Кой какъв домашен любимец има

[Х.Гълъбов 88]

Те то нашия дзвер...френски булдог

[ceco_accord 6388]

Жалко за черното, но се ля ви.

Сивият малчо всъщнос е 3-то коте у нас. Гальовен и палав, като всяко дете.

Имаме още 2. Рижият е на 10 години - пръв у дома и тартор. Около 2 кила див мартиновски селяк.

Черният е на 5 и тежи 8 кила, но е по-милинкъв, обаче учудващо бръз за размерите си.

И 3-мата са мъжки. Старите още хъхкат по новодомеца, щот е от няколко дни на главите им и изяжда всичко тяхно, ако жената не оварди дажбите им.

Иначе, да - тихо и мирно е докато всички спят - кой, къдет го сфари дрямката.

Редактирано 28 Декември, 2024 от ceco_accord

[JHM 1817]

  На 28.12.2024 г. at 18:10, ceco_accord написа:

Иначе, да - тихо и мирно е

До тук добре,ама я кажи къде си точат ноктите😁!

[ceco_accord 6388]

Болна тема.

Има дупки по кожения диван, откак бяха диванета, но вече свикнаха на други по-приемливи места, обаче в Леджо се возят в клетките си, като клети пленници.

Той вози тихо и меко, та и там дружно спят, но нещо им нямам доверие - хищници все пак са по природа.

Редактирано 28 Декември, 2024 от ceco_accord

[JHM 1817]

Гледах сиамка в къщи ,но преди ремонта😁,та съм наясно със семейство котки.

Като най голямата пакост или опит за самоубийство,е падане от 2-рия етаж.Изхаби единия от животите си😁,това като малко коте. 

Харесвам котките,но си пазят дивото в тях до край.

[ceco_accord 6388]

Дори малкото дето още всичко му е като на игра, ако прекаля с гмеженето, вади ноктета и зъбки и освирепява. Обувам едни шушони и напрАо му разказвам играта, та каталясва. С големите вече не може - "плитко им е обиждалото".

Тва котката е "ни се води, ни се кара". Докато иска ти е фен, после вади хищен ген.

Ей го вна - наплюска се, сега се мие и са гъта да спи.

 

Редактирано 28 Декември, 2024 от ceco_accord

[Krasi-mir 1605]

Цецо, предполагам знаеш, шарените с емблема Мазерати на челото са порода Tabby.

Верно им е много къс фитила, а не му изнася, а скача на бой.

 

Твоите пускаш ли ги навън, или си стоят само вътре?!

 

За ноктите ...

Табито (Тими), за нула време направи на парцал двете кожени облегалки на дивана. Претапицирах ги.

Прозореца на хола е т.нар. "френски", т.е. няма стена, само прозорец. Два комплекта дантелени пердета отидоха в коша. Щорите ("ден и нощ") ги вдигнах и започнах да ги пускам едва миналата седмица. Първата му работа, като украсихме елхата, беше да се покатери на нея. Ама като падна елхата на земята се уплаши, и повече не я пипнА.

 

Черният (Лъки), предполагам беше порода Норвежка Горска. Точеше си ноктите само навън, нали е горски. За 4г., същия диван се сдоби с има-няма 5 драскотини. Не ядеше човешка храна, и никога не пипаше оставена на масата храна.

Любимата му поза за спане:

 

Разходката днес със чадър ли ще е, или без:

 

А това е първото ни черно коте (Оскар). Не знам, каква порода беше:

 

То също имаше трагичен за дъщеря ни край. Един ден излезе и повече не го видяхме. Нямаше чип, и така и не разбрахме, какво го сполетя. Беше на по-малко от 2г.

 

 

п.п. Две трагикомични случки:

 

Оскар ...

Ставам сутринта, съпругата на работа, дъщерята на училище. Излизам на двора - пред вратата пълно с перушина от гълъб. Събрах я и сядам да пия кафе. По едно време Оскар се появява отнякъде. Отива пред най-големия храст в двора и заема поза "тигър дебне плячка". Загледах се - нещо мърда в храста. Разрових храста и ... жив гълъб, без перушина, оскубан до кожа, целия в кръв. ОткачИх!

