Интересни факти

[ceco_accord 5942]

Защо класическата туба за гориво има три дръжки?

Тубата за гориво е изобретение на германците от 1930 г. и първоначално се използва само за военни цели. Оттам съюзниците я наричат Jerry can /от видоизменено Gery - Germany/. Това наименование е запазено и до днес.

Класическата туба има три дръжки за да може двама войника да носят 3 туби - по една във всяка ръка и една по средата. Така всеки от тях ще носи общо по 30 литра. Ако един войник носи една туба ще носи само 20 литра, което е малко. Ако сам носи 2 туби ще носи 40 литра, което е много. Затова германците са се спрели на 3 туби за 2 войника и са сложили три дръжки, за да може да се носи средната туба от двамата. Допълнителният бонус, е че един човек може да носи две празни туби в една ръка като хване двете крайни дръжки или общо 4 празни туби за един човек. Класическа германска гениалност!

[ceco_accord 5942]

“Я камилата, я камиларя...”.

А знаете ли легендата, от която произлиза?

 

Преди много, много години имало един мнооого богат султан. Той си имал една много умна камила - разбирала всичко от една дума, само където не можела да говори.

Много тъжен бил султанът. Говорил и от сутрин до вечер, виждал, че тя го разбира, че иска да му проговори, а не може. Дълго мислил какво да прави и накрая решил, че с пари всичко се постига, а ако не може с пари, постига се с много пари.

Тръгнали сутринта глашатаи от град на град и от село на село. Думкали с барабаните и разгласявали, че султанът дава един керван злато на този, който научи камилата му да говори. Но ако не успее, ще му вземе главата!

Отишъл един кандидат, опитал, провалил се! Отишъл втори - същата работа! След няколко такива опита, отишло едно бедно момче и рекло:

- О, премъдри султане, аз ще науча камилата да говори, но имам някои условия.

- Стига да не се опиташ да ме измамиш, ще ги приема - отговорил султанът.

- Ами то, ученето на камилата на човешки говор е много трудна и бавна работа - ще започне да говори чак след двадесет години - започнал момъка - а дотогава ще искам всеки ден храна, пролет и есен по един кат нови дрехи и по една жълтица всяка седмица - докато дойде време да си

взема кервана със злато.

Помислил, помислил султанът, сторили му се разумни доводите на момъка и се съгласил. Не бил като другите шарлатани, които му обещавали чудеса за един ден.

Прибрал се вечерта момъкът и майка му, като разбрала какво става, горко заридала:

- Ох, синко, без време ме зачерняш! Ще вземе султанът и твоята глава! Как ще научиш камила да говори?!

- Не бой се, мале! - отвърнал синът - Де се е чуло и видяло камила да говори! Но това са двадесет години с храна, дрехи и пари! А след 20 години - султанът е стар, камилата също - я камилата, я камиларя!

[Митко Йотов 1228]

Знаете ли от къде е дошло барбекюто?

Когато пристига на Карибите в края на XV век, Христофор Колумб открива, че местното племе араваки приготвя уловените риба и дивеч, като ги поставя върху специално изработена поставка над огъня и по този начин месото се опушва и изпича. Колумб бил силно впечатлен от вкуса на приготвения специалитет. Местните наричали този начин на готвене барбакоа. Със завръщането си в Европа испанските завоеватели донасят със себе си и новия метод за готвене. Новата технология за приготвяне на месото, заедно със своето название барбекю бързо се разпространява из Европа, а след това и по целия свят.

[Митко Йотов 1228]

Знаети ли кои са 9-те основатели на най-големите автомобилни компании в Япония

 

 

А това познато ли ви е

 

 

Редактирано 22 Ноември, 2022 от Митко Йотов

[ceco_accord 5942]

Off Topic

Всеки ден - интересни факти! Гонки с трафиканти.

Това ли е новата версия "туроператосрки" бизнес, с който ще станем известни?

Къв Шенген, кви 5 евро???

 

Редактирано 23 Ноември, 2022 от ceco_accord

[Митко Йотов 1228]

+1.

Абсолютно.

[ceco_accord 5942]

Хора, природно лишени от чувство за хумор, обожават да разказват анекдоти. Шофьори, които едва успяват да държат автомобила в своята половина от пътя, умират да поучават другите как да карат. Шефове, които няма елементарна, базова представа за сферата, в която работят, най обичат да извикат някой специалист на килимчето и да го нахокат за нещо, което изобщо не разбират.

Но, защо, защо всички тези хора са потресаващо некомпетентни и не го забелязват?

Всичко това се случва по силата на т.нар. ефект на Дънинг-Крюгер – двама психолози от Университета в Корнел, които посвещават специално проучване на този феномен. Хората, "поразени" от този ефект по правило имат нисък интелект, скромно ниво на квалификация и тесен кръгозор. Белязани от тази комбинация, те просто не могат да проумеят, че решенията, които вземат са грешни, а талантите, които си въобразяват че притежават, са неправдоподобни. Ето защо убедено вярват в правотата на всички свои действия и говорят от позицията на висша инстанция.

С времето това светоусещане придобива характер на психологическа защита: ограниченият човек започва да брани със зъби и нокти своето виждане за ситуацията, защото само ако допусне мисълта, че може и да не е прав, започва да се чувства застрашен от по-талантливите хора.

