Jump to content
JHM

Интересни факти

Recommended Posts

11 години:

"Виктор Орбан.

Прие нова конституция, съкрати броя на депутатите от 380 на 199. Одържави част от водещите фирми в комуналната сфера - ВиК и електроразпределителните дружества, намали цената на тока, водата и газа с 25 на сто, а за бизнеса с 11 на сто. Изплати много бързо дълга към МВФ в резултат на много добра данъчна политика и отваряне на икономиката на изток. Миналата година тържествено заяви, че Унгария не дължи нито цент на нито една финансова институция или чужда държава.

Успя да свали безработицата до 3,8 пункта, разкри 800 000 работни места и постигна най-ниска инфлация от 42 години насам. Привлече 1 млн. нови граждани от съседните държави. И Орбан е на път да направи Унгария 15 млн. души без да прекроява граници.

Орбан обяви 2018 г. за година на унгарското семейство. Даде много преференции за младите семейства. Направи 6-годишен платения отпуск на майките, държавата дава за трето дете 33 000 евро, отделно предоставя ниско лихвен жилищен кредит за същата сума. За осем години раждаемостта скочи с 46 на сто.

Орбан предприе изключително мощно развитие на спортната база - инвестира 500 млн. евро в басейни, зали и ледени пързалки. Всеки унгарски треньор, който осигури олимпийски или световен шампион, получава по 3000 евро месечно до края на живота си."

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

https://countrymeters.info/bg/Hungary/economy

Аз не бих вярвал на руски сайтове и техните производни.

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ВЯРВАТЕ ЛИ ИЛИ НЕ, ПРЕДИ 80 ГОДИНИ БЪЛГАРИЯ Е ПРОИЗВЕЖДАЛА И ИЗНАСЯЛА САМОЛЕТИ.

ДО 1954 г. БЪЛГАРИЯ ИМА ТРИ САМОЛЕТОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДА.

БИЛИ СМЕ НА 7-МО МЯСТО В СВЕТА ПО ПРОИЗВОДСТВО НА САМОЛЕТИ.

ПРОИЗВЕДЕНИ СА НАД 1100 БЪЛГАРСКИ САМОЛЕТА КОНСТРУИРАНИ ОТ БЪЛГАРСКИ ИНЖЕНЕРИ.

Най-големия български авиоинженер – професор Цветан Лазаров посвещава живота си за създаване научна и техническа база в България за производство на самолети със сериозно Европейско качество. За кратко – от 30-те години на XX век до средата на 50-те, България се превръща в един от големите производители на самолети в Европа. Югославия и Полша започват да внасят от моделите, произведени у нас.

Въпреки всичко това обаче, по поръка на СССР в продължение на десет години, самолетостроенето в България бива умишлено възпирано, за да се стигне до момента, в който цеховете, произвеждали българската авиационна техника да правят мотопеди.

Цветан Лазаров е роден в гр. Плевен на 25. февруари 1896г. Интересът му към двигателите с вътрешно горене и по-специално авиацията датира още от младежките му години. Малкият Цветан дори упорито учи френски и руски, за да може да чете специализирана литература по тези теми. През 1912 г., едва шестнайсетгодишен, работи като стажант монтьор на старото софийско летище, а когато избухва Балканската война, отива доброволец. Работи като механик на летището Мустафа паша (днес Свиленград), където се базира Първо аеропланно отделение.

Интересен факт е, че мнозина сочат това летище като първото военно летище в света!

През 1922 г. Цветан Лазаров заминава за Германия и постъпва във Висшето техническо училище в Шарлотенбург. Учи упорито немски език. Специализира леки двигатели с вътрешно горене и самолетостроене. Въпреки огромния си талант и страст, с която учи, годините за Цветан Лазаров в Германия никак не са леки.

През пролетта на 1926 г. вече е дипломиран аероинженер. Започва работа в Държавна аеропланна работилница – ДАР Божурище. Годините, прекарани там, се оказват изключително продуктивни за Цветан Лазаров. През 1932 година се появява ДАР-6 – лек и прост за пилотиране учебен самолет, който удивлява всички специалисти, включително и западните.