Обаждам се на съпругата и й разказвам. Тя вика - утрепи го! Аз - кой, гълъба, или Оскар, или и двамата?! Не утрепах никого. Закарах гълъба в полето. Не вярвам да е оцелял, ама ... 

 

Лъки ...

Пътувам към нас след работа. Съпругата ми тръгва за работа. Говорим си, докато се разминаваме на магистралата.

Тя - В хола има червеношийка, Лъки я донесе. Нямах време да я хвана, оправяй се!

Прибирам се, червеношийката под дивана (ъглов, 3м/1.5м). Бъркам с дръжката от метлата в единия край, пилето отива в другия. После обратно. Местим с детето дивана, пилето си стои отдолу. Накрая изправихме дивана върху задната му облегалка, за да е плътно на паркета, и започна голямото преследване на Робин. Хванахме го, жив и здрав.

 

Тааааа, тетака!

Редактирано 29 Декември, 2024 от Krasi-mir

[ceco_accord 6388]

Наще са улични - не породисти, но навън пред блока не ги пуска жената, че току им харесало.

Големците вече не са беладжии, но покрай малкото жената си кине ризата и гласните струни сегиз-тогиз.

[Krasi-mir 1605]

  На 28.12.2024 г. at 23:14, ceco_accord написа:

Тва котката е "ни се води, ни се кара". Докато иска ти е фен, после вади хищен ген.

 

Кучето има господар в дома.

Котката Е господарят на дома.

[ceco_accord 6388]

Куче ти прощава, котката не забравя.

[Krasi-mir 1605]

  На 29.12.2024 г. at 9:46, ceco_accord написа:

Наще са улични - не породисти

Е то Табито е точно такова - обикновена домашна котка. Известна в България като "махленска превъзходна".

[JHM 1817]

"Лина",на 5г. 

Съчетание на ум и преданост!

[Krasi-mir 1605]

На вишката за наблюдение на периметъра

[ceco_accord 6388]

А наще големци са домашни. Като има гости са скриват нейде и чакат да си заминат.

Новодомецът пък е опък. Беснее и си показва магариите, ма нали е дечко, пред ората му се разминава лечко.

Редактирано 15 Януари от ceco_accord

[kvd74 655]

Това е нашият пес, трикрак 😁, ама бърз, като стрела. Преди 2,5г. го взех от пред едно кафене, като първо питах вътре дали не е на някой. Предполагам е бил апартаментно куче, но понеже хич не ще да слуша, е бил изгонен. Дори сега, след като изправи ушите, пак е така😏. Сега поне си има голям двор и махала, където да си тича и лае на воля по лисици, кучета и от каквото друго го е страх.

[ceco_accord 6388]

Това онова дето ме лаеше като идвах у вас ли е? Декември 2022-ра.

[ceco_accord 6388]

