Уморените рексита ги убиват,нали?....

[В16А2 41]

Мислех си, че карам бърза кола. За почти две години от както бях взел книжка бях сменил 3 лични автомобила: Ладичка с АГУ, Opel Astra и Audi 80. Бях на почти 20 години. В един слънчев летен ден взех Нея. Mazda MX-3 V6. Черна. С малкия 1.8 V6 двигател, не с KLZE. И си мислех, че карам бърза кола.

 

За първи път се докоснах до японски автомобил, пробвайки няколко такива, преди да взема Нея. Не разбирах нищо, само знаех колко коня е тоя мотор и (от диагностика в сервиз), че колата е в отлично здраве. Нещо в мен се промени, започнах да гледам по друг начин на автомобила, като такъв, по принцип. Започнах по различен начин да шофирам, започнах по друг начин да мисля и да свиквам и да я усещам като част от мен. И си мислех, че карам бърза кола.

 

И така почти 6 месеца. Гонки тук там с някое наточено Saxo или случайна "бегачка" от сорта. Просто не знам късмет ли, не бях губил нито един старт, явно не съм попаднал на противник. Така докато един ден, мой много добър приятел, ме качи в Неговата кола и просто ме повози. Едно кръгче, това беше. Достатъчно. Край. Това е моята марка. Това е моята кола. Тук и сега, е Истината. CRX 2 ген. Червен. D16Z5. С жокери.

 

След 2 дни тая кола беше Моя. За мой късмет приятелят ми я продаваше, защото му се беше родил син наскоро и му трябваше по-голям автомобил. Взе си Accord, както и да е. С кеф продадох Mazda-та. Не мога да опиша адреналина, щастието, което ми даде този CRX. Първата вечер, в която беше мой, не слязох от него. 2 пълни резервоара плюс още малко. До София и обратно, до Асеновград, нагоре към планинските пътища.

 

След няколко месеца вече бях сменил всичко, което има и което няма нужда да се сменя, с нови, оригинални части. Буквално беше перфектен. Поглезих го после с фарчета, ксенонче, музика за 4-ри цифрена сума. Дадох 2000лв. за пребоядисване с адски скъпа боя - сив графитен металик. И това не е дори половината от историята. Намерих му гараж, не го изкарвах ако вали дъжд дори, а в снежните дни.. да кажем, че горе долу ходех с такси на работа една цяла зима..

 

Ще продължа историята по-късно и по-точно как накрая се оказах с Del Sol.. и предварително се извинявам на колегата, ако не иска чужди разкази в темата му, да ми пише ЛС, ще си изтрия поста. Просто усещам, когато сме на един акъл с някой, затова се включих.

Редактирано 31 Януари, 2011 от В16А2

[kleni 17]

:evil:

[Krasi VT 10]

Нямам думи просто:

[FuckHonda 20]

Браво, страхотен разказ Пс. във форума на БМВ има цял раздел с уникални разкази, замесени са и коли. Защо да не взаимстваме от тях. За разпускане е перфектното четиво. Какво по-хубаво - коли, любов, емоции, страсти...

Редактирано 1 Февруари, 2011 от маймуната

[sashkoy 4]

Във форума на БМВ може да има разкази,но този се отличава от другите,защотото както беше написал колегата под разказа "Приликата със хора и рексита НЕ е случайна"

[paRADOx 1011]

Вярвам, че всеки един проронил сълза докато чете това, е открил себе си (и НЕЯ) в разказа на MAD DOG. Прочетох го няколко пъти, и всеки следващ път натежаваше повече на сърцето ми.

Много истина. Много любов. Много спомени.

