Интересни факти

[ceco_accord 6433]

Както е казал Соичиро сан - "Спортът подобрява породата".

[DAN_DAN 602]

Най-високите върхове в Европейските държави.

[ceco_accord 6433]

През 1896 г. великият изобретател на електрическата крушка, Томас Едисон, работел върху проектирането на автомобил, когато разбрал, че един млад служител в неговата компания е създал експериментален модел на автомобил. Едисон се запознал с този млад човек, Хенри Форд, по време на фирмено събитие в Ню Йорк и останал дълбоко впечатлен от идеята му за автомобил с бензинов двигател. Самият Едисон, който до този момент разглеждал електричеството като възможен източник на енергия за превозните средства, въодушевено насърчил Форд с думите:

"Младежо, това е бъдещето! Ти го откри! Мисля, че си на прав път! Насърчавам те да продължиш своята работа!"

Вдъхновен от уважавания изобретател, Хенри Форд продължил своята дейност, което в крайна сметка довело до създаването на автомобил, който не само променил индустрията, но и го направил изключително богат.

На 9 декември 1914 г. лабораторията и фабриката на Томас Едисон били разрушени от пожар. По това време той бил на 67 години, а щетите били толкова големи, че застраховката не можела да покрие загубите. Още преди пепелта да изстине, Хенри Форд му предоставил чек на стойност 750 000 долара, придружен от бележка, в която пишело, че ако е необходимо, може да получи още средства.

През 1916 г. Форд преместил дома си в съседство с този на Едисон. Когато впоследствие Едисон бил прикован към инвалидна количка, Форд също си взел такава, за да могат да се състезават заедно.

Томас Едисон помогнал на Хенри Форд да повярва в себе си, а това създало приятелство за цял живот.

Поука:

Не завиждайте на успеха на другите.

Вашата свещ не губи от светлината си, когато запали друга. 

 

[Ивайло Димов 139]

 

 

Когато бях в армията, трябваше да държа тест за пригодност, както всички други войници, и получих резултат 160, въпреки че нормалния беше 100. Никой в базата не беше виждал такова нещо и два часа вдигаха голяма врява заради това. (Не означаваше нищо. На следващия ден бях редник с КП – кухненската полиция – най-високата длъжност.)

През целия си живот получавах такива резултати и заради това самодоволно мислех, че съм много интелигентен и очаквах другите хора също да мислят така.

Обаче дали тези резултати не означават просто, че съм много добър в отговарянето на такъв тип академични въпроси, които се считат за достойни за отговори от хора, които правят тестовете за интелигентност – хора с интелектуални огъва, подобни на моята?

Например, веднъж имах един механик, който според мен не можеше да изкара повече от 80 на такъв тест. Винаги смятах, че съм много по-интелигентен от него.

Въпреки това, когато нещо не беше наред с колата ми отивах при него, гледах го притеснено, докато той разглеждаше вътрешностите й и слушах заключенията му сякаш бяха божествени пророчества – и той винаги оправяше колата ми.

Ами тогава ако предположим, че механикът ми съставяше въпроси за тестове за интелигентност.

Или да предположим, че ги съставяше дърводелец или фермер, или всеки друг, но не и академик. На всеки от тези тестове аз щях да се представя като глупец и в действителност щях да бъда такъв.

В свят, в който не мога да използвам своята академична подготовка и устни таланти, но трябва да направя нещо сложно или трудно – да работя с ръцете си, аз щях да се проваля.

Следователно интелигентността ми не е абсолютна, а е функция на обществото, на което живея и на факта, че малък подраздел на това общество е успял да се натрапи на останалите като арбитър на тези неща.

Помислете за механикът ми отново.

Той имаше навикът да ми разказва вицове всеки път, когато ме види.

Веднъж изкара главата си от под автомобила ми за да каже: „Докторе, глухоням човек отива в железария за да си купи пирони. Слага двата си пръста на тезгяха и прави жест, все едно ги зачуква с другата си ръка.“

 „Чиновникът му носи чук. Той клати глава и сочи към двата пръста, които преди малко зачукваше. Тогава чиновникът му носи пирони. Той си избра размерите, които му трябват и си отива. Следващият човек, който влиза в железарията е сляп. Той търси ножици. Как мислите, че ще ги поиска?“

Отстъпчиво вдигнах дясната си ръка и направих жест с два пръста, приличащ на ножица.

