”Със скимтеж и ревове някой ги довлече за косите.Шибаните мечти.Приличаха на евтини магистрални проститутки.Проскубани,подпухнали и с много грим.Чукани и навеждани от кой ли не...„Ти коя беше?Ааааа,мечтата наречена ДОМ?Мръсна,долна кучко.Дълги години наред ми изпиваше всичкото време и пари.И какво ми даде?А?КАКВО?Купища от нерви и болести!!!Забравих какво е сън,почивка,приятели!!Мамка ти скапана,ето ти заплатата!!!”Силен шут в коленете я повали.Изрева силно,опита се да се подпре на стената и си счупи няколко маникюра.Продължи за скимти.Странно,не изпитах никаква жал...„Коя е следващата,а?ТИ?Коя си ти?Коя?Как ти е името?ХУБАВА РАБОТА?Какво,това ли?Че какво може да ти е хубаво на теб бе боклук?Напълни ме с отрови и ядове да се занимавам с тъпанари.Какво получих насреща?Благодарности?Дори това не.Мамка ти и на тебе!!!”Юмрука и разтресе главата,разхвърчаха се сълзи и сополи.Нека!Падна при другата,ДОМ, и остана да лежи там...„Кой е другия боклук дето се свира последен?Какво?Говори по-силно не те чувам.Коя си?Какво?Готина-кола-направена-със-сърце-и-ръце?Абе ей ти ебаваш ли се с мен?Какво е това шибано дълго име??А???Не може една мечта да се казва така,ясно ли е?Подиграваш ли ми се?А?Сега ще те зарадвам и теб!!!Писна ми от вас,разбрахте ли???”Последната си го получи първа.Стисках пистолета като обезумял.Пръснах и тиквата.От упор.После още три изстрела,за по-сигурно.Навсякъде се разпръска кръв.Никога не съм предполагал че мечтите кървят толкова,тия гнусни боклуци.Останалите куршуми бяха за другите две.Мръсни курви.КРАЙ С ВАС,ЧУХТЕ ЛИ???!!Тишината беше оглушителна.Преди да съм ослепял изгасих лампите и отстъпих с бавни крачки назад...всичко беше някак леко,приятно.Край на тормоза....мечти...умрете,безполезни паразити!Затворих вратата на гаража с трясък.Парче мазилка се откърти и глухо тупна в краката ми.Заключих.Вече завинаги.Пътят бе приятно спокоен и празен.Като душата ми.П.П. не съм цензурирал и коригирал нищо,писано е без чернови и т.н..Ако сметнете че е прекалено "цветно" го премахнете.

[policeman 1024]

Коки,откровен и краен,както винаги..........Това беше доста емоционално....

[ti6ko 331]

това почти ме разплакаспоред мен: много яко написаното а най гадното което е че това е истинаНИКОГА няма да се откажа от последната мечта (кола направена с ръце и сърце)

[weapon R 42]

Много хубаво написано,но в битието има много по-приятни неща за вършене.Аз го разбрах(разкарах курвата)поне преди 10 години,и съм сигурен че всичко в живота ми тече доста по-гладко Може би когато катастрофирам в критическата пак ще се филмирам,но знае ли човек......

Редактирано 6 Септември, 2012 от weapon R

[cekocek 121]

Супер е!

[greenex 74]

