Класация

Полезно видео, за тези които им предстои, за да си преценят уменията и търпението. След оглед на щетите и проучване на възможностите и аспектите им, и моя милост се ориентира към търсене на читав донор "десняк", и съм изключително благодарен на колегата @CARPERA че отскочи веднага и оцени адекватно намерения от мен екземпляр в една (местна за него) морга. Полученото по куриер поттвърди преценката му, а другото е вече история. Но колегата @h5rov - автор на тази любопитна тема не казва до къде е стигнал?

Темата за маслата е показателна на коя марка кога приключва едно масло,много малко издържат 9 хил ,ако искаш да е в топ състояние двигателя. Аз съменям на7- 8 хил.

Съвременните синтетични масла, независимо от марката, могат да изкарат 10 хил. при всяка ситуация. Единствено при основно градско каране може да се мисли за по-кратък интервал. Аз сменям на 10-12 хил. (90% извънградско) или година и половина макс. Старото Рено на жена ми (бензин/газ) сменям на година и половина и това са около 4-5 хил. само градско. Въпреки общоприетите схващания, че маслото при дизелите старее по-бързо, всъщност е точно обратно. Визуалното почерняване на маслото при дизела с нищо не пречи на качествата му, докато при бензина се получават химически промени, които са невидими, но деструктивни. Всичко това не е моя приумица, а се основава на сериозни проучвания и анализи, които могат да се прочетат от също така сериозни източници.

Има няколко аспекта за гумите които реално обаче почти никой не си дава сметка когато ги избира : - къде ще се кара зимно време - каква е колата Чак след тях идва - марка, модел и цена и да бъдат ли те нови. Реално ако Петър кара лека кола и не излиза от големият град ( където 90% от времето е почистено ) и Иван който също кара същият модел лека кола обаче живее на по-високо, по-заснежено и непочистено място, изборът тук трябва да е различен. Докато първият може да изкара със зимни гуми с добър грайфер на 5-6 години то другият надали ще може да си го позволи. Тук идва и разликата между гумите. Моят опит до момента е следният - скъпата гума кара около 1 сезон повече т.е премиума който купих изкара 1 зима повече от No-name китайчетата които бях купил преди това или иначе казано с едните се пързалях на 3-тата година а с другите 4-тата. Плюса на по-скъпата беше, че е по-тиха, износва се по-бавно и всичко свърши до тук. Ако автомобилът е 4x4, нещата са малко по-други. Дори и с по-стари гуми зимата обикновенно SUV-a си драпа доволно. Отварям скоба ( става въпрос за градско и около градско каране ). Ако трябва обаче да се пътува много, да се минават проходи в лошото време ( трябват и вериги обикновенно ) и като цяло да се шофира постоянно в лоши условия то е добре човек да избере премиум марка, просто тя ще му се изплати. Според мен при шофиране на нормален автомобил в градски условия не е нужно да се изсипват едни пари за премиуми за цената на които може да се купят 2 пъти нови не толкова маркови гуми или иначе казано за 6 години премиум е по-добре 2 пъти x 3 години нови китайчета. Това е моята логика която от личен опит започнах да следвам. И да подчертая, че говорим за зимни гуми защото пролет,лято и есен нещата са малко по-различни.

Датчика за маслото ако е като при бензина може да дава ядове от него т.е масло има ама да показва, че нивото е ниско. Не вярвам от маслото да е проблема, дори и да е 10/40 което не пречи да го смениш естествено.

Има тема

По принцип зависи как се кара колата - градско/извънградско. Стандартното е 7-10 хил. км или една година. Има и друг важен показател, моточасовете. Едно хубаво масло кара около 200 моточаса. За евтините... не знам. Та аз понеже карам само градско и тези 200 моточаса ги навъртам за около 4000 км. Това се пада 2 пъти годишно. Така сменям аз лично. Ако ме затрудняваше финансово щях да сменям по стандартната сехма 7-10 хил.

Има едно момче от Дупница с 2.2 в 8ма ген към 200 коня с доста модове по колата. Във фейсбук групите се подвизава и не съм го засичал да пише тук. Може да го потърсиш и да обмениш опит иначе питай и в Акорд темите спорес мен. Мотора мисля беше еднакъв в 7мата ген Акорд. Все пак пробва ли и в Адлер София или Маднес в Пловдив какво ще ти кажат?