Монтьорът се разсмя дрезгаво и възкликна „Не, глупако. Използва думите си.“

След това монтьорът самодоволно ми каза, че цял ден прави този номер на клиентите си. „Много ли се хванаха?“ попитах аз. „Доста, но бях сигурен, че и ти ще се хванеш“ отвърна той.

„Но защо?“ поисках да знам. „Защото си много образован, докторе, сигурен бях, че не си много умен.

Имах неприятното чувство, че донякъде беше прав.

 

 

Айзък Азимов

Редактирано 1 Март от Ивайло Димов

[ceco_accord 6433]

Off Topic

Старо и златно (поствал съм го), но е добре да се препрочита.

 

[Ивайло Димов 139]

Ше черпа по бира ☕😤, за повторението.

 

Всъщност тря се чете между редовете, а именно човек да не бъде кон с капаци и да повишава интелекта и уменията си ежедневно. Богатата обща култура и сръчността по дефиниция трябва да се култивират постоянно.

[Митко Йотов 1325]

Точно.

[ceco_accord 6433]

А всъщност:

"Интелигентността не е това което знаеш, а това което правиш, когато не знаеш."

Това е между редовете и знам тая мисъл, но не помнех на кого е.

Жан Пиаже - швейцарски биолог, психолог, логик и философ. 

В история на психологията теорията му се свързва с термина генетична епистемология, нова научна дисциплина, която цели да обясни познанието посредством неговото формиране.

 

[DAN_DAN 602]

Брой автомобили падащи се на 1000 човека в Европейските държави.

[DAN_DAN 602]

България в цифри според Евростат.

[DAN_DAN 602]

Празнично меню в царския дворец.

[Plamen-CRV 669]

Честит Ден на палачинките 4 март

Палачинките са един от най-старите и обичани кулинарни шедьоври в света. Те имат дълга и пъстра история, която се простира през различни епохи и континенти.
Смята се, че първите им версии са се появили още в праисторическите времена, когато хората смесвали смлени зърна с вода и изпичали получената каша върху нагорещени камъни. По-късно, с развитието на кулинарните техники, тези ранни варианти започнали да приличат все повече на съвременните палачинки.
Древните гърци и римляни също имали своя версия на палачинките. Гърците приготвяли тънки пити от пшенично брашно, мед и зехтин, които често подправяли с подправки като канела и шафран. Римляните, от своя страна, ги наричали alita dolcia и ги правели с мляко, яйца и брашно, след което ги сервирали с мед. По време на Средновековието палачинките започнали да се приготвят в различни части на Европа, като постепенно се обогатявали с нови съставки. С появата на захарта и подправките, донесени от Близкия изток, те придобили още по-фин вкус и се превърнали в истински деликатес.
Една от най-известните легенди, свързани с палачинките, идва от Франция. Според преданието през 1895 година един млад чирак готвач на име Анри Шарбентие случайно създал прочутите палачинки "Сюзет", докато приготвял десерт за принца на Уелс, бъдещия крал Едуард VII. Той залял палачинките с ликьор, но без да иска ги запалил, създавайки по този начин уникалния фламбиран ефект. Принцът бил очарован от вкуса и в знак на уважение към дамата, която го придружавала, поискал ястието да бъде кръстено на нея.
В различни части на света палачинките се приготвят по разнообразни начини. В Русия се правят традиционните "блини", които са по-дебели и се сервират с риба, сметана или хайвер. В Америка са популярни пухкавите палачинки, поднесени с кленов сироп и масло. В Азия също има интересни варианти, като китайските солени палачинки със зелен лук или японските окономияки.
Освен че са универсална храна, палачинките имат и специално място в кулинарния календар. Във Франция и Великобритания например се отбелязва Денят на палачинките - Shrove Tuesday, който е свързан с традицията да се консумират мазнини храни преди началото на Великите пости. В този ден домакинствата се събират, за да приготвят и споделят палачинки, като дори се организират състезания по обръщането им във въздуха.
С течение на времето палачинките не само запазват популярността си, но и се развиват в безброй варианти. Днес могат да бъдат сладки или солени, с различни пълнежи и сосове, а съвременните кулинари не спират да експериментират с нови съставки и техники. Въпреки всички вариации, една истина остава неизменна - палачинките са една от най-обичаните храни, която може да се приготви бързо, лесно и с безкрайни възможности за експерименти.

