Уморените рексита ги убиват,нали?....

[MAD DOG 445]

Тежка въздишка се отрони от дъното на гърдите му,сякаш събрала в себе си всички негативи от изминалия ден.”Най-сетне...” мина през ума му.Още не можеше да се отърси от напрежението което напоследък му идваше вповече на работното място.Отвори с натежала ръка врата на колата,събра си нещата и слезе.Наистина има нещо хубаво да се прибереш у дома.Ако има „у дома”.Бутна врата на чисто новата си Хонда която се затвори с прецизно щракване.Хвърли и един поглед преминавайки край нея.Хубавица.Страхотен дизайн,а вътре още миришеше на ново.Запъти се към къщи.Внезапно си спомни днес кой ден е и сякаш тъмен облак мина през душата му.Утре...утре е денят на раздялата.Беше си обещал тази нощ само за него и нея.Следващите действия бяха на автопилот – хапване,къпане,преобличане.Мисълта му блуждаеше.Знаеше какво го чопли вътрешно – дали естествения ход на нещата беше неизбежен?Облече се леко макар че беше хладно.Маратонки,с обувките не усещаше така добре педалите.Пристъпи бавно в гаража.Луминесцентните лампи нарушиха сякаш с трясък тишината.Тя стоеше притихнала там,сякаш знаеше че това е последната им среща.Прекара бавно поглед по нея.Толкова години,кога минаха....познаваше всяка част от нея.Драскотините,всяко петънце ръжда,напъпило тялото и тук и там.Прекара върховете на пръстите си по извивката на калника.Линията,която обичаше и го спечели навремето.ЦРХ...съкращение събрало в себе си фанатична привързаност.”Стегни се”каза си,”времето лети”.Отвори капака и закачи внимателно акумулатора.Направи го бавно сякаш беше хирург в сложна операция.Искаше да поне сега да не бърза,да и отдаде цялото си внимание и любов като за последно.Остави капака да се затвори с познатото до болка щракване.Отвори вратата на гаража.Нахлу хладен и свеж въздух а вечерницата се показваше на хоризонта.Вдиша дълбоко и се опита да проясни главата си.”Не бива да страдаш чак толкова много,все пак това е само една кола...”.Това му прозвуча чуждо,сякаш беше мисъл на друг човек.Качи се в колата.Завъртя контактния ключ.Таблото светна.Познатото жужене на бензиновата помпа за кратко,после тишина.Завъртя.След 30г. служба стартера пак си свърши работата безотказно.Мотора изръмжа и запали.Настани се в седалката.НЕГОВАТА седалка.Погали леко волана – помнеше всички поизтрити места.Следите от захабяване които знаеше наизуст.Не бързаше да тръгва.Но времето вървеше.Изкара я бавно от гаража и я остави да работи за да подгрее.”Да не забравиш да заключиш!Толкова се разсея...”Нарочно избра вечерта за последното каране.Нямаше толкова движение.Макар че и без друго хващаше към планината.Обичаше да вземат заедно завоите.Да кара на ръба и да усеща докъде стига границата и на издържливост.И понякога да я прекрачва.Зави към най-близката бензиностанция.”Догоре”.Стана му леко приятно от втренчения поглед на момчето което я зареждаше.”Интересна бегачка...макар и архивна” ухили се младока.”Да,и има дух за разлика от сегашните” отвърна му с лека усмивка.Хлапето зяпна неразбиращо.Няма значение.Плати си и тръгна.Докато излизаше от града прехвърляше през ума си преживяните заедно моменти.Адреналина от скоростта,ремонтите,лишенията тогава за да купува части...Подмина няколко малки селца.Бяха почти тъмни.Урбанизацията беше обхванала всичко.За жалост.Фаровете разсичаха мрака.Пътя все повече опустяваше.А и това беше целта.Започна да ускорява повече.Навлизаше в подножието на планината.Един от любимите му маршрути.