Класация

@Honda14is Климатика товари много двигателя,една идея работи по-добре ако се обслужи смяна масло и допълване фреон. Тампоните само ако са оригинални има ефект от изчезване на вибрациите,афтърмаркет става по-зле в някой случаи. Бобините напуканите сменяш взимаш 4 нови,също по-добре работи двигателя. Свещите също сменаш вземи Denso иридиеви японски,тук в тази тема е дадено инфо Наско @Ronin7 предлага на супер цени свещи и бобини. Бобини ,свещи оригинални тампони води до по-малко вибрации. Обслужване климатик,както и преглед на магнитната му шайба,също има ефект за мотор без вибрации. Хубaво масло 0w20или 0w30 и маслен филтър но само немски че доста китайски на пазара,е не маловажно. Моято избор. Смяната на големия тампон оригинален има най-голям ефектно не изчезват на100%,но е цена

Има, има, Сърбия - 1,50 и на отиване и на връщане, Shell Славонски брод - 1,51 на отиване и 1,59 на връщане, Philip Benz - 1,33 на отиване и 1,37 на връщане ( здрасти приемане на евро😉 ), ENI - 1,72 , BiPetrol - 1,27, Tamoil Imola - 1,19. Цените съм ги приравнил в лева да не ми се обърква приложението. От всички само ENI е на магистралата, останалите с отклонение до 2-3 километра. Най-лошото в Италия е, че обикновено между 12:00 и 15:00 и събота и неделя е chiuso или non presidiato, т.е. затворено и трябва да се търсят редките изключения. Аз дългите преходи ги предпочитам в събота и неделя когато няма тирове.

Според мен четките са заминали, не пречи да пробваш с нови, жълти стотинки и така и така си го разглобил.

Е и аз чувам чат-пат петела за тоците. Който е мераклия ето какво има в ел. двигателя - не е предвиден за ремонт, с 2 точкови заварки е събран. Сравнително лесно се разглабя, с длето и чук се удря в срещуположната страна на заварките. Ротора - супер тънък, платков. Според мен е недоразумение. Статора - постоянен магнит. За да извадя ротора от статора се наложи да си направя скоба. Мислех че четките са свършили. Да ама не - в четките има още живот но са изяли зверски намотките на ротора, те се явяват и колектор. Последната снимка е от микроскопа, Никакъв шанс за ремонт. На всичките обяви за бензинови коли това моторче беше продадено, на всички дизелови беше налично.

То почти няма разлика от пробата на 2684 км насам.

Сменят се и двете водят до неравномерна работа на двигателя ако не са изправни. И тампоните оригинални.0

Здравейте, ще се включа в поръчката с: Линк: https://ato24.de/de/honda-ultimate-full-synthetic-0w-20-0-946-l.html# Вид и количество: Honda Ultimate Full Synthetic 0W-20 0.946 L - 6 бр. Стойност на поръчката: ( 6*13.49 )*2.15 = 174.02 лв. Начин на плащане: - Парите ще бъдат преведени по сметка в ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД Начин на получаване: - Доставка чрез куриерска фирма Еконт

Пускам тая тема,защото имам огромен проблем в няколко града като Добрич примерно.За какво става въпрос? Пропан бутана,както и нафтата се купува на килограм ,а се продава на литър.Тук най-стария бензанджийски номер е играта с относителното тегло. Как ни лъжат? Купуват цистерна 20 тона ПРОПАН БУТАН. Кантара тегли само течната фаза/ както като зареждате газ за вкъщи/. Колко течна и колко изпарена фаза има в един съд зависи само от външната температура и налягането. По БДС лято и зима трябва да ви зареждат на 12 бара.На всяка колонка има манометър и на всеки съд за сухранение преди помпата и след помпата има манометър. По време на зареждане на газ в колата трябва да виждате налягане 12 бара.Ако е по-голямо търговеца се набутва,ако е по-малко купувачът се набутва.Ако ви зареждат на 10 бара ви набутват 20%.Ако ви зареждат на 8 бара ви набутват 35-40%.Бензанджиите не могата да разреждат и удурдисват пропан -бутана химически,затова единствената им далавера е с относително тегло.В прав текст 30 литра при 12 бара и 30 литра при 8 бара са различно количество газ,което вие плащате. Молбата ми е по градове и марка бензиностанции да съберем инфо за това кой как лъже.Като давате данни моля вписвайте в следния формат: Град или път примерно Е78,посока София около Ловеч.Бензиностанция Ром петрол. налягане...16 бара. Относсно бутилките... Ако на бутилката ви пише 30 литра, може да сте сигурни ,че събира 30 литра вода.На български ,това са 34 литра газ при -10 , 32 литра при 0, 30 литра при 20 градуса и 28 литра при 30 градуса. Това важи ако нямате ограничител за ниво 80%. Ако в бутилката има ограничител отношонието е подобно но с по-малък процент.Нормално е ако лятото събирате 25 литра .зимата да събирате 28-30 литра. Много е важно ако видите ,че ви зареждат под 12 бара да споменете ,че ще пратите Държавен контрол Е- БИМ.Това е институцията ,която проверява ,сертифицира и управлява кантари,теглилки и измервателни уреди.Така измамените ще намалеят драстично. Актовете са от 5000 лв нагоре.