Х О Н Д А

[В16А2 41]

ТЪпо е, защото аз самия споделям чувства и емоции относно модела CRX, една от колите които притежавам и оперирам с тях е именно CRX (бил той и Del Sol)

Колега, извинявай, какво по-точно намираш общо между Del Sol и CRX, освен името? (Което между другото от 1995г. за Европа е дори само "CR-X". Отпада "Del Sol" накрая, но въпреки това си остава просто едно име.)Не знам аз ли нещо не съм в час, имал съм по един образцов екземпляр и от двете, втората всъщност още я търкалям, за мен между двете коли няма нищо общо..Ако щеш впечатлението което прави колата, ако щеш усещането което дава, ако щеш дизайн, екстериор, интериор, двигател, ск. кутия.. Нищо общо нямат, за мен тези два прекрасни автомобила, са такива по абсолютно различни начини. И аз лично за себе си предпочитам CRX-а пред Del Slow-а.Поздрави и не ми приемай включването като заяждане в никакъв случай! Редактирано 1 Февруари, 2011 от В16А2

[gkb 37]

Коко знаеш колко време не бях писал тук е накара ме отново брат с тази си тема .. ме накара да направя само едно - да ви предложа да направим един нов раздел Моята любов е ХОНДА

[Street-warrioR 287]

Разказът е НЕВЕРОЯТЕН! РЕСПЕКТ! Не съм изненадан, че излиза от ръцете на точно този човек!

[GaiJin 26]

Историята наистина е страхотна,за което браво на автора - мисля,че той не заслужава темата да бъде разваляна от тези спорове...

[doctor 13]

Хареса ми истински, наистина ми се кара. Добре че Узана е близо. Тия машинки са много приятни.

[Данчо 31]

От темата бяха изтрити постовете, които бяха извън нейната тематика. Това е една от малкото истински теми напоследък, нека не я разваляме. Поздрави

[Al Capone 238]

Хора, хора. Не знам какво да ви кажа. Човека си е излял душата, най-съкровенните чувства и емоции които една легендарна кола събуждат у него. А вие го оплюхте че било технически и исторически неточно. Вие разлика между техническа информация и лиричен разказ правите ли? Май не? Да другите форуми си имат раздели само за разкази. Е тук си има само една тема и тя е заключена. Там са само майстори на къся разказ. За това как D13-ки и D14-ки късат де що има кола по света. Е да ама не! Ще ви го кажа кратко и ясно тази тема ще я отключа и всеки който обяснява че този или друг разказ сложен тук. Това са разкази! Не преживяни случки! За това просто се насладете какво пишат, а не че не пишат исторически или технически неточно! И аз харесва Междузвезни Войни, но съм тръгнал да им намирам научните и технически неточности!

 

За това за тези които обичат да четат, да се насладят на това, а на тези които не могат да си запазят мнението за себе си!

[J's Racing BB8 49]

Нямам думи просто Наистина много малко хора могат да усетят тръпката.Колеги,от доста време не мога да разбера какво значи съкращението ЦРХ.Някой може ли да каже?

[tiankata 7]

Рекси,ПРИЯТЕЛЮ,ще останем заедно.До края.Може да изгниеш при мен.

това много ме накефи. очаквах друго развитие на разказа но и така ми хареса.......

[Васил Влахов 154]

C R - XC ivic R enaissance е X perimental ....за тези ,които още не знаят какво означава Коко...освен да повторя и потретя мненията на колегите по-горе - незнам какво повече мога да кажа .... докато четох,буца застана в гърлото ми ....уникален разказ ...нямам думи ...

[kembo 88]

КОКО, първо поклон пред теб и начинания ти Пожелавам ти (и го заслужаваш) да имаш толкова пари ,че да купиш лиценза и правото отново да се произвеждат тези АВТОМОБИЛИ и да направим фабрика за по нататъчното им производство ---Това е наи-съкровенната ми МЕЧТА

[MAD DOG 445]

Даааам,последните дни съм здраво заслепен от собственото си величие .Едва успях да видя че всъщност от едно мое спонтанно хрумване от което последваха литературни и технически анализи,както и психопрофил мой и на форума ще последва все пак нещо вероятно градивно.Мисля че идеята за отделна тема с разкази свързани с любовта към ХОНДА е много добра. .Спирам да пиша в тази тема.Стига толкова кафяво.В него няма нищо градивно.Поздрави на всички ФЕНОВЕ.П.П. и ...не спирайте да мечтаете колкото и безумни да изглеждат мечтите ви.Тази марка съществува благодарение на мечтите на един ГОЛЯМ човек.

