Интересни факти

[ceco_accord 6378]

Както е казал Соичиро сан - "Спортът подобрява породата".

[DAN_DAN 568]

Най-високите върхове в Европейските държави.

[ceco_accord 6378]

През 1896 г. великият изобретател на електрическата крушка, Томас Едисон, работел върху проектирането на автомобил, когато разбрал, че един млад служител в неговата компания е създал експериментален модел на автомобил. Едисон се запознал с този млад човек, Хенри Форд, по време на фирмено събитие в Ню Йорк и останал дълбоко впечатлен от идеята му за автомобил с бензинов двигател. Самият Едисон, който до този момент разглеждал електричеството като възможен източник на енергия за превозните средства, въодушевено насърчил Форд с думите:

"Младежо, това е бъдещето! Ти го откри! Мисля, че си на прав път! Насърчавам те да продължиш своята работа!"

Вдъхновен от уважавания изобретател, Хенри Форд продължил своята дейност, което в крайна сметка довело до създаването на автомобил, който не само променил индустрията, но и го направил изключително богат.

На 9 декември 1914 г. лабораторията и фабриката на Томас Едисон били разрушени от пожар. По това време той бил на 67 години, а щетите били толкова големи, че застраховката не можела да покрие загубите. Още преди пепелта да изстине, Хенри Форд му предоставил чек на стойност 750 000 долара, придружен от бележка, в която пишело, че ако е необходимо, може да получи още средства.

През 1916 г. Форд преместил дома си в съседство с този на Едисон. Когато впоследствие Едисон бил прикован към инвалидна количка, Форд също си взел такава, за да могат да се състезават заедно.

Томас Едисон помогнал на Хенри Форд да повярва в себе си, а това създало приятелство за цял живот.

Поука:

Не завиждайте на успеха на другите.

Вашата свещ не губи от светлината си, когато запали друга. 

 

[Ивайло Димов 132]

 

 

Когато бях в армията, трябваше да държа тест за пригодност, както всички други войници, и получих резултат 160, въпреки че нормалния беше 100. Никой в базата не беше виждал такова нещо и два часа вдигаха голяма врява заради това. (Не означаваше нищо. На следващия ден бях редник с КП – кухненската полиция – най-високата длъжност.)

През целия си живот получавах такива резултати и заради това самодоволно мислех, че съм много интелигентен и очаквах другите хора също да мислят така.

Обаче дали тези резултати не означават просто, че съм много добър в отговарянето на такъв тип академични въпроси, които се считат за достойни за отговори от хора, които правят тестовете за интелигентност – хора с интелектуални огъва, подобни на моята?

Например, веднъж имах един механик, който според мен не можеше да изкара повече от 80 на такъв тест. Винаги смятах, че съм много по-интелигентен от него.

Въпреки това, когато нещо не беше наред с колата ми отивах при него, гледах го притеснено, докато той разглеждаше вътрешностите й и слушах заключенията му сякаш бяха божествени пророчества – и той винаги оправяше колата ми.

Ами тогава ако предположим, че механикът ми съставяше въпроси за тестове за интелигентност.

Или да предположим, че ги съставяше дърводелец или фермер, или всеки друг, но не и академик. На всеки от тези тестове аз щях да се представя като глупец и в действителност щях да бъда такъв.

В свят, в който не мога да използвам своята академична подготовка и устни таланти, но трябва да направя нещо сложно или трудно – да работя с ръцете си, аз щях да се проваля.

Следователно интелигентността ми не е абсолютна, а е функция на обществото, на което живея и на факта, че малък подраздел на това общество е успял да се натрапи на останалите като арбитър на тези неща.

Помислете за механикът ми отново.

Той имаше навикът да ми разказва вицове всеки път, когато ме види.

Веднъж изкара главата си от под автомобила ми за да каже: „Докторе, глухоням човек отива в железария за да си купи пирони. Слага двата си пръста на тезгяха и прави жест, все едно ги зачуква с другата си ръка.“

 „Чиновникът му носи чук. Той клати глава и сочи към двата пръста, които преди малко зачукваше. Тогава чиновникът му носи пирони. Той си избра размерите, които му трябват и си отива. Следващият човек, който влиза в железарията е сляп. Той търси ножици. Как мислите, че ще ги поиска?“

Отстъпчиво вдигнах дясната си ръка и направих жест с два пръста, приличащ на ножица.

