Jump to content
JHM

Интересни факти

Recommended Posts

 

За две години Китай е произвел повече цимент отколкото САЩ за целия XX-ти век. Това са 4.9 гигатона! Китай има 4 милиона километра асфалтирани пътища. Има също 300 000 моста, като от тях 1000 са с дължина над километър! Всяка година автопаркът се увеличава с 20 милиона автомобила. Ежегодно се строят по 100 нови летища! Влакът от Хуанчжоу до Хуян минава за един час 236 тунела със скорост 250 км/час. За 30 години Китай е увеличил жилищната площ в страната 8 пъти! След 10 години в Китай ще има 220 града с население над милион. И всичко това се основава на едно, само едно число – 10 000. От 2000 г. досега в Китай на 10 000 чиновника са издадени смъртни присъди за корупция, кражби и други престъпления, ощетяващи държавата и гражданите. Та, това е числото – 10 000.
За България ще стигнат и 100. 
____________
Бях там преди 20 години. Вероятно сега освен храмовете и великата стена, нищо друго няма да позная.

  • Харесвам 3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Off Topic

Дано само с такива темпове,не изместят оста на планетата:zen:!

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Световният рекорд за най-дълго пътуване с мотоциклет принадлежи на аржентинеца Емилио Ското, който напуска дома си на 17 януари 1985 и се завърнал на 2 април 1995 година, като изминал общо 735 000 км и посетил 214 държави и територии. Емилио прокара цялото пътуване с мотоциклет Honda - легендарният GL1100 Gold Wing 1980, наречен "Черната принцеса". За десет години "Принцесата" консумира 47 000 литра гориво, 1300 литра масло, 86 гуми, 12 батерии и 9 седалки! .. За всичките 735 000 км се е наложила само една смяна на двигателя. При завръщането си у дома Емилио написа Най-дългото Каране, в което той описа невероятното си пътешествие в над 224 страници. ”

370515305_797905382337405_1134223755340422072_n.thumb.jpg.a39a2bb53e21920590293f0e97b4f91a.jpg

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На 28 август 1943 г., умира цар Борис III.

Цар Борис III наричан още Обединител умира неочаквано след кратко боледуване в 16:22 ч., следобед на 28 август 1943 г., скоро след като се връща от визита при Хитлер. Според дневника на германския аташе в София по това време, полк. фон Шьонебек, двамата германски доктори, които са се грижили за царя – Зайц и токсикологът Ханс Епингер са изказали предположения, че Борис е починал от същата отрова, която д-р Епингер е намерил две години по-рано при аутопсията на гръцкия първи министър Йоанис Метаксас – действа след седмици и бавно и причинява появата на петна по кожата.

Според слухове за смъртта на Борис III, царят е отровен по нареждане на Хитлер, за когото се знае, че е бил бесен след последната си среща с българския владетел и отказа на последния да предаде българските евреи и да изпрати войски срещу СССР. Синът му Симеон Сакскобургготски не отрича тази версия, но посочва като вероятна и хипотезата, че интерес от смъртта на царя е имал и СССР, като в случая е възможна намесата на НКВД.

След петдневно поклонение в катедралата „Св. Александър Невски“, на 5 септември траурното шествие достига до Рилския манастир, където е погребан в манастирската църква.

 

Поклон!

FB_IMG_1693206457327.thumb.jpg.597d3715a9d38c78524e19c2ab85eb61.jpg

Опечалени Българи,изпращат тленните останки на царя!

FB_IMG_1693206442364.thumb.jpg.ec9cb6efe4b1b1bb31f35260e883493b.jpg

  • Харесвам 1
  • Благодаря 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

FB_IMG_1694377656634.thumb.jpg.bceb7a0ffeea4bfb9251dfa188105863.jpg"Великата" им "зелена" сделка в една снимка.
/електрически автомобил, който се зарежда с дизелов генератор/

"Батерията на електрическите автомобили е приблизително 500 кг. За да направите акумулатор за кола е необходимо да преработите 10 тона сол за литий, 15 тона руда за кобалт, 2 тона руден никел и 12 тона мед. Общо 200 тона почва се изкопават за една батерия.
Бях писал отделна статия за консумацията от ток...20KW за 100 км пробег. Или това е битовия ток, който консумира едно семейство за седмица.
Все още ли мислите, че това има нещо общо със зелената енергия..."

П.п.от фб.

Редактирано от JHM
  • Харесвам 2
  • Благодаря 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Off Topic

Петролните горива са евтини, просто много хора печелят от тях. От електриките също се научиха да печелят други хора. Само Никола Тесла преди век имаше мечта да даде на хората евтина ел. енергия, но го обявиха за луд.