Преди 2 седмици смених дунапрена и кожата на седлото на Акорда ми с такава от десняк. Процедурата е елементарна а разликата, е че от десняка лявата седалка беше с по грапава кожа. Почти като моята дясна. Старата ми шофьорска се беше полирала поради годините употреба. За разглабянето ползвах инфо от тук.

Сексапилна учителка влиза в час по руски език и литература. След кратко запознаване с класа, учителката казва: - Миналия път с моята колега, която временно ще замествам, сте започнали да се запознавате с творчеството на Пушкин и по-конкретно с "Евгений Онегин". В първа глава Онегин страстно, по френски, целува Татяна. Във втора глава Пушкин описва как Онегин изненадва с присъствието си Татяна, облечена в ефирна нощница, която не скрива нищо от сексапилното ѝ тяло - следва подробно описание на женските прелести на Татяна. После, в трета глава Авторът описва първия див секс между Онегин и Татяна... Класът с отворени уста слуша младата учителка, която подробно описва и изброява позите по време на сексуалната игра. В класната стая е тихо и комар да бръмне - ще се чуе. На следващия ден в часа по руски класът е като разбръмчан кошер. Най-мързеливият в класа, възмутен, заявява, че е прочел цялото произведение, но такива сцени между Татяна и Онегин не е срещнал. Целият клас възмутено го поддържа. Учителката доволно оглежда класа и казва: - Е, щом всички сте се запознали с произведението, вадете тетрадките и пишете съчинение на тема: "Неземната любов между Татяна и Онегин". Честит ден на народните будители!

Ти не купуваш миналото на колата, а бъдещето и, така че гледай настоящето и състояние. Историята остави на притчите.

Бях петнайсетинагодишен хлапак и учех в стругарски техникум. По-точно – не учех. Бягах от часовете, бях натрупал неизвинени и една камара двойки. Викаха родителите ми в училище, пък аз не им казвах. Един ден директорът ме заплаши, че ако не дойда с баща си, ще ме изключи от училището. Ходех по улицата и се чудех какво да направя. Родителите ми живееха в провинцията, трудно можеха да дойдат. И за какво да идват? За да чуят, че синът им е пред изключване... Изведнъж, както вървях по тротоара, ми хрумна идея. Огледах се наоколо – случайни минувачи. Харесах си един – изглеждаше кротък човек, скромно облечен, на възраст колкото да ми е баща. Спрях го и накратко му описах положението си. Помолих го да дойде с мен при директора като мой родител. Човекът се съгласи. Тръгна с мен към училището. Влязохме при директора и аз го представих – баща ми. Директорът само това чакаше и като отвори една уста: синът ви бяга от час, пуши, има двойки... – Георги е пред изключване! – завърши директорският монолог. „Моят баща“ мълчеше и ме гледаше. Изведнъж се пресегна и ми изплющя страшен шамар. – Ох! – викнах. Не от болка, а от изненада. – Ох ли! – и върху главата ми се посипаха още удари. – Ти докога ще ни ядосваш, бе! – ядно ме шлевеше тоя, уж наглед кротък човек. – Недейте, другарю! – намеси се директорът и почна да ме защитава. – Не го бийте! Той ще се поправи... – Няма да го бия ли! – викна почервенял от яд човекът. – Аз вкъщи ще го пребия! А пък майка му как ще се ядоса! Той ще ѝ разбие здравето! И пак налетя върху ми с шамари. Притеснен, директорът побърза да ни помири и да ни изпрати от кабинета си. Щом излязохме извън училището, човекът се успокои, сякаш нищо не е било. Заведе ме в най-близката гостилница. Поръча ми кебапчета и лимонада, а на себе си – ракия. И ми каза: – Ей, взимай се в ръце! Че втори път няма да идвам в училището... Така се разделихме. Научих само първото му име – Христо. Минаха години. Завърших техникума, почнах работа, излизаха мои карикатури по вестниците, получавах добри пари. Една вечер в някакъв трамвай го видях – човекът, който бе изиграл ролята на мой баща. Обадих му се, той скочи да ме прегръща, като да съм негов син. Веднага ме покани на гости. Заведе ме в малък занемарен апартамент „Софжилфонд“, където живееше под наем с жена си. Нямаха деца. Настаниха ме върху продънен стар диван, той наля ракия, жена му – болнава, отрудена, сложи нещо за ядене. Пихме и приказвахме, а аз през цялото време се въртях на мястото си. От неудобство, пък и една пружина от дивана ме бодеше отдолу. Христо и жена му не ме пускаха да си тръгна и ме разпитваха – като родители, които отдавна не са виждали сина си. Тогава си помислих, че всичко в тоя живот се връща и сега е мой ред да върна жеста – навремето той, случайният човек, беше изиграл ролята на мой баща, сега аз трябваше да съм негов син. Къде да ходя – влязох си в ролята и родителската среща продължи до полунощ, макар пружината на дивана през цялото време да ми убиваше... Като си тръгвах, запомних улицата и номера. На другата сутрин отидох в магазин „Явор“, най-известния мебелен магазин по онова време, и купих един диван – от изложените на витрината. Натоварихме го на камион и дадох на шофьора адреса на бай Христо. – Кажете, че е от сина му – рекох. – Подарък за именния ден... Защото на следващия ден беше Рождество. автор: Михаил Вешим; сборника "Текила на разсъмване