Монтьорът се разсмя дрезгаво и възкликна „Не, глупако. Използва думите си.“

След това монтьорът самодоволно ми каза, че цял ден прави този номер на клиентите си. „Много ли се хванаха?“ попитах аз. „Доста, но бях сигурен, че и ти ще се хванеш“ отвърна той.

„Но защо?“ поисках да знам. „Защото си много образован, докторе, сигурен бях, че не си много умен.

Имах неприятното чувство, че донякъде беше прав.

 

 

Айзък Азимов

Редактирано събота в 06:07 от Ивайло Димов

[ceco_accord 6378]

Off Topic

Старо и златно (поствал съм го), но е добре да се препрочита.

 

[Ивайло Димов 132]

Ше черпа по бира ☕😤, за повторението.

 

Всъщност тря се чете между редовете, а именно човек да не бъде кон с капаци и да повишава интелекта и уменията си ежедневно. Богатата обща култура и сръчността по дефиниция трябва да се култивират постоянно.

[Митко Йотов 1317]

Точно.

[ceco_accord 6378]

А всъщност:

"Интелигентността не е това което знаеш, а това което правиш, когато не знаеш."

Това е между редовете и знам тая мисъл, но не помнех на кого е.

Жан Пиаже - швейцарски биолог, психолог, логик и философ. 

В история на психологията теорията му се свързва с термина генетична епистемология, нова научна дисциплина, която цели да обясни познанието посредством неговото формиране.

 

[DAN_DAN 568]

Брой автомобили падащи се на 1000 човека в Европейските държави.

[DAN_DAN 568]

България в цифри според Евростат.

[DAN_DAN 568]

Празнично меню в царския дворец.

[Plamen-CRV 663]

Честит Ден на палачинките 4 март

Палачинките са един от най-старите и обичани кулинарни шедьоври в света. Те имат дълга и пъстра история, която се простира през различни епохи и континенти.
Смята се, че първите им версии са се появили още в праисторическите времена, когато хората смесвали смлени зърна с вода и изпичали получената каша върху нагорещени камъни. По-късно, с развитието на кулинарните техники, тези ранни варианти започнали да приличат все повече на съвременните палачинки.
Древните гърци и римляни също имали своя версия на палачинките. Гърците приготвяли тънки пити от пшенично брашно, мед и зехтин, които често подправяли с подправки като канела и шафран. Римляните, от своя страна, ги наричали alita dolcia и ги правели с мляко, яйца и брашно, след което ги сервирали с мед. По време на Средновековието палачинките започнали да се приготвят в различни части на Европа, като постепенно се обогатявали с нови съставки. С появата на захарта и подправките, донесени от Близкия изток, те придобили още по-фин вкус и се превърнали в истински деликатес.
Една от най-известните легенди, свързани с палачинките, идва от Франция. Според преданието през 1895 година един млад чирак готвач на име Анри Шарбентие случайно създал прочутите палачинки "Сюзет", докато приготвял десерт за принца на Уелс, бъдещия крал Едуард VII. Той залял палачинките с ликьор, но без да иска ги запалил, създавайки по този начин уникалния фламбиран ефект. Принцът бил очарован от вкуса и в знак на уважение към дамата, която го придружавала, поискал ястието да бъде кръстено на нея.
В различни части на света палачинките се приготвят по разнообразни начини. В Русия се правят традиционните "блини", които са по-дебели и се сервират с риба, сметана или хайвер. В Америка са популярни пухкавите палачинки, поднесени с кленов сироп и масло. В Азия също има интересни варианти, като китайските солени палачинки със зелен лук или японските окономияки.
Освен че са универсална храна, палачинките имат и специално място в кулинарния календар. Във Франция и Великобритания например се отбелязва Денят на палачинките - Shrove Tuesday, който е свързан с традицията да се консумират мазнини храни преди началото на Великите пости. В този ден домакинствата се събират, за да приготвят и споделят палачинки, като дори се организират състезания по обръщането им във въздуха.
С течение на времето палачинките не само запазват популярността си, но и се развиват в безброй варианти. Днес могат да бъдат сладки или солени, с различни пълнежи и сосове, а съвременните кулинари не спират да експериментират с нови съставки и техники. Въпреки всички вариации, една истина остава неизменна - палачинките са една от най-обичаните храни, която може да се приготви бързо, лесно и с безкрайни възможности за експерименти.