В същото време, при талантливите се наблюдава точно обратният случай: те много добре разбират колко сложни са законите на реалността, колко огромно е полето на знания, които в перспектива подлежат на овладяване – тази мъдра толерантност в крайна сметка обаче води до занижаване на самооценката за собствените им способности и подценяване на мястото, което заслужават в обществото.

„Аз знам, че нищо не знам”, повтарял мъдрецът Сократ, който водел повече от скромен живот и постоянно бил подложен на нападките на глупци, уверени в собствените си способност. Способен ли е някой от ограничените хора да направи такова признание?!

Eфектът на невежеството, облечено в самочувствие, бил теоретически предсказан, а след това и експериментално потвърден още през 1999 година от специалистите по психология Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер. За теоретична основа на хипотезата си те използвали наблюденията на велики учени и философи. Самият Дънинг цитира две от тях: „Невежеството по-често ражда увереност, отколкото знание” на Чарлз Дарвин и „Едно от неприятните свойства на нашето време се състои в това, че тези, които изпитват увереност, са глупави, а тези, които притежават въображение и мисъл, са изпълнени със съмнение и нерешителност”, на Бертран Ръсел.

А практически източник на вдъхновение да проверят експериментално теорията си станало куриозно престъпление. Двамата учени били провокирани от удивителната самоувереност на обирджия – МакАртур Уилър, който ограбил две банки една след друга, като преди това намазал лицето си с лимонов сок, защото прочел някъде, че лимоновият сок се използва като невидимо мастило и, следователно, камерите няма да „видят” и запишат лицето му. Психолозите били силно впечатлени от дълбоката некомпетентност на престъпника, който дори не се опитал да провери предварително дали е вярна представата му за прикритие, макар че обратното означавало дълги години затвор.

Така се стигнало и до експеримента, въз основа на който формулирали и своята теория за некомпетентността. Събрали в една зала представители на различни сфери на дейност, но със съвършено различни нива на реални знания и ги помолил да попълнят анкета, в която участниците трябвало да отбележат сами нивото си на компетентност в сферата, в която работят. След това участниците били подложени на редица тестове, които измерили реалното им ниво на компетентност. По резултатите от двете задачи била съставена графика, демонстрираща зависимостта на реалните знания от самоувереността в сферата на изява.

Получила се несъвършена, но достатъчно красноречива парабола: в лявата част, където били събрани най-некомпетентните участници в експеримента, тя достигнала абсолютен апогей на стопроцентова увереност в собствените знания, способности и умения. След това кривата рязко се понижава в зоната, където е преобладаващото мнозинство от хората, добре владеещи професията си в действителност, но със занижена самооценка за своя опит и умения. Към края, кривата отново се покачва – там, където са най-добрите от добрите, доказаните експерти, които добре знаят, че разбират и могат повече от добрите професионалисти. Но дори и техните резултати достигат едва две трети от пика на пълните профани.

Както установили Дънинг и Крюгер, профаните не само надценяват своята компетентност, но и не са способни да дадат адекватна оценка на специалисти, които имат автентично високо ниво на квалификация в същата област. На всичко отгоре, съвсем искрено не вярвали, че са допуснали грешки в тестовете, измерващи реалните им знния и способности – повечето от тях упорито отстоявали своето мнение, даже след като им било показано къде са сгрешили и грешките им били логично обяснени и мотивирани.

Но, надеждата, че слепците могат да прогледнат, все пак остава. Дънинг и Крюгер предложили на самоуверените невежи участници в техния експеримент да преминат специален курс на обучение, където не само усвоявали конкретни компетентностти по упражняваните от тях професии, но и методи, с чиято помощ да измерват сами перодично реалната си компетентност. Повечето от тях поне успели да проумеят, че са живели в заблуда. Не е ясно само как Дънинг и Крюгер са успели да ги убедят, че имат нужда от обучение.

 

[ceco_accord 5942]

Понякога пиеньето спасява!

Има толкова много истории за Титаник, които определено не сте чували!

Британският пекар Чарлз Джокин имал хоби - пиел. Титаник, на който Джокин отплавал, бил огромен плаващ луксозен хотел с отлична кухня. Джокин, като главен пекар на кораба, имал отделна каюта, в която дори си бил донесъл апарат за алкохол (нямал проблеми с маята). 

В тази злополучна нощ, когато Титаник се ударил в айсберг и потънал, Чарлз, както обикновено, се бил отдал на любимото си хоби в каютата си. Чувайки глухо скърцане по десния борд, той се качил на палубата, грабвайки бутилка с алкохол. Скоро капитан Смит дал команда да се спуснат спасителните лодки. Джокин събрал екипа от подчинените му пекари в камбуза и като поел инициативата, наредил запасите от хляб да бъдат разпределени между лодките, а самият той се върнал в каютата си, за да се запаси с уиски. След обявяването на „аларма за лодка“ старшият хлебар останал спокоен. Джокин натоварил жените и децата в лодка номер 10, на която бил командир, по алармен график. Самият Чарлз не влязъл в лодката - дал път на един от пекарите, после слязъл в каютата си и продължи да пие. Когато водата започнала да прониква в каютата му, той облякъл спасителна жилетка и като взел със себе си запаси от алкохол, се качил на горната палуба. По това време всички лодки на Титаник вече били пуснати на вода и се отдалечавали от умиращия кораб. На палубата той срещнал втория помощник-капитан Лайтолер. По-късно Лайтолър казал, че Чарлз Джокин е бил адски пиян и вторият помощник-капитан решил, че главният пекар не е предопределен да избяга. На палубата Джокин, без да забрави да отпие от шишето си, хвърлил дървените шезлонги зад борда. Успял да изхвърли около шестдесет от тях. На някои давещи се хора шезлонгите, плаващи във водата са спасили живота им. 