[DAN_DAN 602]

Преди 50 години децата бяха нежни с родителите си. Днес родителите трябва да бъдат нежни с децата си.

Преди 50 години децата уважаваха родителите си. Сега родителите трябва да уважават децата си.

Преди 50 години бракът беше лесен, но разводът беше труден.

В днешно време е трудно да се ожениш, но разводът е толкова лесен.

Преди 50 години опознавахме всички съседи. Сега сме непознати за съседите си.

Преди 50 години хората трябваше да ядат много, защото имат нужда от енергия, за да работят усилено. Сега се страхуваме да ядем мазни храни от страх от холестерола и хипертонията.

Преди 50 години само един човек е работил, за да издържа цялото семейство. Сега всички трябва да работят, за да издържат едно дете.

Преди 50 години хората обичали да учат и да четат книги.

Сега хората обичат да актуализират статуса си в социалните медии.

Прогрес или регрес.

[ceco_accord 6433]

Човекът, който е изобретил знака СТОП, пешеходната пътека, кръговото кръстовище, еднопосочната улица и стоянката за таксита се казва Уилям Фелпс Ено. (William Lyon Phelps, 1865—1943), американски писател, критик и преподавател в Йейлския университет. Интересен факт за него е, че той никога през живота си не е шофирал и няма шофьорска книжка 😊

Има предмети около нас, които приемаме за даденост. Толкова дълбоко са се отпечатали в съзнанието ни, че трудно бихме си представили да ги няма. Това важи с особено голяма сила за градовете, където градския пейзаж се променя особено бързо.

Един такъв пример е знакът СТОП. С яркия си червен цвят и осмоъгълната си форма той е международно разпознаваем. Но какъв е произходът му? Поглед назад в историята показва, че нито цветът, нито формата му са част от първоначалния му дизайн. Всичко започва с един загрижен гражданин, който решил да промени уличното движение. Този гражданин е Уилям Фелпс Ено, който се счита за изобретател на знака СТОП и фактор за разпространението му в ранните години на автомбилите.

Началото на 20 век било свързано с бум на автомобилите, но малко внимание се обръщало на другите участници в движението – пешеходци, коне и велосипеди. „По онова време улиците бяха ужасни и мръсни, имаше коне и велосипеди и хаосът беше пълен“, казва Ено след години. Ено решил да създаде знак, който да напомня на шофьорите за личната им отговорност и да повиши вниманието им. Така създал знака СТОП. В следващите десетилетия Ено работи в Ню Йорк по създаване на правилника за движение по пътищата през 1909, а после и по регулирането с пътни регулировчици.

Покрай дейността по регулиране на уличното движение, подхваната от Ено, различните щати започнали да поставят малки знаци и сигнали. Формата им се променяла, а след 1923 се повила и класификация на инженери от Мисисипи, която подредила формите по степен на влияние от кръг до кръст, правоъгълник и квадрат. Осмоъгълникът, според техните виждания, се нареждал веднага след кръга.
Цветът се появил много по-късно след изпробване на много комбинации. Съвременният знак СТОП се появил през 1954, по ирония на съдбата – след смъртта на Ено.

„Червеното винаги се асоциира със СТОП. Проблемът в тогавашното време бил, че не са можели да изработят устойчив светлоотразителен материал в червено. Знакът избелявал преди компаниите да изнамерят подходящ материал през 50-те.“, обяснява професор Джийн Хоукинс.

Редактирано 6 Март от ceco_accord

[DAN_DAN 602]

В Париж има само един знак „Стоп“.

Единственото правило за движение е „priorit droite“, което означава, че шофьорът, който се приближава до кръстовище отдясно, има предимство и всеки друг е по-добре да намали. Единственият знак за спиране в града може да се намери на изхода на строителна компания в 16-и район.

[DAN_DAN 602]

Държавите в Европа с най-голям брой ромско население:

[Dimitar_Honda 15]

31 minutes ago, DAN_DAN said:

В Париж има само един знак „Стоп“.

Това не е вярно. 

 

31 minutes ago, DAN_DAN said:

правило за движение е „priorit droite“

Това просто е най-често срещаното правило в Париж, ако се загледате на гугъл мапс.

