Честит празник Българи!

[ceco_accord 7279]

За влюбените - честито щастие!

За останалите - наздраве!

[ceco_accord 7279]

Честита ви баба Марта!

Окичвайте се за здраве.

Редактирано 1 Март от ceco_accord

[Emicha 1985]

[ceco_accord 7279]

Пътят на един народ към добруването и благоденствието е в ежедневните битки и родолюбие!

Нека се учим, творим и градим, а не да проклинаме!

Свободата не е даденост. Тя е памет, смелост и отговорност.

Жертвите за каузата си струват, само ако има развитие в следващите поколения.

Честит 3 март на всички нас, усещащи се като Българи, независимо от политконюктурата и чуждите интереси в онези времена.

 

[JHM 1915]

Честит Празник:

[Emicha 1985]

[ceco_accord 7279]

И сега (ден по-късно) малко реална история - за да се знае!

 

В навечерието на Руско-турската война Австро-унгарската и Руската империи сключват две тайни споразумения: това от Райхсщад от 08.07.1876 г. и договора от Будапеща и допълнителната конвенция към него, предхождащи началото на военните действия през 1877 г.

ДОГОВОРЪТ от Будапеща от 15.01.1877 г.

ЧЛЕН 1

Тъй като България е поставена в по-благоприятни условия за осъществяване на автономните си институции, те взаимно се ангажират да изискат за тази провинция на конференцията по-голяма автономия, подкрепена от съществени гаранции.

В чл. 7 се споменава за „окупирането на България от руската армия”.

ДОПЪЛНИТЕЛНА КОНВЕНЦИЯ от Будапеща от 15.01.1877 г.

Ако има териториални промени или разпадане на Османската империя, създаването на голяма компактна славянска или друга държава е изключено; като компенсация България, Албания и останалите части от Румелия може да бъдат установени като независими държави.

Видно от двата договора е, че Австро-унгарската и Руската империи договарят по отношение на България единствено автономия, а не създаването на независима държава. Те принципно се съгласяват да не допуснат създаването на голяма държава на Балканите, което автоматично изключва „щедро” подарената от Русия „Сан Стефанска България”. Тя е по-скоро пропаганден трик на императорските окупационни власти в стремежа им да спечелят безрезервните симпатии на българското население на своя страна, докато тайно са договорили съвсем друго. Предвидена е възможност, като компенсация България да получи национална независимост, което не се случва – Княжеството е трибутарно, а Южна България попада в границите на новосъздадената автономна област Източна Румелия, в рамките на Османската империя.

 

Относно датата 3-и март - на Шипка нищо не се е случило. Зловещите битки там са били в августовските жеги.

Но на 3-и март (обявен за национален празник през 1990-а и наследил 9-и септември) е подписан Санстефанският мирен договор между руската и турската империи, на който България не е питана, или представена от официални лица.

За близо 4 предходни века, това е 12-тата им война, като нашата територия и ресурси са били ползвани и от 2-те в тези времена.

Този договор и очертаните от него територии никога не са влезли в сила. Санстефанският договор не създава "свободна" България, а васално, трибутарно, автономно княжество, подчинено на Високата порта и зависимо от волята на Великите сили. Българската свобода е 38 годишен процес, започнал със създаването на Екзархията през 1870 г, и завършил с обявяването на Независимостта през 1908 г.

Месеци след Санстефанският е подписан берлинският договор (в който пак не участваме), който вече определя нашите територии.

Но 3-и март 1918-та (краят на първата световна война) си струва да се чества, защото тогава сме от страната на победителите, Русия губи над 1 милион кв. километра от западната си територия, като според договора се очертават законните държави (от прибалтика до Черно море), а България е с територия около 220 000 кв. километра. Защо сега тя е на половина е друга история.

 

И тук не става въпрос за бойците от различните окупирани от Русия нации по онова време, на които сме благодарни за саможертвата, макар да не са осъзнавали политическите цели. Като във всяка война, истината е първият паднал в боя.

За разлика от тях, нашето опълчение е имало ясна и свещена цел, и всеки участвал и загинал го е сторил съзнателно - вечна им памет!

Всяка нация има нужда от национален празник, който да я обединява. Важното е да има реална заслуга за неговата дата и повод.

Редактирано сряда в 07:41 от ceco_accord

[ceco_accord 7279]

Относно паметника на връх свети Никола, който всички сме посещавали и от който в ясно време се вижда почти цяла България:

Построен е от 10 човека и 1 магаре, които на откриването му дори не са били поканени от държавата, която не го е и финансирала, а парите за изграждането са дарения от населението в името на каузата да има монумент за почит.

Онзи с капата е Пеньо - Бомбето - изтъкнат по онова време майстор, който просто на инат и въпреки отказаните прошения от властите е сторил това с думите: Тук в студ и пек са воювали, та аз в мирно време 1 паметник ли не мога да им вдигна!

Е, отнело му е години, но е успял.

Познатият ни лъв е дело на изтъкнат по онова време наш скулптор и първоначално е трябвало да бъде отгоре, но при тежест 28 тона е монтиран и заваряван на части на познатото ни челно място.

Редактирано сряда в 08:09 от ceco_accord

[Митко Йотов 1504]

И да продължа малко историята, на къде гледа лъвъ.

Според първоначалния проект върху Паметника на свободата на Шипка е трябвало да се постави огромен бронзов лъв, гледащ на север.

Лъвът обаче създал много проблеми. Той бил вече отлят във Софийския военен арсенал от група майстори. Фигурата била направена от 28 отделни бронзови части с тегло 28 тона. Трябвало да се качи до върха и там да се сглоби като обемен пъзел. Мулета и катъри го изнесли до горе. И тъкмо работниците умували как да го качат на върха на пресечената пирамида от доломит, румънското правителство остро протестира: “Не може българският национален символ да гледа на север! Това намирисва на териториални претенции!” – отсичат власите, които вече са заграбили Южна Добруджа.

Министерският съвет се събрал и било взето решение лъвът да се обърне на юг, архитектурният проект го позволявал.

Веднага след тази стъпка обаче едновременно реагирали Гърция и Турция. Все още били пресни спомените от Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Намеквало се, че българите търсели реванш за Ньойския договор.

Под натиска на Румъния, Гърция и Турция нашите политици, вместо упорито да отстояват своето, скланят глава и решават да обърнат лъва на запад.

Тогава пък мълниеносно реагира Сърбия. Дали българите не търсят реванш за Македония и Западните покрайнини? Сръбският посланик дори връчва официална нота на външно министерство. Погледът на българския лъв пречел на двустранните отношения между двете страни, твърдят сърбите.

Накрая е решено лъвът да бъде обърнат изток.

Дълго време след това българите се шегували, че лъвът гледа към Черно море, защото рибите са неми и не могат да протестират.

[ceco_accord 7279]

Нашенска работа.

Нерде Ямбол, нерде Стамбул?

Югоисточната империя явно си е затраяла, щот знаела къв бой е яла.

[Митко Йотов 1504]

Не е само нашенска.

В Киев с построяването на паметника "Майка Родина" се развива същата сцена с тази разлика, че е забранено да се пише и говори, той също гледа на Изток (към река Волга) и по специално меча.

Това го знам от един приятел който ходеше на командировки в Киев от преди 20 години.

 

 

Странни съвпадения, дали са случайни.

Редактирано четвъртък в 05:20 от Митко Йотов