Чарлз останал на борда на Титаник до последно. Когато кърмата на кораба започнала бързо да потъва, той се изкачил през релсата на кърмовия флагшток. Миг по-късно корабът потънал под вода, без да създаде водовъртеж на това място. Така Чарлз Джокин се озовал във водата, без дори да си намокри косата. Прекарва повече от четири часа в студените води на Атлантическия океан, като се клател и пиел. Лайтолър не можал да повярва на очите си, когато видял Джокин сред спасените. Любимото хоби на Чарлз му дало така необходимото спокойствие тази вечер и рационалност в действията. Той се спасил и помогнал за спасяването на много други. Джокин е последният, който напуска Титаник, съкращавайки максимално времето си в студена вода. В продължение на четири часа той останал със суха глава и имал приличен запас от висококалорична храна в течна форма, която не замръзва при ниски температури. След спасяването нашият герой не променил хобито и професията си: той продължил да пие и да пътува по моретата. Чарлз Джокин претърпява още две корабокрушения и доживява до 78 години. На гроба му има надпис "Титаник Бейкър".
 

[Хри100 87]

тоя е бил от "наще"

Редактирано 1 Декември, 2022 от Honda_Z
Моля, не цитирайте цяло предходно мнение! По презумпция се предполага, че отговаряте на него.

[ceco_accord 5942]

Наричат го най-известният български учен извън България - а родната му страна не знае почти нищо за него. Роден е в белоградчишко село, учил е в Германия при най-известните изобретатели на ракетни и самолетни двигатели, работил е в Америка и в Аржентина.

Роден през 1919 г. в белоградчишкото село Стакевци, Виден Табаков прави толкова успешна кариера, че в края на живота си е обявен за почетен професор на НАСА.

Откритията му в областта на сплавите, които издържат на извънредно високи температури, помагат за безопасното изпращане на първия човешки екипаж до Луната с мисията Аполо 11.

Табаков е работил и по усъвършенстването на реактивните двигатели, преподавал е заедно с Нийл Армстронг в Университета в Синсинати.

Повече от 40 години той няма възможност да се върне в България заради тоталитарния режим.

От началото на 40-те години Виден Табаков учи инженерство в Прага и Берлин, докато войната бушува и обхваща Европа. През 1945 г. той успява да защити докторска дисертация в присъствието на Вернер фон Браун - човека, който разработва германската ракета V2, а след края на Втората световна война се прехвърля в САЩ, става част от новосъздадената НАСА и конструира Сатурн 5, с която астронавтите от "Аполо" стигат до Луната.

Преди да се присъедини към неговия екип през 1958 г., Виден Табаков работи с друг известен германски инженер - Ханс фон Охайн, който прави първите свръхзвукови реактивни самолетни двигатели. Основният принос на българина е в откритието на материали, с които ракетите да бъдат облицовани, за да не изгорят от високата температура при изстрелването.

Благодарение на работата му по усъвършенстването на външната обшивка на реактивните двигатели, той успява да удължи значително периода, в който те могат да бъдат експлоатирани.

От края на 50-те той преподава в Университета на Синсинати - един от най-важните научни центрове за аерокосмически изследвания в първите години на развитието на НАСА.

Едно от подразделенията му носи името на българския професор от 2009 г. насам. Когато той пристига в Синсинати, се оказва единственият член на факултета по аерокосмически науки, който има научна степен доктор по инженерство заради образованието си в Германия.

В следващите години той помага за това колегите му да получат своите докторски степени и става ментор на множество по-млади учени, които го описват като извънредно талантлив иноватор с международно признание, отзивчив и добронамерен към всички свои студенти, колеги и сътрудници.

През 60-те години той създава обща образователна програма в партньорство с General Electric, а университетът оценява приноса от изследователските му програми с външно финансиране на над 100 милиона долара в десетилетията на активната му кариера.

Табаков посещава България няколко пъти след края на Студената война. През 2017 г., две години след смъртта му, негови лични документи и вещи са дарени на Държавния архив.

 

Редактирано 8 Декември, 2022 от ceco_accord

[ceco_accord 5942]

Средният пръст - история на жеста🖕 

 

През 1415 г. в битката при Аженкур между французи и англичани, французите предчувствайки победата си заплашвали, че ще отрежат средния пръст на всеки взет в плен англичанин. Защо точно средния пръст?

Като ги лишат от средния пръст, английските стрелци никога повече няма да могат да стрелят с лък. Английският лък се прави от тисово дърво, а самата стрелба с лък наричали "скубане на тис" (pluck yew).

Англичаните обаче неочаквано победили в битката при Аженкур. Тогава започнали да се присмиват над поразените французи, като им показвали среден пръст, с думите "победата е за нас, ние и занапред ще продължаваме да скубем тиса".

С времето фразата pluck yew, която била достатъчно сложна за произнасяне, била опростена - "p" заменили с "f", а  "yew" с "you". Така се родила знаменитата фраза fuck you.

Сега вече е ясно защо изразът fuck you се използва в съчетание с показване на среден пръст.

Французите също имат свой фалически поздрав. Нарича се bras d’honneur (ръка на честта) и при него с дланта на едната ръка се удря по свивката на лакътя на другата.

