Надъхващи цитати на известни хора

[Plamen-CRV 626]

"Защо да си купиш Ферари, ако го караш като ФИАТ?"

Златан Ибрахимович

[ceco_accord 6137]

[Plamen-CRV 626]

[DAN_DAN 410]

[ceco_accord 6137]

[ceco_accord 6137]

"Ако човек има следи от рани , значи е живял.
Ако има " живи “ рани , означава , че продължава да живее."

Джон Стайнбек

[ceco_accord 6137]

"ЗА СЕЛЯНИТЕ"
"Всяка вечер преди новините по телевизията гледам рубриката "малък коментар" - дечица отговарят на въпрос. Тези наши внучета ме интересуват силно - на тях оставяме света. Този път въпросът е: "Какво е селянин?"
Момиченце: Ами те са направили нещо лошо, селяните.
Момченце: Те са, които отиват в затвора.
Те са глупави, мръсни - продължиха дечицата, докато накрая едно завърши така: Те не ядат нищо, защото нямат пари.
Жена ми ме поглежда, тя отлично знае как чувам всичко това. Аз пък поглеждам към масата.
Хляб. Сирене. Яйца. Суджук. В салатата домати, краставици, зеле, моркови, лук. Мисля си откъде иде всичко това.
Опитвам се да не се гневя. Отвявам се в далечни спомени (стар мой трик) - виждам диканята, с която вършеехме житото на хармана при дядо ми. Чувам: "Жетва е сега, пейте робини." С цяло гърло крещя на кобилата да държи браздата, защото ралото подскача. Тринайсетгодишен съм, царевичните листа са като мечове, че и назъбени по края - режат лицето ми и потта силно люти.
Порасъл съм под една картина у дома, наречена "Градушка". Черно небе, селянин с червен пояс разкъсва бялата си риза - моли се на Бога да пощади хляба за челядта. Край тази картина баща ми обичаше да рецитира "Градушка" на Яворов.
Виждам лелки, стринки, каки - наведени над ръкойките, снопите или изправени със стомната в ръце. Кърмещи като във великото платно "На нивата". Нагиздени и хубави, та хубави на фона на ябълките - като в картините на Майстора.
Тук се пие глътка ракия. Сещам се и тя откъде иде. И се питам откъде дойдоха отговорите на децата, които до едно обясняваха, че селянинът е нещо отвратително. Ами от родителите им - откъде другаде? Родителите български, от които нито един не е роден в наследствения си средновековен замък. Родители, които с необяснима злоба секат собствените си корени. Всъщност на паразита за какво му е корен?
Ни новините ме интересуват сега, ни дори спортните. Просто зяпам как гори камината и размишлявам. Те и дървата идат от селяните, които ги секат, режат, цепят, товарят и разтоварват, докато ни ги докарат у дома.
И тръгна ято въпроси - от мен към мен - като например защо Толстой си я караше в Ясна поляна, а не в Москва и Париж. Защо Уилям Фокнър гледа в ранчото си толкова крави, след като беше носител на Нобелова награда и вече имаше пари за три живота? Защо англичаните напират напоследък у дома - да си купуват къщи по селцата?
Не знам. Предавам се. Малко кафенце за ободряване. И то не расте по тротоара. Една цигара. Сега пък тютюнът. Низите, бабичките, момите - пак наведени над каменистата почва под южното балканско слънце. Бедността, пендарките, носиите и песните - все по наследството от вековете.
Така съм задрямал. И в полусън се поклоних дълбоко на ръцете, от които идва всичко на масата."
Автор: Дончо Цончев

[ceco_accord 6137]

"Обичай ближния си, но остави жена му на мира..."

 

"Да ти кажа, свате, омръзна ми вече тая криза. Веднъж да се свърши, че да си почнем редовната сиромашия."

 

"За лоши кучета в село питай циганките, а за хубаво вино - попа."

 

"Жената само, когато я лае куче и минава по мост над мътна река не мисли за мъж."

 

"Мъжът започва да дири ум в жена си чак след като е опитал всичко друго у нея."

 

"Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което са добре премислили."

 

"Когато Бог иска да накаже някой, прави го учител."

 

"Какъв духовен подем! Писателите станаха повече от читателите, ловците - повече от зайците и рибарите - повече от рибите."

 

"Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж."

 

"За богатия и дявола вари каша, а за бедния и в кървавицата има кости."

 

"Дори лъвът е заставен да се пази от мухите."