В началото завоите бяха по-плавни.Караше вече във все по-високи обороти,спирачка почти не ползваше.Сменяше предавките,работеше умело с кормилото.Започна да си припомня.Някъде подсъзнателно автоматично сякаш се отбелязваха шумовете – шарнира,който беше за смяна,лекото изхъркване на трета,задните гуми който вече лесно губеха сцепление,леката вибрация когато обираше спирачката...усещаше как пак се сраства с колата.Човек и машина ставаха едно цяло.Двигателя свистеше и поемаше без усилие всякакъв режим на работа.Усети как адреналина му се вдига.Завоите бягаха като някакви огромни тъмни змии в мрака.Осевата линия прелиташе бързо.Усещаше се някак си отново сякаш на 20.Тази кола сякаш смъкваше бремето на възрастта и някак си стремеше като че ли да му се хареса,отново.Сякаш казваше „Виж какво мога и сега ще го направя,специално за теб”...всичко работеше в пълен синхрон.Гумите присвирваха,вътре замириса леко на феродо...и ухание на изгорял бензин.Отново и отново.Тя му доставяше удоволствие както всеки път когато бяха заедно.Сега нямаше значение дали от човешка гледна точка беше нормално да се одушевяват предмети.Той знаеше само че обича тази кола и тя обича него.Това не можеше да е лъжа.Измина много километри нея нощ.Продължи пътя си към морето.Стрелката за бензина отчиташе оставащото време...знаеше че нищо няма да трае вечно,дори и тази нощ.Обеща си да бъдат един резервоар заедно.Имаше малко аванс от следващия ден,беше се обадил че ще закъснее за работа.Без дори да си беше изяснил какво точно ще прави.Утрото го застигна някъде по пътя.Ранобудните хора започнаха да изпълзяват и да сгъстяват трафика.Вече караше бавно,спазваше ограниченията.Никак не му беше до полицаи точно сега.Някаква буца му беше заседнала в гърлото.”Не,не мога да го направя.Не мога.Всъщност дали НЯМА друг вариант.Това не може да свърши така.Не мога да го допусна...ако отделя едно петно в края на двора....няма да пречи на децата.Ще мога да излизам покрай нея от гаража,макар и с маневри”...мисълта му от някакво лъжливо спокойствие и тъга премина в действие.”Трябва да има начин,трябва”...Зави в последната пряка,Къщата му се виждаше оттам.Спря на половината оставащ път.”Мисли човече,мислиТЯ не заслужава тази съдба.НЕ и ТАКАВА съдба...МИСЛИ”Силния звън на мобилния телефон го извади от тишината в колата.Двигателя мъркаше.”По нищо не се усеща че сърцето и бие...дявол да я вземе,след 30г. вярна служба...”Една лека и тиха усмивка започна да набира скорост някъде вътре в него.Телефона звънеше настоятелно.”Да моля” каза дрезгаво.”Ало,добро утро господине” каза в слушалката мазен женски глас.”Обаждаме се от фирма Брутал Метал Инженеринг,подали сте заявка за извозване на метални отпадъци от вашия адрес по местоживеене...”.Хладна вълна го заля.”Тази кифла нарече рекси метален отпадък???Мамицата и....”.”Ало...” изръмжа в телефона,”отказвам заявката...”.Последва кратко мълчание.”Ама господине,ще трябва да заплатите .....” не чу края на репликата защото докато спускаше ръката си надолу затвори.Покой.Сега беше наясно какво ще направи.”Рекси,ПРИЯТЕЛЮ,ще останем заедно.До края.Може да изгниеш при мен.Може.Но ще е при МЕН.А не на скраб...”Мисълта му се проясни.Още отначало е трябвало да вземе това решение.Единственото правилно.Единственото вярно.Спрямо приятел.Усмивката изпълни лицето му.Бавно взе завоя към гаража.А в ума си прехвърляше инструментите които ще му трябват...П.П. всяка прилика с действителни лица и рексита не е случайна.)))