Здравейте, Пети тест с масло RAVENOL DXG SAE 5W-30 1) Автомобил – Honda Accord 6, F18B2, ръчни скорости, 2001г.; 2) Масло – RAVENOL DXG SAE 5W-30 3) Маслен филтър – HAMP H1540-RTA-003, Въздушен – BOSCH 1 987 429 185; 4) Общ пробег на автомобила – 221857 км; 5) Пробег на маслото в момента на вземане на пробата – 7717 км; 6) Цикъл (извънградско/градско – 80/20; 7) Средна скорост ≈ 47 км/ч; 8) Сезон на експлоатация – от 07. 11. 2024; 9) Моточасове – 164 ; 10) Изразходвано гориво – LPG около 730 литра ЕКО, Газпром,Ромпетрол, ОМВ КнезПетрол (Сърбия)б Shell и Philip Benz (Хърватия), ENI, BiPetrol, Tamoil, Distributore Metano/ GPL (Италия);бензин 70 литра Shell 11) Kтм = (л.390 / 4.4 л.) ≈ 165; 12) Пробата е взета от напълно загрял двигател 5 минути след гасене и е сушена 24 часа на стайна температура ( и отгоре); 13) Обем на налятото чисто масло при смяната – 4,4 л; 14) Доливане на масло – не, 15) Други - източени около 330 мл от картера след оттичане. Предходни масла Castrol 10W40 (немски) на около 10000, но на около 2 г., Liqui Molly 10W40 ACEA A3 ∙ ACEA B4 ∙ API SL на 6850 км. Honda Synthetic Blend 5W-30 – 6350 км, PETRO-CANADA SS 5w30 на 4890 км., MOTUL 8100 Eco-lite 5w30 на 9650 км - предимно магистрално каране, Prista Ultra G 5W30 от Markony’s Garage – 4771 км., Amsoil XL 5W30 -7389 км., RAVENOL SVE Standard Viscosity Ester Oil SAE 5W-30 High Mileage –7280 км., Mobil 1™ ESP 5W-30 – 7076 км, Liquimoly Specialtec DX1 5W-30+Liqui Moly Oil Additiv MOS2 – 720 км, PETRO CANADA SS 50W30 - 4612 км. Режим - рядко над 4000 об./мин. Пробата е сканирана на скенер Canon TR4600 series 3 in1 с разд. способност 600 dpi. на офисна хартия с леко докосване на щеката до хартията ((Euro Copy Paper) P.S. Последните 3500 км са магистрално каране

А вътре в купето само по оборотомера може да познаеш че е запален.

Вратата е съвместима,стоповете също,бронята мисля че имаше разлики.

Логиката е голяма, трябва нищо да не стърчи зад бронята. Накрайника с ябълката се монтира само като ползваш теглича.Сега ще се включи с коментар онзи,на който му е всичко ясно как е в Европата.

Ако е спекла много нагрей с нещо ,и с сешоар става после с бензин и се почиства.