 

"Няма лекарство за раждане или смърт, затова нека се порадваме на промеждутъка."
 

Чудомир

[ceco_accord 6137]

[ceco_accord 6137]

"Научих…че е добре думите ти да са меки и нежни, защото утре може да ти се наложи да ги преглътнеш.
Научих…че възможностите никога не се изгубват, някой друг ще се възползва от това, което ти си пропуснал.
Научих…че никой не е съвършен, докато не се влюбиш в него.
Научих…че най-лесният начин да израсте човек е като се огражда с хора, които са по-умни от него.
Научих…че когато решиш, че не трябва да оставаш длъжен на някого, ти само продължаваш да му позволяваш да те наранява.
Научих…че любовта, а не времето, лекува всички рани.
Научих, че под твърдата черупка на всеки се крие някой, който иска да бъде ценен и обичан.
Научих…че, когато си влюбен, това си личи.
Научих…че дори ако само един човек ми каже “Ти осмисляш моя ден”, това осмисля моя ден. Научих…че малко дете, заспало в ръцете ти, е едно от най-успокояващите усещания в света.
Научих…че да си добър е по-важно от това да си прав.
Научих…че никога не трябва да отказваш подарък от дете.
Научих…че парите не могат да ти дадат класа......"

Анди Руни

[ceco_accord 6137]

Когато смяташ думичката АЗ,

за по-важна от думичката ТИ,

няма как да се получи НИЕ.

 

Артур Шопенхауер

[ceco_accord 6137]

- Японците казват, че няма по-добро наследство, което да оставиш на децата си, от доброто възпитание.

Оставяш им класа.

Да имат достойнство, е класа.

Да не осъждат, е класа.

Да разбират, е класа.

Да правят добро, е класа.

Да проявяват милосърдие, е класа.

Да помагат, е класа.

Просто да станат хора.

Всичко останало трябва да направят сами.

[DAN_DAN 410]

[DAN_DAN 410]

Най-култовите реплики от българските филми:

1.Като говориш с мен, ще мълчиш! (Дами канят, 1980)

2.Само от добър приятел се става качествен предател. (Вчера, 1988)

3.Ай сиктир, ще й свиря десет дена под прозореца! Да не е Лайза Минели? (Оркестър без име, 1982)

4.Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път! (Куче в чекмедже, 1982)

5.Няма да си играем тука на абстрактен хуманизъм. Сега ще видите вий, кон боб яде ли! (Вчера, 1988)

6.Не съм казвал, но пак повтарям. (Вчера, 1988)

7.Бийтълс… Бийтълс… К’ви са тия маймунски танци, вземете изтанцувайте по един валс, покажете че сте млади хора! (Вчера, 1988)

8.Имам да спя още 10 минути и идвам. (С деца на море, 1972)

9.То от кино не се забременява! (Вчера, 1988)

10.Това какво е?

- Куче. Куче-касичка.

- Куче? Старомодно…

- Имаме модерни! Зар-касичка и шлем-касичка.

- Това куче защо е зелено?

- Това е крокодилче!

- Така ли? Защо не пише?

- Заяжда. От влагата…

- Лошо! Лошо, другарю…

- Седларов.

- Лошо, Седларов, лошо! (Опасен чар, 1984)

11.Как може истината да се дели на две? Тя цялата истина е една. Аз на това ги уча всеки ден, че всички деца са равни. Поне докато са в училище. (Вчера, 1988)

12.Вече не се казва да построим кочина, вече се казва да реализираме кочина! (Опасен чар, 1984)

13.Не, дарлинг, ти си трезва като малко пухкаво пингвинче. (Опасен чар, 1984)

14.Икономията е майка на мизерията. (Опасен чар, 1984)

15.Парите са тор, от която изникват красиви цветя. (Опасен чар, 1984)

16.Кокошка може да долети отвсякъде, яйце не! (Господин за един ден, 1983)

17.Ама и между софиянците имало големи серсеми.

Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има. (Баш Майстора - На море, 1982)

18.Вземи ме, лодкарьо, на своята ладия лека. (Дами канят, 1980)

19.Млад съм бе! Живее ми се! (Оркестър без име, 1982)

20.Абе, Гоше, ще оглушеем с това твое думкане, бе! Здравето ми взе! Ти мани ме мене, ами кокошките спряха да снасят, при 20 кокошки – яйца от пазара купувам! Аз и на война съм бил, ама такова чудо! Бомбардират, бомбардират, па спрат. Какво беше това чудо, какво беше това изкуство? (Оркестър без име, 1982)

21.Ти какво си мислиш, ма? И ние пушим цигари Кент и ядем бонбонки Тик-Так! (Оркестър без име, 1982)

22.Паднал й бил гласът! Ами че наведи се да си го вземеш! (Оркестър без име, 1982)

23.Може да е “Сейко”, но е назад. (Оркестър без име, 1982)

24.Ау, ти знаеш ли че имаш страшни очи! (Дами канят, 1980)

25.Ей, голям човек е дакелът! (Топло, 1978)

26.Едно е да искаш, друго да можеш, трето и четвърто е да го направиш. (Мъжки времена, 1977)

27.Аз, например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам. (Вилна зона, 1975)

28.Въх, уби мъ! (Криворазбраната цивилизация, 1975)

29.Турското ни кафе е виетнамско. (Селянинът с колелото, 1974)

30.А какво е командировка?

Когато ти плащат, е командировка, а когато ти си плащаш, е курорт. (С деца на море, 1972)

31.Ай, ожени се, че да има време да се разведеш. (Мoмчето си отива, 1972)

32.Когато татко се ядоса на мама, чупи чаши. Това е, защото жена не се удря. Ама е по-скъпо. (Таралежите се раждат без бодли, 1971)

33.Риба, ама цаца...

Цаца, ама риба! (Кит, 1970)

[ceco_accord 6137]

Off Topic

Бахти колко съм вехт - всичките съм ги гледал, а още колко други доби БГ филми има.

Без контекста си, някои от репликите са непонятни, но пък са станали нарицателни.

Редактирано четвъртък в 17:28 от ceco_accord

[ceco_accord 6137]

ДЖЕК (ЛОНДОН)

Кръстих го така, защото, първо, беше потомък на овчарско куче и огромен сив вълк, водач на глутница. И второ, съдбата му беше трудна, но той успя не само да оцелее...

Той беше доведен при мен от собственика, който, след като продаде къщата си, се премести в града. Новите стопани поставили условие - да премахне това ужасно куче със зъл поглед от двора. И как да изглеждаш по друг начин, когато от раждането си, три години винаги е бил на верига и е нямал представа за друг живот.

И така, бившият собственик го доведе при мен и ми предложи да си купя евтин пазач за охрана на територията. Изглеждаше наистина заплашително. И аз платих. Но не и за пазач. Имах друго на ум.

След като донесох огромното сиво-кафяво куче в къщи, аз го поставих в ъгъла на коридора и го помолих да изчака, докато отида до хладилника за месо. Джек се скри в един ъгъл и не поглеждаше към месото. Той не беше свикнал и дори не можеше да си представи, че това парче е за него. Той изръмжа срещу мен и оголи огромните си зъби. Натиквайки му парчето месо в устата, аз му обясних, че от сега той винаги ще яде така, обръщайки предизвикателно гръб към него и седнах в един фотьойл.

Малко сиво коте, наскоро взето от мен от улицата, играеше в ръцете ми. И изведнъж!... Хлапето, леко измяучи измъкна се от ръцете ми, претърколи се и падна на лапите си до Джек. Скочих искайки да хвана хлапака, но нямах време. Малката сива топка скочи и увисна на дясното ухо на Джек, стиснала го с всички сили с острите си зъбки.

Изпъшках. Струваше ми се, че сега кучето-вълк, което е прекарало целия си живот на верига, ще разкъса котето ми на парчета за тая наглост. Изкрещях и затворих очи от ужас. Отворих едното си око и погледнах със страх...

Джек първо се опита да види кой е този малък, който виси на ухото му, а след това се отпусна на пода и внимателно извади малката сива бълха с дясната си лапа. Той внимателно притисна котето с лапа и внимателно го разгледа, след което облиза носа му с голям розов език. Котето размаха лапи и се опита да ухапе ужасното куче по носа. Джек нададе тих стон и започна да ближе малкия наглец. Той дори не погледна в посоката на голямото парче месо.

Беше любов. Джек ме погледна с очи, пълни с тъпо удивление и непознато досега чувство - любов. Месото не го интересуваше. Така Джек се превърна от бурен пазач в грижовна майка на най-милото същество на света за десет минути. Котето спеше, хранеше се и винаги беше до своя кучешки приятел.

Когато Муля порасна и се превърна в голям луксозен красив котак, при него дойде булка от улицата. Приех я в семейството и вече щях да ги стерилизирам и двете, но, за съжаление, мислих твърде дълго и закъснях. Родиха се три сиви котенца. И Джек се грижеше за тях заедно с тяхната котешка майка.