На опашката касиерът казва на възрастна жена: – Госпожо, трябва да си носите собствени чанти за пазаруване, защото тези найлонови торби не са екологични! Възрастната дама се извинила и отговорила: – По мое време нямаше такава "зелена вълна". – Това е проблемът ни днес, госпожо. Вашето поколение не се е грижело достатъчно за околната среда. – Прав си - отговорила госпожата. Нашето поколение не се грижеше адекватно за околната среда. Навремето в магазина се връщаха стъклените бутилки от мляко, газирани напитки и бира. Магазинът ги връщаше обратно във фабриката, където ги измиваха и стерилизираха, преди да ги използват отново и отново. Наистина не ни пукаше за околната среда по наше време. Дори бебешките пелени перяхме, защото нямаше такива за еднократна употреба. Сушахме си ги сами, а не в сушилни на ток. Тези пелени наистина ги сушаха вятърната и слънчевата енергия. По наше време наистина не се тревожехме за състоянието на околната среда. По наше време имахме само по един телевизор и по едно радио вкъщи, а не по един телевизор за всяка стая. И телевизорът беше с 14 инчов екран, а не с размера на стадион, който когато се развали ще бъде изхвърлен незнайно къде. В кухнята трябваше да правим всичко с ръце, защото нямаше електрически уреди, които да правят всичко вместо нас. Когато изпращахме нещо чупливо по пощата, за да го опаковаме използвахме стари вестници, а не найлонови балончета и стиропорени топчета, на които им трябват 500 години, за да се разградят. По наше време не ползвахме бензинови косачки, за да окосим тревата, те бяха механични и използвахме мускулите си, за да ги задвижим. Упражненията си бяха невероятни и не ни се налагаше да ходим на фитнес, за да поддържаме форма. Прав сте, по наше време не се тревожехме за околната среда. Пиехме вода направо от чешмата, а не от платмасови бутилки и чаши, които сега пълнят океаните. Всъщност по наше време нямаше "зелена вълна" – тогава всички се качвахме на трамвая или автобуса, момчетата използваха велосипеди или ходеха пеша, за да отидат на училище, вместо да използват родителите си като 24-часова таксиметрова услуга. Така че, не е ли удивително, че сегашното поколение говори толкова много за ′′ околната среда ", но не иска да се откаже от нищо и не мисли да живее с малко, както по мое време!