[Plamen-CRV 601]

Прабългарският древен календар

Честита Новата 7532 година според българското летоброене

За точната година има разминавания от 7528 до 7532 година,но всъщност това не е толкова важно ,за 7500 години ,няколко години разлика.

Важното е все повече Българи да започнат да отбелязват и популяризат Българската Нова Година.

 

Българският народ е имал свой собствен слънчев календар, който е използвал до падането си под турско робство.

Преди календара на маите, преди китайския календар, преди юлианския, преди григорианския е българският календар.

Това е голям интелектуален и научен труд на хора, които са живели хиляди години преди Христос. Българският календар е по-точен и от Григорианския календар и само с няколко секунди се различава от астрономическия календар.

За летоброене по нашите земи е използвана ера, която се наричала “българска”. Начало на българското летоброене е 5504 г. пр. Хр. Прави впечатление, че терминът “ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА СВЕТА” е с начална датировка, която съвпада с края на геологическата катастрофа в Черно море. Натрупаните изследователски резултати все по-убедително сочат, че прабългарите /българските предци/ са били едни от обитателите на черноморския регион преди геологическата катастрофа, т.е. Потопа в Черно море (5500- 5600 г. пр. Хр.), и че те са едни от най-древните носители и пазители на системата от писмени знаци и календарни познания.

Прабългарският календар е слънчев. Годината е започвала в най-късия ден (зимното слънцестоене, около 21 декември). Този ден не е участвал в никой месец, не е включен и в никоя седмица. Той е бил самостоятелна календарна единица – нулев ден, Ени-Алем. Сега се нарича Енин ден или Eднажден. Останалите 364 дни от обикновената (невисокосна) година се разпределяли в четири еднакви тримесечия (сезона) по 91 дни или 13 седмици. Това е позволявало годината, както и всеки сезон,да започват винаги в неделя – първия ден от прабългарската седмица.

Първият месец от всеки сезон има 31 дни, останалите два – по 30. Всяка четвърта година е високосна – от 366 дни. Тя се различава от обикновената единствено по това, че след шестия месец съдържа втори нулев ден (Ени-Джитем). Годините са групирани в дванадесетгодишни и шестдесетгодишни цикли.

Древнобългарската календарна система се състои от 2 инструмента – оригинален годишен календар и 12-годишен циклов календар, които фиксират абстрактно върху черупка на костенурка движението на съзвездия, оприличени на животни от бита. Всяка година в дванадесетгодишния цикъл, който е свързан с периода на обикаляне на Юпитер около Слънцето (11,86 години) , носи името на някакво животно. Часовете, месеците и зодиакалните цикли също така носят имената на тези животни.

 

Една от разликите между Българския и Китайския календар:

Българският         Китайският

Свиня 1

Мишка 2                1 Мишка

Вол 3                      2 Вол

Барс4                    3 Барс

Заек 5                   4 Заек

Змей 6                   5 Змей

Змия 7                   6 Змия

Кон 8                     7 Кон

Маймуна 9           8 Овен

Овен 10                9 Маймуна

Петел 11             10 Петел

Куче 12                11 Куче

                              12 Свиня

 

През 1976г. Учени от ЮНЕСКО обявяват Прабългарския календар за най-древния и най-точния в света. Те изчисляват, че когато е бил създаден, слънцето е било в съзведието Сомор (Мишка) според календара.

Използвана е информация от книгата “Българският календар” на инж. Георги Кръстев, инж. Тодор Целов, инж. Бойко Михайлов, к.т.н. доц. инж. Янко Божинов, инж. Димитър Боянов.

[ceco_accord 5942]

И ний сме дали нещо на японците.

🇯🇵 / 🇧🇬
"Над смълчаните полета" - една от шестте български детски песни, включени в японските учебници по пеене.

[ceco_accord 5942]

[Митко Йотов 1228]

Някой виждал ли е как изглежда японският паспорт...

 

А знаете ли кои са най известните ястия в Япония....

 

От няколко дни в България се вихрят кукерските празници.... а някой знае ли каква е ситуацията в момента и в Япония...

Някой ще каже съвпадение...дали?  

БЪЛГАРИЯ И ЯПОНИЯ
По повод 1 300-годишнината от създаването на България, през 1981 г. Тодор Живков получил поздравителна телеграма от Японския Император, в която императора приветства държавния глава на държавата, която според японските исторически извори е на 6 000 години и от същия този НаРод е и Рода на императорската фамилия и че Благодари на Българите че са поставили основите на Япония като държава.

Естествено Живков се уплашил от реакцията на Москва и отговорил, че негово светейшество Императора се е объркал и, че България става на 1 300 години а не на 6 000 години, но от Япония пак отговорили, че не се бъркат и тогава във втората телеграма обясняват за историческите извори в Япония и кой я е създал.

Тодор Живков на три пъти посещава Япония: първият път е водената от него българска делегация на международното изложение EXPO - 70 в Япония. После Живков още два пъти посещава Япония. По време на своя мандат, като президент, Петър Стоянов също е посрещнат с високи почести от император Акихито. Императрицата им предоставя лично своята спалня, като всяка сутрин им се носят цветя. На 14 декември 2004 г. като премиер на България Симеон Сакскобургготски е на официално посещение в Япония и е поканен от император Акихито на лична аудиенция и чаена церемония.