А проблемът е че в библиотеките мажше да си избереш какво да четеш, но сега с телевизията и пропагадната, масово населението няма избор, "и те така, Те"  ... а ние ????

 

  • Харесвам 3
  • Благодаря 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Преди 22 часа, JHM написа:

 

Както казва един мой приятел, заклет фен на VW: Tesla  без  Honda не може!

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

380886148_10222754532680915_1838270094924966487_n.jpg

Ефектът на Дънинг-Крюгер гласи:

„Некомпетентните хора си правят грешни изводи и вземат лоши решения, но не осъзнават грешките си заради по-ниската си компетентност

"Дешифриране:

Неразбирането на допуснатите грешки води до увереност в собствената правота и следователно до повишена увереност в собствените решения и в себе си, и до утвърждаване на собственото си превъзходство.

Така ефектът на Данинг-Крюгер е психологически парадокс, който всички често срещаме в живота. По-некомпетентните хора се смятат за професионалисти, а по-компетентните хора са склонни да се съмняват в преценките си и собствените си способности, просто заради далеч по-големият обхват на знанията си и понякога разнопосочните информации по даден въпрос. С 2 думи - колкото по-малък е обемът информация по даден въпрос, толкова по-лесно се взема решение и толкова по-уверен е в правотата си взелият го. Колкото по-ниско е нивото на компетентност-толкова е по-висока самоувереността.

Отправната точка на изследването си Данинг и Крюгер са известните поговорки на Чарлз Дарвин: "Невежеството по-често поражда увереност, отколкото знанието"и Бертран Ръсел: "Една от неприятните черти на нашето време е, че тези, които са уверени, са глупави, а тези, които притежават въображение и разбиране, са изпълни със съмнение и нерешителност"·

Редактирано от ceco_accord
  • Харесвам 1
  • Нагоре 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Знаете ли кой е създал нотите?

"Гуидо д’Арецо (990–1050) е онзи, чийто уникален ум сътворява музикалните ноти. Той не измисля просто седем знака, чрез които да координираме слуха си, а създава цяла нова азбука на звуковете. Д’Арецо е един от най-големите музикални теоретици на Средновековието. Роден е в Италия и получава образованието си в бенедиктинския манастир в Помпоза, близо до Ферара. По време на обучението си монахът забелязва как певците се затрудняват при запомнянето на литургичните песнопения. Затова измисля система от музикални знаци, чрез които музикантите да се ориентират за правилните тонове. Нотите били изобразени върху четири успоредни линии, всяка от които съответствала на определен тон, отбелязан в началото й с буква. Тогава те имали квадратен вид, но днес успоредните линии вече са пет, а формата им е овална. По-високите били отбелязвани на по-високи линии, а на всяка от седемте ноти Гуидо дал име: ut, re, mi, fa, sol, la, si. Това били първите срички от химна за свети Йоан Кръстител:

UT queant laxis

REsonare fibris

MIra gestorum

FAmuli tuorum

SOLve polluti

LAbii reatum

Sancte Ioannes.

Преведени на български език те означават:

До – Dominus – Господ

Ре – Rerum – Материя

Ми – Miraculum – Чудо

Фа – Familias Planetarium – Седемте планети, т.е. Слънчевата система

Сол – Solis – Слънце

Ла – Lactea Via – Млечен път

Си – Siderae – Небеса.

Дали Бог ни говори чрез музиката или музиката говори за Бог - велика е тайната на божествения произход на това изкуство. Гуидо д’Арецо казва, че е на 33 години, когато написва нотите, а първоначално музикалните знаци са създадени, за да улеснят музикантите, изпълняващи църковна музика.

Нотите на Д'Арецо са език, който ни помага да развиваме себе си чрез музиката. Тя е един от най-добрите начини за общуване между хора. Език, който непрекъснато се променя и развива, но който е точно толкова пленителен, колкото е бил и преди хиляди години."

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Първият драматичен рекорд за скорост с велосипед.

 

Жосе Мейффре и неговият легендарен велосипед, на който той поставя рекорд за скорост от 204,73 км/ч през 1962 г.

През 1962 г. Жосе Мейффре поставя нов рекорд за скорост на велосипед. Това драматично състезание на френския състезател влиза в историята под името „Среща със смъртта“. В този прекрасен ден Хосе Мейффре ускорява до 204 км/ч. Или по-скоро до 204,73 км/ч (рекордите са точни). През 60-те рядко коли можеха да си позволят лукса на такава максимална скорост. И тогава е имало мотори....