Пропуснал съм тази история, докато пътувах през последните дни с трудно скътаните кинти за бензин и бюджетно скалъпената палаткаджийска импровизе-почивка...Пътувах със семейството си, но не с на жена ми широкото VW Кади, а със застаряващата и доста по-тясна госпожа англичанка - просто исках да й чувам гласа. Вярно, не е силна, не е глезена. Но просто си е тази, заради която английската буква "H" има по-различен смисъл за мен и стои някак си гордо на капака й.Искам да я подсиля, а и ако можеше да си направя всичко сам и ей така - без да се замислям за пари... Ама не мога. Но се кефя, когато щерката се загърне с хавлията, поръчана чрез форума, и червенее ухилена и единствена сред другите деца на поляната/плажа/басейна....Мечтите ми седят и чакат там някъде назад. И аз ги държа настрана, докато дойде момент, в който да ги постигна. Дано да дойде!Сигурно и мечтите си имат бяла и черна страна. И сигурно черната им страна ни изгаря, когато нямаме сили да ги постигнем. Но бялото им лице ни показва, че имаме стремеж към нещо по-добро напук на трудностите и изпитанията. За първи път в тази история прочетох как се убиват мечти. Но тези ми приличат на онези черните, дразнещите, които постоянно злобеят пред нас, когато ни е трудно.А светлите мечти, заради които сме обикнали нещо толкова силно - за мен те са безсмъртни.Те съществуват дори и в празнотата, която ни обзема понякога.Застрелял си нещо друго, Коко, но не и светлите си мечти!

[MAD DOG 445]

Еееехххх,Васе... .Силен,спокоен и позитивен както винаги.На мен напоследък не ми достигат сили брат и ей го резултата... .Знам,вероятно И това ще мине...живота си върви...

[longfinmako 14]

Ми ти си писател.Не прахосвай таланта си и се пробвай да напишеш нещо...мечтите ти ще се сбъднат тогава

[spoon raсing 40]

Ми ти си писател.Не прахосвай таланта си и се пробвай да напишеш нещо...мечтите ти ще се сбъднат тогава

 

Човече наистина ти се получава писането.Ако това го четох някъде другаде щях да си помисля ,че е от някоя книга.А според мен мечтите никога няма да изчезнат,колкото и да се трепем за тях,и пренебрегваме други важни неща!

[tass 21]

Поздравления за написаното (споделеното) колега. За огромно съжаление мисля, че доста сме в това положение.

[__reddevil__ 8]

Такова е положението в БГ. Да имаш мечти и да знаеш че едва ли ще станат реалност.

[Lokotron 9]

Keep walking bro, развивай се и си разшири кръгозора мечти винаги има начина е труден !

[igniter 60]

Много добро!Определено талантливо написано.Сигурен съм че всеки от нас е припознал частица от себе си в разказа. ps: Не убивайте мечтите!

[-Kris- 14]

Дам, не ги убивайте, а ги заменяйте, няма незаменими мечти. Поздравления за написаното.

Редактирано 27 Ноември, 2012 от -Kris-

[daria 37]

Тази стара темичка направо ме хвърли в дълбоки размисли...много добре написано!

[vesivanova 1069]

Написано със сърце.

Колко пъти се опитвам да забравя мечтите си?

Май толкова, колкото се опитвах да откажа цигарите.

Не става. Ако ги опиша, по-скоро ще разсмея, отколкото да разсополивя някой.

Мечтите са си с мен; компресирах ги - осмислих, претеглих, изострих...и замразих ги.

Нещо като флакон под налягане; като илача ми за астма, когато не мога да си взема дъх.

Днес вдишах малко мечти. Скоро малкия има РД.

 

[Кръчмонавта 17]

Трябва да пишеш по често. И не се отказвай!

[Didko 45]

Не бях влизал в тоя форум сигур половин година и днес - шок! Този разказ е уникален!!Моята мръсница ли? Даже не смея да я спомена..... Локост 7 на базата на кльощава Мазда Мията. Мадамите "Истински-Лотус-Супер-Севън" или пък модерните гърли от Катерхам.... те са от друга планета.Някой ден....... Някога, надявам се в този живот.

[MAD DOG 445]

Човек не трябва никога да се отказва от мечтите си,те ни крепят на повърхността.

[crown_bg 446]

Ееех мечти, това материалното ни ебава мамата, както на психиката, така и на физиката...не знам за Вас, но никога не съм усещал удовлетворение толкова пълно и трайно, такова каквото съм изпитвал от това да прекопая градинката, да направя вади, да загърля доматите, да изплевя овощките и да ги полея, от което си се препотил, изморил и все пак като погледнеш от страни, подпрян на белчето или мотиката, имаш сили и енергия за още.

