Литературна тема

[inspektora 401]

Здравейте, 

Не знам каква част от членовете на форума четат, но аз, освен че чета, и пиша разкази, които публикувам в различни литературни издания. В момента участвам в един конкурс за разказ с това https://otkrovenia.com/bg/proza/koronata-i-prystenyt В разказа е леко застъпена и автомобилната тема.

Ако се регистрирате в посочения сайт, ще можете да оценявате, гласувате и пишете коментари.

Поздрави!

[ceco_accord 6014]

Краят е малко прибързан, но иначе е живописно. Адмирации!

[inspektora 401]

Преди 1 час, ceco_accord написа:

Краят е малко прибързан

Няма как - имаше ограничение в конкурса, в който участвам - до 2020 думи.

[ivailopp 291]

Трябва да се разберете с колегите ВАГ-аджии от 'Мериканската група "Маньовър", които са го казали преди бая време тоя разказ по техен си начин (в лирика, отново е загатната автомобилната тема):

(буквален превод)

"От Битъла слизам, на Битъл са качвам

и към небето летя

веригата лопа,аз се изхрачвам:

"Ще го видя отново когато умра!""

Из епопеята "Царе на метала" (1988).

П.С. И твоят разказ си го бива

Редактирано 5 Март, 2020 от ivailopp

[inspektora 401]

На 5.03.2020 г. at 22:24, ivailopp написа:

Трябва да се разберете с колегите ВАГ-аджии от 'Мериканската група "Маньовър",

Точно от там съм взел заглавието . Даже си мислех да сложа и част от припева под него:

Providence brought us the crown and the ring
Covered with blood and our pride

но както писах, имаше ограничение за броя думи.

А ти сигурно се шегуваш, защото превода ти няма нищо общо с действителността 

Редактирано 8 Март, 2020 от inspektora

[ivailopp 291]

Хаха... За толкова ми стига английския ;D,  ама съм почти сигурен че пеят за гадния Бийтъл. Ти сигурен ли си ,че не хейтят точно ваг в тая песен?

Редактирано 8 Март, 2020 от ivailopp

[inspektora 401]

Преди 1 час, ivailopp написа:

Ти сигурен ли си ,че не хейтят точно ваг в тая песен?

Песни и поезия се превеждат малко трудно, но ще се пробвам:

From a battle I've come
To a battle I ride
Blazing up to the sky
Chains of fate
Hold a fiery stride
I'll see you again when I die

 

От битка се връщам

И към битка препускам

В пламъци до небето

Окови на съдбата

Задръжте огнения си ход

Ще те видя отново, когато умра

 

Това е култова песен на MANOWAR и всеки като мен, който е израснал с тях, я знае 

Редактирано 8 Март, 2020 от inspektora

[ivailopp 291]

въййй , никога не бих се сетил! Само да няма спорове за авторско право..

[inspektora 401]

Още един мой разказ на автомобилна тема:

https://otkrovenia.com/bg/proza/dobrudja-police

[ceco_accord 6014]

И аз през годините (а вероятно и други съфорумци) имаме запомнящи се случки с "органите", но някак дар слово нямаме, или не ни се занимава.

Ако намеря време (и ме навести музата), може да се пробвам - да "разтегна" някоя случка до "разказ с неочакван край".

[Митко Йотов 1234]

Преди 6 часа, inspektora написа:

Още един мой разказ на автомобилна тема:

https://otkrovenia.com/bg/proza/dobrudja-police

 

Това с билета ако не е част от въображението,да знаеш колега,че нямат право.Аз самият съм риболовец,ходя на всякакви реки и водоеми но най обичам на Дунав с преспиване.Идва ли са всякакви,гранични от ИАРА и какви ли не на проверка.Само ИАРА може да те проверяват за лодка,размер риба,забрана на някои видове и да изискват билет,на всякакви други можеш да им покажеш среден пръст.

Редактирано 9 Март, 2020 от Митко Йотов

[inspektora 401]

преди 8 минути, Митко Йотов написа:

Това с билета ако не е част от въображението,да знаеш колега,че нямат право

Знам това колега, но на един приятел му се случи. Забележи, че действието се развива 90-те години. Тогава всичко беше възможно 

Идеята е, че полицая като иска да се заяжда, всичко може да измисли. А особено уникални са полицаите в Генерал Тошево - там само като видят не-добрички номер и вадят кочана 

Редактирано 9 Март, 2020 от inspektora

[Митко Йотов 1234]

Да.     Забележи, че действието се развива 90-те години

Това ми убягна

[ceco_accord 6014]

Гледах тая вечер 1 филм и после се оказа че не ми се спи. Тъпите обикновено ме приспиват, но този ме "държа" до края.