[DAN_DAN 602]

@Dimitar_Honda Бил съм в Париж, но да си призная не съм броил знаците. Информацията е от интернет, един от източниците наред с многото статии по въпроса е този: https://bg.wikipedia.org/wiki/Портал:Франция/Знаете_ли Освен това наскоро имаше въпрос в "Стани богат" и точно това беше верния отговор. Моля ако имате доказателства за това което твърдите, да ги предоставите тук, ще се радвам да стигнем до истината заедно.

[DAN_DAN 602]

Най-големите острови на земята.

[DAN_DAN 602]

НА 8 МАРТ ПРЕДИ 85 ГОДИНИ УМИРА КУЧЕТО ХАЧИКО.

В деня, когато жените по света отбелязват своя празник, в Япония е ден на траур, а причината за това е, че на 8 март през 1935 година в Токио,умира кучето Хачико.

Хачико е чакал 9 години на гара в японската столица завръщането на своя мъртъв стопанин. С годините кучето се е превърнало в символ на неумираща лоялност и преданост.

Хачико е куче от породата акита-ину и се появява на бял свят на 10 ноември 1923 година. Първият му собственик е фермер от Акита, който решава да го подари на професор Хидесабуро Уено от Токийския университет.

Той му дава името Хачико, което означава Осмият. Кучето се привързва към стопанина си и го следва навсякъде. Дори когато професорът пътувал към града за работа, домашният любимец го съпровождал до гара Сибуя и точно 15 часа след това, се връщал на същото място, за да го посрещне.

На 21 май 1925 година професор Хидесабуро Уено получава инфаркт по време на лекция в университета. Въпреки усилията на лекарите, той умира и никога вече не се появява на гарата, където неговото куче го чака.

Тогава Хачико е бил на 18 месеца и въпреки, че неговият стопанин не се появява, той продължава да идва всеки ден на гарата и търпеливо да чака.

Приятели и роднини на починалия професор са правили многобройни опити да приютят кучето, но то продължавало да ходи на гарата и да чака своя стопанин. Възхитени от неговата упоритост, търговци около гарата го хранели.

Хачико става известен през 1932 година, когато японско издание публикува статията: ,,Предано старо куче очаква връщането на стопанина си, умрял преди седем години.'' Трогателната история покорява сърцата на хора от цял свят.

През 1934 година на гара Сибуя издигат паметник на чакащото куче, а Хачико присъства лично на събитието. По време на Втората световна война, паметникът е разрушен, но през 1948 година японците го възстановяват.

Хачико умира на 8 март 1935 година от рак и паразитни червеи в сърцето. Тялото му е намерено от железничари недалеч от гарата, на която 9 години чакал завръщането на стопанина си.

Останките му са погребани на гробището Аояма в Токио. В Япония всяка година провеждат Хачико фест и правят голямо преклонение пред паметника на вярното куче.

 

П.П. Преди по-малко от година имах удоволствието да посетя тази невероятна държава. Както обичам да казвам: Това не е друга държава, това е друга планета. Ето и две снимки направени от мен на част от стената на гара Сибуя и паметника на Хачико.

 

[DAN_DAN 602]

Фонетичната азбука на НАТО, универсалният език на авиацията.

[DAN_DAN 602]

[DAN_DAN 602]

Как се номерират пистите на летищата?

Замисляли ли сте се какво означават числата, изписани в началото на всяка писта? Те не са случайни!

В авиацията пистите се номерират според тяхната магнитна ориентация. Числото на пистата представлява първите две цифри от нейния магнитен азимут (посоката спрямо магнитния север), закръглени до най-близките 10 градуса.

Например:

Писта 09 в София означава, че е ориентирана на 090° (изток).

Но какво става, ако пилотът трябва да кацне от другата страна на същата писта? В такъв случай числото се обръща със 180°!

Например:

Писта 09 в София в обратната посока става 27 (270° - запад).

Лява, дясна и централна писта

Ако едно летище има повече от една писта с една и съща ориентация, например във Франкфурт, се добавят буквите:

L (Left) – лява

C (Center) – централна

R (Right) – дясна

Например, ако има три успоредни писти на летище:

07L – лява писта

07C – централна писта

07R – дясна писта

Във Франкфурт има и още една писта, тя е 18 (180° - юг)

Но ако летището има само две успоредни писти, използват се само L и R.

Откъде идва тази система?