През следващите години той продължава да усъвършенства идеите си и на бял свят се появяват нови и нови модели като ДАР-9, ДАР-10А и ДАР-10Ф (А означава двигател Алфа Ромео, а Ф – Фиат). След края на Втората световна война България изнася първи самолети за Югославия. И до днес в музея в Загреб може да се види ДАР-9 в цветовете на Югославските ВВС.

В България е имало три предприятия, които са се занимавали със самолетно производство:

Държавна аеропланна работилница в Божурище

Държавна самолетна фабрика в Ловеч

Български Капрони – италианска фирма за строеж на самолети в Казанлък.

През тези години България е била една от европейските сили в авиацията. Произвели сме над 1100 самолета и сме били на 7-мо място в света по авиационно производство.

Но през 50-те години мрачни облаци надвисват над българската авиация. След продължителен съветски натиск срещу нашето самолетостроене постепенно българското правителство е принудено да намали и по-късно да спре производството на български самолети. В държавната самолетна фабрика в Ловеч започват да се произвеждат .... колела и мотопеди.

Има и много срамен акт в историята ни - през януари 1960 година нарочна комисия решава да се унищожи цялата техническа документация на създадените 25 конструкции български аероплани, някои от които са били уникални. Били са унищожени и техните прототипи, днес българският "ДАР-10" може да се види в техническия музей в Загреб, у нас няма.

чрез Стефан Станчев

422360411_7524412004284746_9144408501759815228_n.jpg422940176_7524412127618067_5759485428542969556_n.jpg422969896_7524412464284700_1350344708843503737_n.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

„Световният рекорд за най-дълго пътуване с мотоциклет принадлежи на аржентинеца Емилио Ското, който напуска дома си на 17 януари 1985 г.... и се завръща на 2 април 1995 г., изминавайки общо 735 000 км и 214 независими страни и територии Емилио карал цялото пътуване на мотоциклет Honda - GL1100 Goldwing 1980, с прякор "Черната принцеса". За десет години "Принцес" изразходва 47 000 литра гориво, 1300 литра масло, 86 гуми, 12 акумулатора и 9 седалки! …След като се завръща у дома, Емилио написва “The Longest
Ride”, в която описва невероятното си пътешествие на 224 страници. ”

 

FB_IMG_1706730514954.jpg

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

image.thumb.png.85f80550f6c5970e8fc0a095f380c4fb.png

 

Закони за работата

1. Закон на Слаус:

Ако вършиш някаква работа прекалено добре, няма да можеш да се отървеш от нея.

2. Закон на Франко за работното място:

Ако харесваш онова, което правиш, вероятно го правиш погрешно.

3. Бюрократичен принцип на Ларсън:

Ако направиш невъзможното, шефът ти просто ще го включи в постоянните ти задължения.

4. Първи капан на гения:

Никой шеф няма да търпи служител, който винаги е прав.

5. Закон на Пъркин:

Потупването по гърба е само на няколко сантиметра от ритника в задника.

6. Закон на Рафъл за бизнеса:

Колкото по-малко работа имат служителите, толкова по-бавно я вършат.

7. Закон на Лемпнър за заетостта:

Ако си тръгнеш от работа по-късно, никой няма да забележи. Тръгнеш ли си по-рано, непременно ще срещнеш шефа си на паркинга.

8. Максима на офиса:

Телефонът никога не звъни, когато нямаш какво да правиш.

9. Закон на Ото:

Винаги се занимаваш с нещо странично, когато шефът се отбие край бюрото ти.

10. Закон на Клайд:

Ако се налага да свършиш нещо и го отлагаш достатъчно дълго, има голяма вероятност някой друг да го направи вместо теб.

11. Правило на Хари:

Когато не знаеш какво да правиш, придай си угрижен вид и върви забързано.

  • Харесвам 1
  • Благодаря 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И българите имат принос с 10-те закона на мързеливеца!

 

1. Човек се ражда уморен и живее, за да си почива.

2. Обичай кревата, така както обичаш себе си.

3. Ако видиш някой да си почива, помогни му.

4. Почивай през деня, за да можеш да спиш вечерта.

5. Работата е свещена, не я докосвай!

6. Онова, което можеш да направиш утре, не го върши днес.

7. Работи възможно по-малко и не прави това, което трябва да направи друг.

8. Когато видиш хора – приближи се, ако видиш, че работят – тръгни си, за да не пречиш.

9. Когато изпиташ желание за работа, седни и изчакай да ти мине.