КОТКАТА
Имах котка, която не понасях и тя мен също, не ми позволяваше да я погаля, не ме доближаваше въобще, когато и слагах храна, тя чакаше да се махна и тогава идваше до купичката да яде. Десет години вече откак живееше с нас, нито веднъж не ме доближи, а ме гледаше с един пренебрежителен поглед, сякаш казваше ,,нямам нужда от теб". Намразих я. От тогава вече не я доближавах, не я поглеждах, въобще спрях да се интересувам от нея. Разминавахме се без да се поглеждаме, ако се засечем в кухнята, тя веднага бягаше... Дойде лятото, котката изведнъж започна да слабее, козината и се скубеше и падаше на малки парченца, спря да се храни, а само лежеше и очите и силно блестяха. Притесних се и реших да я заведа на ветеринар, взех я, тя беше толкова слаба, че не се противи и се остави в ръцете ми... РАК на гърдите!... три операции и химиотерапии! Гаранция, че ще се оправи нямаше, а когато чух цената, трепнах и подскочих, много скъпо ще ми излезе, не ми е по силите. Не ми беше толкова важна, няма да я спася. Прибрах се у дома и разказах всичко на съпругът и дъщеря ми, колко струваше операциите и, а лекаря не ми даде гаранция, че ще оживее, прекалено висока цена не можем да си го позволим... През ноща се събудих от плач, който идваше от стаята на дъщеря ми, станах и отидох при нея, лицето и беше подпухнали, а очите и бяха силно зачервени.
- Мамо... моля те... нека спасим котката... моля те, мамо! Ще продадем компютъра ми, не го искам, не искам да празнувам рождения си ден и подаръци не искам... моля те, нека да спасим котката, моля те!
Буца беше заседнала в гърлото ми, слушах я, кимах с глава, не можех да говоря.След малко като се поуспокои малко дъщеря ми ѝ казах
- Миличка, дори да я оперират, не е сигурно дали ще оживее. Цената е много голяма,е можем да си го позволим!
Дъщеря ми слушаше и по бузите се стичаха сълзи, останах до сутринта при нея.
Сутринта станах и направих закуска,след малко дойде и мъжът ми, седнахме на масата, тогава той погледна дъщеря ми, очите и още бяха подути и червени от плача, погледна и мен и каза.
- Ще занеса котката, ще я лекуваме, аз ще платя!
Дъщеря ми се хвърли на врата му и започна да го прегръща и да плаче от радост, аз също се разплаках, повече от нерви и безсънието прекарано тази нощ.
Занесохме котката в клиниката, а на другия ден отидох да я взема,и така това се повтори още четири пъти, мъжът ми я носи, аз я прибирам, обинтована цялата в превръзки, два страшни шева по целия и корем, дожаля ми за нея от тая гледка, едвам я носех до вкъщи, за да не и причиня болка. Операциите минаха, дойдоха ред на терапиите, сутрин я водех, а после я взимах пак аз.Последния път когато отидох да я прибера, още в коридора чух силно мяукане и щом отворих вратата, котката се хвърли на гърдите ми и заби нокти в палтото ми,едва я свалих от себе си, за да я сложа на седалката и да мога спокойно да шофирам. Щом потеглихме тя стана и отново се качи на гърдите ми и обви лапи раменете ми, погледна ме с поглед, който казваше "БЛАГОДАРЯ"! Сърцето ми се разтуптя от вълнение и я прегърнах силно.
Котката се оправи, оздравя напълно, вече беше различна, даваше ми да я погаля, често сядаше в скута ми, а понякога нощем се будех от топлината и силното мъркане до лицето си. "Глупчо, аз не исках да те спасявам, не заслужавам любовта ти към мен". Тя ме гледаше с големите си жълти очи, в които се четеше благодарност и сякаш казваха "Но ти се грижеше постоянно за мен, не ме остави да умра"....🙏❤
.Н. Джокова.

 

Едно разказче, което ме "хвана за гърлото", ПОРАДИ ЛИЧНО ПРЕЖИВЯВЯНЕ.

Черният е 9 кила на 5г, но първата ни котка е Топчо - рижият.

От 10 г е при нас. За 10 дена не стопи до 2,5 кила - само "брезент и шпригли".

Тръгнахме по ветеринари. Местният му даде 2-3 седмици.

Ходихме във Враца на кръвни изследвания и видеозон. Черен дроб зле - бъбреци тотално неработещи - кора 7-8мм при норма макс 2мм. Пие много вода и бързо я изпикава - чисто прозрачна. Не яде нищо. Оставихме го в клиниката за 3 дена. Вливания ежедневно + специална храна. Прибрахме си го и пак е на системи в наща клиника. Вчера отново изследвания у Враца - станало е ЧУДО! Показателите са в нормите. Вече се храни по малко - движи се, а не да стои по цял ден където го оставиш и даже ми се стори че мърка. Жената не спираше да реве и да се моли. Кое е помогнало - не знам. Аз само плащах - вече оттървах сметката, но прескочи сет 4 нови гуми среден клас. Признавам че бях го отписал, но и не знам кога пак ще се върне кризата - откриха му котешки СПИН. Вероятно е вроден - от къщи не е излизал никога, освен в клетка при пътуванията ни и контакт с други улични не е имал. Не е заразен за хора, а и изследвахме там и другите си 2 котки - здрави са.

Казват че тез същества имали по девет живота - единият си замина. За колко време ще стигнат другите 8 не знам.