Удоволствието от това да правя нещо по и за колата умира мигновено, в момента в който го постигна, еуфорията (ако се задейства) минава бързо, даже понякога е толкова мигновена че не я и усещаш....стоиш и гледаш и си казваш - ми че направих го, ето го, супер е, но защо не скачам и не се радвам - и така до следващата прищявка. Да в крайна сметка имаш нещо уникално (за теб лично), изглеждащо по начина по който си си го представял. После следва маниакалното изследване на всеки детайл, след като си паркирал на рисково място, вадиш мокри кърпички, бършеш да видиш одрано ли или просто прах с паяжина, я да видя огледалата, после карам съпругата ми да гледа стоповете дали светят....после въртиш като идиот само и само да паркираш някъде, от където ще имаш пряка видимост към "шедьовъра", докато един ден не получиш обаждане от еди кое си РПУ, че автомобилът ви е бил забран от трамвай, преместен от Паркинги и Гаражи на техен паркинг. Псуване, филми - какво ли са направили, тъкмо я пребоядисах, обслужих я, гаржданска, каско, всичко й платих - и на мястото на престъплението разпознаваш разпръснатите части от заден стоп. Целия треперещ звъниш на шибаните Паркинги и Гаражи, хващаш първото такси и газ, вече мислиш и правиш схеми откъде да вземеш фар, ами боята - дали ще я докарат да не стане на петна, съпругата ме успокоява - почвам да си говоря сам, как може да постъпвам така, ще имаме дете, аз троша пари по колата, притеснявам се за боята и стопа, докато жена ми прави сметки с колко пари оставаме от заплата до заплата, след като платим сметките....еййй това няма край бе братче, ебати опорочения кръг...

[ceco_accord 5409]

Добре описани душеизлияния - и първото и последното. Лошото и същевременно доброто е че са лично изстрадани. Това е животът ни -борба за мечти, илюзии, битка с вятърни мелници и прегаряне. След това песимизъм и отчуждение и чак после духовен ренесанс и отново напред, с умерени,но уверени крачки. Важен е пътят, а не целта. Като я стигнеш ти трябва друга и спомен за извървяното, особено ако е била непонятна за околните и им е коствала нещо, което ще ти простят, но и ще те вразумяват при следващия напън. Да сме живи и здрави (всеки с мечтите си) и тези които ни подкрепят, че без тях подвизите ни са жив егоизъм.

[MAD DOG 445]

Хахах...утрепахте ме,отде го изкопахте това...вярвате или не,това го нямам запазено никъде на компа като текст...ето още един емоционален изблик:

 

http://forums.hondabg.com/index.php?showtopic=56571&hl=

[policeman 1024]

Ба,верно си луд!       И понеже те познавам благодарение на този форум и любовта ни към тия железа,знам и вярвам,че постигаш мечтите си,макар пътят да е осеян с много тръни, и препятствия.Ти си един от малкото верни (познаваш другите),които обичам и ценя най-много.   И вероятно е защото сме от една порода.

Редактирано 11 Април, 2016 от policeman

[Зион 35]

Карал съм 3хонди...
англичанка d16y3
японка d15z6

американка купе d16z9
АКО го бях прочел писаното за рекса и "убиването на мечтите" немаше да си продам купето.
Сега карам нисан микра за такси-вярно много е яка за толкова дупки тук в града,масло не пипа ни грам,никакви ремонти нито главоболия с нея,но...
Защо ли искам сивик за такси?
Струва ли си да дам 7000лева за 1996г.англичанка b18c4 за такси?....

[Gugoj 76]

 

Струва ли си да дам 7000лева за 1996г.англичанка b18c4 за такси?....

 

Не.

[Drone 787]

Смени работата и си купи б18ц4  

[Gugoj 76]

Работата си е екстра... ама 7 бинки за 96-та година... освен ако не е на реални 100к в напълно заводско състояние (което доста ме съмнява) или да е all-motor (което също доста ме съмнява) не си заслужава изобщо. От време на време на нашият пазар изпадат между 4 и 5к и то доста добри екземпляри