10. Щом работата е здраве, нека работят болнавите.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Остров "Адата" Пловдив,около1940г.

IMG-ad38233fa5d05db2ce257aa07695ee6a-V.thumb.jpg.36cd7f981e553e8ebf5ef2883f6f0860.jpg

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Никола Корчев - спасителят на Самарското знаме

 
Пътят на героя от малкото село Горна Диканя до Националния пантеон на героите на България

Долна Диканя - малко китно селце, сгушено в южните склонове на планината Верила, е родното място на моя баща. Диканци могат гордо да се похвалят с подвизите и деянията на много емблематични за българската история личности, произлезли именно оттам. Една от тях е човекът, жертвал се пред олтара на отечеството, опълченецът, който храбро спасява Самарското знаме от попадане във вражески ръце в развоя на една от най-ожесточените битки от Руско-турската освободителна война - Никола Корчев.

Житейската пътека на Никола тръгва от село Горна Диканя, където той се родил през далечната 1836 година. Млад левент, деветнайсетгодишен, той взел за невяста прочута хубавица от съседното село Долна Диканя. Били заможно семейство, негова била и селската воденица, която до ден днешен може да се види на брега на тамошния язовир. 

Никола бил огромен мъж, едър, жилав здравеняк с исполински ръст - 2.10 м., а като нахлупел опълченския калпак ставал 2.30 м. Славел се с непокорността си, с буйния си и необуздан нрав. Не търпял никакви неправди и винаги пръв се притичвал на помощ на всекиго, изпаднал в нужда. Бързо се разчуло надлъж и нашир, че е човек, на когото може да се има доверие, и цялото село разчитало на него в морните времена на турското иго.

Никола бил избухлив и импулсивен. Каквото му било на сърце, това му било и на уста, затова не се задържали със семейството му продължително на едно място.

И до ден днешен в селото се носят мълви и предания, които старите хора още разказват. Било тъмна и студена вечер, когато във воденицата му дошли двама турци. След солиден запой, двамата поискали да останат вътре само с жена му и дъщеричката му, за да се изгаврят с тях. Никола и баща му излезли, но тутакси се върнали с брадви и съсекли турците с един замах, а после ги заровили до воденицата. Диканци още твърдят, че именно тая случка Иван Вазов е пресъздал в първия български роман “Под игото” и че именно Никола Корчев е прототип на Боримечката.

Бързо се разчуло за смъртта на двамата аги. Семейството било принудено да бяга. Никола натоварил жената, децата и какъвто багаж имал време да вземе на каруцата и заминали за Самоков, където се хванал да работи в местната ковачница. В града обаче било друго, не било като на село, и Никола се намерил сред група будни българи, които разпалили и у него искрата на българското освободително дело, на независимостта и църковната борба. Българската общност решила да прогонят гръцкия владика Матей от града, теглили чоп и задачата се паднала на Никола. Отново се налагало да вложи силния си дух и херкулесовите си сили. През нощта се вмъкнал в къщата на владиката, изпъдил го навън по бели гащи, нарамил го на гръб, занесъл го до края на града и му посочил пътя за Гърция. Не се знае какво точно му наговорил, но така го заплашил, че оттогава никой повече не го мярнал по тия земи.

Заради тая случка Никола пак бил принуден да се потули от турските власти. Заминал с фамилията си за Цариград, където изучил железничарското дело и започнал да кара железницата по линията Русе-Варна. Според внучката му Константинка Корчева той бил първият български локомотивен машинист. Тази длъжност му давала възможността да превозва тайно революционери, оръжие и документи. Неведнъж във вагоните той укривал Панайот Волов, синовете на баба Тонка и дори Дякона Левски, който често пътувал за Букурещ, за да устройва събрания на революционния комитет.

Тогава Никола Корчев служел в четата на Филип Тотю и в Русе се бил прославил като верен комита. По това време бил приет и в Русенския революционен комитет, където бил рамо до рамо с дейци като Стефан Стамболов, Захари Стоянов, Иларион Драгостинов и др., също служители по железницата. За тях и с тях той бил готов по всяко време да премине бос по жаравата на революцията. Турски шпиони разкрили дейността му и трябвало незабавно да го арестуват още на следващия ден, преди да се качи на локомотива. Но верни приятели патриоти навреме го предупредили и той вместо в депото отишъл в дома на баба Тонка и още същата нощ се прехвърлил в Румъния, където се свързал с българските емигранти. За тази опасна дейност почти никой от дружината не знаел.