Рекордното състезание се провежда на магистрала близо до германския град Фрайбург на 19 юли 1962 г. Цялата тайна, разбира се, е в техниката. За него е сглобен специален велосипед с огромно предно зъбно колело със 130 зъба, изработено по поръчка. В комбинация със задно зъбно колело с 15 зъба, тази комбинация дава раздвижване от 17,5 метра. Велосипедът има обърната предна вилка с по-малко колело. Джантите са направени от дърво (за да се избегне прегряване), а рамката е подсилена с допълнителни заварки в критичните зони. Общо велосипедът тежи повече от 20 килограма.

Жозе Меффре е почти на 50 години по това време. Роден през 1913 г. в малко селце на Френската Ривиера и рано остава сирак. В ранна възраст той открива страстта си към състезанията с велосипеди, въпреки че не постига големи успехи в редовните състезания. Неговото поприще става специализирана дисциплина колоездене - състезания зад мотоциклет, където успешно успява да развие висока скорост и да я поддържа дълго време.

След Втората световна война Жосе преминава към състезания и поставя рекорди за скорост. Той бързо осъзнава, че може да постигне по-висока скорост, когато кара зад кола, отколкото зад мотоциклет. Скоростите се увеличават, въпреки че такива състезания са несравнимо по-опасни за живота.

При максимална скорост Meffre върти педалите 185 пъти в минута, изминавайки 60 метра в секунда. Хронометристите измерват времето му на еднокилометровата контролна отсечка като 17,58 секунди, което се равнява на скорост от 204,73 км/ч. Жосе Мейффре оцелява след срещата си със смъртта и поставя световен рекорд за скорост.

След него има и по-съвременни постижения - на същия принцип и с далеч по-скъпи велосипеди, но винаги има един пръв!

Редактирано от ceco_accord
  • Харесвам 1
  • Благодаря 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Игнат Канев е канадски строителен магнат и филантроп от български произход.

Игнат Христов Кънев е роден на 6 октомври 1926 г. в с. Горно Абланово, Русенска област. Той е четвъртото от 7-те деца (Къньо, Ламби, Куна, Игнат, Мария, Симеон и Петър) на Христо и Мита Къневи.

Емигрира в Канада и се установява в Торонто, където започва работа в строителния бизнес. Първоначално строи малки къщи за новопристигащите имигранти.

Пет години по-късно, през 1956 г., вече основава първата си строителна фирма. Следващата година построява първата си по-висока сграда на 3 етажа с 9 апартамента, а 10 години по-късно вече издига сграда с 262 жилища.

Впоследствие годишният оборот на компанията му достига над 250 млн. долара. По време на своята активна дейност като строителен предприемач, той издига хиляди къщи, много обществени сгради и голф-съоръжения от световна класа.

Нямал е финансовата възможност да учи, а е принуден още на 14-годишна възраст да напусне България и да се установи в Австрия, за да търси препитание. През март 1941 г. с още няколко момчета отиват при Никола Парушчолаков, градинар от Горна Оряховица, който има зеленчукови градини в Австрия и търгува със земеделски стоки. След 1945 г. го убеждават да не се връща в България. Занимава се и с търговия на автомобили. Става представител на „General Motors“ и продава хиляди коли и камиони. За успешния си бизнес той е поканен лично от президента на фирмата на вечеря в Детройт.

Собственик е на 6 голф игрища и голяма строителна фирма в Канада. Управител е на благотворителна фондация, носеща неговото име.

Богатството му се оценява на над 1 млрд долара.

Въпреки че живее в Канада от много години, той поддържа силна връзка с България. През 2003 г. като признание за приноса му Игнат Канев е бил избран за почетен консул на Република България в Мисисага

На 30 декември 2016 г., Игнат Канев е награден с една от най-високите награди в Канада – Ордена на Канада. Наградата е връчена на 12 май следващата година на специална церемония в официалната резиденция на генералния губернатор на Канада Дейвид Джонстън в Отава.

Почива на 12 юли 2020 г. в Торонто, Канада.

387112669_1478137322966174_1418849770712457892_n.jpg

послепис:

А приживе в Русе построи Канев център към университета и подпомогна 1 болница, пак носеща неговото име. Има и активна фондация.

Значи можело, стига някой да иска!

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На 21 октомври 1919 година в село Брестовица, област Пловдив, е роден Петър Димитров Петров.

Умира през февруари 2003г., в Хънтсвил, САЩ.

Той е български инженер.

Считан е за един от най-продуктивните изобретатели в света през втората половина на XX век. Сред изобретенията му са: *Първият дигитален ръчен часовник,

*първата компютъризирана система за измерване на замърсявания,

*телеметрични устройства

за метеорологични и комуникационни сателити, *първият в света безжичен сърдечен монитор, както и множество други апарати и авторски методи...

