Велики Българи...

[Hunter 736]

Не знам дали, защото съм много чувствителен, ... или защото съм повече българин, ... или защото плача в момента, но... нека не ги забравяме тия хора..., моля... 

 

 

Наздраве, българи...

 

[g0sh 87]

http://bolgari.net/predatel_li_e_vapcarov-el-1020.html"...От партийните хора трябваше да се отделят най-смелите и заедно с нелегалните да формират бойни групи. В случай на война със СССР те трябваше да прекъсват жп линии, телеграфи и телефони, да изхвърлят влакове, да подпалват вагони, цистерни и шлепове с муниции..."

[Hunter 736]

Не сме народ, не сме народ, а мърша,

хора, дето нищо не щат да вършат.......

 

Всичко тежко, всичко мъчно е за нас !

"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.

 

И не знаем, не можеме, не щеме...

да работим за себе си със време .

 

Само знаем и можеме..., и щеме

един други злобно да се ядеме...

 

Помежду си лихи, буйни и  топорни,

пред други - тихи, мирни, покорни...

 

Все нас тъпчат, .. кой отдето завърне,

щот сме туткун, щото не сме кадърни...

 

Всякой вика "Яман ни е нам хала!", 

а всякому мерамът е развала.........

 

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,

пак ще кажа и с това ще да завърша.....

[policeman 1077]

Евала!Много истина има в тия думи.....

.....написани са като че ли днес....,а е минал век и повече.......

Редактирано 11 Декември, 2014 от policeman

[g0sh 87]

Е добре, но ази гледам –честно сърце в теб не бийи високо изповядам,че изменник в теб се крий.

 

Ако наште мъки, ранити да беше споделил,то към нашите тиранитолкоз нежен не би бил.

 

Ти не би викал: „Мълчете!Тежкий забравете кръст,мир със тигрите сторетеи с убийците – съйъз!“

 

Ти разбрал би, че потокавечно кървав ще се лейи че яма зла, дълбокамежду тях и нази зей.

 

Че не може светлинатада живува със мракът,нито правдата с лъжата,нито агнето с вълкът;

[Hunter 736]

Убаво, ... ама защо си спестил:

 

" нито ангела с мръсника,

ни юнака с гнилий труп,

нито роба със кръвника,

нито ние с турчин груб! "

[g0sh 87]

не се е копирало

[vesivanova 1069]

"За да останеш, за да си потребен,

за да те има и след теб дори,

ти всяка вещ и образ покрай тебе

открий отново и пресътвори.

Пресътвори ги ти като лозата,

затворила пространствата в зърна,

като дървото в плод, като пчелата,

създала мед от пръст и светлина;

като жената стенеща, в която

по-траен образ дири любовта,

като земята, връщаща богато

и облаци, и птици, и листа.

О, трябва всяка вещ да се изстрада,

повторно всяка вещ да се роди

и всеки образ, който в теб попада,

да свети с блясък, непознат преди,

и мислите да правят в тебе рани,

мъчително и дълго да тежат,

и всяка мисъл в тебе да остане

като зараснал белег в твойта плът.

Как иначе това, което вземаш,

стократно оплодено ще дадеш

в горещи багри, в щик или поема,

в космичен полет и в чугунна пещ?

Как то ще стане дирене сурово

и кратък залез, и другарска реч,

и падане, и ставане отново,

и тръгване отново надалеч,

и ласка по косата, и засада,

и хоризонти с мамещи звезди?

О, трябва този свят да се изстрада,

повторно трябва в теб да се роди

и всяка вещ, и образ покрай тебе

сърцето твое да пресътвори,

за да останеш, за да си потребен,

за да те има и след теб дори."

В.Ханчев

 

[Hunter 736]

  „Ние насърчаваме всичките членове и съучастници в народната ни свята работа да бъдат верни и постоянни във всяко отношение към целта, като вземат по-напред пред очи и речат: „По-добре честна смърт, нежели [отколкото] смърт безчестна.“ И наистина, който постоянствува докрай – [за] него са неописуема радост големите дарове [на признателност] от българския народ. И ето сега е часът, в който [може] да спечели всеки. [А не] както [казват] някои си: „Ами ако умра?“ То ние му казваме, че неговото име остава навеки живо, заслугата му ще е предава на деца, унуци и пр. Следователно да се спечели този свят дар, трябва по-напред да се жертвува всичко, па и себе си… Чисто народният българин, който е разбрал и вижда мъките и неволите на милия ни народ, който е усетил вече в сърцето си всекидневните и кървави сълзи на нашите обезчестени майки, братя и сестри от тиранина, то за него няма страх, няма никакви извинения, а смъртта му е самата утеха и душеспасение. [Тази] смърт заслужава гореречената ни слава от българския народ. Инак [ако той не действува по този начин] той не е българин, не е християнин, не е човек. Следователно нему смърт, смърт и смърт.“

Васил Левски

Редактирано 18 Декември, 2014 от Hunter

[6gen115hp 306]

Приятелю . Каква ти е целта на темата ?

[Hunter 736]

Поне аз се опитвам да не забравям откъде съм, да почитам и уважавам хората, оставили нещо след себе си и дали дори живота си за България...

Хора, каквито почти вече няма, ... към които, забързани в скапаното колело на безсмисления живот трябва да се обръщаме по - често, търсейки мъдростта и истинските ценности...

Ако си забравим миналото, няма да имаме бъдеще,  хора....

...

 

О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш?

 

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна робиня, затуй, че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня."

 

Плачи! Там близо край град София стърчи, аз видях, черно бесило, и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила.

 

Гарванът грачи грозно, зловещо, псета и вълци вият в полята, старци се молят богу горещо, жените плачат, пищят децата.

 

 

Зимата пее свойта зла песен, вихрове гонят тръни в полето, и студ, и мраз, и плач без надежда навяват на теб скръб на сърцето.

...

 

Празници са,... нека се опитаме на съхраним българщината...

Тази, за която са се били и умирали хиляди знайни и незнайни синове и дъщери на България.

Нека се опитаме да не се превърнем в поредните Европейски плазмодии, лижещи подметките на разпадащия се свят с фалшивите му ценности...

 

Наздраве Българи, да сме живи и здрави!

[darius 929]

Част  от  разговора  на  Левски  с  агата,  който  го  изпраща  в  София  след  залавянето:''-Кажи ми нещо, Джингиби, знаеш ли защо от Къкрина до София те пазеха САМО ТРИ заптиета?- Не знам, ага.-Аз така заповядахМожех да пратя 300, аз обаче пратих трима! И знаеш ли защо? За да могат твоите апапи да им скочат отгоре и да те освободят. Видя ли, никой не ти помогна, а се кълняха в теб. Ха сега, да видиш, Джингиби, за кой народ си тръгнал курбан да ставаш.''

[Hunter 736]

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
 

Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
 

Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
 

Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
 

Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
 

Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
 

Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
 

Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
 

Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?