[ALEGKOL 1]

Едно голямо БРАВО за колегата, в днешно време е рядкост такъв ентусиазъм!

[jarjarbings 6]

Много добър разказ Браво на колегата!!!

[MAD DOG 445]

Една година по-късно... .Това е варианта който пренаписах специално за картинг-форума...:Лудия пулс на големия град още туптеше със забързано темпо.Всички бързаха занякъде,макар и да не знаеха закъде. Трясъка на преминаващ камион го изтръгна от обвзелия го унес.Движението би трябвало да стихва,но за някои още не беше свършил работния ден. Тежка въздишка се отрони от дъното на гърдите му,сякаш събрала в себе си всички негативи от изминалия ден.”Най-сетне свърши шибаната седмица...” мина през ума му.Още не можеше да се отърси от напрежението на работното място което напоследък му идваше вповече. Отвори с натежала ръка вратата на колата,събра си нещата и слезе.Наистина имаше нещо хубаво в това да се прибереш у дома.Бутна обратно вратата на чисто новата си Хонда и тя залепна на мястото си с прецизно щракване.Хвърли и един поглед преминавайки край нея.Хубавица.Агресивна муцуна,изчистени форми.Страхотен дизайн,а вътре още миришеше на ново.Запъти се към къщата.Внезапно си спомни днес кой ден е и сякаш тъмен облак мина през душата му.Утре...утре е денят на раздялата.Беше си обещал тази нощ само за него и НЕЯ.Следващите действия бяха на автопилот – хапване,къпане,преобличане.Мисълта му блуждаеше.Знаеше какво го чопли вътрешно – дали естествения ход на нещата беше неизбежен? Облече се леко макар че беше хладно.Маратонки - с обувките не усещаше така добре педалите.Пристъпи бавно в гаража.Луминесцентните лампи нарушиха сякаш с трясък тишината.ТЯ стоеше притихнала там,сякаш знаеше че това е последната им среща.Плъзна бавно поглед по нея.Толкова години,кога минаха....познаваше всяка част от нея.Драскотините,всяко петънце ръжда,напъпило тялото и тук и там.Прекара върховете на пръстите си по извивката на калника.Линията която обичаше и го спечели навремето.ЦРХ...съкращение събрало в себе си фанатична привързаност.Превзе сърцето му безвъзвратно.”Стегни се”каза си,”времето лети”.Отвори капака и закачи внимателно акумулатора.Направи го бавно сякаш беше хирург в сложна операция.Искаше да поне сега да не бърза,да и отдаде цялото си внимание и любов като за последно.Остави капака да се затвори с познатото до болка щракване.Отвори вратата на гаража.Нахлу хладен и свеж въздух а вечерницата се показваше на хоризонта.Вдиша дълбоко и се опита да проясни главата си.”Не бива да страдаш чак толкова много,все пак това е само една кола...”.Това му прозвуча чуждо,сякаш беше мисъл на друг човек.Качи се в колата.Завъртя контактния ключ.Таблото светна.Познатото жужене на бензиновата помпа за кратко,после тишина.Завъртя.След 30г. служба стартера пак си свърши работата безотказно.Мотора изръмжа и запали.Мислено се поклони на японците...на невероятните японци.Мир на праха ти,Соичиро.Велики човеко.Настани се в седалката.НЕГОВАТА седалка.Почувства се сякаш се завръща у дома след дълго отсъствие.Погали леко волана – помнеше всички поизтрити места.Следите от захабяване които знаеше наизуст.Спомни си ясно деня в който и тази кола беше с найлоните по седалките...Толкова МНОГО спомени заедно,кога отлетя времето?Не бързаше да тръгва.Но времето вървеше.Изкара я бавно от гаража и я остави да работи за да подгрее.”Да не забравиш да заключиш!Толкова се разсея...” Нарочно избра вечерта за последното каране.Нямаше толкова движение.Макар че и без друго хващаше към планината.Обичаше да вземат заедно завоите.Да кара на ръба и да усеща докъде стига границата и на издържливост.И понякога да я прекрачва.Зави към най-близката бензиностанция. -Догоре. Стана му леко приятно от втренчения поглед на момчето което я зареждаше. -Интересна бегачка...макар и архивна- ухили се младока. -Да,и има дух за разлика от сегашните - отвърна му с лека усмивка. Хлапето зяпна неразбиращо.Няма значение.Плати си и тръгна. Докато излизаше от града прехвърляше през ума си преживяните заедно моменти.Адреналина от скоростта,ремонтите,лишенията тогава за да купува части...