Според официалното съобщение никой друг премиер не е канен на подобна височайша церемония. Обяснението е, че поканите на Императора се дължат на "изключителната политическа и държавническа личност на българския държавен глава". За сведение по протокол японският Император се среща само с пет високопоставени чуждестранни личности в годината. Според участник от делегацията на визитата на Живков на учудването му от особеното отношение към него и обръщението "братовчеде" той му обяснил, че японските легенди сочат началото на благородническото потекло на Императора (той се води син на Слънцето) от конен народ, дошъл в Япония от Азия 1000 г. Пр. Хр. и създал военната организация и военни традиции в Япония."

Редактирано 9 Януари, 2023 от Митко Йотов

[ceco_accord 5942]

Съдията е мъдрец.

Един търговец пътувал за Франкфурт за панаир и по пътя, на улицата на едно от селата, загубил портфейла си, в който имало 800 гулдена. Значителна сума в онези дни. Тогава един кон струвал 40 гулдена.

Следователно загубата на пари, за които беше възможно да се закупят 20 коня, разбирате, е нещастна загуба.

Местен дърводелец вървял по този път и намерил тежък портфейл. занесъл го у дома. Той не казал на никого за това, но го скрил в очакване да се появи собственикът на изгубения портфейл - трябвало да го върне. А ако не е съгласен, това е друг въпрос. Но при всякакви обстоятелства трябва да изчака ...

На следващата неделя свещеникът обявил в църквата, че 800 гулдена са изгубени и че който ги намери и върне, ще получи 100 гулдена награда. Честния дърводелец донесъл парите на пастора.

Той извикал търговеца, който дошъл и взел портфейла си. Преброил парите и дал на дърводелеца не обещаните 100 гулдена, а само 5 придружени при това с много обидни думи: „Ти си взел сто гулдена , защото в портфейла имаше 900 гулдена!“.

По такъв нечестен начин алчният търговец решил да измами и да спести пари.

Дърводелецът, разбира се, се възмутил от обвинението в кражба и казал:

„Не взех нито един гулден, да не говорим за сто. Аз съм вярващ."

Свещеникът потвърдил, че дърводелецът наистина е почтен и дълбоко религиозен човек, който спазва Божиите заповеди и затова не може да вземе тези сто гулдена. Но алчният търговец настоял на своето.

Те спорили дълго време и тогава свещеникът отвежда дърводелеца и търговеца в съда на град Франкфурт. Случаят се разглежда няколко дни и става обект на множество слухове за жителите на града. Затова в деня на съдебното заседание и обявяване на присъдата сградата на съда била препълнена. Всички се интересували как ще завърши паричният спор.

Съдията първо попитал търговеца: „Можете ли да се закълнете, че сте загубили точно 900 гулдена?“

На търговецът дори не мигнало окото, сложил ръка на Библията и изругал. По това време полагането на клетва върху Библията било много сериозен въпрос.

Тогава съдията се обръща към дърводелеца: „Можете ли да се закълнете, че сте намерили 800 гулдена?“

Честният майстор спокойно сложил ръка върху Библията и също се заклева.

Съдията обявил решението си: „Случаят е очевиден. Кесията, намерена от дърводелеца, не принадлежи на търговеца, защото той е загубил 900 гулдена. Следователно кесията и 800 гулдена се дават на дърводелеца и той може да разполага с парите както намери за добре. Търговецът ще трябва да продължи да търси портфейла си, в който имало 900 гулдена!“

Така търговецът губи пари и доброто си име. Присъдата на съдията се оказва мъдра и справедлива, защото алчността и злото се наказват.

Йоханес Паули, 1506 г

Илюстрация: Уилям Конър, „Портрет на съдия“

 

[JHM 1787]

В едни други времена,далеч по достойни от днешната действителност:

https://www.photomoments.bg/bg/post/hisaryas-pearl

[ceco_accord 5942]

Силата на киното.

 

Малко хора знаят, че танцът Сиртаки е създаден на снимачната площадка на филма "Зорба Гъркът" през 1964 г. По сценарий американският актьор трябвало да изпълнява някакви бързи, подскачащи движения. Но се случва неочакваното – Антъни Куин си счупва крака и се налага снимките да бъдат отложени за известно време.

След няколко дни актьорът вече може да ходи без гипс, но да изпълнява описаните в сценария подскоци е твърде оптимистично. “Не можех да си вдигам и спускам крака – болката беше нетърпима”, пише актьорът по-късно в мемоарите си. Куин обаче е изобретателен и намира хитър изход от създалата се ситуация: “Разбрах, че мога да го влача (крака си) без да изпитвам особен дискомфорт. И така измислих танца с необикновената приплъзваща стъпка. С ръцете си изпълнявах движения, характерни за традиционните гръцки танци и се въртях из пясъка”.

Целият свят решил, че това е основният гръцки народен танц, като лезгинката сред кавказците. Гърците не спорили, освен това филмът "Зорба Гъркът" станал любим за тях, а "Танцът на Зорба" веднага станал най-популярния. Много скоро на законодателно ниво той бил признат за национален гръцки танц. По целия свят танцът Зорба става известен като танца Сиртаки и се превръща в един от основните символи на Гърция.

Книгата "Зорба Гъркът" на Казандзакис е велика!

Редактирано 20 Януари, 2023 от ceco_accord

[ceco_accord 5942]

 

"В Перу има планина с цветовете на дъгата.