Та рекох да драсна 1 разказче. Сори ако има правописни и пунктуационни пропуски.

 

                                             ЧОВЕКЪТ ЗАД УНИФОРМАТА

 Бе лето 2003-то.

 Денят беше великолепен за пътуване, макар и зноен. Сухо, добра видимост, слаб трафик и унесен в спокойствието му, си левитирах лежерно по маршрута В. Търново – Монтана. Карах с около 90, за да държа люка отворен, осигурявайки максимална циркулация на въздух през купето при затворени прозорци. Сивичето е без климатик - набор 86, но всичко нужно за удоволствие от шофирането си имаше. Бях обгърнат от педантичността на подопечните на Соичиро сан и сам в колата. Единственото което ми липсваше е някаква интрига.

 Преди няколко завоя ми бе хрумнало че пътуването по обед в работен ден може и да не предостави интересни възможности за попътно развлечение, когато след поредния изсксочи една такава, в лицето на черен силует с ярки фарове. С набъбването му в огледалото, разпознах един завтекъл се швед  9-3. Тоя вагабонтин за нула време ме застигна и безпардонно изпревари, все едно бях спрял. Както се казваше в 1 алкохолна реклама – „ей това чукане чаках“! С лявата ръка изправих облегалката с 2 зъба, с дясната вдигнах оборотите на мотора с 1000 (посредством скоростния лост) и пътем затворих люка, защото над 120 става шумно, а предположих и че ще ги надвишим. Празненствата по случай наказателната операция над шведа обявих за открити! Не видях кой го шофира, нито колко човека бяха вътре, но колата не беше „клекнала“, а буквичките „турбо“ на задния капак не ме притесняваха, понеже беше кабрио – естествено с „нахлупен каскет“ , поради скоростта с която се движеше и предстоящите завои. Подозирах че ще ми направи „ластик“ над 200-те, но предстояха виражи и неравности при спускането към Севлиево, а после и тамошното ограничение 60 пред „будката за рекет“. Очаквано шведът намали, преодоляхме бавният участък на „къс пас“, но в равното отново се юрна напред, издувайки „каскетът”, а аз по него. Някак вече бях готов да играя ва банк с „дебнещата опасност“, за да не изпусна „купона“. Или той щеше да намали, или щяхме да профучим заедно, или да спрат него, като първопроходец. Речено – сторено. Ръг отново „3-тия зъб“,  десният крак в „шпиц”, 100-те коня отново се въодушевиха, а аз тръпнех в напрежение – „ще яде ли Асан баница“ или „хурката“?

 Покрай будката нямаше никой и профучахме в режим ускорение - с двойно над лимита – луди / млади!

Ооообаче! Не щеш ли, с периферното си зрение зървам рязко отскачащата и врата. Сигурно ако не я бях видял, нещата щяха да се развият в предварително начертания план в главата ми, обаче в тази милисекунда, тя рязко се разцепи на 2, а както е известно – „колебаещият се човек е бъркащ човек“. Дясното полукълбо все още натискаше газта, а лявото тутакси втренчи поглед в огледалото и това което видя …  С 2 думи „мамма миа“! В 1-та ръка фуражката, в другата стоп палката, двете се мяткат нагоре „в крак“ с крачолите, а между тях някакво сеизмично сътресение, опитващо се синхронизирано да придвижва в пространството цялата тази съвкупност. В главата ми революция. Дясното полукълбо (в тон с мотора) реве – давай – шведът прави „ластик“, а лявото измъкна от нейде 1 транспарант „ами ако тоя ти запомни номера и се обади на следващите си колеги???“. Бунтът на „левака“ рязко взе надмощие, викайки на помощ морала и страховете човешки, десняка се кротна и „слезе“ от газта, стоварвайки се върху средния педал. Преминахме в режим спиране.