Знаели обаче за героизма, който Никола проявил през 1877 година. Настъпил големият час. Русия обявила война на Османската империя. Никола Корчев се включил в състава на Трета опълченска дружина под командването на подп. Павел Калитин, на която било възложено да носи и пази Самарското знаме. Никола вече надхвърлял 40 години - една преклонна възраст за войник според тогавашните схващания, но опитът му на революционер и боец и личните му качества - смелост и всеотдайност, го правели човек, до когото всеки искал да бъде по-близо по време на всички битки и сражения.

На 19 юли 1877 година се разразили героичните боеве за Стара Загора. Талази от турски войници прииждали като придошла река. Мощният глас на Никола Корчев проехтял над всички: “Братя, не отстъпвайте! Всеки повален фес е отплата за сълзите на нашите майки и сестри, за смъртта на нашите бащи и братя! Бъдете твърди, братя!”. Завързал се ръкопашен бой около знамето. Трима знаменосци и самият полковник Калитин паднали убити в опит да го спасят. В този ужас, непознат и на Ада, разярени българи с последни сили бранели своето знаме, като съсичали всеки докоснал се до него враг. Тогава, както съобщава очевидец, “сред гъстия дим, сред дъжд от горещи куршуми, опрашен, запъхтян, почернял от барута и огъня железничарят Никола Корчев с развята брада и очи, светнали като два въглена, се хвърлил на щик”. Той геройски изтръгнал знамето от вражески ръце, като го откъснал от дръжката му (затова и до ден днешен тя е счупена) и го поверил на един млад опълченец, който го грабнал и го изнесъл от сражението. Едва тогава Никола Корчев пада в несвяст. Оказало се, че има единайсет тежки рани. Причерняло му, светкавици започнали да се гонят пред очите му, а устата му сама повтаряла: “Пазете го! Пазете го!”.

За подвига му Никола бил награден с орден за храброст "Свети Георги" - IV степен. Стореното от него отекнало по цяла България, така получил и прякора си - Спасителят на Самарското знаме. След войната се преселил със семейството си във Варна, където бил тачен и уважаван. През 1902 година се разнесла новината, че по случай 25 годишнина от Шипченската епопея ще бъдат организирани грандиозни тържества на връх Шипка, за да се открие и освети новоиздигнатият храм. Били поканени всички живи опълченци. Всички дружно решили, че само Никола Корчев е достоен да носи знамето. Така той оглавил парада, стъпвал отпред, облечен с войнишката си униформа, изправен, грамаден, белобрад, непоклатим. Излъчвал страхопочитание и всявал респект у душата на всекиго. В тълпата бил и художникът Ярослав Вешин. Завързала се приказка между опълченците, доживели свободата, и художника. На него силно впечатление му направили мъдростта и скромността на човека, спасил знамето, дал всичко, което е имал, и в замяна получил забвение. Достолепният образ на Никола Корчев се запечатал в съзнанието му и след време му изпратил телеграма, че иска да го нарисува със Самарското знаме. В продължение на няколко месеца всеки ден опълченецът позирал със знамето в ателието на художника. Често на срещите присъствал и Иван Вазов, който описва Никола като рядко сладкодумен и интелигентен човек.

Картината „Самарското знаме“ е завършена през 1911 г. и придобива небивала популярност. Между Вешин и Никола Корчев се заражда голямо приятелство, продължило до смъртта му през 1921 година. На погребението на опълченеца се стича цяла Варна и го изпраща с военни почести.

Споменът и разказите за Никола Корчев, великият българин със съзнание за революция, се предават и до днес от поколение на поколение, оставяйки го жив във вечността. Именно тези будни хора винаги ще бъдат мерило за напредък, за морал, за родолюбие, за култура и за величие на духа. Променили хода на българската история, те оставят белег и завет на тези, които идват след тях, че народът ни притежава непреходно богатство, депозирано в банката, наречена “Памет”, която никога не може да фалира. Те са образец на безсмъртието. А мълвата за тях все още се носи из китното селце Долна Диканя...