Баща му Димитър Петров е бил свещеник. Майка му се е казвала Василия. Орисват го да бъде здрав и ученолюбив,

а той се оказва и авантюрист. Едва 20-годишен заминава за Франция и постъпва в Чуждестранния легион. Може би в най-неподходящото време – избухва Втората световна война. Петър попада на фронта, където защитава прочутата отбранителна линия „Мажино” на границата с Германия. Доброволец на френска служба, той е пленен от хитлеристките войски и е изпратен в лагер в окупирана Полша. Спасява го българският му произход – така през 1941 г. се завръща в Родината. Назначен е за гвардеец на цар Борис III.

В края на Втората световна война Петър Петров емигрира в Германия, опасявайки се, че ще бъде съден, защото е царски офицер. В Германия започва неговата кариера на талантлив инженер и изобретател. В Дармщатския университет записва инженерни науки, а след това продължава в Щутгартския университет с магистърска степен по механика и гражданско инженерство. Голямата любов на българина е корабната архитектура. Още докато следва, той участва в строежа и дизайна на повече от 60 съда. Годините в Германия го свързват с

Хелен Филипс-Петроф.

Бракът им продължава

52 години, имат трима сина. Комунистическият режим в България го осъжда задочно на смърт, по-късно обаче, когато става световноизвестен,

присъдата е отменена.

Доброто образование и иновативните му идеи бележат началото на бляскавата му кариера. Заминава за Канада, където работи за американските ВВС. Участва в авиационни проекти при изграждането на военновъздушните бази при Гуус Бей, Лабрадор и при Туле, Гренландия. Няколко години по-късно авантюристичният му дух го отвежда в Индокитай. Там строи мостове и електрически централи.

При завръщането си в Америка той си подарява истинско морско пътешествие до град Мелбърн, щата Флорида, на собственоръчно конструиран катамаран, наречен от него „Джемини 2”. Впрочем, първият двуместен американски космически кораб, в чието проектиране

той участва, носи името „Джемини”. От 1960 г. до края на живота си Петър Петров живее в градчето Хънтсвил, щата Алабама. Редят се проект след проект. Участва в екипа за разработката на първия метеорологичен спътник „Нимбус” и първия комуникационен спътник „Телстар”.

Любопитна подробност от биографията на българина е и личната покана от Вернер фон Браун, прочутия немски конструктор на военните ракети „Фау”, за участие в неговия екип като водещ инженер при конструирането на ракетите „Сатурн” от американската програма „Аполо”. Натрупания опит и идеи Петър Петров решава да вложи в собствена компания. В нея разработва първия безжичен сърдечен монитор, използван днес в болниците по цял свят. Година по-късно изобретява прототипа на цифровия електронен ръчен часовник. Вместо със стрелка, новият часовник показва времето, изписвайки върху циферблата светещи в червено цифри. Часовникът е пуснат на пазара през 1971 г. с марката „Пулсар”. По това време моделът се продава за 2100 щатски долара. Пет години по-късно патентът е продаден на японската фирма „Сейко” и световният пазар е залят с електронни часовници. Във Вашингтон в Смитсъновия институт е запазен един от прототипите на електронния часовник, създаден от българина.

С това не свършва поредицата от световни изобретения на сънародника ни. Заедно със синовете си през 1975 г. той основава фирмата „ADS Environmental Services”, производител на компютризирана апаратура за измерване на замърсявания. Компанията е основана като на шега, в гаража на Петър Петров, с първоначална инвестиция от 13 000 щатски долара семейни спестявания. Но само за няколко години се превръща в гигант с

50 милиона долара годишен приход.

Морският нос Петров (Petroff Point) на остров Брабант в Антарктика е наименуван в чест на Петър Петров.

394591720_348600014354143_7328767226772022286_n.jpg394323061_348599981020813_7226147715876094087_n.jpg

Редактирано от ceco_accord
  • Харесвам 3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

,,И сред хората копията са повече от оригиналите."

ПИКАСО

395371548_1489679235145316_7493487771866105894_n.jpg

Художникът, скулптор, артист, ексцентрик и категоричен гений Пабло Пикасо е роден на 25 октомври, през 1881 година.

Легендата разказва, че неназован арт-критик обвинил Пикасо, че може да е велик абстракционист, но всъщност не може да рисува реалистични обекти. Научавайки за това, художникът го поканил в ателието си в Париж. Когато критикът влязал, Пикасо му посочил обикновена дъска с няколко забити пирона. Критикът понечил да закачи палтото си, но... то паднало на пода. И така няколко пъти. Пикасо го наблюдавал с усмивка. Едва тогава критикът забелязал, че и дъската, и пироните всъщност са нарисувани и то толкова свръхреалистично, че дори той не се поколебал дали са истински. Поклонил се дълбоко на художника и си тръгнал без да каже нищо.

,,На 12 години вече можех да рисувам като Рафаело, а ми трябваше цял живот, за да се науча да рисувам като дете."