Съседът.

Това е просто съсед. Има хора, които мразят всички наоколо. Такъв беше той. Предупреди ме, че ако някой от любимците ми влезе в имота му, ще го застреля.

Един ден, въпреки всички предпазни мерки, които взех, котетата прескочили през оградата и се озовали в двора на съседа, като изяли отровното месо, поставено близо до оградата. И Муля и котката им се притекоха на помощ, а съседът.

Съседът, излезе от къщата и ги застреля с пистолета си.

Качих се върху оградата и видях трите малки изкривени телца и двете възрастни котки, които умряха на място от изстрелите. Съседът, смеейки се, хвърли телата им в двора ми и обеща да застреля и моя Джек. Взех котките си и се обърнах, Джек седеше до мен. Той видя и чу всичко. Погледнах го в очите. Бяха празни.

Това бяха очите на вълк, прекарал три години на верига. Имаха решителност и злоба.

- Чакай, чакай, Джек. Чакай, моля те, помолих го аз. Дай ми само две седмици и ще се оправя сам. Моля те!

Знаех, че ако Джек отмъсти, тогава от съседа няма да остане нищо, освен парчета, разпръснати из двора. Тогава ще застрелят кучето, а мен ще вкарат в затвора. Така че ситуацията не беше добра. Погребах котенцата и техните родители под голямото дърво, което растеше в имота ми. Сега Джек прекарваше цялото си време там. Той лежеше на гроба на приятелите си и ми се стори, че брои дните. Той имаше свой собствен план.

Джек ме погледна с мрачен поглед изпод широкото си чело и повдигайки горната си устна, оголи огромните си зъби. След това, свеждайки голямата си глава до самата земя, нададе такова ръмжене, че косата ми настръхна.

Нямаше изход. Така, че наруших закона и публикувах тази история със снимки и адреса на моя съсед във всяка социална медия и уебсайтове, в който можах. На какво се надявах, не мога да кажа. Може би, съседът просто да се премести.

На следващия ден в къщата се почука. Беше адвокатът на съседа. Ругаейки заплаши със съд за публикуването на адреса на клиента му. След него в двора влезе висока възрастна жена заобиколена от няколко човека. Тя изслуша съседа и се представи като основател и доживотен лидер на Фондация за спасяване на животните. С нея беше и юристът на фонда.

Адвокатът на съседа изсъска и излезе от дома ми. Дадох на високата жена записа от охранителната камера от къщата ми. Тя винаги беше насочена към моя двор и беше заснела всичко, което се беше случило.

Жената го изгледа на лаптопа си, как котенцата изядоха отровното месо и умряха в ужасна агония. Тя пребледня и поиска да изключим звука. Поблагодари ми и си тръгна.

На следващия ден започнаха демонстрации близо до къщата на съседа. Отсреща през пътя беше поставен огромен банер със снимка на отровените котенца и втори на самия съсед. Адвокатът му ги късаше и ги изхвърляше, но членовете на фонда бяха по-добри.

Тогава през нощта съседът отряза огромния банер с газова горелка. На следващия ден при него дойдоха хора от градската управа и му обясниха, че трябва да възстанови всичко за своя сметка, иначе ще му бъде наложена забрана върху имота му.

Накратко, съседът полудя и криейки се от демонстрантите, се прибираше в къщи късно през нощта. Аз не го съжалявах. Пред очите ми бяха изкривените телца на трите котенца и моята простреляна Муля.

Всяка вечер разказвах на Джек, който никога не напускаше гроба на котешките си приятели, за моите постижения. Той се мръщеше и ми показваше страшните си зъби. Явно не е мислил нищо добро за начините на човешкото отмъщение. Или по-скоро той просто не ми се довери за такъв важен въпрос като отмъщението за приятелите му.

На следващия ден го нямаше. С ужас си помислих какво щеше да се случи. На другата сутрин се звънна на вратата на вече празната ми къща. Влезе шефът на фонда. Тя:

- Искам да ти покажа нещо. Между другото, къде е вашето куче?

Въздъхнах тежко.

– Ясно - отговори високата жена и отвори лаптопа.

Загледах се в екрана. Имаше запис от камера за наблюдение на един от пътните мостове в града. Ясно се виждаше как кола се движи по този мост късно през нощта, а след това отляво нещо, което приличаше на голяма сива топка, летеше във въздуха като куршум, блъсна се в лявото странично стъкло на колата и влетя вътре. Колата зави рязко вдясно, проби оградата и падна от моста.

