Дилема за един Акорд

[frisko 253]

Накратко казано, имам един Акорд ЦА5 87 година, с лош външен вид, добър мотор и перфектен салон. Нуждае се от инвестиция която към момента не мога да си позволя. От една страна здравия разум ми подсказва да го пращам в Надин, от друга не ми се разделя с него след 12 години вярна служба. Лошото е, че не мога да взема окончателно решение. Една сутрин се събуждам и казвам , край. На следващия ден вече искам да го възстановявам.Вие какво бихте направили? п.п: Е, ако скочите пред влака няма да го направя и аз , но все пак да попитам.п.п.2: Да, знам луд съм, ама си го обичам

[Вен_РВ1456ВС 157]

Колега аз винаги съм се кефил, когато видя нещо от Old school на пътя. Така, че никой не е казал, че трябва да го вдигнеш за месец. Лека по полека и нещата си отиват към бой както е казал поета. Щом си те кефи къв е проблема да си го оставиш. Не мисля, че в Надин с 300 лв ще забогатееш. После ще те хване яд, според мен. Успех

Редактирано 3 Юли, 2012 от Вен_РВ1456ВС

[paRADOx 1011]

E тва сутрешно ставане и мисълта за разделяне с "любимата" съм го изпитвал и аз...не е никак приятно, признавам.Но в крайна сметка като теглиш чертата, какво получаваш? Пари? За какво са ти????? В момента имаш нещо ценно! Парите се пилеят всеки ден. Никой няма да оцени колата ти, така както самият ти! Не си заслужава да я продаваш, а за Надин и дума да не става!Аз на твое място бих я оставил на двора, и бих си я гледал ей така, как си стои, и чака да бъде възродена. И някой ден, когато сърцето те подтикне, феникса ще се възроди от пепелта, и ще радва очите и душата ти!Разделиш ли се веднъж с нея, няма връщане назад!пп: Последната сутрин в която станах с идеята да продавам "любимата си", се проклех как изобщо ми е минала такава идея през главата... и от тогава спя спокойно. А "милата" ми топли душата всеки ден, и кара сърцето ми да трепва при всяко докосване. Боже обичам си колите! И двете!

[Honda_Z 1460]

Този модел е втората Хонда, в която съм се возил (през 1996г) и тогава наистина се влюбих в марката. За мен той е нещо специално... класика!Друг е въпроса, че времето му да се реставрира почти изтича, защото донори едва ли вече има много.

[nakata 176]

Аз карам такъв Акорд 3 генерация 86-89 преди 5 години го кърпих и боядисах сега пак е за кърпене но ще го направя и карам защото за мен това е истинската хонда даже да си купя друга кола тази ще си я оставя а части се намират все още

[ADH-Honda 770]

Не знам какво да ти кажа. Вариантите са два: ако имаш възможност (финанси, време и най-вече - място, терен) го остави, запази си го. Дет се вика, по-добре да си го гледаш всеки ден в двора и да се разпадне там, от колкото да го подариш или изхвърлиш. Отделно, че в един момент може да решиш да правиш реставрация, но дори и да не я правиш - всеки божи ден, като тръгваш за работа ще си я виждаш и ще ти вдига настроението и хъса (нещо като паметник на спомените ).

 

Но от друга страна, ако живееш в блок, колата стои паркирана на улицата и нямаш нито физическата възможност да се занимаваш, финансите са ти ограничени и на главата са ти хиляди тревоги и мисли за сметки, ала бала... - за какво ти е този Акорд ? Тъжно звучи, но действителността е такава - времето не прощава никому, всичко се простира според приоритетите, а предполагам, ти самия и твоите близки хора е важно да сте добре и наред в тези шантави времена, от колкото да ревеш и мислиш за една (реално) купчина ламарина. ДА, спомени, носталгия, дори може да се нарече "любов" (колкото и глупаво да звучи, може би), но в крайна сметка... ние се разшлякахме и повредихме, ще умрем след някой друг ден (звучи фатално, но това си е самата истина), колата все пак е просто... "кола", предмет - глупаво е да и се робува на един предмет, който вече не е изправен и си е свършил службата и целта, за която е бил произведен е изпълнена.

