Класация

Споменавано е из форума, но ще го оставя отново: https://tyrereviews.co.uk/. Има както мнения и ревюта от крайни потребители за най-различни видове гуми, така и обективни тестове от различни организации, откъдето е по-вероятно да добиете по-обективна представа за избраната гума. Конкретно Тойо не съм виждал да правят добре представящи се гуми в сегментите за по-широка употреба.

Здравейте на всички във форума. Нов съм във форума буквално вчера се регистрирах, а моят Акорд го купих миналата седмица. Направих този избор, защото досега карах дизелови автомобили и исках нещо здраво, непретенциозно, и опростено от към демпферни съединители, турбини, дюзи и т.н. Затова и намерих точно това, което търсех Accord 7gen Type S седан 2.4 бензин с ръчни скорости фейс. Внос от Швейцария. За две седмици впечатленията ми от колата са много добри. Върви много добре и на моя стил на каране ми дава разход около 7.5 - 8л./100км. Надявам се да съм направил правилния избор.

Аз лично премина от 2.2 дизел на 2.0 бензин автомат. Колата е супер и въобще не ми липсва дизелът. Напротив повече дизели няма да карам. Моторът не е муден. Зависи как го караш, а автоматът си е супер удобство. Предавката S държи мотора в по-високи обороти, превръща скоростната кутия в 4-ри степенна и позволява ръчно превключване на скоростите от перата на волана.

Аз не бих ровил в мотора заради този разход. Не е задължително да го гори. Моите кюнци са сухи. Карам я от 18 месеца - около 30000км и загубата на масло е константна. С 5w30 ми харчеше около 1 литър на 10000км. Сега съм с 0w30 и е аналогично: около 0,6 литра за 5460км откак съм го налял. Харч имам само извънградско, вероятно във високите обороти. 338229 км отроду.

Байдън и Путин решили да си разменят секретарките в знак на добра воля. След месец американката пише на Байдън: -Всичко е ок, ама Президента ме кара всеки ден да идвам на работа с по дълга пола със сантиметър и се боя, че скоро няма да и се виждат хубавите крака! Руската секретарка и тя писала на Путин: -Владиир Владимирович, всичко върви по план, ама Американския президент всеки ден ме кара да идвам на работа със сантиметър по къса пола! Боя, се че след седмица ще започнат да ми се виждат кобура и мъдите! Чакaм инструкции!

Това е сложен технически спорт, и пристрастия винаги има - идеята му е такава. Хладнокръвно погледнато стартът на сезона е факт и то с интересен обрат, но на губещите им се вие свят. https://clubs1.bg/news/red-bul-podozira-problem-s-gorivnata-pompa/?fbclid=IwAR0IDnZz8lGbk4Qa3v3GXim7FNFej3tyfLlvO3T_Oexl_JWThS8R6aNHeq4 Трябва ни още малко скорост, бензин и ток, и спирачки преди завоите, както и прецизно управление в тях. Макс не бе вироглав, а и Перес постигна каквото можа, докато не "изгърмя". https://clubs1.bg/news/verstapen-za-gnevnite-repliki-v-bahrejn/?fbclid=IwAR2eQvD5IBH_qhxQWn0pQuBiOyeHO8gRDU6MJ5oZOZy15WWKWygtclX4fW4 Но всичко е напред.

http://www.crvclub.ru/manuals/CR-V-2_manual_eng/manual_uk_shop/group30d.htm#210089