- Вашият съсед и жена му - кимна тя към екрана. - Разследването установи, че става въпрос за нападение от бесен вълк. Да, така.

Обхвана ме апатия и мъка. Последният ми приятел на тази земя, моят Джек беше мъртъв.

Жената ме погледна и каза:

– Всичко свърши. Но не се разстройвайте. Това видео вече го няма. Имам единствения екземпляр. Парите, нали знаете - и тя се усмихна - могат да направят много и понякога могат да помогнат на добрите хора. Когато кучето ти се върне - и жената ми намигна - а то със сигурност ще се върне, тогава му дай това.

И тя извади един вързоп от чантата си. Беше прясно месо.

- Заслужава си го. Но нищо не съм казала и нищо не съм направила.

Тя се приближи до мен и ме целуна по бузата.

Останах сам и постепенно вярата ми, че моят Джек ще се върне, избледняваше...

Но седмица по-късно...

След седмица той се върна. Гладен, опърпан и някога красивата му козина беше одрана и цялата във валма. Прегърнах муцуната му и го погледнах в очите. Бяха празни.

- За тебе една добра леля ти донесе това.

Изтичах до хладилника, извадих месото и го сложих пред Джек. Той ме погледна и започна да дъвче студеното месо...

Седнах на полагащото ми се място на дивана пред телевизора. Вече бях уговорил среща с ветеринарен лекар, който познавам, и той беше на път за нашата къща, за да помогне на моя Джек. Но тогава...

Но тогава една малка сива топка избяга от ръцете ми. Вчера го взех на път за вкъщи. Надявах се, че няма да съм толкова самотен.

Сивата топка се претърколи до Джек, скочи и заби малките си остри като игли зъби в дясното му ухо.

Джек изръмжа от изненадано и скочи. Изкрещях и затворих очи от страх. А когато ги отворих...

Когато ги отворих, видях, че Джек лежи на пода и ближе едно малко нахално коте, което лежи по гръб и маха с лапи. То се опита да ухапе Джек по носа, а той...

Изскимтя радостно и обърна пухчето с дясната си предна лапа, а то скочи и го захапа за лапата.

Джек вдигна голямата си красива глава и ме погледна. Очите му блестяха от радост. Приятелят му се беше върнал.

Няколко минути по-късно лекарят пристигна. Не видя ужасен и одран вълк, а най-милото куче, което си играеше на пода с едно коте.

- Е, къде е нашият пациент? – попита докторът. - Това ли е кучето? - и той посочи вълка.

- Джек Лондон му е името - отговорих аз.

- Да, добре? - изненада се докторът. - Готино. Хайде Джек, да видим какво имаме тук?...

.

ОЛЕГ БОНДАРЕНКО

[DAN_DAN 410]

[DAN_DAN 410]

Явно не съм мъж.

Когато ме питат какви жени харесваш, аз казвам “умни”.

Обикновено настояват:

- “Не бе, кажи руси, червенокоси?”

Аз пак казвам:

- УМНИ!!!

Повреден съм, явно.

Наскоро разбрах, че му се казва сапиосексуален.

Сексът е хубаво нещо, но на сутринта трябва нещо да си говорите.

Опитвал съм…

Няколко нощи и после, като се изчерпи химията се започват разговори:

“Мило, ти нещо охладня към мен”.

Веднъж издържах цели шест месеца. Уморително е.

Почваш да се опитваш да говориш с по - прости думи, да правиш по - кратки изречения.

Не даваш примери от филми, от книги, защото те не са ги гледали/чели и не те разбират.

Накрая просто си тръгваш.

По - добре е да си сам, отколкото уж да сте двама, пък пак да си самотен и оттегчен.

“Ама за какво ти е някаква очиларка, дето не знае даже как да се облече?”

Всъщност няма грозни умни жени.

Ако една жена има нещо в главата, тя знае как да подчертае плюсовете си, да прикрие недостатъците.

Как да се облече, така, че да изглежда елегантно, как да се гримира…

Умът е най-добрия грим.

Всъщност не знам. Явно не съм мъж. Не се заглеждам по изкуствени коси, гърди, крака… Е добре, де. Хващат окото, но най-добре го е казал Чандлър :

- “Тя беше божествено красива,

до моментът в който проговори”.

 

Иван Богданов.