 

Аз бях в същата дилема преди няколко месеца. Разликата бе, че колата не беше Акорд, а Сивик (3-а генерация Седан, т.нар. "балада") и не беше в нашето семейство от "едва" 12, а от цели 17 години! Ники, ти мисля, че я помниш баладата (в смисъл, виждал си я), тази кола за мен, значеше... МНОГО ! Това е колата, на която се научих да карам. Това е колата, в която съм правил най-големи глупости и простотии и нарушения на пътя (не че се гордея с това или, че тази кола бе най-бързата, напротив). Това е колата в която съм карал, возил, спал, ял, еба... таковал , ревал съм в нея, страхувал съм се в нея, бил съм гневен в (на моменти и НА) нея, бил съм влюбен и разлюбен докато съм я карал. Бил съм щастлив докато (и защото) съм бил с тази кола !!! Само за тоалетна не съм я ползвал, но на няколко момента за малко щеше и това да стане Това е колата, която ме накара да заобичам Хонда и да гледам на тази марка, не просто като на някаква "марка коли", а на нещо специално. Мога смело да заявя, че тази кола промени живота ми. С колко хора съм се запознал заради нея, а с колко пък съм се изпокарал (че даже и бил) заради нея, малиии.... като си помисля и направо... все едно не е просто кола, а е нещо повече, някаква... сила, магия !!! Луда работа

Ако някой непознат психоаналитик чете този ми пост, ще каже, че няма нужда да ходя на преглед на 4-ти километър, а направо да ми дават направление и една "бяла ризка" и да ме затварят в лудницата, но тази кола я възприемах като член от семейството, едва ли не като още един брат ми беше . Над 300 000км езда, 17 години са ужасно, ама ужасно много случки, спомени. Това си е цял живот ! Последните няколко години се занемари, защото вече не бе "единствената", имаше други хонди на които да се радвам. Болеше ме като я гледах как стои на паркинга пред блока и с всяка изминала седмица виждам нова избила ръжда (по-точно "нова появила се дупка" в праговете, на тавана, по калниците, в багажника...). Лошото е, че не се караше при наличие на още 3 коли (хонди разбира се), само стоеше и служеше за подпирачка на олигофрените от сините зони и всеки хейтър от квартала да мине я да я оплюе, я да я одраска, я да си остави боклука на нея... яд ме беше. Няколко пъти дори си трових нервите с няколко тъпанара за подобни случки, щеше да се стигне и до саморазправа... Яд ме беше на глупаците, а аз самия бях един от тях - яд ме беше на мен, че не се грижа за тази кола, а съм я оставил на произвола на съдбата Но приоритетите са ми такива, че както се казва, мен си не мога да оправя, тази кола колкото и да ми беше на сърце ми бе последната грижа.

 

Затова реших да я махна - продадох я преди 3 месеца за великите... 480лв на едно момче 90-и набор от Бургас (ако някой в Бургас види стара, ръбава, тъмно зелена Сивик седан 4 врати модел 1983-1987 - най-вероятно е колата за която говоря). Не минава и ден от тогава, в който да не се замисля за тази кола и колкото и глупаво да звучи, като ми се отвори свободно време, сядам прес РС-то и почвам да си разглеждам снимки и да търся такива коли в нета (под секрет - Пакистан е може би единствената държава в света, в която все още се среща този модел и то в изобилие , като напише човек в гугъл - изображение "Civic 1984 (до 1987)" и ти излизат такива коли в пакистански сайтове. Кретенска работа.

А деня преди да я продам, я запалих, колата не бе палена от 6 (шест) месеца, само сложих заредения акумулатор, дръпнах смукача, напомпах няколко пъти педала на газта и гадината запали (е, от втория път де, защото я задавих - бях отвикнал как се пали карбуратор - с мръсна газ ). Идеше ми да ревна и да звънна на момчетата от Бургас да не идва утре, но просто нямаше смисъл. Спирачките не бяха добри, парното не работеше изправно, всички амортисьори бяха омекнали, ужасно много прогнила, чистачките не чистеха изправно... всъщност, нищо като че ли вече не беше изправно в тази кола. Но гадината си вървеше и все още на втора си пилеше гумите (те също бяха зле - гуми на по 10 години, с балони по тях и много изтрити - може би затова се пилеше тази кола - създаваше илюзията че е силна, а всъщност просто няма сцепление , знам ли) и си направих кефа за последно с нея. Нито парите стигат, нито имам време, нито имах условия (място, терен) където да я съхраня. А мерак имах (и все още имам) много, но... разума надделя над сърцето както се казва. Ситуацията бе такава, че колата нямаше ГО, след 2 седмици изтичаше и прегледа и след тия 2 седмици, за да се вкараше тази кола чисто документално в движение, бе свързано с губене на време и пари, които нямам излишни и единствения и изход бе "надин", поне се радвам, че не я убих за 300лв за скраб, поне утехата ми остана, че я взе младо момче мераклия, дано я кара дълго и я върне към живота (освен, ако вече не я е нарязал за тия 3 месеца - не искам и да знам, всъщност искам, но ме е страх от това което бих разбрал).

 

Не знам какво да те посъветвам... Май дългичко ми се получи мнението, ама те... пак се замислих за тази кола. Трябва да спра, за нещо друго да мисля...