Това е международен стандарт, наложен от ICAO и FAA, за да се избегнат обърквания между пилотите и ръководителите на полети. Освен че номерирането е лесно разпознаваемо, то осигурява ефективна комуникация и безопасност при излитане и кацане.

[DAN_DAN 602]

Предполагам сте чували историята за инженера, който изръсил Форд с $10 000 за един удар с чук (за един завит винт в друга версия), с което оправил неотстраняем от никого до този момент проблем в завод на автомобилния магнат. Обяснението било, че ударът (завинтването) е нищо, безценно е знанието къде да чукнеш (затегнеш).

Всъщност в основата на разказваната като анекдот история, лежи действителен случай.

Героят на историята се казва Чарлз Протеус Щайнмец (1865-1923). Той не е кой да е инженер. Макар с изкривено от няколко заболявания тяло и висок само 1.21 м, Чарлз е научен и технически капацитет за своето време с принос в математиката и електротехниката с над двеста патента. Приятел с Алберт Айнщайн, Никола Тесла и Томас Едисон. Точно заради тези му качества Хенри Форд се обръща с молба към него за помощ.

Случката е разказана в списание Life от 14 май 1965 г. от американец, участник в нея. Действието се развива в завода на Форд в Диърборн, Мичиган, където един от големите генератори показва фантомен проблем, който електроинженерите на завода не могат да разберат и отстранят.

Щайнмец пристига, отказва каквато и да е помощ и поисква молив, тетрадка и оградена с параван кошара. Прекарва там две денонощия, слушайки шума на генератора и правейки безброй изчисления. На третия ден поисква да му донесат стълба, рулетка и тебешир. С мъка (предвид гърбицата и дисплазията на рамото) се изкачва по стълбата, стига до върха на генератора, мери с рулетката и поставя знак с тебешира на изчисленото място. След това слиза по стълбата и информира скептично настроените инженери около него, че ще трябва да махнат ламарината при отбелязаното и да заменят шестнадесет намотки от бобината на статора.

Когато това е направено, генераторът отново заработва перфектно.

Хенри Форд е възхитен, докато не получава сметката от General Electric (за която компания работи Щайнмец). Макар че признава отличната работа, той поисква по-подробен отчет за извършененото, защото 10 000 долара са астрономическа сума за онова време.

Щайнмец изпълнява искането и връща следната реазбивка:

- За поставяне на тебеширен знак върху генератора - $1;

- Да знаеш къде да го поставиш - $9,999;

- Обща сума за плащане: 10 000 щатски долара.

Сметката е платена без възражение и без забавяне.

На снимката Алберт Айнщайн и Чарлз Щайнмец в средата с други учени и инженери в трансатлантическата радиостанция RCA-Marconi в Ню Брънзуик, Ню Джърси, 1921 г.

[DAN_DAN 602]

Казват, че на изпит по обща физика в университета в Копенхаген бил зададен следният въпрос:

“Опишете как с помощта на барометър може да се определи височината на небостъргач.”

Отговорът на един от студентите гласял:

“Завързваме здрав канап за горната част на барометъра и го спускаме от покрива на небостъргача до земята. Сумата от дължината на канапа и дължината на барометъра е равна на височината на зданието.”

Този невероятно оригинален отговор така разгневил преподавателя, че студентът бил веднага скъсан. Студентът обаче се оплакал, твърдейки, че отговорът му е несъмнено верен, поради което университетската управа, за да разреши случая, назначила независим арбитър. Арбитърът отсъдил, че отговорът наистина е верен, но не показва никакво забележимо познаване на физиката.

За да се реши случаят, решили да извикат отново студента и да му дадат шест минути, в които той да предложи устно отговор, показващ поне минимално познаване на основните принципи на физиката. Пет минути студентът седял мълчаливо с набръчкано от мисли чело. Арбитърът му напомнил, че времето изтича, на което студентът отговорил, че той е готов с няколко изключително подходящи отговора, но не може да реши кой от тях да предложи. След като го посъветвали да побърза, студентът отговорил следното:

“Първо, трябва да отнесем барометъра на покрива на небостъргача, да го пуснем от ръба и да измерим времето, за което ще падне на земята. Височината на зданието

тогава може да се пресметне по формулата ... . Но в този случай жалко за барометъра.”