Веднъж един човек тръгнал на пътешествие. Стигнал до далечна страна, която била известна с красивите си старинни замъци. Купил си той пътеводител и решил да ги разгледа. На страниците на пътеводителя били посочени дните и часовете за посещение на различните замъци, които били доста ограничени. На една от страниците обаче имало специално предложение, което се казвало „Екскурзията на твоя живот“, а снимката до него била на изумително красив замък. Човекът веднага решил, че на всяка цена трябва да го опита. В предложението пишело, че по причини, които ще станат известни по-късно, за тази екскурзия не се предплаща, но трябва предварително да се съгласуват денят и часът за посещение. Заинтригуван от необичайната екскурзия, човекът още същия ден се обадил и уговорил посещението си. На другия ден там го посрещнал любезен портиер. - А другите посетители влязоха ли вече? – попитал чужденецът. - Другите? Посещението в този замък е индивидуално и не включва екскурзовод. – отговорил портиерът. После запознал посетителя накратко с историята на замъка като споменал достойните за вниманието му забележителности – картините по стените, старинните доспехи на втория етаж и оръжията в залата под стълбите, подземията и официалните зали. Завършвайки разказа си, той му връчил една лъжица и го помолил да я хване с едната си ръка. - А това пък какво е? – учудил се човекът. - Ние не взимаме входна такса и предлагаме самостоятелна разходка из замъка. А цената на екскурзията се оценява така – посетителите получават лъжица пълна догоре с фин пясък. В нея се събират точно 100 грама. В края на обиколката претегляме пясъка, останал в лъжицата и посетителят заплаща по един паунд за всеки разсипан грам пясък. - А ако не разсипя нито един грам? – полюбопитствал човекът. - В този случай посещението излиза абсолютно безплатно. Гостът се учудил на условието, но му се сторило забавно и предизвикателно, взел лъжицата с пясък и започнал своята екскурзия. Сигурен в твърдостта на ръката си, човекът бавно се заизкачвал по стълбите, неизменно гледайки в лъжицата. Когато стигнал до залата с доспехите, той решил да не влиза вътре, тъй като там имало открити помещения и се опасявал, че вятърът може да разсипе част от пясъка му, затова продължил нататък. После влязъл в залата с оръжията, но установил, че за да ги разгледа отблизо, трябва да прескочи перилата. Отново мисълта за пясъка го спряла и той ги разгледал само отдалече. По същата причина не успял да види още много места. И така, все пак доволен, че е съхранил всичкия пясък в лъжицата, екскурзиантът се върнал на входа, където неговият домакин го очаквал с везна в ръцете. - Невероятно! Вие сте загубили само половин грам! Поздравявам ви, вашето посещение се оказа абсолютно безплатно за вас. - Благодаря – усмихнал се гостът. - Е, как ви се стори обиколката? Доволен ли сте? – попитал домакинът. Туристът се поколебал за кратко, но решил да бъде искрен: - Ако трябва да съм откровен, не много. През цялото време мислех за пясъка и не видях повечето от забележителностите. - О, много жалко! Знаете ли, ще направя за вас едно изключение. Ще ви позволя да влезете да разгледате отново замъка. Ще напълня пак лъжицата ви с пясък – просто защото такива са правилата - но, не мислете повече за пясъка! Единствено помнете, че трябва да се върнете точно след 12 минути, тъй като тогава идва следващият посетител. Без да губи и минута, екскурзиантът взел лъжицата и хукнал да разглежда замъка. Изкачил стълбите на бегом, хвърлил бърз поглед на експонатите, после веднага слязъл надолу, за да разгледал това, което преди не успял. От бързане навсякъде сипел пясък, но времето така го подпирало, че отново не успял да разгледа всичко. Не усетил как минали 11 минути и той тичешком се върнал на входа. - Е, виждам, че сте разсипали целия пясък. – отбелязал портиерът. – Но не се тревожете, нали се разбрахме. Е, как беше този път? Хареса ли ви екскурзията? - Всъщност, не... – казал след кратък размисъл посетителят. – През цялото време мислех за това, че имам малко време и че не трябва да закъснея, разсипах целия пясък, но не успях да видя нищо и отново не изпитах никакво удоволствие от разходката в този прекрасен замък. Тогава пазачът запалил лулата си и бавно заговорил: - Знаете ли, има хора, които минават през живота като се опитват за нищо да не платят и така никога не могат да се насладят на това прекрасно пътешествие. Има и други, които вечно бързат и губят всичко – те също не получават никакво удоволствие. Много малко са тези, които владеят изкуството на живота. Те успяват да разгледат всяко ъгълче и да се насладят на всеки момент от екскурзията, наречена живот. Те знаят, че за всичко се плаща, но и не забравят: Пътешествието си струва - всеки миг и всяка стъпка от него!

Видях го у фейса докато си почивах от педалите в едно селско кафененце: Карал си един колелото по селския път. Жега - страшна, пътят - в трапове и ями - изморил се човекът и спрял да си почине на един мост. Гледа: на моста - рибар. Седи си и гледа втренчено плувката. - К'во, рибка ли ловим? Онзи мълчи. - Викам, рибка ли ловим? Отново мълачние. - Бе, ти да не си глух?! Питам те рибка ли ловиш? Нищо. Теглил му една на ум тоя и се качил на колелото. Заизкачвал един баир - върти, върти, очите му ще изскочат, а жегата - жестока! Тъкмо се изкачил на високото и гледа, че рибарят му маха енергично да се върне. Спуска се той бързо, стига до моста, а там рибарят: - К'во, колело ли караме?!