[DAN_DAN 568]

Преди 50 години децата бяха нежни с родителите си. Днес родителите трябва да бъдат нежни с децата си.

Преди 50 години децата уважаваха родителите си. Сега родителите трябва да уважават децата си.

Преди 50 години бракът беше лесен, но разводът беше труден.

В днешно време е трудно да се ожениш, но разводът е толкова лесен.

Преди 50 години опознавахме всички съседи. Сега сме непознати за съседите си.

Преди 50 години хората трябваше да ядат много, защото имат нужда от енергия, за да работят усилено. Сега се страхуваме да ядем мазни храни от страх от холестерола и хипертонията.

Преди 50 години само един човек е работил, за да издържа цялото семейство. Сега всички трябва да работят, за да издържат едно дете.

Преди 50 години хората обичали да учат и да четат книги.

Сега хората обичат да актуализират статуса си в социалните медии.

Прогрес или регрес.

[ceco_accord 6378]

Човекът, който е изобретил знака СТОП, пешеходната пътека, кръговото кръстовище, еднопосочната улица и стоянката за таксита се казва Уилям Фелпс Ено. (William Lyon Phelps, 1865—1943), американски писател, критик и преподавател в Йейлския университет. Интересен факт за него е, че той никога през живота си не е шофирал и няма шофьорска книжка 😊

Има предмети около нас, които приемаме за даденост. Толкова дълбоко са се отпечатали в съзнанието ни, че трудно бихме си представили да ги няма. Това важи с особено голяма сила за градовете, където градския пейзаж се променя особено бързо.

Един такъв пример е знакът СТОП. С яркия си червен цвят и осмоъгълната си форма той е международно разпознаваем. Но какъв е произходът му? Поглед назад в историята показва, че нито цветът, нито формата му са част от първоначалния му дизайн. Всичко започва с един загрижен гражданин, който решил да промени уличното движение. Този гражданин е Уилям Фелпс Ено, който се счита за изобретател на знака СТОП и фактор за разпространението му в ранните години на автомбилите.

Началото на 20 век било свързано с бум на автомобилите, но малко внимание се обръщало на другите участници в движението – пешеходци, коне и велосипеди. „По онова време улиците бяха ужасни и мръсни, имаше коне и велосипеди и хаосът беше пълен“, казва Ено след години. Ено решил да създаде знак, който да напомня на шофьорите за личната им отговорност и да повиши вниманието им. Така създал знака СТОП. В следващите десетилетия Ено работи в Ню Йорк по създаване на правилника за движение по пътищата през 1909, а после и по регулирането с пътни регулировчици.

Покрай дейността по регулиране на уличното движение, подхваната от Ено, различните щати започнали да поставят малки знаци и сигнали. Формата им се променяла, а след 1923 се повила и класификация на инженери от Мисисипи, която подредила формите по степен на влияние от кръг до кръст, правоъгълник и квадрат. Осмоъгълникът, според техните виждания, се нареждал веднага след кръга.
Цветът се появил много по-късно след изпробване на много комбинации. Съвременният знак СТОП се появил през 1954, по ирония на съдбата – след смъртта на Ено.

„Червеното винаги се асоциира със СТОП. Проблемът в тогавашното време бил, че не са можели да изработят устойчив светлоотразителен материал в червено. Знакът избелявал преди компаниите да изнамерят подходящ материал през 50-те.“, обяснява професор Джийн Хоукинс.

Редактирано преди 5 часа от ceco_accord