 Сивичето е 800 кила и макар на „барабани“ отзад, неохотно клюмна с предница и взе да забавя осевата линия. Очите пак в огледалото, а лявата ръка развява „белия флаг“ чрез десния мигач. Спрях доста далеч от „местопрестъплението“ и гледайки усърдно тичащите конвулсии на „органа“, реших да започна „стопляне на отношенията“. Включих задна и на аварийк - близо до банкета, се затътрих към инквизитора с ясното съзнание че ще ме „разпне“. Почти се „сближихме“ и услужливо спрях точно под ръката му, с чийто лакът се подпря на покрива, после с другата нахлузи фуражката и докато въртях ръчката за сваляне на стъклото, се молех да не е имал радар, макар че и двамата бяхме наясно със ситуацията – аз бях нарушител, а той беше законът!

 Картинката не беше обнадеждаваща. Ризата му бе разпасана, издавайки епицентърът на телотресението, с 2 цвята - светлите участъци бяха сухи и с площ на архипелаг в океана. Фуражката и тя започваше да се „наводнява“, а по козирката и си личаха блажни тактилни отпечатъци. Явно го разделих със шпека който сигурно сладко си е рязал, предвкусвайки пладнешкото угощение, което моя младост с немилост отложи. Но багрите на лицето му предвещаваха истинска буря – с палката си бяха братя близнаци. Надвиснал над мен и тежко дишайки, от раз би взел „Оскар“ за „Разяреният бик“ на Скорсезе – Де Ниро „пасти да яде“. Седях и си мълчах – оставих го да си поеме дъх и да се представи. Той се „взе в ръце“ остави палката на покрива и изломоти:

- Сшшшна … (неразбираемо), дкмЕнти за прверха!

По дъхът и хвърчащите отломки разбрах че все пак обядът му е бил започнал. Аз измъкнах от архивите с гримаси възможно най-печално примирената и тихичко промълвих:

- Сега господин старшина.

Повдигнах се леко от „дъното на положението в което бях” и измъкнах портфейла от задният си джоб. Там бяха „док файловете” и „намекът” за „извънсъдебно споразумение”. Подадох само тях и зачаках развитието. Старшият избърса пръсти в панталона си – адмирации за жеста, но не и за липсата на „етикет”, пое документите, дръпна се крачка назад, протегна ръце и започна да ги изучава, четейки „от – до”. Явно от годините вече не виждаше отблизо, а и в суматохата не си бе взел очилата.

 Мина цяла вечност. Имах време да си припомня как попаднах в тая ситуация и как по Божият промисъл шведът се измъкна, и сигурно вече е на Хемус. Прав му път, но започнах мислено да се самобичувам за дързостта си в тоя каприз. Скуката бе виновна и жегата, която при спрялата кола и застрашителното положение в което бях, се стичаше по гърбът и бакенбардите ми. После ме досмеша от видът на старшината, но гримасата на лицето ми „удържаше фронта”. Дори имах време да се пренастроя,  започвайки вместо себе си да съжалявам него, което бе нормална за мен емпатия. После ми хрумна че той едва ли знае тази форма на социално общуване и няма как да подозира че има 3 нейни разновидности, а да се надявам на снизхождение по  някоя от тях просто нямаше смисъл. И познах.  Тонът с който ме „емна” тежеше поне тон и се стовари безмилостно върху ми.

-Ти с колко караше бе? Видя ли се чак къде спря? Имаш над 100 метра спирачен път! Слизаи! Отваряй! Вади всичко за проверка!

Едно ще му призная – имаше точно око (проверих вечерта по Гугъл Ърт). От будката му + времето за скачане на спирачката до пълното ми „кацане” имаше малко повече, но не знам точната си скорост, а и „рулирайки” на заден по пистата му спестих поне 70% от разстоянието, но останалото го протича и все още му тежеше. На момента обаче веднага изпитах облекчение и хвърлих от раменете си онзи тон – не бе въоръжен с „доказателствен материал”. Демонстративно си разкопчах колана, надявайки се поне това да „намали щетите” и чинно излязох от бялото Сивиче. Вън ме лъхна освежителен ветрец и вече стъпил на „неговото ниво”, започнах пледоарията си.

- Много се извинявам господин старшина. Не познавам участъка (колата е с Русенска регистрация), не видях табела за населено място (шосето е извън града и минава през нещо като индустриална зона). Сигурно съм се поувлякъл след предния автомобил (обяснения на ученичка).