Не помня марка и модел на гумите, както и параметри, така че коментара ми не би бил коректен, но нямаше някакви изненади. А и Акорда е кола за круизване, а не за отвъдлимитни скорости по завоите.

- По какво може да познаете, че вашият АвтоМонтьор скоро е правил се*с?[emoji6] - Единият му пръст е чист.

-Готова ли ми е колата? -Не ти е готова... -Говорете ми на вие! -Добре! ВИЕ ти лагер на коляновия вал...

Като видях как шофира, сигуно прави сладкиш с люти чушки.

Мъж се прибира от командировка, а в гардероба друг мъж. - Кво правиш тука, бе?! - Ако щеш ми вярвай, търся покемони.

Семейство гледа по телевизията филм за семейство котки. Дават домашните представители. Детето: - Мамо, мамо! Хайде да си вземем котенце! Майката: - Глупости! Докато порасне, ще има да се крие по ъглите да ака и да пишка. Дават тигри. Детето: - Мамо, мамо! Хайде да си вземем тигърче! Бащата: - Да, бе! Като порасне, ние ще се крием по ъглите да акаме и пишкаме..

Здравейте, Снощи заредих 30 литра гориво дизел от Газпром като сложих и добавка BDC. Пазя касовата бележка. Прибрах се вкъщи всичко беше нормално. Днес тръгвам за работа и след като загря колата започна да прекъсва. Едвам едвам стигнах до работа. Натискам педала на газта - тя не тръгва. Докато тръгне колата голям зор. От какво може да е.. Некачествана нафта? Honda Civic 8th 2.2 Diesel Edit: Сложили са ми бензин вместо дизел.

Полицаят: - Господине, айде моля Ви, излезте от колата!!! Шофьорът: - Не мога брат, пиян съм!!! Влез ти... 😂

Супер тъпо ми е, когато в "Маскираният певец" някой си свали маската и аз пак не знам кой е...

Този сертификат е винаги актуален.

Чат между непознати: - Вие очевидно сте над четиридесет години. - Вярно е. как познахте? - Пишете правилно, без никакви грешки. - А Вие очевидно сте над шестдесет години. - Да, вярно е, как се досетихте? - Забелязахте правописа ми.

Понеже, вчера се смях на една конференция на една милф-ка, че София щяла да развива кръгова икономика, та се сетих за един стар виц: Влиза в хотел бизнесмен и иска стая. Хотелиерът му казва да остави 100€ депозит, като се върне от бизнес среща и ако не му харесва стаята, ще му върне парите. Оставя парите бизнесмена, хотелиерът ги взима и отива при кръчмаря : - Ето ти 100-те евро, които ти дължах за вечерята на наши гости. Грабва парите кръчмаря и отива при месаря. - Ето те 100-те евро, които ти дължах за месото за ресторанта. Грабва парите месаря и отива при една проститутка. - Ето ти 100те евро, които ти дължах за онази вечер. Грабва проститутката парите и отива при хотелиера. - Ето ти 100-те евро, които ти дължах за стаята за една нощ. Връща се бизнесмена в хотела и отива да види стаята, но не му харесва и хотелиерът му връща 100- те евро. Всичко пито платено и парите са си в първият собственик. Кръгова икономика

Vera Su

И охлювите са бавни. Иначе при висока скорост очите им се огъват назад и не видат пъта.

Северното Черноморие! Излагате се! Ако “Вера СУ” беше заседнал около Царево, вече щеше да има Акт 16!

Отива един човек в магазин за оръжие и иска да му покажат пушки с оптически мерник. Продавачът му показва една, втора, трета, но без успех. Накрая извадил една изпод щанда и казал: - Като за тебе ето тази е най - добрата. Само че е много скъпа. Има върховна оптика. Ето погледни - можеш да видиш чак моята къща, която е горе на баира. Взел човека пушката, погледнал през оптиката към баира и почнал да се смее. - Виждам един гол мъж да гони една гола жена. Продавачът взел пушката, погледнал и той през оптиката и почервенял и ядосан извадил два патрона от чекмеджето и предложил: - Ето ти тези два патрона. Подарявам ти пушката ако с единия простреляш любовника на жена ми в онази работа, а с другия жена ми в главата. Взел нашият човек патроните и пушката, погледнал през оптиката и казал: - А, в момента единият патрон ми стига.