През 2015-та година на търг се продава картината на Пикасо ,,Алжирски жени" за...179.4 милиона долара.

picasso.jpeg

По този начин Пикасо се превръща в художника с на-скъпо продадената картина в историята.

,,Когато бях малък, майка ми казваше: ,,Ако станеш войник, ще стигнеш до генерал. Ако станеш свещеник, ще бъдеш папа."

Аз исках да бъда художник и станах Пикасо."

 

  • Харесвам 4

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове


Българската азбука е всъщност разказ: "„Аз буки, веди глаголати ! Добро ест живети дзело земля ! Иже (йота) како люди мислите, наш он покой. ръци слово твръдо ! ук, фрът, хер ! от ! ща чръв! ци ша ! еръ, ер, ери ! ет ! ен он ! йен йон ! юс ! ят !”
ПРЕВЕДЕНА на съвременен български език тази уникална азбука звучи така: „Помни буквите, учи да говориш ! Добре е да живееш здраво на земята ! защото както хора мислите, наша е той опора. изричай словото твърдо ! нагоре всеки да лети ! върви ! избягвай червея ! покорявай висотите ! ти мъж, ти юноша, вие хора ! човече ! с ум и разум ! във вярна посока и с ясно съзнание ! напред ! слава !“.
Аз зная буквите и животът със знанието е добър…ще мога да чета, да опозная живота, доброто и злото в него, да обичам, да прощавам, да съм човек..." А нима това не е смисълът на съществуването !? Истински дар за човечеството е тази азбука...С промисъл свише...
Благодарни ли сме ?" "В превод от прабългарски азъ означава памет. Освен това на древния ни език алем означава първи, а ан означава бог или небе. В новата азбука Кирил и Методий поставят на челно място буквата А като символ на начало и самосъзнание. Всяка следваща буква е взета от началото на конкретна дума и четени последователно те образуват смислен текст."

Източник:
РОДЕН КРАЙ

FB_IMG_1699169100683.jpg

Редактирано от ceco_accord
  • Харесвам 4

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да...това на снимката е Георги Сава Раковски (Г.С.Раковски) на възраст м/у 30-35г.
Ако си мислите, че хора като Раковски, Ботев и Левски са били слабо образовани, селски тип момчета които са тръгнали от някое самобитно читалище. Не ! Не сте прави !
Това са високо образовани хора ! Хора от европейска величина !
Раковски е пребивавал във Ватикан (Ватиканската Библиотека) също и във Виенската Библиотека, в Английската Библиотека като е изнамирал старопечатни издания на книги които са документи от преди 5 - 6 века назад от 19-ти век, за което много малко от българите знаят! 
Гарибалди (италиански генерал,политик,революционер...) ,казва за Раковски : “...моят приятел Раковски! Той надмина всичките ми очаквания”!
Съвременниците на Раковски са го наричали “Човекът със стоте ръце” !
За сведение - Раковски е знаел 8 езика :

- индийски (хинди)
- турски
- български
- английски
- френски
- персийски
- румънски 
- руски

Ако не си познаваме историята, на къде сме тръгнали всъщност?

Амии, натам на където ни водят ...
🇧🇬

FB_IMG_1699500523248.jpg

  • Харесвам 3
  • Нагоре 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

123555192_196057048766662_5396395201952310657_n.jpg И водачи сме, и пешеходци!

  • Харесвам 3
  • Нагоре 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мозъкът на делфините има силно нагъната мозъчна кора и те съперничат по интелект дори на човека.

Въпреки многобройните научни изследвания, проведени през годините върху тяхното поведение, както в плен, така и на свобода, техният интелект си остава загадка. Известни са със силно развитото си чувство за взаимопомощ. Наранени или болни индивиди не се изоставят сами и дори активно им се помага да изплуват на повърхността, за да дишат.

Делфините спят само с половината от мозъка си? С останалата половина остават в будно състояние, като на всеки два часа половините се сменят.

Това се дължи на факта, че дишането при тези умни морски бозайници не е рефлекс като при човека, и затова се налага да го контролират дори по време на сън. Ако например човек изпадне в безсъзнание, той продължава да диша, докато много делфини умират, след като изпаднат в безсъзнание.

Всичко това налага двете половини на мозъка да спят „на смени“. Докато едното си почива, другото е нащрек и следи за всички жизнени показатели в организма. А после си разменят ролите. В рамките на едно денонощие делфините спят около 8 часа, но на интервали.

Има и друго – делфините спят с едно отворено око, за да могат да забележат евентуална опасност. По време на това особено състояние на "полусън" бозайникът е неподвижен, а метаболизмът му се забавя. Обикновено тялото му и едната перка се подават от водата, а едното му око е отворено. След това мозъкът предава щафетата на другата половина и делфинът се обръща на другата страна.