"Бях в София и с един приятел се возихме в такси. Когато слязохме, приятелят ми каза на шофьора: — Много ви благодаря. Карахте прекрасно. За секунда таксиметровият шофьор се стъписа, а после каза: — Ти да не си бъзикаш, а? — Не, човече, не се шегувам. Възхищавам се на самообладанието ви в натовареното движение. — Аха — каза шофьорът и потегли. — Какво ти става? — попитах аз. — Опитвам се да върна доброто отношение в София —каза приятелят ми. — Това е единственото нещо, което да накара всички да се замислят. — Как с един човек ще се оправят всички? — Не става дума само за един. Таксиджията сега се накефи. Днес той ще има двадесетина пътника. Той ще се държи добре с тях, защото подсъзнателно помни, че някой се е отнесъл добре с него. Клиентите му ще са по-любезни с колегите или служителите си, с други продавачи, че дори със собствените си семейства. За ден добрината може да достигне и до 1 000 души. Това си е супер, нали? — Само, че ти си зависим от таксиметровия шофьор —той трябва да предаде добрината на другите. — Виж, — каза приятелят ми, —системата не е защитена срещу глупаци. Така, че днес е нужно да съм добър с поне десет човека. Ако от десет, поне трима станат усмихнати и добри, тогава все едно се предава доброто на три хиляди. Ден след ден, капка по капка – вир става… — На думи звучи добре — съгласих се аз, — но не съм убеден, че на практика действа. — Ако не стане – какво си загубил? Аз се чувствам прекрасно, казвайки на човека, че шофира добре. Неговият бакшиш бяха добрите думи. Ако днес не е станало - утре пак се пробва и все един ще се окаже щастлив и усмихнат. — Ти не си добре. — Направено е изследване и се оказва, че онова, което липсва на всички е отношението - никой не казва на никого каква чудесна работа върши. Никой не е благодарен на никого. Стигаме дотам, че не сме благодарни и затова, че съществуваме… — Но те не работят добре. И не съществуват – вегетират. — Все е нужно да се почне от някъде – защо да не е от мен? Защо да не чуят добра дума? Минахме покрай един строеж и видяхме няколко работници, които хапваха на крак. Приятелят ми спря. — Готина сграда. Трудно ли се строи. Работниците го погледнаха подозрително. — Кога ще я завършите? — По план - през юни — изръмжа единият. — Вероятно сте горди, че правите такива неща? И без да дочакаме отговор, продължихме нататък. Тогава подхвърлих: — Странен екземпляр си. — Защо? Когато строителите смелят думите ми, ще им стане приятно. И все някой ще има полза от тяхното щастие. — Една птичка пролет не прави. Не можеш да вършиш това сам. Сам срещу всички. — Ако съм доволен от това, какво ти пука. Не е лесно да накараш хората да станат добри, но ако се включат и други, ще стане по-лесно... — Що направи път на тази жена — гледай я каква дрипла е…. — Може, Но ако е учителка, днес класът й ще е доволен и за децата денят ще е прекрасен… Замислих се. Дали пък тоя лудия не е нормален? Докато разсъждавах, несъзнателно се усмихнах и помахах на малко детенце, което ме наблюдаваш с любопитство… Денят изведнъж стана различен…" от нета

"Колата на известен сърдечен хирург се развалила и той я закарал в сервиза. Монтьорът погледнал професора и попитал: – Професоре, все се каня да Ви питам. Двамата вършим, тъй да се каже, една и съща работа – грижим се за мотора. Вие за човешкия, а аз за автомобилния. Ето, сега аз ще отворя капака, ще огледам и ще разбера какво не е наред. Ако се налага ще регулирам клапаните, ако трябва ще сменя свещите, ще промия карбуратора и моторът ще заработи правилно. Но Вие получавате милиони, а аз десетки долари за трудът си. Защо? Професорът се навел към ухото на монтьора и тихо прошепнал: – Опитайте се да направите всичко това, докато моторът работи" ... !???

На плажа: - Оо, младежо, имате ерекция! - Отдръпнете се госпожо, не е за вас!