- Кво ми съ извиняваш бе? Сега ш тъ вида!

Все едно чух – сега ще ти видя сметката. Пътувах с малко багаж (то багажникът събира 2 каси бира), но от там бе извадено всичко което не трябва и после всичко необходимо – по опис. Аз съм си изряден, макар и недисциплиниран понякога. Пожарогасител (в нормата и минал преглед), свежа аптечка на 3 месеца (прегледа датите), триъгълник, жилетка, крик, ключ, резервна гума, резервни крушки (по колата всички работеха), чистачки + пръскалките им, абе – пълно ГТП. Само дето нямаше канал, газ анализатор, барабанни ролери за спирачките и уред за нивото на фаровете. Направо ме „съдра”, но нища нередно не намери. За времето на огледа явно малко се поуспокои, осъзна и той ситуацията и му стана ясно че е безпомощен, а и гладен, плувнал в пот – не можеше още дълго да продължава с инквизицията.

- Ти за къде си се разбързал така?

Как да му кажа че шосето, колата, оня ербап с „каскета” и буйната младост предразполагат към грехопадение?

- Към Монтана, служебно, чакат ме, а се наложи да мина през Търново (трънки и глогинки). Тате и мама там живеят, аз се взех с 1 момиче от Русе, а в Монтанска фирма се хванах на работа. На гаджето не му се отразява добре бременността, та се надявам да не ме бавят и довечера да се прибера при него и родителите му. Сложна е моята, но и вашата не е лесна. Цял ден в жегата, да вардите таквиз апаши като мене, едва ли е приятно. Сърдечно ви моля за извинение като човек, а пред блюстителят на реда във ваше лице съзнавам пълната отговорност на провинението си.

 Стават и чудеса, и не само по Коледа! Бавно и полека – сякаш няколко века, от старшината започна да изплува „човека”. Поогледа ме (от глава до пети), погледна си часовника, погледна пак отворената кола, багажа в и около нея, и бавно тръгна да я обикаля. Пресегна се, взе си фуражката и палката, и бавно се запъти обратно към будката с обяда си.

- Еи, да не те дочакат в дървено пардесю? Умната, ей! И аз съм бил млад, а сега имам син на твоите години. Гледай и ти до тук да я докараш и дано не ти побелеят косите от него, като моите.

Колкото повече се отдалечаваше и смаляваше униформата му, толкова повече нарастваше признателността ми към човекът в нея. Де юре „законът” ме пусна, понеже бе неподплатен с фактология, но думите на човекът де факто ме „хванаха за гърлото”. Припомних си баща ми, който изпращайки ме каза „бързай бавно”, майка ми, която поръча да звънна като пристигна, любимата, която цял ден ще си мисли колко внимателно я возя и как ли го „избивам” по шосетата когато съм без нея, шефът ми, който веднъж возейки го в Сивика рече – „тая пича въшка мноу бега – гледай да не останем без служител, че си ни важен”.

 Профучаващият ТИР отвя светлоотразителната жилетка в драките и ми напомни кой съм, на къде съм се запътил и за къде всъщност пътувам.

А лето 2003-то отдавна е в небитието.

 

Всичко описано е 100% истина и моя случка. Да ли е било поучително и достоверно е друг въпрос, но факт е че подцених емпатията у този човечец, а дори името му не разбрах. Той може и да не си спомня гореописаното събитие, но за мен то сякаш беше вчера, а аз наближавам неговите години. Дано да е жив и здрав, а аз тепърва ще разбирам какво ще ми поднесе моят синковец – тинейджър.

 

[inspektora 401]

Цецо, радвам се, че събудих автора в теб 

[Emicha 1843]

Преди 1 час, inspektora написа:

Цецо, радвам се, че събудих автора в теб 

Off Topic

Ти па събудил си автора - той Цецо си има Оскар за литература.

 

А относно твоята творба - и моето мнение, се припокрива донякъде с това на Цецо.

Само да добавя, (ако има значение) че творбата ти ми прилича повече на преразказ, отколкото на разказ.

Разбирам условието и ограниченията на задачата, но би било хубаво в разказа ти да има някакъв, дори минимален  диалог между теб и познатия ти (примерно някъде по средата , можеше да съкратиш някои думи на приятеля ти и да се впишеш в разговора). Този диалог ми липсва и затова казвам че ми прилича на преразказ.