Редактирано 20 Януари от ceco_accord

[DAN_DAN 574]

[ceco_accord 6388]

Старчето се възстановява. Вече има сили да са дръпа, докато с жената го медикаментираме.

Големият гледа на живота от високо - родом е от 1 селце под белоградчишките скали - явно е в гена му, макар да е домашняр.

Дребният палува с квот намери и спи дет го свари.

[DAN_DAN 574]

[DAN_DAN 574]

Графикът на котката за деня:

 

5–5.15 — слугите се събуждат.

6–6.15 — сутрешно измиване.

6.15–7.30 — активни спортни дейности.

7.30 – лека закуска.

7.30–13.00 – освежителен сън.

13.00-13.15 - лека закуска.

13.15–13.16 — леки физически упражнения (по желание).

13.16–17.30 — не я събуждайте!

17.30 - Съквартирантите се прибират от работа, казват всичко на висок глас в лицето (задължително).

17.35–18.00 – празнична и обилна трапеза.

18.00–18.05 — кратка почивка.

18.05–18.30 – освежаваща почивка.

18.30–20.00 — време за снизходително общуване с обслужващия персонал (бонусът под формата на лек масаж на корема не е задължителен).

20.00–23.00 — вечерен сън.

23.00–2.00 — спортни дейности: състезания с препятствия, игри с луди котки и „приключения на мустанг в горските прерии на дивите монголски степи“, като опция — пренареждане на предмети и леки мебели в апартамента в съответствие с принципите на фън шуй, приети в котешките общности.

2.00–5.00 — релакс: желателен е близък физически контакт със спящ иконом или прислужница, придружен със силно мъркане, под формата на повишена мотивация за грижа и любов към кралските особи.

5.00 - какво, още ли спиш?? Ставааай !

[ceco_accord 6388]

Баш така си е.

А заради новодомецът, жената рздигна разни неща нависоко, а ценните си сувенири напрАо прибра, че тоз е кат Денис - белята.

Редактирано 16 Февруари от ceco_accord

[DAN_DAN 574]

Петър Дънов за котките:

 

"Когато дойде котка у един дом, този дом прогресира. Доколко човек разбира това, или не разбира, е друг въпрос: този дом прогресира."

„Здравословна е котката – и като дойде, казва Учителя, тя пъди болестите“.

„Котката е голям математик, без да учи в училища – няма нужда. Когато котката види мишка на двадесет метра от нея, тя много точно пресмята това разстояние, и с един скок е върху мишката. А никъде не е учила смятане и сметачни линийки – но много точно мери“.

Има ли право котката да яде мишката?

Учителя отговоря: „Котката има право да яде мишката“.

Обяснява Учителя: „Мишката е много алчна и затова тя все гризе и все чопли, за да не станат зъбите й прекалено големи, които ще станат и опасност за нея. За да може да се спаси от зъбите си, тя трябва много упорито да гризе“. Това е стара алчност, от която котката има да я лекува."

„Котката знае кога ще умре. И когато дойде часът й, тя отива и си избира място...Тя си знае Пътя, тя е непривързана. Тя умее да преодолява човека“.

"Котките умеят да влизат под кожата на човека."

„Котката е така устроена, че за да живее – казва Учителя, – трябва да поглъща едно определено количество отрицателна енергия: така тя се зарежда“. Това е необходимост. Тази отрицателна енергия не ѝ е нужна по всяко време – а само когато запасът й е изтощен. Тя може да я владее, но тази енергия й трябва.

Котката, ако заживее в една къща, това е огромна жертва – нещо подобно на птица в клетка. Тя трябва да се раздели със своята вътрешна програма за развитие. Искам да разберете – които имат такива животни – каква голяма жертва прави котката. Това не е нейният начин, нейният Път. Тя се разделя с нещо от своя Път и със своя план, защото всяка къща за нея е едно уютно ограничение. Котка в къща е тежко за нея – и добро за човека; но котката предпочита да се жертва, защото след време ще се качи в по-високо ниво. И тя приема Пътя на Жертвата – както и пчелите. Макар че човекът се радва на нейното робство, котката се радва по други причини.

Котката може да общува с тебе – но както казах, си остава независима.

Котката вижда и денем, и нощем.

Когато котката спи, нейните уши не спят.