Нарича се "Vinicunca" и след разтопяването на леда, седиментните минерални слоеве на планината били изложени на ерозия, която превърнала този обикновен склон на Андите в многоцветна земна дъга. Червеното идва от оксидирано желязо (известно още като ръжда), жълтото се дължи на наличието на железен сулфид, лилаво-кафявите ивици са от гоетит или окислен лимонит, а хлоридът е причина за зеления оттенък..."

Източник:Интернет

[ceco_accord 5942]

7 февруари 1900 година - умира Капитан Петко Войвода!

300 битки и 33 куршума в тялото за България...

Умира в нищета,смачкан от тези,за които се е борил..

"Така умира Капитан Петко войвода в своята освободена Родина, ненавършил още пълни 55 години, преждевременно телесно състарен и сломен от тежките побоища в Ич Кале, от мръсните клевети и трагични разочарования. Въпреки мразовития зимен ден погребението му е тържествено — хората, както е известно, на погребение са щедри. Всички са мрачни, някои плачат и плачат искрено, само върху Петковото лице е застинала една загадъчна усмивка, сякаш в последната минута той е разбрал нещо много смешно, ала не е имал време да го изрече. На какво се е усмихвал Капитан Петко Киряков в последния си час? Дали на избавлението от непоносимата болка? Или от задоволство, че е извървял пътя си прав, или пък се е надсмивал над мързеливата човешка правда, която винаги идва след ковчега на мъртвеца, ако тя изобщо благоволява някога да дойде! Неизвестно! Легендарният капитан потъва в гроба заедно със своята весела тайна. Преселва се във вечността последният рицар на хайдушкия деветнадесети век, един гигант - по дух и тяло, както Страшимиров го нарича — смел и благороден Гъливер, който има нещастието да надживее своята борческа епоха, за да попадне в царството на коварните джуджета. Джуджетата го умъртвяват — наистина, но неговият огнен дух вместо да гасне - все повече свети и сгрява сърцата ни с благородния си пример, с кристалната си чистота и с щедрата си саможертва пред олтара на България."

„Капитан Петко Войвода” - Николай Хайтов

 

[ceco_accord 5942]

Пижо и Пенда са код оставен от предците ни. 

🇧🇬 🇧🇬 🇧🇬 
БЪЛГАРСКА ЛЕГЕНДА ЗА МАРТЕНИЧКИТЕ

Аспарух вече бил на десния бряг на Дунав.
Брат му Баян и сестра му Хуба го чакали на левия бряг и търсели брод за България.
Вързали края на бяло кълбо за крака на сокола,
за да полети и им покаже брода, по който да минат.
Хазарска стрела пронизала Баян. Бликнала алена кръв, която обагрила бялата връв, която трябвало да послужи като знак за Аспарух, че скъпите му брат и сестра идват при него.След като получил скъпата вест, Аспарух късал конци от бяло – червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял:
“Нишката, която ни свързва да не се прекъсва никога.
Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи,
да сме БЪЛГАРИ!

Бил ден първи, март, лето 681.

 

Редактирано 1 Март, 2023 от ceco_accord

[vesivanova 1069]

Без коментар. Без идея, без насока. Имам идея за какъв недооценен къртовски, макар и избран от програми Труд говорят.

Говорим, показваме…

Това ли ни е овцевъдството, защитено от европрограми?

Това ли ни остана. 

50 овце в кошара, в кашла за 5000, без поминък, без челяд, без кучета?

Убийте ме, хора, плаче ми се, това, което беше.

Наречете ме зелена, червена, оранжева?

Нищо не променяте, свидетели сте на последните от малките.

 

 

[ceco_accord 5942]

1. Един хектар канабис освобождава толкова кислород, колкото 25 хектара гора. Канабисът расте за 4 месеца, а дърветата за 20-50 години.

2. От един хектар канабис можете да получите същото количество хартия, колкото от 4 хектара гора.

3. От дърветата се прави хартия, която може да бъде рециклирана 3 пъти, докато от конопът се прави хартия, която може да бъде рециклирана 8 пъти. Конопената хартия е най-добрата и най-трайната.

4. Конопените растения са капан за радиацията. Плантациите от канабис пречистват въздуха.

5. Конопът може да се отглежда навсякъде по света, нуждае се от много малко вода. Освен това, тъй като може да се защити самостоятелно от насекоми-вредители, не се нуждае от пестициди.

6. Конопеният текстил превъзхожда дори ленените изделия по свойствата си.

7. Конопът е идеално растение за производство на кантове, въжета, чанти, обувки, шапки...

8. Канабисът у нас е забранен. Но техническият канабис не съдържа наркотик и може да се отглежда свободно.

9. Протеиновата стойност на семената на канабиса е много висока, а две мастни киселини, съдържащи се в него, не се срещат никъде другаде в природата.

10. Животните, които се хранят с канабис, нямат нужда от хормонални добавки.

11. Всички пластмасови изделия могат да бъдат направени от коноп, конопената пластмаса е екологично чиста и напълно биоразградима.

12. Конопът може да се използва и за топлоизолация на сгради, той е издръжлив, евтин и гъвкав.

13. Конопените сапуни и конопената козметика не замърсяват водата, затова са напълно екологично чисти.

[sentinelprime3 59]

https://fakti.bg/avto/764172-tazi-honda-e-izminala-16-miliona-kilometra-i-vse-oshte-e-s-originalnia-si-dvigatel#CommentBox

 

[ceco_accord 5942]

 

През 1958 г. Артур Фишер представя своето малко пластмасово изделие за фиксиране на винт,което днес се среща в почти всяка сфера на строителството.