1 зимно четиво, защото и зимата може да стопли - сърцата ни. ЩАСТИЕТО Е ДОБРО НЕЩО! ... Всичко започна, когато в двора ни се настани бездомно куче. Обикновен мъжки мелез. Кучето бързо свикна с двора и започна активно да защитава територията си от посегателствата на конкуренти. Тук, то си лежеше на топлият канализационен люк. Не се знае как щеше да завърши тази история, ако на сцената не беше излязъл още един герой ... Веднъж, като вдигнах очи от книгата си и погледнах през прозореца, първото нещо, което ми хваща окото е контейнера за боклук. В този момент покрай легендарния обект минаваше момче, близо до мястото където лежеше четириногия клошар. Обикновено момче, около десет годишно, от пететажната сграда отсреща. То спря до кучето. Кучето вдигна глава. За минута се гледаха мълчаливо. Момчето зарови ръце в джобовете си и извади нещо годно за консумация. Кучето скочи и размаха опашка. Прие лакомството, облиза ръката му и подскочи около момчето, канейки го да играе. Кое дете може да откаже? И сега те вече тичаха из двора, блъскайки се в снежните преспи. Звънлив детски смях и кучешки лай се сляха в едно. От всичко личеше, че двете същества са се намерили. Ето как имах късмета да видя епизода на тяхното запознанство, което по-късно прерасна в истинско мъжко приятелство. Сега дворът не ми се струва толкова сънлив! Всеки ден, когато чувах кучешки лай и момчешкия глас, поглеждах през прозореца. Приятелите се затичваха един към друг и се прегръщаха. Момчето винаги имаше лакомство в джоба си. След това играеха дълго време. И след това – трогателната сцена на сбогуването. Момчето тръгваше към къщи. Кучето го последваше. Момчето коленичеше, хващаше приятеля си за рошавата глава и му казваше нещо, сочейки празния прозорец. Всичко беше ясно без думи. Съжалявам приятелю, не мога да те взема със себе си, в дома не разрешават. Кучето накланяше глава с разбиране, и си сваляше лапата. Момчето влизаше във входа. Кучето изчакваше, докато приятелят му махнеше с ръка от прозореца на втория етаж и едва тогава се прибираше унил. Всичко това продължи две седмици. Просто не знам как да го кажа правилно - само две седмици или цели две седмици... В крайна сметка толкова много работи се случиха през този период. Видях кучето да защитава момчето от един насилник - тийнейджър, който беше пет години по-голям и с две глави по-висок. И когато едрият мъж замахна към момчето, кучето тръгна в атака. Помощ не беше необходима - агресорът срамно избяга. Видях как в един мразовит ден момчето извади едно одеяло и внимателно уви бездомния си приятел, предпазвайки го от студа. Гледах как кучето три дни лежа в снега под прозореца на момчето. А момчето гледайки го от прозореца му сочеше гърлото си. Каква радостна среща беше след три дни раздяла! И после пак раздяла и пак празен прозорец... Но един ден, когато нашите герои, както обикновено, тичаха из двора, аз подсъзнателно почувствах, че нещо се е променило. И със сигурност. На прозореца се появи фигура. Сложих си очилата. Да, женска фигура. Красиво младо лице, разпусната коса. Жената гледаше неподвижно щастливите приятели. Майката на детето, както разбрах. Тя притисна чело към стъклото на прозореца. Ясно видях грациозната ръка, вдигната към лицето ѝ. Тънките пръсти бавно преминаха по устните ѝ, после и по очите ѝ. Това сълзи ли бяха? Защо не… Появи се втора фигура. Строго лице, тежка брадичка. Жената се отдръпна от стъклото и отпусна глава на рамото на мъжа. Междувременно играта приключи. Дойде минутата на сбогуване. Момчето, както винаги, протегна ръка към прозореца... И се смути, когато видя родителите си. Бързо се сбогува с приятеля си и избяга вкъщи. Какво се случи след това? Усетих, че настъпва кулминация. Дали краят щеше да е щастлив и трогателен. А ако... Но дори не исках да мисля за друг вариант. На следващия ден получих отговор. Както винаги, в определено време се чу кучешки лай, звучен момчешки глас. Но към тях беше добавено и нещо ново. А именно – женски смях и плътен мъжки бас. Какво става там? Втурнах се към прозореца, като едва не го счупих с главата си. За първи път видях това семейство събрано. Баща, майка и син играеха на снежни топки. И между тях кучето, напълно зашеметено от радост, скачаше наоколо. Наистина... Е, да. На врата на кучето имаше чисто нов нашийник. Все пак краят се оказа щастлив. В това вече не се съмнявах! Имаше ли проблеми в това семейство или не? Не знам. Но оттогава ги виждам всеки ден заедно. Откакто се появи кучето. Играта свърши. Щастливото семейство тръгна да се прибира вкъщи. И сякаш решиха да позират, се обърнаха към мен. И аз направих снимка за спомен. Просто запечатах в душата си щастливите лица на хората и блажената муцуна на кучето. Така, че пазя този групов портрет в паметта си, като в семеен албум. И аз имам нещо общо с това`? Просто е. Щастието е хубаво нещо... Много хубаво нещо. И също така е добре, че винаги можеш да го споделиш! P.S. Авторът на тази история само веднъж се сдоби със скъпо чистокръвно куче. Всичките му други кучета и котки са бивши бездомни животни, прибрани от улицата, ранени, осакатени, просто самотни. Сега те са едно семейство. Отделяте време, за да си купите родословно, скъпо и модно кученце или коте. Огледайте се, колко самотни очи и сърца копнеят за щастие. Дайте им го! Александър Головкин