 

(Материалът е изготвен от Калина Александрова, ученичка в ЧНГ „Ерих Кестнер”, град София.)

 
 

FB_IMG_1709448463912.jpg

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Отговорено (Редактирано)

Единственото знаме в историята на България, наградено с Орден „За храброст“!

Самарското знаме било заковано със златни гвоздеи за дръжката. Последният гвоздей е забит от стария български воeвода дядо Цеко Петков, над 30 години водил чета в Троянския Балкан.
След като заковава златния гвоздей в дръжката, със свален калпак и с очи към небето, той произнася заветните думи:

"Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие".
Мощно "ура" и хвърляне на шапки и калпаци следва след думите на поборника. 

Това е началото на пътя на святото Самарско знаме.

FB_IMG_1709457563923.jpg

Редактирано от ceco_accord
  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Отговорено (Редактирано)

Article_176481_860_575.jpg

Марчелло Гандини

26.08 1938 – 13.03 2024

Почивай в мир артисте.

... по дизайните му ще го познаете...

https://en.wikipedia.org/wiki/Marcello_Gandini

Имената на моделите (долу в Уикито) са "прозорци" - отворете ги, надникнете в творчеството му.

 

Редактирано от ceco_accord

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

android4.jpg

android3.jpg

 Mercedes-Benz - роботът Apollo вече е на работното си място!

Ръст 1,77 м, тегло — 72,5 кг, а товароподемност — 25 кг.

За сега е куриер на конвейра - донася детайли, инструмент и негабаритно оборудване на живите монтажници.

От Mercedes-Benz подчертават, че не се стремят да заменят своите сътрудници с роботи, а само искат да облегчат условията на труд на персонала. Планът е андроиди да се ползват на най-уморителните и скучни "длъжности. Андроидът е не само безопасен, но и дружелюбен.

Защо андроиди? Отговорът е прост: Да се създава или преустройва завод към роботи за сега е по-скъпо, отколкото да се адаптират роботите към човекоцентричното производство.

 

Не знам дали в Хонда завод ползват някъде Asimo? Малки роботи и екзоскелети за персонала на конвейра съм виждал че прилагат успешно.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Китай ще е родината на Мерцедес. Местят всичко там. Освен, ако правителството не ги спре!

И ако новината е фейк.

НО, условията за бизнес в Германия са ужасни, няма евтини енергоизточници.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Лошо - за Мерцедес, а и за работниците им в германия.

Китай ще ги приеме, но китайците всъщност не се интересуват от марката - продажбите и там са под санитарния минимум.

Дано е фейк, защото шанса им да внасят от там коли на прилична цена в Европа също е нищожен. Паднат ли митата за стария континент на "чайници" - всички затварят и едва ли евро съюза ще го стори.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Иначе ги уважавам заради историята, но и за модерните електро и аеродинамични постижения.

mercedes-eqxx4.jpg

mercedes-eqxx3.jpg

Това приравнено към бензин е разход около 0,9л на 100 км - няма грешка.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Световен ден на безопасната игла отбелязваме днес, 10-ти Април.

 

Американецът Уолтър Хънт я патентова преди 175г.

 

Той я изобретява по една-единствена причина – нуждаел се от пари. Само броени часове по-късно продава правата над нея. Оттук насетне родители и бебета си спестяват излишните писъци и кръв, предизвикани от случайни убождания със стандартна игла.

И така, един ден Хънт задлъжнява с 15 долара (днешни 355). Затова през далечната 1849 г. решава, че трябва да изобрети още нещо. Затова взима една 20-сантиметрова медна тел, навива я в средата, обезопасява единия й край и я нарича „карфица за дрехи“. Три часа по-късно продава правата за своето изобретение срещу 400 долара (днешни 9500 долара).

Освен това изпреварва Чарлз Роуи, който на 12 октомври същата година получава британски патент за безопасна игла.