как на младини разплакваше „рейсърчета” с по-мощни от рекси кошници... Подмина няколко малки селца.Бяха почти тъмни.Урбанизацията беше обхванала всичко.За жалост.Тук пътя все още беше сравнително прав.Най-хубавото тепърва предстоеше. Фаровете разсичаха мрака.Пътя все повече опустяваше.А и това беше целта.Започна да ускорява повече.Навлизаше в подножието на планината.Един от любимите му маршрути.В началото завоите бяха по-плавни.Караше вече във все по-високи обороти,спирачка почти не ползваше.Сменяше предавките,работеше умело с кормилото.Започна да си припомня.Някъде подсъзнателно автоматично сякаш се отбелязваха шумовете – шарнира,който беше за смяна,лекото изхъркване на трета,задните гуми който вече лесно губеха сцепление,леката вибрация когато обираше спирачката...усещаше как пак се сраства с колата.Човек и машина ставаха едно цяло.Двигателя свистеше и поемаше без усилие всякакъв режим на работа.Усети как адреналина му се вдига.Завоите бягаха като някакви огромни тъмни змии в мрака.Осовата линия прелиташе бързо.Усещаше се някак си отново сякаш на 20.Тази кола смъкваше бремето на възрастта и сякаш се стремеше да му се хареса.Радваше го толкова силно както и в първия ден в който седна в нея.Сякаш казваше „Виж какво мога и сега ще го направя,специално за теб”...всичко работеше в пълен синхрон.Гумите присвирваха,вътре замириса леко на феродо...и ухание на изгорял бензин.Отново и отново.Тя му доставяше удоволствие както всеки път когато бяха заедно.Сега нямаше значение дали от човешка гледна точка беше нормално да се одушевяват предмети.Той знаеше само че обича тази кола и тя обича него.Това не можеше да е лъжа. Измина много километри нея нощ.Продължи пътя си към морето.Стрелката за бензина отчиташе оставащото време...знаеше че нищо няма да трае вечно,дори и тази нощ.Обеща си да бъдат един резервоар заедно.Имаше малко аванс от следващия ден,беше се обадил че ще закъснее за работа.Без дори да си беше изяснил какво точно ще прави.Утрото го застигна някъде по пътя.Ранобудните хора започнаха да изпълзяват и да сгъстяват трафика.Вече караше бавно,спазваше ограниченията.Никак не му беше до полицаи точно сега.Тялото му се беше схванало от умора,очите му бяха подпухнали,старата травма в коляното го стягаше.Но в момента не усещаше нищо от това.Някаква ледена буца му беше заседнала в гърлото.”Не,не мога да го направя.Не мога.Всъщност дали НЯМА друг вариант?Това не може да свърши така.Не мога да го допусна...ако отделя едно петно в края на двора....няма да пречи на децата.Ще мога да излизам покрай нея от гаража,макар и с маневри”...мисълта му от някакво лъжливо спокойствие и тъга премина в действие.”Трябва да има начин,трябва”...Зави в последната пряка,Къщата му се виждаше оттам.Спря на половината оставащ път.”Мисли човече,мисли...ТЯ не заслужава тази съдба.НЕ и ТАКАВА съдба...МИСЛИ...” Силния звън на мобилния телефон го извади от тишината в колата.Двигателя мъркаше.”По нищо не се усеща че сърцето и бие...дявол да я вземе,след 30г. вярна служба...”Една лека и тиха усмивка започна да набира скорост някъде вътре в него.Телефона звънеше настоятелно. -Да моля - каза дрезгаво. -Ало,добро утро господине - каза в слушалката мазен женски глас. -Обаждаме се от фирма Брутал Метал Инженеринг,подали сте заявка за извозване на метални отпадъци от вашия адрес по местоживеене.... Хладна вълна го заля.”Тази кифла нарече рекси метален отпадък???Мамицата и....” -Ало - изръмжа в телефона - отказвам заявката.... Последва кратко мълчание. -Ама господине,ще трябва да заплатите .... Не чу края на репликата защото докато спускаше ръката си надолу затвори.Покой.Сега беше наясно какво ще направи... ”Рекси,ПРИЯТЕЛЮ,ще останем заедно.До края.Може да изгниеш при мен.Може.Но ще е при МЕН.А не на скраб...” Мисълта му се проясни.Още отначало е трябвало да вземе това решение.Единственото правилно.Единственото вярно.Спрямо приятел.Ясна,голяма усмивка изпълни лицето му.Бавно взе завоя към гаража.А в ума си прехвърляше инструментите които ще му трябват