“Второ, ако денят е слънчев, можем да измерим височината на барометъра, да го поставим на земята и да измерим дължината на сянката му. Тогава измерваме дължината на сянката на небостъргача и по просто тройно правило намираме височината му.”

“Ако обаче искаме да постъпим строго научно, трябва да вържем за горния край на барометъра неразтеглива нишка и да започнем да го люлеем като махало – първо на земята, а после и на покрива. Измервайки периода на махалото в двата случая, като

имаме предвид формулата ... можем да намерим стойността на земното ускорение на равнището на земята и на покрива, а чрез разликата от двете стойности – да пресметнем и височината на зданието.”

“Е, разбира се, ако държите да бъдете досаден и ортодоксален, ще трябва да измерите с барометъра атмосферното налягане на земята и на покрива и да превърнете разликата от милиметри живачен стълб в метри, за да получите височината на зданието.

Но тъй като нас непрекъснато ни втълпяват да се упражняваме в нетрадиционно мислене и да прилагаме научните методи, без съмнение най-добрият начин е да почукаме на вратата на портиера и да му кажем “Ако искате да се снабдите с този хубав нов барометър, аз съм готов да Ви го дам, стига само да ми кажете колко е висок този небостъргач!”

Казват, че студентът бил Нилс Бор, първият датчанин, получил Нобелова награда по физика. Той е уникален и с факта, че е бил вратар на датския национален отбор по футбол!

Синът му Оге Бор също получава Нобелова награда през 1975 г.

А най-интересното е, че в последните 30 години от живота си живее с голямото си семейство в Къщата на честта, дом, построен за него от датската пивоварна Карлсберг и до която имало тръбопровод, чрез която се снабдявали с безплатна бира.

В България решението щеше да е:

Казва на портиера, "или веднага ми отговаряш колко е висок небостъргачът, или с ей тоя барометър ще ти счупя главата!".

 

[DAN_DAN 602]

През юни 1962 г. е открита дунавска пътническа линия с наети от съветското параходство кораби на подводни криле "Ракета". С тях от Видин до Русе се пътува около шест часа.

Корабът побира 64 пътника и развива до 65 км/ч. На следващата и последващата година България купува собствени кораби "Ракета", а от 1968 г. се доставят и още седем от по-големите и по-бързоходни кораби "Метеор", които превозват до 116 пътника

Като ученик през далечната 1987 година, съм пътувал от Русе до Видин, беше инетересно.

[DAN_DAN 602]

Интересен факт за ХОНДА

През 2005 г. автомобилна компания Хонда прави изненадващо откритие, когато тестват своя нов модел Honda Accord. Те разбират, че конкретен техен автомобил е изминала 1,3 милиона мили (над 2 милиона км.) — почти 50 обиколки около Земята — без нито една смяна на двигателя! Колата е била собственост на мъж на име Джо ЛоСисеро със своята Honda Accord от 1990 г. от Ню Йорк и той я е използвал ежедневно от години. Дори се пошегува, че е сменил гумите само веднъж!

Honda бяха толкова впечатлени, че поканиха Джо в централата си в Япония, за да отпразнуват. Колата се превърна в символ на дълготрайната надеждност на техните превозни средства и дори спечели място в Световните рекорди на Гинес за най-голям пробег на Honda.

Хондата на Джо се превръща в истинска легенда, благодарение на надеждният двигател и много любов!

[Х.Гълъбов 88]

🧐 Интересен факт за ХОНДА 📝
През 2005 г. автомобилна компания Хонда прави изненадващо откритие, когато тестват своя нов модел Honda Accord. Те разбират, че конкретен техен автомобил е изминала 1,3 милиона мили (над 2 милиона км.) — почти 50 обиколки около 🌍Земята — без нито една смяна на ⚙️двигателя! Колата е била собственост на мъж на име Джо ЛоСисеро със своята Honda Accord от 1990 г. от Ню Йорк и той я е използвал ежедневно от години. Дори се пошегува, че е сменил гумите само веднъж! 😀

Honda бяха толкова впечатлени, че поканиха Джо в централата си в🇯🇵 Япония, за да отпразнуват. Колата се превърна в символ на дълготрайната надеждност на техните превозни средства и дори спечели място в Световните рекорди на Гинес за най-голям пробег на Honda.

Хондата на Джо се превръща в истинска легенда, благодарение на надеждният двигател и много любов!❤️

[DAN_DAN 602]

Валутите в Европа.