Малко е дългичко, но не и за тези които имат нужда от него. ПРЕДАВАНЕ НА ГОТОВИЯ БЕЛЕНСКИ МОСТ. РАЗГОВОРИ МЕЖДУ МАЙСТОР КОЛЬО ФИЧЕТО И МИДХАТ ПАША (преразказано от Цончо Родев) Сега, две години по-късно, когато майсторът го бе поканил да дойде да приеме работата му, първата му дума беше да припомни големия залог при сключването на пазарлъка. Е, онези думи за „коляното“ вече две години предизвикваха доста стипчив вкус в устата на Мидхат паша, ала иначе той, като честен човек, признаваше, че Уста Кольо е в правото си да иска преглеждане на хесапа. Зер навремето две бяха големите условия на пазарлъка: качеството и цената. И всъщност острите думи се размениха не за качеството — тогаз и Гавронски ефенди не се усъмни, че мостът по восъчния проект наистина ще върши работа, — а за цената. Анджък за нея българинът бе заложил главата си. Няма как, редно е да се изпълни желанието му. Пашата вдигна ръка и предишният млад и стегнат мюлезимин отново дотича, изслуша заповедта му и също бегом изчезна. Подир минута Юсуф, главният сандък-емини на вилаета, се появи с тефтер в ръка, като хем се мъчеше да подтичва, хем едва запазваше равновесие поради големия си корем. — С Уста Кольо Фичето ще отидем да огледаме моста, Юсуф ага - каза му, без да се обръща, Мидхат. — Двамата с него те молим, докато се върнем, да си прегледал най-подробно хесапа на строежа. — Напълно е излишно, затиалилериниз (Ваше превъзходителство (тур.)) — отговори задъхвайки се, сандък-емини. — Съгласно твоята заповед през цялото време съм следил изразходването на средствата. — Е, и? — Уста Кольо има да взима още бая̀ пари, затиалилериниз, преди да опре до седемстотинте хиляди гроша. Предполагам, че туй ще бъде личният му кяр за двете години труд тука, край Бяла. — Сигурен ли си? — не овладя изумлението си пашата, който още помнеше трите милиона, искани от инженер Гавронски, а и залагането на дипломата. — Напълно сигурен, затиалилериниз. Сабахлен наново прегледах хесапа от начало до край. Ние сме борчлии, не Уста Кольо Фичев. — Е, доволен ли си, майсторе? — с пресилена шеговитост разпери ръце Мидхат. — Ти опази главата си (аллах ми е свидетел, че не бих посегнал на нея и да бе прехвърлил спазарената сума!), сега остава да видим другото, „Бюйюк кьопрю“(Големият мост (тур.) както вече го зоват в конака ми. Рилските езерца с двете нестопени преспи над тях се извърнаха към валията: — Не ме е страх, паша ефенди. Напротив — с нетърпение очаквах да дойде този час. Валията беше убеден, че българинът не разиграваше театро. И че съвсем сигурно без страх и с нетърпение е очаквал огледа на моста. Защото нали именно красотата на една негова творба бе станала причина Мидхат да се заинтересува от него? — Искам да играя честно играта с тебе, Уста Кольо — каза пашата. — Хелбете, ще огледаме моста. Още сега. Че мостът е красавец, туй го виждам и отдалече. Ала когато преди две години говорех, че аз лично ще проверя усталъка ти, нямах предвид само красотата. — Признавам, не те разбирам добре, паша ефенди… — А не е сложно. За външния вид аз ще се произнеса веднага. Но най-важното на един мост не е красотата, майсторе. Цялата земна красота да е събрана в него, ако не му държат устоите, никакъв мост не е това. За моста по-важното е дали е як, отколкото дали има албени(привлекателност) То е като една круша, Уста Кольо. Крушата може да е красива като за картинка, ала ялова ли е, не дава ли плод — най-добре отсечи я, че барем да се огрееш с нея. — Афидерсън, паша ефенди, но как ще разбереш дали е як мостът? Не виждам тъдява твоя инженерин. Или галиба ти можеш сам да направиш разните пресмятания? — Намислил съм нещо къде-къде по-просто. Вчера заранта проводих от Русчук две батареи оръдия. Ще ги пусна по моста и… Е, виждам, вече се досети. Застигнах ги по пътя. Сигур до един сахат време ще са тука. Очакваше в сините очи да трепне поне малко-малко тревога, но не би. Вместо това Кольо Фичето кротко попита: — От най-тежките топове ли са, паша ефенди? — Не. Най-тежките, крепостните, не са на колела. Но съм проводил от онези, които идват веднага след тях. — Е, жалко. — Жалко за какво, майсторе? — Загдето не са най-тежките. Като ще е изпитание — изпитание да е! Е, що, да вървим, а? Те тръгнаха един подир друг. И едва сега Мидхат забеляза какъв неизброим народ се бе събрал тук за тържеството. Отсам реката бяха строени два бьолюка (рота, множество) аскер, които го поздравиха със своето отсечено: „Падишахамъз чок яша!