Закопчалката е обикновен предмет от ежедневието, с който повечето от нас са се сблъсквали в даден момент от живота си. Обикновено се използва за практични цели като закопчаване на дрехи или временно фиксиране на разкъсване, но в различни култури отдавна съществува вярването, че безопасната игличка може да носи и късмет. Макар че късметът често се смята за въпрос на случайност, суеверията и символите са играли важна роля в човешката култура и безопасната игличка не прави изключение. Стара безопасна игла може да ви донесе пари и късмет Едно от най-разпространените вярвания, свързани със закопчалките и късмета, е концепцията за закопчалка, която носи късмет. В много култури хората носят безопасни игли като бижута или аксесоари, за да отблъснат злите духове или отрицателната енергия. Това вярване в защитната сила на безопасни игли може да се дължи на връзката им със съхраняването на нещата и предотвратяването на вреди, както физически, така и метафорично. С носенето на безопасна игличка хората се надяват да се предпазят от злополуки, нещастия и негативни влияния. Безопасните игли понякога се използват и в ритуали за привличане на късмет. Например в някои култури хората връзват червени конци или панделки на безопасни игли и след това ги прикрепят към дрехите или вещите си. В различните култури червеното често се свързва с късмет и защита, а предпазната игла служи като средство за задържане на червения конец или панделка на място. Смята се, че тази практика носи късмет и държи лошия късмет настрана. Друго интересно суеверие е, че намирането на безопасна игличка на земята е знак за късмет. Някои хора вярват, че да се натъкнат на забравена безопасна игличка е щастливо знамение и може да донесе позитивизъм в живота им. Това вярване вероятно се дължи на неочаквания и случаен характер на подобни открития. 9 неочаквани начина за използване на безопасната игла В допълнение към тези суеверия, безопасни игли се използват като символ на солидарност и подкрепа в различни социални и политически движения. Предпазната игла може и да не притежава присъщи магически свойства, които да носят късмет, но нейната символика и свързаните с нея вярвания показват човешкото желание за защита, единство и позитивност. Независимо дали се носи като аксесоар, използва се в ритуали или се приема като символ на солидарност, безопасната игличка служи като осезаемо напомняне, че хората търсят начини да привлекат късмета и да се предпазят от нещастията в живота си. Независимо дали вярвате в способността му да носи късмет, или не, безопасният щифт остава интересен културен артефакт с богата история.

  • Благодаря 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Off Topic

Значи като "крепежен елемент" към мартеницата ни, се постига двоен ефект.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На 9 април 1933 г. в парижкото предградие Ньой сюр Сен, Франция, е роден Жан-Пол Шарл Белмондо.

Той е играл в над 80 филма и има над 40 роли в театъра в богатата си филмова и театрална кариера.

Филмите му са изпълнени с опасни каскади, които за разлика от много свои колеги почти винаги изпълнява сам.

Сериозните му роли се отличават с драматична дълбочина, а комедийните му са оцветени с автоирония и фин хумор.

Умира на 6 септември 2021 г.

"Моментът в който разбираш колко много неща са излишни в твоя живот... освен любовта на твоето куче"

436418121_1594560601323845_7221760475056426943_n.jpg

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

image.thumb.png.764dd82a598a9b8dafa8e77a9885e85f.png

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

image.thumb.png.297c4454d691a8fd6e71f527d9d5579d.png

 

Въведение в света на изобразителното изкуство ...

Основни знания:

- ако виси, значи е картина.

- ако може да се заобиколи, значи е скулптура.

1. Ако на картината има тъмен тон и измъчени лица - това е Тициан.

2. Ако на картината има обилно количество тлъстини и целулит, дори при мъжете - не се съмнявай - това е Рубенс.

3. Ако на картината мъжете изглеждат като къдрави жени с кравешки поглед - това е Караваджо. Жени е рисувал само няколко пъти.

4. Ако на картината има множество малки човечета - Питер Брьогел Стари.

5. Много малки хора + малки непонятни тайни - Йеронимус Бош.

6. Ако на картината може просто да се добавят няколко дебелички амурчета или агънца (или те вече са там), без да се наруши композицията - това може да са: а) Буше б) Вато

7. Красиво, всички са голи и телата им са като на културисти след баня - Микеланджело

8. Видиш ли балерина - говориш за Дега. Говориш ли за Дега - виждаш балерина.

9. Контрастно, рязко и всички имат мъртвешки брадати лица - Ел Греко.

10. Ако всички, даже лелите, приличат на Путин - това е Ван Дайк.

11. Моне - петна.

12. Мане - хора.

13. Когато видиш глупости на търкалета - вероятно е Пикасо

14. Търкалета и квадрати – вероятно Кандински.

Това е!

Кратко, точно и изчерпателно!