Редактирано 4 Юли, 2012 от ADH-Honda

[frisko 253]

Ще ме разплачеш бе, младеж Помня я перфектно колата, бяхме буйни младежи когато се запознахме. Разчувствах се - значи остарявам От 3 години съм и намислил уж възстанояване, имах планове да и обърна много сериозно внимание и все нещо става, все излиза нещо по важно и не стигам до нея.Снощи като пуснах темата, седяхме със жената на по едно малко и се чудим кво да правим, и двамата знаем кое е по добре, но на никой не му се разделя. Така като гледам май наистина ще я паркирам под прозореца(в момента съм на 1-ви етаж) и ще си я гледам докато не я смета с лопатата един ден.

[Mr.OFF 539]

Любовта към ламарините драги ми Фрис , е една вътрешна заблуда , която ни спича кирпича/мозъка/ , но в същото време ни прави по някъв шантав начин щастливи и различни от масата практици и абонати на човешката суета , развита до степен на маниакалност. Тоо .. не че нащо не е маниакално .. ма туй е друга тема !

Апропо .. написвайки тази тема си си дал отговор на въпроса ....

Поздрави и

[Слави CR-V 487]

Ще ме разплачеш бе, младеж Помня я перфектно колата, бяхме буйни младежи когато се запознахме. Разчувствах се - значи остарявам От 3 години съм и намислил уж възстанояване, имах планове да и обърна много сериозно внимание и все нещо става, все излиза нещо по важно и не стигам до нея.Снощи като пуснах темата, седяхме със жената на по едно малко и се чудим кво да правим, и двамата знаем кое е по добре, но на никой не му се разделя. Така като гледам май наистина ще я паркирам под прозореца(в момента съм на 1-ви етаж) и ще си я гледам докато не я смета с лопатата един ден.

Мислиш си че като я махнеш ще те боли много и бая време ще ти е мъчно, заблуждаваш се, болката ще е много кратка и мъката ще мине по бързо от колкото си очаквал Така че деистваи та това е само купчина железарии събрани в едно по уникален начин които ни кара да се чувстваме щастливи като ги караме тая железария като и спреш командното дишане на което е в момента ще се прероди в по нов модел купчина железария и пак ще радва някои на пътя, или някои ще си пие бирата от нея, или пък ще си пържи рибата и прочие, така че споко няма да умре безвъзвратно, за разлика от нас те могат да се прераждат

[barsi 265]

Значи,Това дали ще живее го решаваш ти. Въпросната кола съм я виждал/даже май ми показва и как пали/. Покрай тоя на Фелата и на Енцо тия акордеончета ме изкефиха. Готин и ръбат дизайн, олд скуул излъчване и нефърфоятно лек волан...Че е зле е зле, ама чак пък толкова. Фелата няма ли ламарини в излишък да те съпортира? Ако има как да помогне и другото го изкърпиш му теглиш една боя и си ти. п.п. Ако решиш да я запазиш, най-лесния ти начин е като я караш. Трябва да направиш така, че да трябва да я караш, иначе дилемата вечно ще я има

[koreeca93 0]

Аз бих ти казал, да я оставиш. Аз съм жив пример, на 19 години съм и карах една астра Ф 1.8 1992г. и сега я продадох и съм си намерил хонда аккорд 1985г. 2.0 седан ... не разбирам много от моделите на хондите, но искам стара кола за да я приведа в вид и да си я карам ... моля за извинение, но за да не отварям друга тема, може ли да ми кайе някой, какъв е тоя мотор на тази хонда дето искам да я взимам - 2.0 12 клапанов с пълна инжекция е и ми казаха, че е 130 коня? Вярно ли е? Знам само, че има 4 ел стъкла и нищо друго, дори още не съм я виждал, но събирам парите да ида да я взема ... Моя съвет (на пишлигар) е да я запазиш, може да излезе някой като мен (запален по старите коли) и да ти даде повече пари отколко за старо желязо и да запази колата все още жива П.П. може ли да качиш снимка на твойта да я видя

Редактирано 1 Август, 2012 от koreeca93

[sCoff 38]

Не знам в какво състояние е външния вид, но идва един момент в който ръждата печели. В общи линии изборът ти трябва да се сведе до финансовите ти възможности (семейството и хляба са по-важни). Ако една кола не се кара, състоянието и се влошава и дупката на дъното на коритото става все по-голяма, образно казано.Мога само да те посъветвам, но изборът ще е твой. Ако смяташ, че няма да имаш финансовата възможност да вложиш няколко хиляди лева в колата, просто продължи напред. Мъката ще мине за три дни. Иначе ще се разпада всеки ден пред очите ти и ще се тормозиш все повече. Не се превръщай в онези дядовци пазещи стария Москвич, който никога никой няма да подкара. Истината е че хората трудно се разделят с някой вещи по сантиментални причини, но иначе не се сещат за тях с години и не ги ползват. Трудното е да се пребориш със своя Плюшкин.Дано направиш правилният избор

Редактирано 1 Август, 2012 от sCoff