“(Да живее падишахът — военен поздрав) а на отсрещния бряг на Янтра имаше може би до десет хиляди народ, навярно от околните села. Също и от там го поздравяваха с викове, но също ручаха гайди и се виеха кръшни хора̀. И на едните, и на другите пашата отговори небрежно и набързо. После двамата с Уста Кольо стъпиха на моста, а на двадесетина крачки зад тях се стълпиха официалните лица, военни и консули. Мидхат паша бе вътрешно подготвен да му хареса онова, което ще види, но действителността още в първия миг надмина очакванията му. Не мост беше това, а прелест! Бял и чист като току-що варосана стена, той наистина имаше ширина като да минат четири коли по него, а дължината му навярно достигаше четиристотин аршина(В първоначалния си вид — понеже сега е частично разрушен — Беленският мост е бил дълъг 276 м и широк 9 м) Пък само това ли? Строителят бе предвидил от двете страни издигнати пътечки за пешаци и за предпазването им от падане — красиво издялани пармаклъци. Но и това се бе видяло недостатъчно на Кольо Фичето, та той сам, със собствената си ръка, по всички изострени краища на подпорните колони бе издялал чудновати фигури. Зарадва се душата на Мидхат, когато гледаше разните лебеди, грифони и разярени лъвове. Само веднъж щеше да му прекипи — то беше, когато на един от устоите зърна двуглавия руски орел, — но благоразумието и светското му възпитание му подсказаха да го отмине, сякаш не го е забелязал или ако го е забелязал — че не го е разбрал. Отмина, но вътрешно си каза: и този е от един дол дренки с другите — на царщината прави мост за стратегическо маневриране, пък очите му все там, в техния прословут „Дядо Иван“… Извървяха моста от единия край до другия, а сетне обратно. И когато бяха в началото му, Мидхат сложи дясната си ръка на сърцето и леко-леко се поклони: — В пазарлъка ни влизаше дали ще получиш моето „Евалла“, майсторе. Ето, казвам ти го от все сърце. Харесал ми бе мостът, когато беше от восък, но този, същинският, е десетократно по-хубав. Евалла! Другият свали калпака, поклони се далеч по-дълбоко и белите му коси отново се капичнаха пред лицето. — Виждам в далечината пушилка, паша ефенди. Сигур ще са топовете. — Що? — подкачи го валията. — Тревожи ли те изпитанието с тях? Може би не ти се иска батареите да минат по моста? Лицето на българина остана непроменено, само в дъното на черните му зеници за миг блесна лукаво пламъче. — А, не се безпокоя — каза безизразно. И продължи така, сякаш бе надянал маска на лицето: — Моста съм кроил по начин, че по него топове да минават както в едната, така и в другата посока… Мидхат помисли над думите му и устата му отново се изпълни с нявгашния вкус на сдъвкана стипца. — И все пак комай нещо искаш да ми кажеш по повод на батареите? — То не е страх, а молба, паша ефенди. Дойдат ли топовете, не само да ги преведеш насам и нататък. — А какво повече, Уста Кольо? Преди да отговори, Кольо Фичето запита на свой ред: — Колко ще бъдат топовете? — Две батареи по четири. — Значи осем. Добре, място, виждаш, има, паша ефенди. Молбата ми е да ги струпаш за колкото желаеш време ей там, върху седмия отвор. — Защо точно върху него? — Защото е по средата. А винаги средата е най-слабото, най-уязвимото място на моста. Анджък там ще проличи як ли е той или не. Мидхат паша сви рамене и златистите му еполети се люшнаха напред и назад. — Не те разбирам добре, но ще го изпълня. В края на краищата ми се чини, че също и това е част от пазарлъка ни… Батареите наистина пристигнаха след малко и по заповед на валията веднага, без никаква почивка ги преведоха по моста, от единия бряг на Янтра до другия, после обратно. Този своеобразен парад бе съпроводен от незапомнен радостен вик и не ставаше ясно кой ликуваше повече — турският аскер ли отсам, или българската гмеж отсреща.