Ключар по образование и вманиачен майстор, измисля първото си патентовано изобретение през 1947 г., когато иска да направи снимки на новородената си дъщеря - синхронизирана светкавица на камерата.

Другите изобретения на Фишер включват комплекти за създаване на модели на Fischertechnik, поставки за чаши с прибиращи се капаци, вентилационни дюзи. Едно от последните творения на Артур са компостируеми и годни за консумация детски играчки, малки цветни накрайници, направени от картофено и царевично нишесте. Такива играчки се произвеждат под името „fischer TiP“ и разнообразието от цветове се постига чрез използване само на естествени багрила. Съветите за моделиране помагат на децата да развият фини двигателни умения и абстрактно мислене.

„Интересувам се от всеки проблем, на който мога да предложа решение“, каза г-н Фишер пред немското списание Technology Review през 2007 г.

Тoй e eдин oт xopaтa c нaй-мнoгo peгиcтpиpaни пaтeнти (над 1100) в Eвpoпa и бивa cpaвнявaн c oтĸpивaтeли ĸaтo Toмac Eдиcoн.

[ceco_accord 5942]

Танк тежащ 55 тона минава върху каска  на Михаел Шумахер използвана във Формула 1 и остава здрава само с няколко драскотини.

Каските на пилотите струват над 15000 евро всяка една и трябва да запазят живота на пилотите които често катастрофират с +300 км/ч..

[ceco_accord 5942]

България е малка и бедна държава.

Нито първото е вярно, нито второто трябва да е!

[Plamen-CRV 601]

Дали знаем, че на територията на малката ни България има цели 39 планини!?!

Ето и най-високите им върхове:

 

[Plamen-CRV 601]

Това е железния мост на р. Арда при с. Долно Черковище. Какво му е толкова интересното та ви занимавам?!
Този обикновен железен мост е построен от немците по време на ВСВ.
И какво от това?! Интересното е , че немците (държавата или фирмата която го е построила) дават въпреки войната, въпреки, че България е била „окупирана“ дават 100 години гаранция и наскоро по силата на този договор идват и ремонтират моста.
Е това е интересното!!! 100 ГОДИНИ ГАРАНЦИЯ!!!

 

https://www.google.com/maps/@41.6158455,25.7273648,3a,75y,139.96h,88.55t/data=!3m6!1e1!3m4!1sTpj7iFrQvCVxAp1v4afq8w!2e0!7i16384!8i8192?authuser=0

[kvd74 645]

Off Topic

Не сме били окупирани, а сме били съюзници на нацистите.

 

[ceco_accord 5942]

Нямате идея кой е този човек, нали?

Е, ако беше американец минимум цял град щеше да е кръстен на него, но не е.

Това е генерал-майор Тодор Нейков родом от град Чирпан. Един от най-талантливите български пълководци. Участник в двете балкански войни и Първата световна война.

Ръководи 33-ти Свищовски пехотен полк по време на Първата световна война. Това е единственият български полк, който никога не е губил сражение!

Полковник тогава Тодор Нейков е един от хората с най-голяма заслуга за победата при Дойран. Да! Именно благодарение на 33-ти Свищовски полк България постига най-голямата си военна победа, в цялата си история! Свищовци командвани от чирпанлията Тодор Нейков помитат армията на Великобритания!

Разбира се днес, никой в Чирпан не е чувал за този велик българин! Малцина са тези в държавата, които знаят нещо за него! Просто поредният забравен и затрит велик човек! Негов паметник няма да видите никъде! Срамно е, но не е изненадващо! Да, покрит в мракът на историята стой, може би най-блестящият ни тактик!

Поклон пред генерал-майор Тодор Нейков - Ние помним, ние не забравяме!

[Plamen-CRV 601]

Кой е измислил дънките?

Дънките са панталони, изработени от деним или тъкани дрехи, които са от памучни платове, но денимът е изтъкан и след това оцветен. "Джинси" е кратъкото име на "сините дънки", които са измислени от Джейкъб Дейвис и Леви Щраус през 1873 г. Дънки като име за панталони идват от град Генуа в Италия, мястото, където е произведена памучната бродерия, наречена джин или джийн, Република Генуа изнася дънките в цяла Европа. Тъкачи от френския град Ниме се опитават да копират джин, но не успяват. Текста, с който са се завърнали, стават известни като деним, буквално "de Nimes" или "от Nimes".

През 1851 г. Леви Щраус пристига в Ню Йорк, където брат му има магазина като семеен бизнес. Леви Щраус отива в Сан Франциско през март 1853 г.,на Западния бряг за да открие нов клон на бизнеса - къща за търговия на "Леви Щраус и Ко". Преди да отиде там, в Калифорния през 1848 г. започва златната треска. Между другото, миньорите имат нужда от здрави дрехи, които да издържат на грубите условия на труд. Един от шивачите, които се опитава да направи дрехи, които ще изпълнят това условие, бил Джейкъб Дейвис, който купува болтове за дрехите от магазина на "Леви Щраус и Ко". Единственият проблем, който имал, е че панталоните са разкъсват около джобове. Той подсилва ъглите на джобовете с метални нитове и с това ги укрепва. Джейкъб Дейвис се опита да патентова идеята, но няма пари, за да подаде документите. Поради това предлага на Леви Щраус през 1872 г.,двама да патентоват идеята. Леви хареса идеята и на 20 май 1873 г. двамата мъже получиха патент № 139121 от Патентното ведомство на САЩ. След това Леви наема Джейкъб Дейвис, за да контролира производството на носените панталони в завода си - Levi Strauss & Co. Denim.