Може и да бъркам, но това е мое мнение и дано не съм те засегнал. Иначе .

 

[inspektora 401]

Нещо 18+ ? 

https://otkrovenia.com/bg/proza/chudesa-1-1

[ceco_accord 6014]

Преди 1 час, Emicha написа:

  Скрий съдържанието

Ти па събудил си автора - той Цецо си има Оскар за литература.

 

Емич - знам че отдавна ми "сърбаш попарата" -шъзвинявашзакуету!

По темата: понякога ме досърбяват ръцете (от към мозъка), но признавам че за да се "изтипосам пред орта", спомогна и провокацията от Инспектора.

Аз съм си взел моите "15 минути слава" от тоз живот, но нивгиш не е късно да съ впусна в "изложението" отново.

Ако има интерес и запалим у хората "литературният кръжок", имам още истории - тънещи в прахоляка на времето.

Важно е да носим разтуха.

Иначе писането е сложно, особено ако целта е да остане в главите на четящите. Ако е просто писачът да си излее душата - тогива секък мое.

[ceco_accord 6014]

Преди 4 часа, inspektora написа:

Нещо 18+ ? 

Бих могъл да го коментирам, но само ако ти е нужно и то не като критика, а като хрумки за аналогични сюжети, но почнати отзад - напред, и с друг финал.

Ще те чета още. :)

[inspektora 401]

Коментирай както ти харесва 

Това е първа част на разказа. По нататък е ... различно.

[inspektora 401]

 

Преди 10 часа, ceco_accord написа:

Бих могъл да го коментирам, но само ако ти е нужно и то не като критика, а като хрумки за аналогични сюжети, но почнати отзад - напред, и с друг финал.

Цецо, защо не се пробваш да публикуваш и ти в Откровения?

[ceco_accord 6014]

Преди 10 часа, inspektora написа:

Коментирай както ти харесва 

Това е първа част на разказа. По нататък е ... различно.

А, прочетох снощи и четирите части. Комент - довечера.

[ceco_accord 6014]

преди 23 минути, inspektora написа:

 

Цецо, защо не се пробваш да публикуваш и ти в Откровения?

Защото към изкуството в писането си съм твърде самокритичен. Към ЧОВЕКЪТ ЗАД УНИФОРМАТА имам доста забележки (като го прочетох сега), та макар и сюжетно хващащ, е артистично недопечен. Все пак се роди "на крак" и не е шлифован.

[inspektora 401]

Няма да се плашиш, шлифоваш го и пращаш. Там като те емнат разните литературни критици, тъкмо ще ти послужи за школовка 

Аз като скромен инженер, рядко си позволям да коментирам, освен да похваля нещо.

[ceco_accord 6014]

Няма как да ме плаши критика от "авторитети", но ако има "зрънце сред плявата" им - бих го взел. Но може пък да се впусна в тая интрига.

За мен писането е форма на отшелничество, а ако почна да го споделям, трябват по-адекватни за четящите критерии. Просто трябва да питам себе си - имам ли нещо смислено за тях?

[dandilov 2825]

@ceco_accord

То от постовете ти си личи, че имаш знания, дар слово и безупречна граматика! Силно развито чувство за хумор - също!

Но не предполагах, че си такъв изявен талант - белетрист! 
Относно разказа - да, може да се дообработи малко образът с униформата... Но бих предпочел в умерено хумористични краски.

Все пак е от "добрите". Като да изпъкне още повече обикновения, народен човечец от село, облякъл униформа и решил да пази Закона и пенсията...

Редактирано 11 Март, 2020 от dandilov

[inspektora 401]

Ето с този разказ спечелих второ място на последния конкурс:

https://otkrovenia.com/bg/proza/vodocherpecyt

Предупреждавам, че може да не се хареса на всеки, тъй като е безпощадна сатира.

[ceco_accord 6014]

Преди 13 часа, dandilov написа:

@ceco_accord

То от постовете ти си личи, че имаш знания, дар слово и безупречна граматика! Силно развито чувство за хумор - също!

Но не предполагах, че си такъв изявен талант - белетрист! 
Относно разказа - да, може да се дообработи малко образът с униформата... Но бих предпочел в умерено хумористични краски.

Все пак е от "добрите". Като да изпъкне още повече обикновения, народен човечец от село, облякъл униформа и решил да пази Закона и пенсията...