Като мина и това, пашата повика конния колагасъ̀ (чин във войската или полицията, среден между капитан и майор), който командуваше артилерийската част, и му заповяда да струпа оръдията и конската тяга на мястото, което му бе посочил Кольо Фичето. Докато траеше разместването (не бе от лесните — все пак ставаше дума за отсечка от мост, а не за широкия двор на казармата), той потърси майстора, за да го попита дали вярно е предал молбата му. За негова изненада — не го видя; изглеждаше като в басня, ала Уста Кольо просто бе изчезнал. Младият мюлезимин, който му прислужваше във всяко отношение тук, разбра, изглежда, изненадата му, понеже притича и попита: — За Фичев челеби ли се оглеждаш, затиалилериниз? Пашата потвърди с кимване. — Ще го видиш през пармаклъка, затиалилериниз. Мидхат послуша съвета му и се наведе над каменния парапет. От гърдите му се изтръгна неволен вик на изумление — долу ставаше последното, което той можеше да очаква. Тъй както беше в празничните си селски дрехи и с кундури, българинът бе нагазил в Янтра и като се бореше с водата й, отиде до най-дълбокото й място. А най-дълбокото бе не другаде, а точно под седмия отвор на моста. За острия ум на пашата не бе трудно да разгадае онова, което ставаше пред очите му: за качеството на работата си майсторът наистина залагаше живота си. Две противоречиви чувства смъднаха в душата на Мидхат — възхищение и яд. Възхищаваше се на достойнството на този неук човек и в същото време го беше яд, че произлизаше от рода на българите, а не на правоверните…Докато се изпълняваше сложното придвижване по настаняването на оръдията, от двете страни на реката се бе възцарила такава тишина, че чаткането на подковите по каменния мост звучеше като пушечни изстрели. Някъде по средата на маневрата Мидхат отново хвърли поглед през пармаклъка. Кольо Фичето стоеше там, под седмия отвор на моста. Потънал до над пояса във водата, а иначе с по̀казно безучастие бе скръстил ръце на гърдите и от време на време подръпваше от една цигара, залепена на долната му устна. Сетне се чу едно „Дууур!…“ и движението по моста престана — всичките осем полеви оръдия бяха на определеното място. Ще рече — точно над главата на българина. Може би за цяла минута се възцари такава тишина, от която чак ушите заболяваха. После в един миг се разнесе небивал грохот. Пашата трепна, погледна към моста. Но не, каменният мост си беше непокътнат на мястото. Грохотът произлизаше от хилядите човешки гърла от двете страни на Янтра, от който сякаш щеше да се срути небето. Размахваха се ръце, фесове и калпаци летяха във въздуха, някои — най-нетърпеливите — нагазиха в Янтра, за да стиснат първи ръката на майстора. Мидхат паша остана на място и там дочака идването на българина. А той приближи без бързане; от дрехите и кундурите му по земята се оцеждаше водна ивица. — Още веднъж ще река моето „Евалла“, Уста Кольо — поздрави го пашата. — И все пак ще те смъмря. Животът ти е премного полезен на хората, на царщината, че и на света, за да го рискуваш така, за щяло и нещяло. — А, не мога да се съглася с тебе, паша ефенди. Не е то „за щяло и нещяло“. — Може би ще ми кажеш по-важна причина, която на мен не ми иде на ум? Съвсем кратко колебание. И после: — Речи ми честно и от сърце, че наистина не виждаш причината, паша ефенди, и аз с готовност ще ти я обясня. Мидхат, образован и ловък в словото човек, много добре знаеше старото правило, че „езикът ни служи да скриваме мислите си“, та без мъка отговори: не, не виждал разумна причина. Тогава българинът произнесе бавно, като внимателно подбираше думите си: — Този мост ще стои тук и тогава, паша ефенди, когато нас с тебе отдавна няма да ни има на белия свят. И никой не ще се поинтересува „Кой го плати?“, а „Кой го направи?“. Пък като му кажат, ще попита още: „А от кое коляно беше този майстор!“ Е, това е, паша ефенди.

Залагам на 26 - черно, но може да се потвърди с изваждане и проверка. Но, хайде пускайте си отделни теми за такива въпроси. Има си раздел вече, а ако трябва ще направим и секция по модели, ако се натрупат повече теми.

- Звънецът ми не работи, чукайте с крак! - и защо с крак? - E, няма да дойдете с празни ръце, я?!

Смола от бор става и с мокри кърпи за грим! После стана още по интересно, когато жената откри че са и свършили, а сме на почивка! Ма оцелях....