[DohcVtec 2]

Най-добрия приятел на Рексито....за мене нема равен

[BLEIN MONO 148]

Падам на колене колега , настръхнах и се просълзих!

[Walker Japan 65]

Колега,приятелката ми се насълзи като го прочета,а аз изпитах такава голяма гордост,евала много истинска история

[eddy 214]

Дъхът ми спря, настръхнах.

[Десислав Иванов 8]

Хареса ми

[greenex 74]

Вай, брат...

[Ivanvel 5]

.

[Red 4]

Да вървиш срещу сърцето си е страшно, също толкова страшно, колкото да изоставиш онези които никога не са те изоставяли.....Изпитвам гордост, че съм в този форум.RESPECT

[policeman 1046]

Ей,истински манияк си Коко Спомних си думите на наш общ приятел,който веднъж ми каза,че "-Хонда не е обикновенно увлечение,а начин на живот"

Редактирано 29 Януари, 2011 от policeman

[n2o 59]

Расказа е уникален

[Ивайло Йовчев 21]

:) Баси историята Благодаря ти че я сподели с нас и ме накара много сериозно да се замисля.Имам една идея за теб ще ти я кажа и ако е възможно някой ден да я осъществиш ще съм много радостен.Мисля че трябва да напишеш книга за Любовта си към тази Марка и всичко което ти е дала.Сигурен съм че ще има голям успех и не само в България.Успех ти пожелавам с всичко.

[Ombre 221]

Коко,гад мръсна.....за това те обичам,защото успяваш да ме накараш да се разтреперя.ИзрУд.Прекланям се пред "Вашата" любов. :)Ей за това съм в тоя форум,защото има хора като теб а не само ползватели на ХОНДА.

[Данчо 31]

:) :worthy:

[Arsov 5]

Ревах докато го четох Само така!

[Two 1]

Браво!Докато го четох пред очите ми бе един страхотен филм с happy end

[KrAsH 2]

Просто Уникално писание Евала Колега Евала

[eDaniel 38]

Еваларка, много добро!

[карлос 18]

Разчуствах се!

[barsi 265]

Ееееееееее... Ти ме застреля направо. Разказа е уникален. Истината е,че рекса си е мания/жалко, че не мога да си позволя и аз един /

[gpg 2]

Чудесно написан разказ за едно рядко усещане, за което често липсват думи,.. а тук е пълно с много и.. красиви чувства..Още по-красиво е, че във времена като днешните тези чувства все още съществуват .. и са толкова силни! В теб живее още един дух - този на CRX. Пази го жив..!

Редактирано 29 Януари, 2011 от ᵍᵖᵍ

[hondajapan 4]

Това чувство ми е много познато...Така се чувствах като събирах с метличката останките от изпепеления ми Сивик...имах чувство,че част от мен умря Странно е как се привързваме към тези невероятни колички! Малко хора,могат да ни разберат...

[Me Gusta 137]

Човече, ти имаш някаква дарба да създаваш явно много смесени чувства у хората.Докато го четях а аз бях на работа очите ми се напълниха за секунда след това усмивката ми не слезе от лицето.

[jozefe85 1]

ако ви покажа какво направих с един рекс ще има още сълзи

Редактирано 30 Януари, 2011 от jozefe85

[BOSS`HOGG 187]

Просто нямам какво да кажа , нямам думи , незнам ............ Искам да напиша какво чувствам но не мога ................

[MAD DOG 445]

Радвам се че ви е харесал.Писах го за около час,"на коляно",докато малкия спеше.Без чернови и т.н.Опитах се да изразя какво чувствам към тия малки коли,мисля че успях. .Наистина не трябва да се предава онзи който не те е предавал.Поздрави на всички.Ииии да не забравя :

Редактирано 30 Януари, 2011 от MAD DOG

[Tenzo-R- 18]

Радвам се че ви е харесал.Писах го за около час,"на коляно",докато малкия спеше.Без чернови и т.н.Опитах се да изразя какво чувствам към тия малки коли,мисля че успях. .Наистина не трябва да се предава онзи който не те е предавал.Поздрави на всички.Ииии да не забравя :

:D Браво колега ... Много хора настръхват когато четът текста ти

[tass 21]

Колега, ГОЛЯМ си

[mEtaka 68]

Със сигурност си накарал някой, който от давна не си е карал стария рекс да го запали и припомни минали изживявания. Свалям ти шапка, разказа е страхотен :D :D

[JDM.BG 754]

Уникален, наистина обичаш колата си.... Споделям чувството за необяснима връзка между машината и човека.... Дух, Мечти и Човек - едно цяло

[ADH-Honda 773]

Не че искам да съм (явно) единствения който критикува написаното, но... от кога CRX стана на 30 години ? Първия рекс излиза 1983-а и първокласник може да сметне, че това прави макс. 28 годишна кола, не 30 годишна...Иначе браво за ентусиазма и емоционалната нотка вкарана в този роман . MAD DOG, ти ли си автора ?