Джинсите най-напред са били работно облекло. Те са изработени от трайни материали и имат голяма устойчивост. Дънките на мъжете са били с цип отпред, а женските дънки с цип от лявата страна, като са предназначени да се побират свободно и под гащиризони. През 1950 г. дънките стават символ на младежкото въстание след като Джеймс Дийн ги популяризира във филма "“Rebel without a Cause". Поради значението им те стават забранени в училищата, театрите и ресторантите. Те стават по-приемливи през 60-те и 70-те години и се приемат като част от модата. През 1965 г. Limbo, бутик в New York East Village, е първият търговец на дребно, който създава нов чифт дънки, изглеждащи изтъркани и износени ,декорирани с парчета и ваденки и успява да ги продава за $ 200. Идеята скоро стана хит. Днес дънките се носят от хора от всички полове и възрасти.

[ceco_accord 5942]

Off Topic

Много ми хареса краят "...от всички полове...".

Като "1 жена може да е секси и в дънки, но мъж в рокля ..."

 

[Plamen-CRV 601]

Off Topic

Че какво им е на шотландските войни 

 

[ceco_accord 5942]

Off Topic

Скотланд шотовете уважавам, както и гайдите, па били те и 100.

 

[Plamen-CRV 601]

Строи Колю Фичето моста при Бяла. Пашата го плаща…
Но преди да плати, пашата изразил съмнения за здравината на моста с идеята да няма плащане. Колю Фичето му предложил да събере цялата си налична войска, заедно със снаряжението си от оръдия, топове и всичко останало и да минат по моста.
Събрал ги пашата, тръгнала войската по моста, от двете страни на реката се събрал народа да гледа какво ще се случи, а Колю влязъл в реката и застанал под централната арка - мястото, където се предполага, че е най-критичната точка на един мост.
Преминали през моста - а той стои в цялото си великолепие. Народът ликувал с гръмки викове. Излязъл Колю Фичето от реката, застанал пред пашата, а той го питал:
- А бе, ефенди, ти защо жертваш живота си за един мост?!
И майсторът му отговорил:
- Защото, ефенди, един ден, когато мене и тебе няма да ни има, мостът ще е тука и хората ще минават по него. И като минават няма да питат кой го е платил, а ще питат кой го е построил. И като им се отговори кой го е построил, пак ще питат: А този човек от чий род беше? И ще им отговарят: От българския… Ей затова го направих, ефенди.

[ceco_accord 5942]

 

"Абе ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби!"

Димитър Списаревски

На 19 юли 1916 година е роден един от най-великите мъже в новата ни история - Капитан Димитър Списаревски. Той жертва живота си за България, защитавайки я от врага, по време на Англо-американските бомбардировки над столицата на Отечеството.

Списаревски се блъска със своя изтребител във водача на вражеската колона и я обезглавява. По този начин спасява София и десетки други градове от бомбардировки. Спасява стотици хиляди невинни животи. Това младо момче излита на първия си и последен боен полет. Родолюбец от най-висша степен.

Ето какво пишат за него удивените от смелостта му врагове:

- "Дълго време, всяка нощ, ми се привиждаше как българският изтребител връхлита върху нашия бомбардировач. Не, това не е камикадзе. Достатъчно ми е да знам, че е бил поручик и се е казвал Списаревски."

- " Настана истински ад. Ударът на вашите летци беше изключително лют."

- "Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно … летящият като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към земята наша „летяща крепост“ и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния… Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!"

От уважение към поручик Списаревски част от неговите врагове свалят медалите си и ги предават на неговата майка.

Димитър Списаревски е повишен посмъртно в Капитан, а след това в Полковник.

[Plamen-CRV 601]

На 26 юли 811 г. Крум и войските му се организират и пораждат грандиозна победа в битката при Върбишкия проход,където византийският император Никифор е убит от Крум на бойното поле, а малко по-късно умира и синът му от раните, които са му нанесени в това сражение!

Този удар на Крум и войските му над византийската армия води до едно от най-големите поражения във византийската история! Рядко се е случвало императорите да бъдат убити в битка, но българите само в едно сражение успели да убият цели двама!

Мощта и силата на българския народ могат да бъдат неописуемо огромни, ако помним кои сме и бъдем винаги организирани срещу неправдата!

[ceco_accord 5942]

Новото е добре забравено старо.

През 1884 г. е представен първият стандартен за производство електрически автомобил, който може да бъде възпроизведен и продаден на публиката.

В началото на 1900-те години 1/3 от всички превозни средства на пътя са били електрически? Те започват бързо да изчезват около 1920 г. с въвеждането на бензина от Хенри Форд.

Фердинанд Порше - основател на едноименния спортен автомобил, произведен през 1898 г. създава първото в света хибридно предложение, което се захранва както от електричество, така и от двигател с горене.

Mercedes-Benz предлага и електрически модел, наречен Mercedes Mixte, през 1906 г. Тази кола е приета като такси в градовете и дори е разработена в състезателна кола през 1907 г.

Почти виждаме прераждането на старата технология. Снимка е на група работещи на ток камиони във Великобритания, през 1917 г.

[Plamen-CRV 601]

Докато сме на електрическа тема...