inspektora

Откакто и докато съществува човечеството, алчността и глупостта винаги ще останат неизменни негови спътници. Не се заблуждавайте, че това е специфична българска черта, макар че да - нашенеца особено я изпълва със съдържание. Но все пак най-голямата пирамида, рухването на която катализира световната финансовата криза през 2008-9 г., беше американска ( Бърнард Мейдоф - 50 млрд. $). Светът се променя, но човешката същност винаги остава една и съща. Финансови пирамиди (под различна форма) е имало и ще има, докато има човечество.

От 2007 г. дизела е i-ctdi с 140 к.с. - само ръчна кутия. По принцип са с ДПФ, но се срещат и екземпляри без. Фейслифта след 2010 г. е i-dtec с 150 к.с. - има ръчна и автомат.

Предвид, че една дефиниция на нормално е: това, което най-често се среща като поведение, излиза че такива като нас с теб са ненормални

@Димитров Спокойно можеш да продължиш да използваш същите спецификации както досега (предполагам С2 и/или С3) или щом си без ДПФ да минеш на А5/В5 или А3/В4. Като вискозитет няма значение ДПФ-а, т.е. 0W30 или 5W30. Конкретни масла няма да предлагам, защото аз ползвам по-простички, та чак срам ме хваща - няма РАО, няма естери , а тук колегите коментират едни чудо-масла и ще те засипят с предложения кое от кое по примамливи

Абсолютно съгласен и това е видно от анaлизите в oil-club. Рецептурите са еднотипни и стъпват на хидрокрек в преобладаващия случай. Затова си пердаша WOLF-a и не плащам за маркетинг и реклама. Добрите търговци знаят, че има огромна група хора, които вярват в чудеса и искат да ги купуват. Няма проблем - ще ви вземем парите

Е, турбодизелите имат все пак някакви зачатъци на динамика, доколкото 140-150 к.с. могат да осигурят.

Вискозитетния (и HTHS) еквивалент на A5/B5 е С2, а на A3/B4 - С3. Разликата е, че С-маслата са нископепелни и подходящи за афтъртрийтмънт системите като ДПФ.

Тук много се лъжеш. Точно в Китай немският премиум се тачи най-много и точно затова германците правят фабрики там, като конюктурата изисква да си сътрудничат с китайски фирми. И не е точно нов бранд, а ново лого без обръчите, а с големи парвенюшки LED букви AUDI отпред и отзад, точно като за Китай.

@mpetrov@onemoreframe.netНе ме разбирай погрешно - като функционалност CR-V-то е супер и не съжалявам за избора си. Аз съм запален рибар, ходя по язовири с тежки терени и затова смених колата. Хондата има добро пътно поведение на шосе и става за лек офроуд - това, което ми е необходимо. Сравнително здрава кола е, багажника е голям, но като почти всяка японка шумо- и виброизолациите са много посредствени. Отначало все се чудех дали някой прозорец не е отворен, че да чувам толкова силно шума от гумите .

Имай предвид, че което и да вземеш, след Пасата ще ти се стори дърво. Аз имах Джета, вярно по-нова от Пасата ти, преди да взема Хондата и изживях този неприятен момент. Комфорт, обезшумяване и т.н. са на различно ниво.

Докато не се свали и прегледа, нищо не може да се каже. По принцип сменят картриджа, което си е почти нова турбина. Може и с по-дребен ремонт да се мине, всичко зависи от състоянието - а то се оценява обективно след сваляне.

Честно казано, в поста не видях ясно формулиран въпрос, освен за човек за оглед. Има безброй житейски ситуации и няма смисъл да се чудиш защо някой си продава колата след 2 години или че цената ти се струва ниска. Така няма да стигнеш доникъде. Трябва да ходиш и да гледаш колите, с подходящ спътник, ако ти не разбираш. Втората кола е с претапициран волан, което е малко странно за тези километри, но не е невъзможно. Третата от 2009 на "реални 143 000 км - лесно може да се провери" - много съмнително и ми е любопитно как става това лесно проверяване Както и да е - всеки може да си пише всичко, но само критичният оглед и автентични документи дават ясна картина.

В подкрепа на издръжливостта на VW 504/507 прилагам стандарта, който включва тест за износване от 650 ч. VAG не се ебават с маслата. Неслучайно маслата които действително покриват този стандарт са едни от най-скъпите.

@ceco_accord Преди около 20 години се чувствах много зле и започнах да се самоанализирам по този начин. Въпросите не са непременно 5 - пита се, докато стигнеш до корена на проблема. И аз така - въртях, суках и все стигам до една причина - работата ми. Напуснах я и до ден днешен сматам, че това беше едно от най-правилните решения в живота ми.

Това е стар похват от психологията и психоанализата. Не го е измислил другаря Тойода