За първото - знам ли :), но за човечеца - ще се пробвам да го направя по-ярко многопластов - "има хляб в него".

[ceco_accord 6014]

преди 48 минути, inspektora написа:

Ето с този разказ спечелих второ място на последния конкурс:

https://otkrovenia.com/bg/proza/vodocherpecyt

Предупреждавам, че може да не се хареса на всеки, тъй като е безпощадна сатира.

Адмирации за "Водочерпецът"! Чел съм го. Това си е готова притча за поколенията!

Истината в него не е въпрос на харесване, както и сатирата. Това са "сигнали", а тези които не ги харесват, просто не ги виждат и нямат право да са "начело"!

Снощи не ми остана време за "конструктивни предложения" относно нови сюжети, но както се казва - "утрото е по-мъдро от вечерта", така че днес вече не смятам да ти "давам акъл".

 

[inspektora 401]

Нещо забавно, за разтуха от тягостната атмосфера на КУРона вируса:

https://otkrovenia.com/bg/proza/belya-celiyat-razkaz

Редактирано 18 Март, 2020 от inspektora

[ceco_accord 6014]

Не че е нещо фрапиращо, но забелязах че имаш склонност към самоубиване на героите си.

Пробвай да "обърнеш палачинката" - съживи някого. Нека се самоизвади като Мюнхаузен от безнадеждното си положение. Имаш потенциал.

[inspektora 401]

Преди 1 час, ceco_accord написа:

Не че е нещо фрапиращо, но забелязах че имаш склонност към самоубиване на героите си.

Чакай, чакай! Само един разказ имам със самоубиващ се герой и той е с леко отворен край:
https://otkrovenia.com/bg/proza/zareji-ya

Някой ден може да го съживя  Мислил съм за това.

А, чакай! Забравих за Чудеса. Верно, че са два, не бях се замислял. Там няма връщане.

За съжаление, не мога да пиша по зададена тема. Т.е. мога, но няма да бъда аз.

Редактирано 18 Март, 2020 от inspektora

[ceco_accord 6014]

В интерес на истината - като е взел "хладното нещо" си помислих че е нож - предполагам че и ти си целял тая асоциация, но малодушието го довърши.

 

[inspektora 401]

преди 4 минути, ceco_accord написа:

В интерес на истината - като е взел "хладното нещо" си помислих че е нож

Точно това беше внушението ми. Съвсем правилно си го разбрал.

Не бих го нарекъл малодушие. Просто младите хора понякога изгарят от силните си чувства. Да си чул някой/я над 25-30 г. да се самоубил от любов?

Редактирано 18 Март, 2020 от inspektora

[ceco_accord 6014]

Давай следващия разказ. Другите ги прочетох. Сега имаш време да пишеш. Ама дай нещо красиво и оптимистично - може и по актуалната тема с К-19 да е.

В нета вече има доста споделяния от потърпевши. Разболей някого и аха, аха да "ритне камбаната" го изцери - чудодейно или медицински, а може и социално психологически. Извърти нещо!

[inspektora 401]

Имам няколко непубликувани разказа или публикувани другаде, но чакам подходящ конкурс, за да участвам в него. Разказите в конкурс се четат много повече от другите. Тактика.

Както казах, трудно ми е да пиша по зададена тема. Единствено Водочерпецът го написах по темата на конкурса, и то защото съвпадна със злобата на деня, която ме провокира.

[ceco_accord 6014]

Разбираемо е. На сила хубост не става.

Аз само да те подтикна със злободневната тема, макар да знам че при "по поръчка" изкуство се създава по едни критерии, а "от сърцето" критериите са други.

Точно там е номерът - да имплантираш себе си в очакванията на другите. Ако си самобитен и ценен - ще има аплаузи, ако не - житие, битие.

[inspektora 401]

Ако оживеем след Корона-вируса и имаш път към Варна, обади се да пием по едно и да си поприказваме на автомобилно-литературни теми 🥂

Ще ти пратя телефон на лични.

[ceco_accord 6014]

Ще оцелеем естествено, нали някой трябва да разказва, а останалите да четат и анализират.

[inspektora 401]

Конкурсът от началото на темата още не е приключил, но има нов, в който участвам с нещо като хорър 

https://otkrovenia.com/bg/proza/nasekomo-1

Всеки глас и коментар е добре дошъл