Лампата Имало един лекар, който бил много способен и всеотдаен и правел всичко възможно да излекува своите пациенти. Благодарение на него оздравявали хиляди хора, които били на прага на смъртта. И ето че един ден при него се явила Смъртта и му казала: – Виж какво, ти си наистина много добър лекар, но като спасяваш толкова хора от смъртта, нарушаваш равновесието в света. Предлагам ти сделка. От днес нататък, когато отиваш при някой болен, ще виждаш до главата му една лампа. По пламъка в нея ще разбираш дали човекът трябва да умре, или има още дни на тази земя. Слабото, гаснещо огънче ще бъде знак, че трябва да оставиш човека на мен. А ако гори силно и ярко, можеш да го лекуваш. И като гарант за нашето споразумение, ще ти оставя твоята собствена лампа. Нека бъде в теб, за да знаеш, че разполагаш със собствения си живот. Като казала това, Смъртта изчезнала. " Един ден наскоро след това извикали лекаря при тежко болно новородено. Когато влязъл при него, той наистина видял до главата на детето лампа, в която мъждукало слабо, едва забележимо огънче. Лекарят се замислил, но му станало толкова жал за майката и за младия живот на детето, че нарушил споразумението. Той взел малко масло от собствената си лампа и долял в лампата на детето. Огънят в нея се засилил и тя засияла. После се погрижил за бебето и си тръгнал. На другия ден отишъл в бедна колиба, в която живеело многодетно семейство. Майката била на смъртно легло, а около нея стояли притихнали седем деца. Лампата на жената светела толкова слабо, че всеки момент щяла да угасне. Прелял и на нея от маслото в своята лампа. И така, ден след ден, историята всеки път се повтаряла. Нито веднъж не успял да спази условието на Смъртта и всеки път доливал по малко от своята лампа. Минала една година и лекарят се разболял тежко. И когато погледнал към лампата на живота си, видял, че едва мъждука. Изведнъж до него се озовала Смъртта и казала: – Ти доста хитро ме измами и наруши нашето споразумение. Но ето че дойде и твоят час. Днес съм дошла за теб. Лекарят се озовал в отвъдното, в огромна зала, където били наредени много гаснещи лампи като неговата. – За теб има нов шанс – казала Смъртта. – Тъй като не пожали своя живот заради другите, сега ти е отредена специална награда – имаш право да си отлееш масло от всяка лампа, която виждаш тук, и да продължиш живота си с още много години. – Не, не желая да се възползвам – поклатил глава лекарят. – В такъв случай аз вече нямам власт над теб. Ти си свободен, защото, когато човек посвети живота си на другите, той е безсмъртен. "Ако живееш само за себе си, ти си излишен товар на земята. " - Сократ

Млад мъж в парка, се приближава до старец, седнал на пейка. - Помните ли ме? - Не... - Аз бях ваш ученик. - Аха. И сега какъв си? Какво работиш? - Аз станах учител като вас. - И колко си добър? Като мен ли? - Да, бих казал. Но станах учител, защото вие ме вдъхновихте да стана. - Така ли? ... И кога точно те вдъхнових? Как? Младият мъж се усмихва и присяда до стареца. - Един ден, мой съученик дойде в клас с чисто нов, скъп часовник. Хвалеше се на всички. Аз завидях и исках да имам този часовник. Исках го! В час по физическо, излъгах, че ми се ходи до тоалетна. Вмъкнах се в съблекалнята, откраднах часовника от джоба на съученика си и го скътах в джоба на моите панталони. Веднага след часът, съученикът се опалка на вас, че чесовникът му е откраднат. Вие се изправихте пред класа и заявихте: „Часовникът на този ученик е откраднат. Който го е сторил, да го върне.“ Аз не исках да го върна и мълчах. Вие, учителю, затворихте вратата. Казахте всички да станем прави и обявихте, че лично ще пребъркате джобовете ни. Но изискахте, да си затворим очите и не ги отваряме, докато всички джобове не са проверени. И така и направихме. Вие започнахте и скоро намерихте часовника в моя джоб. Взехте го, но продължихте да проверявате останалите ученици. Когато свършихте, заявихте: „Отворете си очите. Аз намерих часовника.“ Вие не ми казахте нищо, нито на който и да е било друг, че аз бях крадеца. Вие не ме и дръпнахте на страни, поне да ми се скарате или заплашите. А и никога не споменахте случката дори. Този ден, учителю, вие спасихте честта ми. Бе най-срамният и унизителен ден в живота ми. Но тъй като честта ми бе непокътната, аз не станах крадец, мошенник или лош човек, учителю. Вашето мълчание бе моят доживотен урок. Благодарение на вас, аз осъзнах, какъв трябва да бъде истинският учител. Помните ли тази случка, учителю? - Помня случката и откраднатия часовник..., но не помня теб. И аз бях със затворени очи, докато пребърквах ученическите джобове. "Ако за да възпиташ, трябва да унижиш и порицаеш, то не си учител."

Преди на нисаните съм забелязал, че каквото и масло да сложиш след 6-7к километра започват да го пийват!

Заради този 'видов ден" не разбрах коя остана без гащи в снощния епизод на "Ергенът"

- Ти да не би да ми изневеряваш? - Жено, нямам такива намерения и си подбирай думите! Просто провеждам кратка спец операция чрез, нахлуване в чужда територия.