Вьпрос: От къде американците знаят, че джихадистите имат ядрено и биологично оръжие? Отговор: Пазят си фактурите.

Пастир пасе животните когато изведнъж до него спира голям лъскав пикап . Шофьорът - младеж, облечен в костюм на Армани и обувки Гучи, пита: - Ако Ви кажа колко крави и телета има във Вашето стадо, ще ми дадете ли едно теле? Пастира спокойно отговоря: - Да, защо не?! Юпито вади мини компютъра си Dell, сърфира в Интернет до сайт на NASA - отдел сателити, намира прелитащ над мястото и брои говедата. След няколко минути се обръща към пастира: - Имате общо 186 крави и телета. - Добре, можете да вземете едно от моите телета! - казва пастирът. Даже ще ви го натоваря, за да не се цапате. Юпито посочва животното, което е избрал. - Хей, ако Ви кажа в кой сектор работите, ще ми върнете ли телето? Младежът се замисля за миг и казва : - Да, защо не?! - Вие сте министър от следващото правителство, завършил Харвард! - казва пастирът. - Уау! Точно така, но как познахте? - Нямаше нужда да гадая. Пристигнахте тук, без никой да Ви кани, искате да получите пари за отговор, който вече знаех, на въпрос, който не съм Ви задал. Използвахте оборудване на стойност милиони, за да опитате да ми докажете, че сте по-умен от мен, а реално не знаете нищо за работниците и с какво се прехранват. Вие не знаете нищо за кравите - това което имате пред себе си, е стадо овце! А сега ми върнете кучето!

- Брачед, как мина сватбата бе? - Перфектно, я и у затвора не съм ял толкова бой!

"За какво са тия опашки, Джон?" "Хората се редят за бензин, сър." "А защо няма бензин, Джон?" "Липсват 100 000 шофьори на камиони заради Брекзит, сър." "А кой гласува "за" Брекзит, Джон?" "Тези, които сега се редят на опашки за бензин, сър."

- Муцка, разбрах че пак си пазарувала в мола с приятелките си. Кой знае колко пари си похарчила за боклуци! - Аа, само бельо си купих, че старото вече омръзна на целия град.

Ценоразпис в стоматологична клиника: - Зъбна пломба - 40 лева. - Същото, с чисти инструменти - 80 лева. - Същото, на точния зъб - 120 лева

Ако ядеш прав, разкрачен и леко приведен, значи ядеш дюнер ! 😁

Тръгнали Пена и Вуте за града с каручката. На първата поляна Пена рекла: - Вуте, нека попасе магарето, а ние че се потръкаляме по тревата. Попасло магарето, тия се търкаляли неколко пъти и тръгнали. На следващата поляна Пена пак рекла: - Вуте, що не отбиеш тука? Глей к'ва е убава тревата, магарето че попасе, ние че се потъркаляме по тревата. Отбил Вуте, разпрегнал магарето да пасе и с Пена пак се преметнали два-три пъти. Починали и пак тръгнали. Карали, карали и пак полянка. Пена рекла: - Вуте, що не отбиеш? Глей к'ва убава трева! Че попасе магарето, ние че полегнеме. Вуте рекъл: - Пено, що не се потъркаляш с магарето, докато я попасем...

Преди срещата на Борисов с Тръмп, му направили елементарна подготовка какво да каже на английски. Първо трябвало да подаде ръка и да каже How are you - как сте? Казали му, че Тръмп ще отговори I feel fine, and you? - чувствам се добре, а Вие? Борисов трябвало да отговори - I am too - аз също. Преводачите трябвало да поемат от там нататък... Но как се развил диалогът, обаче? При здрависването Борисов изръсил: - Who are you? - кой си ти? Тръмп се овладял и отвърнал - I am Mallanys husband and you? - аз съм съпругът на Мелани, а Вие? Тогава Борисов невъзмутимо отвърнал - I am too - аз също... Преводачите твърдят, че случката е съвсем истинска !