406903761_660306722818036_3432116882980234622_n.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

С четири куршума в гърба точно на 8 декември 1980 години, Марк Дейвид Чапман слага края на живота на великия Джон Ленън. 
Денят на убийството на Ленън не остава безпаметен и за младите хора в комунистическа България. На 8 декември 1986 г. група ученици от столичното 31-во Средно училище за чужди езици и мениджмънт „Иван Вазов“, по-известно като Бастилията, окупират ул.“Граф Игнатиев“ и на стената на бившия Софийски нотариат дръзват да поставят цветя в памет на легендарния бийтълс. Пред очите на тоталитарната власт оставят и своите послания, написани на английски език:
„Джон, ние сме с теб! Джон, обичаме те!, 
превръщайки Стената в негласен паметник на свободата. 

Проявявайки смелостта да изразят открито отношението си към своя кумир, въпреки наложените идеологически норми, тези момчета и момичета се превръщат в родоначалници на традицията да отдаваме почит на свободния човешки дух, в чийто символ се бе превърнал Джон Ленън.

 

П.П.

Както много други, така и този празник се е превърнал просто в повод за купон и мнозина скорошни и настоящи студенти са в неведение за произхода му, но и мнозина сегашни и бивши студенти знаят коренът и символиката му.

Родилите го още са живи, както и част от репресиралите ги, но той ще остане и след тях, в чест на 1 музикант и огромна маса хора, на които страната ни се уповава за просперитета си.

Горе главата и ако трябва, с нея в стената!

Та, честит празник и на здраве да ви е, моментно, или пост фактум съпричастни!

 

  • Харесвам 3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Дончо Колев Денев е роден на 26 декември 1892 г.
в село Сенник (тогава Чадърлии), община Севлиево. 
Дончо има брат. Той е едва на 7 години, когато умира баща му от туберкулоза, което налага да стане воловар (пастир на волове), за да се прехранва. 

Напуска страната през 1905 г. и заминава за Унгария.
 Работи като градинар в Будапеща. 
През 1909 г. се среща с българския борец Никола Петров, който го съветва да замине за Съединените американски щати. За да се издържа, се занимава с всякаква работа – хамалин, строител в железниците, миньор.

Дан Колов е един от най-успешните български спортисти за всички времена. Ако преди 20 години Стоичков беше личността, заради която хората по цял свят с респект произнасяха името България, то преди 80 години тя се е наричала Дан Колов.

Дан Колов практикува в своята кариера кеч и борба, които се различават по своите правила и характер. Води професионални и аматьорски битки.

Дан Колов е първият европейски шампион на България по борба свободен стил.
Печели европейското злато през 1936 г. на шампионата в Париж.
 Това е второ отличие за България след световната титла на Никола Петров (класически стил) от 1900 г.

Най-важните спечелени шампионати и турнири:

-- Турнир в Япония – 1924 г.
Носител на „Диамантен пояс“ в тежка категория при професионалистите.

-- Трикратен европейски шампион тежка категория при професионалистите – 6 април 1934 г. (Париж), 19 септември 1937 г. (София),1936/1937 (Гърция).

През април 1935 г., след прекарани 30 години в чужбина, Дан Колов се завръща в родината си. През 1936 г. Дан Колов създава школа по борба в София, носеща неговото име.

Комунистическата власт след 9 септември 1944 г. го награждава посмъртно със званието „Заслужил майстор на спорта“, а от 1962 г. в негова памет Българската федерация по борба устройва Международен турнир по борба „Дан Колов – Никола Петров“.

Всяка година в град Севлиево се провежда турнир по свободна борба в памет на Дан Колов.

Дарителство:

Дан Колов извършва крупни благотворителни мероприятия, организира клуб, в който тренира най-добрите български борци.
 Дарява 500 000 лв. на цар Борис III за закупуването на първия самолет на българските пощи. 
През 1925 г. заедно със своя приятел Хари Стоев подпомага изграждането на военното летище в Горна Оряховица.

 

FB_IMG_1703611580155.jpg

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мачкай Гришо - добре започваш годината!

Имаш да си връщаш и да се завръщаш в челото!

FB_IMG_1704621980234.jpg

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

image.thumb.png.e6abd1b16da7b950dc1df4960e90f480.png

 

Това я батерията на Tesla.

За производството и е необходимо да се изкопае:

12 т. от скала за литий

5 т. от кобалтови минерали

3 т. руда за никел

12 т. руда за мед

250 т (ТОНА!)трябва да бъдат преместени. земя и скали за получаване на:

12 кг литий

13,6 кг никел

22 кг манган

6,8 кг кобалт

100 кг мед

200 кг алуминий, стомана и пластмаса.