[B E X 3 M 979]

Такива хора като теб ме карат да се чувствам горд хондаджия.RESPECT

[new 0]

:worthy::worthy:

[tony-asa 588]

Този разказ и в двата варианта съм го чел над 30 пъти,и всяко следващо прочитане пораждасъщитите емоции и вълнения и всеки път е като първия.Коко,ти знаеш,то е вътре в душите ни,живее в нас и разполага с мислите ни въпреки всичко.То е като първата любов,не се забравяникога.Някои го разбират,някои не,въпрос на вътрешно усещане.пп.Никога не съм си позволил да умаловажа или подценя друг модел на любимата марка,нито пък друг производител.Всеки има право сам да избира и харесва това което му е на сърце.Нека уважаваме избора на другия.За бога,човека си разголва душата пред нас,вътрешните си борби и терзания!

[ceco_accord 6014]

Имам си 1 израз - "нося шапка за да я свалям на когото трябва". Евала за споделеното. Бялата микровълнова от подписа ми никога няма да отиде за скрап. Вече е на 30 години (реални), хърка и втората, жужи и помпата, върти гуми на първа, втора и трета (щото са старички) и още върви с 200 и газовете и са в нормата. Просто е поизгнила (доста), но е вечен мой другар, чакащ реставрация и нови километри. Аз,жената и синковеца най-много харесваме нея (всеки по свои си причини). Все пак има непреходни с времето ценности и този малък Сивик-3  -805кг, със сърце на Рекс-1 (101коня) е една от тях -поне за нас.

[Hunter 736]

Не ги убиват, човеко... Макар, ... че 99 % не знаят за какво говориш, нито заглавието на романа...

 

Сълзите в очите ми са доказателство, че си на правия път, ... и макар да не се познаваме... Ще..

 

... стане скоро... Зрънцето, ... запази си зрънцето, ... онова вътре, дълбоко в теб. Ти знаеш кое...

 

Наздраве..., да си жив и здрав!

[KattySky 63]

Чувал ли си за "Пощенска кутия за приказки"? Мисля, че е хубаво да изпратиш твои разкази там... , за да могат повече хора да ги чуят...

 

Много ми хареса ... Браво...