[PoweRG 54]

Невероятен разказ! Наистина не могат думите да опишат какво изпитваме към колите си, а за рексовете си е дори в по-силна фаза.

[hondю 41]

Накара ме да се върна 10 години назад, когато изпитах подобни силни емоции при продажбата на първата си 4-ка Сивик.Естествено после поправих грешката като си купих друга 4-ка, която ще е вечно моя както се казва .Тези стари колички (CRX, Civic 4G)наистина имат дух и само който се е докосвал до тази емоция може да разбере за какво иде реч.Те са от времената когато инженерите определяха облика на един автомобил, а не както е сега финансистите, счетоводителите и PR-ите.Чудя се дали след 15 години някой ще напише такъв емоционален разказ за Сивик 8-ма ген, или за CRZ . Едава ли.Човече, ти имаш талант да предаваш емоцията си чрез словото Продължавай в същия дух !

[Magnum 7]

Не че искам да съм (явно) единствения който критикува написаното, но... от кога CRX стана на 30 години ? Първия рекс излиза 1983-а и първокласник може да сметне, че това прави макс. 28 годишна кола, не 30 годишна...Иначе браво за ентусиазма и емоционалната нотка вкарана в този роман . MAD DOG, ти ли си автора ?

[Magnum 7]

Никой не бракува рексита сега, много ясно, че действието се развива 10 години в бъдещето

[DNL 4]

Абе верно е, че в Стара Загора имаме проблем с въздуха, ама не може да е от това. Да не би този град да е някакво специално място, където хората след определен натрупан житейски опит, в период от живота си наричан "мидлайф" решават да огреят останалите с гения си ?! Питам ...щото е факт, че за последните две седмици двама от приятелите ми, които аз уж познавам, прописаха! В едни по-добри времена хората просто се пропиваха, а сега - прописват! Драги ми Рацер и Куче, признавам, че не съм ви познавал.

[Delev 24]

Ами аз какво да кажа..... ЕВАЛА колега.Най-големия си да знаеш.Уникален разказ.Дано повече хора да го прочетат и се замислят какво правят за любимата кола.Свалям ти шапка,честно.Истинските рексисти за жалост са малко.Но в теб виждам една истинска любов към тези малки,вече поостарелички,но с истиски зъл нрав самолетчета.Всички РЕКСИСТИ- ;) :worthy: :worthy: :worthy: :worthy:

[MAD DOG 445]

ADH,това не е вече случило се събитие.Годините които са посочени не са случайни.Това е просто разказ наблягащ на емоцията към тази кола.Инак имам претенциите да съм ЕДИН от хората които най-добре познават историята на модела,вкл. от кога се почва/генерации/феислифтове и т.н.А ако беше чел внимателно наред,предния ми пост дава отговор на въпроса ти.Освен ако "писах го на коляно"има някакво значение което аз не знам. DNL,не се хаби.Тая година ставам на 40,за кога да ме опознаваш вече...

[addevil 59]

Искам да те поздравя, за това което си написал...знам, че всяка дума е дошла направо от сърцето ти и че всеки, който е искал да има црх и е осъществил това знае, че црх-а никога не може да бъде "просто една кола"... Всяко пътуване с црх-а ми казва „Виж какво мога и сега ще го направя,специално за теб"...това все едно от моите мисли си го извадил... миналото лято, когато обиколих половин Европа с црх-а всички ми казваха, че съм луда, че с кола на 20 години такова нещо не се прави. На един много близък приятел, който добре ме познава и знае колко точно съм луда му изпаднаха очилата, когато му казах, че црх-а позволява 2 часа каране с 200 по немските аутобани без никакви ядове и не само ги позволява ами направо сърцето ти се стопля и се чувстваш точно както, когато се влюбваш - пеперудите пърхат в стомаха и гледаш меланхолично.Не знам всички ли сме такива, за това ли я харесваме тази кола...Тя ли нас ни харесва или какво има, но знам че нищо не е случайно...Радвам се, че те познавам и че познавам тези чувства.

[meto'o 3]

Е толко да ми хареса нещо написано във авто форум Евала човече ти си истински фен