Caterpillar 994A, използван за преместване на тази земя, изразходва 1000 литра дизел за 12 часа.

Ето я колата с "нулеви емисии".

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Off Topic

Безспорно е, но за баланс да споменем че и за фосилните горива се използва ел. енергия.

Човек може да се обърка, ако верва на еко електрическата пропаганда.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

А ето и сегашните наследници,на бившите римски крепости по моите земи😁!

FB_IMG_1705037321383.thumb.jpg.2a2594e74a96286c37e7ef8a5ee12628.jpg

  • Хаха 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здравейте,

 

  Привърженик съм на техническия прогрес, новите технологии, зелената енергия и опазването на околната среда. Но монетата винаги има две страни и е добре хората да знаят за това. Днес попаднах на една статия която реших да споделя с вас:

 

image.thumb.png.4de96ee7a36827366300b3bc320265a5.png

 

Батериите не създават електричество – те съхраняват електроенергия, произведена на друго място, особено чрез въглища, уран, електроцентрали с естествена енергия или дизелови генератори. Така че твърдението, че електрическият автомобил е превозно средство с нулеви емисии, изобщо не е вярно.

Тъй като 60.2% от електроенергията, произведена в Съединените щати, идва от изкопаеми горива, следователно 60.2% от електрическите автомобили в САЩ са базирани на въглерод.

Но това не е всичко. Тези, които се вълнуват от електрическите автомобили и зелената революция, трябва да разгледат по-отблизо батериите, а също и вятърните турбини и слънчевите панели.

Типичната батерия за електрически автомобил тежи 450 кг и е приблизително с размерите на куфар. Съдържа 11 кг литий, 27 кг никел, 20 кг манган, 14 кг кобалт, 91 кг мед и 180 кг алуминий, стомана и пластмаса. Вътре има над 6000 отделни литиево-йонни клетки.

За да направите всяка BEV батерия, ще трябва да преработите 11,340 кг сол за литий, 13,600 кг руда за кобалт, 2,268 кг смола за никел и 11,340 кг руда от мед. Като цяло трябва да изкопаете 226,800 кг пръст за батерия. "

Най-големият проблем със слънчевите системи са химикалите, използвани за превръщане на силиката в покритието, използвано за панелите. За да се получи достатъчно чист силиций, той трябва да се третира със солна киселина, сярна киселина, флуорид, трихлоротан и ацетон.

Освен това са необходими галий, арсенид, медно-индий-галиев диселенид и кадмиев телурид, които също са силно токсични. Силиконовият прах представлява опасност за работещите и плочките не могат да се рециклират.

Вятърните турбини са нещо по-добро по отношение на разходите и унищожаването на околната среда. Всяка вятърна мелница тежи 1688 тона (еквивалент на теглото на 23 къщи) и съдържа 1,300 тона бетон, 295 тона стомана, 48 тона желязо, 24 тона фибростъкло и трудните за добиване редки метали неодим, прасеодим и диспрозий. Всяко от трите остриета тежи 5,216 кг и има живот от 15 до 20 години, след което трябва да бъдат сменени. Не можем да рециклираме използвани лопатки на ротора.

Разбира се, тези технологии могат да имат своето място, но трябва да погледнете отвъд мита за свободата от вредните емисиите.

„Да станем зелени“ може да звучи като утопичен идеал, но ако погледнете скритите и вградени разходи по реалистичен и безпристрастен начин, ще откриете, че „Заленото Движение“ нанася повече щети на околната среда на Земята, отколкото изглежда.

Не трябва да сме против минното дело, електрическите превозни средства, вятърната или слънчевата енергия. Но трябва да показваме реалността на ситуацията.

  • Харесвам 3
  • Благодаря 1
  • Хаха 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

       А колко " Зелени " ще останем  след тази "инвестиция"  за производство и Рециклиране  на батерии в България ?

   Какво ще се случи с почвата и водата в тези райони?

   

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Наистина много зелено.

FB_IMG_1640102323460.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Отговорено (Редактирано)

418499707_7178226212213641_112143845264515461_n.jpg

 

Добре дошли в бъдещето.

Фабрика в Холандия отпечатва 500 тона 3D принтирани пържоли на месец.

Компанията Redefine Meat доставя на немски ресторанти отпечатани филета.

Приблизително 110 немски ресторанта вече купуват „месо“ от Redefine Meat.

За да започнат процеса на 3D отпечатване на месо, учените правят биопсия на партида от животински стволови клетки в зависимост от желания вид месо – говеждо, свинско, птиче или дори риба. След това тези клетки преминават през ин витро процес на пролиферация, къпейки се в подхранваща , богат на хранителни вещества серум в биореактор с контролиран климат.

