Класация

Още есенни. Дядо и правнуче. Дузина години разлика. 3 & 6 / Bella machina & CIVITO.

При тези 40км/ч в баир и отнемане на газта, вероятно е на 3-та и сваля на втора, но зависи колко пада скоростта до подаването на газ и колко е натисната газта. Ако баирът наистина е стръмен, може и на втора да е и да сваля на първа - тогава е нормално да лашне. Предавката на автомата се преценява според оборотите на мотора (ако човек си познава колата), или на ръчен режим (ако има такъв), но на него автомата не сваля сам предавка, освен при спиране.

А каква е гаранцията, че тоя 16 годишен екземпляр е на реални 114000 км? Какво като го продават Бултрако. Мислиш ли, че не могат да му "врътнат" километража и да му направят нова сервизна книжка? Та нали печатът е в тях. Само разсъждавам...

За 20 000лв., трябва да е най-високото ниво на оборудване Executive+. С кожа, дистроник и всичките системи за сигурност, за модела. По-ниските нива съм виждал и по 15 000лв. в мобиле-то.

Здравейте! Маслата пристигнаха. Тези, които са с получаване чрез куриер, бяха изпратени вчера, а останалите, които са за лично получаване, може да се взимат.

Времето си върви, а подозирам че за тая кола вече е спряло. Преглед тя мина (дали и категория 2), ама все нямах време, а после чаках сух уикенд. Та в този, отидох с колата на синковеца, а се прибрах с моята - събрах ги 2-те "тройки" най-сетне. Гледам из нета, за версията Берлинета има 1 чернобяла и 2 цветни снимки, а за моята със синия интериор - направо нищо няма. А и по онова време (преди 39 години) - "кви 5 лева", дет скоро и те ще минат в историята. Говорих с 1 спец тапицер - "Брат, такива сини авто платове просто няма". А с мебелни не ти препоръчвам изобщо - нетрайни са". Та за седалките за сега нямам читаво решение, но времето ще покаже. Концепцията ми е да си е стокова, доколкото успея + евентуално някои приумици. Дори може да я върна на нейните 13-ки джанти. Тенекиите са зле, но там донорът ще спасява положението. Просто усещам как ми мръдва леко надолу седалката, като си оворя вратата. Но праговете не са носещи - моделът е на торсиони под дъното, та в движение няма драма. А как се движи това нещо! Пилотите казват: "Няма по-управляема машина от леката". С годините улегнахме, дадохме приоритет на комфорта, той донесе стотици килограми, те поисккаха големи мотори, гуми, спирачки, таа по тая спирала - маматасИйбала. Ледженда влиза и излиза гениално във виражите, а тая въшка просто не ги усеща. Дай Боже всекиму да пробва какво са 800 кила със 100 коня. Шум, леки вибрации, някъде нещо отпред потропва, другаде отзад поскърцва, но беше риъл лайф. Жената най-сетне си получи НЕ електрически прозорец. Напъва горката, а той труден за дамски ръце. Но тя си обича това Сивиче и сякаш я подмлади за 1 следобед. Малко мрънка че няма къде да си сложи кафето, та и рекох, че това не е кола за пътуване, а за изживяване. Пита дали аз искам кафе. Казах и че ми трябват и 2-те ръце - колата няма хидравлика на волана. За мен това пътуване си е ритуал, а не просто шофиране. С това е ценна тази машина - от времето когато нещата и хората бяха истински. Русе - Монтана съм се движил 90 - 110, да не я напъвам, че от години не е вдигала 3-цифрена скорост. Застигат ме бързаците, ама поостанат отзад - да и се порадват. Скоро не ми се бе случвало някой да ми зяпа колата с респект. Имаше и присмехулници, де. 1 баварец ми се лепна и реши че съм "лесна плячка", та си поиграх с него на той Том, а за Джери. Горкият, наложи се да се пули и пали, да сваля предавки, да се амбицира, абее - смешна история. С други не съм се "закачал", ама тоя просто си го изпроси, а и не очакваше отпор. Ноо, "жив е той - жив е" и ще го бъде. Кога - "живот и здраве"...

Падуана снощи прАйл някви експерименти със светлинните си мечове.

Прав си, моя грешка, заблуди ме името и множеството им добавки с молибден. Сега остава да си постоянен и да й навъртиш стотина хиляди, за да се констатира нещо закономерно.

А когато тече, тя требе да е отдолу, като всеки хремав.

Тъй като зимата наближава да се знае: Ако надуваемата жена й тече носа, не е болна. Пълна е!

Две омъжени жени излезли на дамско парти. Напили се kaто маймуни и сутринта тръгнали да се прибират към вкъщи. В движение им се допикало. Минали покрай едни гробища и за да не ги видят хората, решили да пикаят в гробищата. Речено-сторено, но нямало с какво да се избършат. Първата си свалила гащите, избърсала се с тях и ги хвърлила. Да ама на втората й се досвидяло да си хвърля гащите, пресегнала се към гроб и се избърсала с венец от него. Прибрали се в къщи, а на другият ден мъжете им се срещат. На първата мъжа казал: - Бате, тая моята се прибра снощи пияна и без гащи. Мъжът на втората потъркал чело и отговорил: - Това не е нищо. Моята се прибра пияна с гащи, но от задника й стърчеше една лента на която пишеше: "Никога няма да те забравим. От Перо, Миле и футболен клуб Силистра."