ceco_accord 6370 #321 Отговорено петък в 06:41 Както е казал Соичиро сан - "Спортът подобрява породата". Сподели публикацията Адрес на коментара Сподели в други сайтове
DAN_DAN 563 #322 Отговорено петък в 17:05 Най-високите върхове в Европейските държави. Сподели публикацията Адрес на коментара Сподели в други сайтове
ceco_accord 6370 #323 Отговорено петък в 21:18 През 1896 г. великият изобретател на електрическата крушка, Томас Едисон, работел върху проектирането на автомобил, когато разбрал, че един млад служител в неговата компания е създал експериментален модел на автомобил. Едисон се запознал с този млад човек, Хенри Форд, по време на фирмено събитие в Ню Йорк и останал дълбоко впечатлен от идеята му за автомобил с бензинов двигател. Самият Едисон, който до този момент разглеждал електричеството като възможен източник на енергия за превозните средства, въодушевено насърчил Форд с думите: "Младежо, това е бъдещето! Ти го откри! Мисля, че си на прав път! Насърчавам те да продължиш своята работа!" Вдъхновен от уважавания изобретател, Хенри Форд продължил своята дейност, което в крайна сметка довело до създаването на автомобил, който не само променил индустрията, но и го направил изключително богат. На 9 декември 1914 г. лабораторията и фабриката на Томас Едисон били разрушени от пожар. По това време той бил на 67 години, а щетите били толкова големи, че застраховката не можела да покрие загубите. Още преди пепелта да изстине, Хенри Форд му предоставил чек на стойност 750 000 долара, придружен от бележка, в която пишело, че ако е необходимо, може да получи още средства. През 1916 г. Форд преместил дома си в съседство с този на Едисон. Когато впоследствие Едисон бил прикован към инвалидна количка, Форд също си взел такава, за да могат да се състезават заедно. Томас Едисон помогнал на Хенри Форд да повярва в себе си, а това създало приятелство за цял живот. Поука: Не завиждайте на успеха на другите. Вашата свещ не губи от светлината си, когато запали друга. Сподели публикацията Адрес на коментара Сподели в други сайтове
Ивайло Димов 132 #324 Отговорено събота в 06:07 (Редактирано) Когато бях в армията, трябваше да държа тест за пригодност, както всички други войници, и получих резултат 160, въпреки че нормалния беше 100. Никой в базата не беше виждал такова нещо и два часа вдигаха голяма врява заради това. (Не означаваше нищо. На следващия ден бях редник с КП – кухненската полиция – най-високата длъжност.) През целия си живот получавах такива резултати и заради това самодоволно мислех, че съм много интелигентен и очаквах другите хора също да мислят така. Обаче дали тези резултати не означават просто, че съм много добър в отговарянето на такъв тип академични въпроси, които се считат за достойни за отговори от хора, които правят тестовете за интелигентност – хора с интелектуални огъва, подобни на моята? Например, веднъж имах един механик, който според мен не можеше да изкара повече от 80 на такъв тест. Винаги смятах, че съм много по-интелигентен от него. Въпреки това, когато нещо не беше наред с колата ми отивах при него, гледах го притеснено, докато той разглеждаше вътрешностите й и слушах заключенията му сякаш бяха божествени пророчества – и той винаги оправяше колата ми. Ами тогава ако предположим, че механикът ми съставяше въпроси за тестове за интелигентност. Или да предположим, че ги съставяше дърводелец или фермер, или всеки друг, но не и академик. На всеки от тези тестове аз щях да се представя като глупец и в действителност щях да бъда такъв. В свят, в който не мога да използвам своята академична подготовка и устни таланти, но трябва да направя нещо сложно или трудно – да работя с ръцете си, аз щях да се проваля. Следователно интелигентността ми не е абсолютна, а е функция на обществото, на което живея и на факта, че малък подраздел на това общество е успял да се натрапи на останалите като арбитър на тези неща. Помислете за механикът ми отново. Той имаше навикът да ми разказва вицове всеки път, когато ме види. Веднъж изкара главата си от под автомобила ми за да каже: „Докторе, глухоням човек отива в железария за да си купи пирони. Слага двата си пръста на тезгяха и прави жест, все едно ги зачуква с другата си ръка.“ „Чиновникът му носи чук. Той клати глава и сочи към двата пръста, които преди малко зачукваше. Тогава чиновникът му носи пирони. Той си избра размерите, които му трябват и си отива. Следващият човек, който влиза в железарията е сляп. Той търси ножици. Как мислите, че ще ги поиска?“ Отстъпчиво вдигнах дясната си ръка и направих жест с два пръста, приличащ на ножица. Монтьорът се разсмя дрезгаво и възкликна „Не, глупако. Използва думите си.“ След това монтьорът самодоволно ми каза, че цял ден прави този номер на клиентите си. „Много ли се хванаха?“ попитах аз. „Доста, но бях сигурен, че и ти ще се хванеш“ отвърна той. „Но защо?“ поисках да знам. „Защото си много образован, докторе, сигурен бях, че не си много умен. Имах неприятното чувство, че донякъде беше прав. Айзък Азимов Редактирано събота в 06:07 от Ивайло Димов 1 Сподели публикацията Адрес на коментара Сподели в други сайтове
ceco_accord 6370 #325 Отговорено събота в 06:15 Off Topic Старо и златно (поствал съм го), но е добре да се препрочита. 1 Сподели публикацията Адрес на коментара Сподели в други сайтове
Ивайло Димов 132 #326 Отговорено събота в 06:20 Ше черпа по бира ☕😤, за повторението. Всъщност тря се чете между редовете, а именно човек да не бъде кон с капаци и да повишава интелекта и уменията си ежедневно. Богатата обща култура и сръчността по дефиниция трябва да се култивират постоянно. 2 Сподели публикацията Адрес на коментара Сподели в други сайтове
Митко Йотов 1309 #327 Отговорено събота в 06:30 Точно. Сподели публикацията Адрес на коментара Сподели в други сайтове
ceco_accord 6370 #328 Отговорено събота в 08:40 А всъщност: "Интелигентността не е това което знаеш, а това което правиш, когато не знаеш." Това е между редовете и знам тая мисъл, но не помнех на кого е. Жан Пиаже - швейцарски биолог, психолог, логик и философ. В история на психологията теорията му се свързва с термина генетична епистемология, нова научна дисциплина, която цели да обясни познанието посредством неговото формиране. 1 Сподели публикацията Адрес на коментара Сподели в други сайтове
DAN_DAN 563 #329 Отговорено събота в 12:34 Брой автомобили падащи се на 1000 човека в Европейските държави. 1 Сподели публикацията Адрес на коментара Сподели в други сайтове