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Off Topic

А дали нарочно си пропуснал Дали?

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Преди 7 часа, ceco_accord написа:

А дали нарочно си пропуснал Дали?

Ами дали нарочно съм пропуснал Дали, надали. Там нещата са доста сложни и някой по-вещ в изкуството трябва да се произнесе. Аз нямам необходимата компетенция. Списъка не претендира за изчерпателност, ако някой може да добави нещо е добре дошло.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Отговорено (Редактирано)

С из куството е сложно, но:

Ако се чудиш дали виждаш каквото виждаш, значи е Дали.

И още един велик:

Ако едни обекти аморфно преливат в други, или са логични, но невъзможни, значи е Ешер.

p8l.jpg

p43l.jpg

Редактирано от ceco_accord
  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Най-голямата термопомпена инсталация в света към момента се строи в датския град Есберг. За хладилен агент се използва въглероден двуокис, за сгъстяването му се използват два инверторни турбокомпресора, за медиум и от двете страни се използва вода. За студената страна се помпи морска вода. За предварително подгряване се използват пещи за боклук, а за допълнително подгряване се използват котли с дървесен чипс. За големия зор имат и газов котел, ако се наложи.

Тази система отоплява около 25000 домакинства - по същество тя заменя старата топлоцентрала на въглища. КПД-то при отопление се движи между 2.8 и 4.1. Двата компресора консумират до 25 мегавата, а системата може да произвежда малко над 80 мегавата еквивалентни топлинна енергия. Като страничен ефект, тази мощност може да се използва за балансиране на електропреносната мрежа заради възобновяемите източници, което даже носи печалба. За оптимизиране на консумацията разполагат с буфер с капацитет 8500 мегаватчаса еквивалентни топлина, който през зимата може да осигури до седем часа резерв, а през лятото даже няколко дни.

Вече има план да се построи подобна инсталация в друг град, три пъти по-голяма ...

 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Животът не е жътва, а сеитба" казва най-големият гений, който познава света - Леонардо да Винчи.

Той е роден на днешната дата 15 април (събота) в 03:00 часа през 1452г.

"Заблуждава ни ослепяващо невежество. О, окаяни смъртни, отворете си очите" пък е друг негов цитат, който звучи повече от актуално и днес, над 500 години откакто е живял. 

И един любопитен момент от живота му, който описва какъв перфекционист е и защо, приживе не е завършвал част от творбите си. Когато е млад рисува един човек и макар, че всички му казват, че картината е съвършенство, той казва, че нещо ѝ липсва и не я обявява за завършена. 15 години по-късно, когато зад гърба си има дузина научни разрези на починали хора, той вижда мускул, който е пропуснал на картината, добавя го и едва тогава я обявява за завършена.

Преди години английска телевизия реши да реализира и изпробва няколко негови изобретения, включително и това, с което човек може да лети, всички до едно се оказаха не просто с векове изпреварили времето си, но и работещи. Интересно в случая бе и че в чертежите на всеко свое изобретение, той бе вкарал и по 1 умишлена грешка, така че ако чертежите попаднат в грешни ръце да не заработят. 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Отговорено (Редактирано)

🇧🇬❤️🇧🇬
През 1907 г. това семейство е отвлечено и изпратено в Белгия, за да бъде разглеждано както днес гледаме животните в зоопарка. 
Човешки зоологически градини е имало почти в цяла Европа, като те продължават да функционират чак до средата на миналия век. Милиони любопитни европейци са се редяли на опашка, за да гледат заключени в клетки полуголи африканци и аборигени, на които децата са хвърляли бонбони като на маймуни...

А в чл.62 от Търновската конституция на Княжество България, създадена през 1879 г. четем следното:

"Никой в Българското Царство не може нито да купува, нито да продава человечески същества.
Всеки роб, от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на българска територия."

Добре би било някой да припомня тези факти на….Брюксел!

 

FB_IMG_1713318825110.jpg

Редактирано от ceco_accord
  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Знаеш - усещал си го - непоклатимо е - 20 години по-късно технологията с 2 скоростни кутии в 1 кола си рулира!

"Колко е добре, когато нещата просто работят" - макар и сложни на вид.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    No registered users viewing this page.

  • Предстоящи събития

    No upcoming events found
×
×
  • Създай нов...