В течение на няколко седмици тези клетки се размножават, взаимодействат и се диференцират в мастните и мускулните клетки, които изграждат биомастилото. След това роботизирана ръка използва дюза, за да разпредели тази пастообразна култивирана месна нишка на фини слоеве един върху друг. Ръката следва инструкциите на качен цифров файл с помощта на софтуер за компютърно проектиране или CAD, за да възпроизведе правилната форма и структура на предвиденото месо. 3D-отпечатаният месен материал трябва да бъде вискозен, но достатъчно твърд, за да възпроизведе структурен модел, пълен с точна тъканна васкуларизация, в зависимост от вида и разфасовката на месото.

420004616_7919177414765455_2700796426011251645_n.jpg

Редактирано от ceco_accord

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Това само на мен може да ми се случи, заради едно бесене без малко да се удавя."

 

Марко Тотев

 

Това изказване на небезизвестният Български карък, е по повод на безуспешния му опит да сложи край на живота си чрез обесване. Един ден отишъл на брега на река Янтра и закачил въжето на клона на една върба която висяла над реката. Когато надянал примката на врата си и увиснал над реката, клона се счупил и той паднал във водата. А иначе човекът бил виден Търновски адвокат който много често защитавал правата на бедни хорица от околността и в повечето случаи дори не им е вземал пари. Но имал голям проблем с хазарта и постоянно губел и проиграл почти цялото си имущество. От там идва и нарицателното за човек който няма късмет.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Преди 3 часа, DAN_DAN написа:
Off Topic

 

Марко Тотев

 

 

Може би не знаеш, но веднага след смъртта му късмета му проработил. На погребението му валяло силен дъжд и всички станали мокри и мръсни. Само той бил сух и чист.   /черен хумор/:dunno:

  • Хаха 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Преди 18 часа, kvd74 написа:

Може би не знаеш, но веднага след смъртта му късмета му проработил. На погребението му валяло силен дъжд и всички станали мокри и мръсни. Само той бил сух и чист.   /черен хумор/:dunno:

Тя май историята е малко по-различна, ама то за този човек се носят толкова много митове и легенди, че не може да знаеш кое е истина и кое е лъжа.

 

Лошия му късмет не го оставил дори и след смъртта му на 26 юли 1936г. Столичен вестник писал, че на погребението валял дъжд. Всъщност било такава жега, че едвам се дишало... Но това породило анекдота:
- Кога на Марко Тотев му провървяло?
- Когато починал. Валяло дъжд – всички били на дъжда, а той на сухо в ковчега.
А пък завеян погребален агент след време настанил в гроба на Марко Тотев съпругата на известен професор. Роднините на Марко Тотев обаче взели присърце тази висша несправедливост и завели дела. Те продължили безкрайно дълго, но накрая все пак правдата възтържествувала и Марко Тотев останал сам във вечното си жилище. Като произнасял присъдата, съдията проронил: "Ех, бай Марко, бай Марко, то на тебе все така ще ти се случи!"

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Чували ли сте за Том Огли?
Не?
Не се притеснявайте, много хора не са!
 
През 1977, 25-годишният Огли изобретява двигател с вътрешно горене, който работи на нов принцип - нагрява горивото докато започне да се изпарява и реално гори изпаренията.
Това позволява много по-висока ефективност и не отделя никакви вредни газове.
 
За теста на двигателя си, Огли го инсталира във Форд Галакси (произведен през 1970 година), който има разход на гориво по каталог 13 мили/галон (21 километра с 3.8 литра).
След като колата е обстойно изследвана от различни експерти за наличие на други източници на гориво, тестът започва.
 
За разстоянието от 200 мили (322 километра), Огли използва само 2 галона (7.6 литра) бензин. Не само това, но средната му скорост е 50-60 мили в час (около 90 км/ч).
 
Много производители на автомобили и петролни компании започват наддаване за патента!
През 1978 Огли най-накрая се съгласява да го продаде за огромна сума пари и договор в отдела за техническо развитие.
 
По-малко от година след това, проектът е замразен, а договорът на Огли - прекратен едностранно!
 
През 1981, неизвестен убиец стреля по Огли, уцелва го, но изобретателят оцелява.
Само година по-късно Том Огли умира от "свръхдоза", а смъртта му е определена от разследващите органи, като нещастен случай.
 
Двигателят на Огли, който през 1977 дава среден разход на гориво 2.4 литра бензин за 100 километра и 0 вредни емисии, вече почти 50 години не само че не се подобрява и разработва, но е скрит и забранен за масово производство!

 

FB_IMG_1705918354601.jpg

  • Харесвам 3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    No registered users viewing this page.

  • Предстоящи събития

    No upcoming events found
×
×
  • Създай нов...