Jump to content
Guest Al_Capone

Ден на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България

Recommended Posts

Guest Al_Capone

Христо Ботьов Петков, известен като Христо Ботев, е български национален герой, революционер, поет и публицист, роден на 25 декември 1847 г. (нов стил — 6 януари 1848 г.) в град Калофер в семейството на учителя, книжовник и обществен деец, даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.

 

Жизнен път:

Ранни години

 

1847 г., 25 декември (6 януари 1848 н.с.) В будното балканско градче Калофер се ражда първият син на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева - Христо Ботев.

1854 г. Ботьо Петков отива учител в Карлово, където остава четири години. Христо започва да учи в Карловското основно училище.

1858 г. Семейството на даскал Ботьо се установява отново в Калофер. Христо продължава ученето си под ръководството на своя баща.Слуша песните на майка си и легенди за хайдушки подвизи.Чете български и руски книги в богатата училищна библиотека.Наблюдава отношенията между богати и бедни, между роби и господари.

1863 г., юни Завършва калоферското трикласно училище.

 

Учение в Русия

1863 г., октомври Заминава да продължи образованието си в Русия.

1863 г., 14 ноември Пристига в гр. Одеса и се записва частен ученик във Втора одеска гимназия.

1864 г. Учи и се самообразова.Чете големите руски писатели реалисти: Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Шевченко. Възприема идеите на руските революционни демократи: Чернишевски, Добролюбов, Писарев. Увлича се от практическата революционна дейност.

1865 г., септември Ботев е изключен от гимназията, след като е престанал да посещава учебните занятия.

1866 г. Живее в Одеса при поляци революционери. Записва се студент в Одеския университет.

1866 г., октомври - декември Учителства в бесарабското село Задунаевка.

 

Отново в Калофер

1867 г. , януари Ботев е отново в Калофер. Замества болния си баща в училище. Проповядва бунт срещу чорбаджии и турци.

1867 г., 15 април Във вестник "Гайда" (Цариград), редактиран от П. Р. Славейков, е обнародвано първото стихотворение на Ботев "Майце си".

1867 г., 11 май На празника на Кирил и Методий произнася слово, с което открито призовава към борба.

1867 г., септември Напуска Калофер завинаги.

 

Емигрантски години

1867 г., октомври Ботев пристига в Румъния.

1867 г., ноември Живее в Букурещ; изпраща писмо до "Добродетелната дружина" с молба за материална подкрепа - иска да продължи образованието си в Русия.

1867 г., декември Установява се в Браила, работи като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. "Дунавска зора".

1868 г., февруари Публикува във в. "Дунавска зора" стихотворението "Към брата си".

1868 г., 8 април Съобщава чрез същия вестник, че е приготвил за печат малка книжка "Първи поетически опити - проза и стихотворения". Книгата не излиза поради липса на средства.Дружи с момчетата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, които минават Дунава през месец юли.Записва се в четата на дядо Желю войвода, но минаването се осуетява. Боледува.

1868 г., август Ботев пристига в Букурещ с актьорската трупа на Добри Войников.

1868 г., септември Постъпва в букурещкото медицинско училище, което скоро напуска.

1868 г., октомври "Надеждата, която имах, за да свърша образованието си в някой университет, се разби като в камък, подводен" (писмо до Н. Геров)."Паднал съм в такава бедност, щото освен че съм останал гол и бос, но се нуждая даже и за насъщния" (писмо до И. Геров).

1868 г., декември - 1869 г., януари Живее с Васил Левски в една запустяла воденица край Букурещ.

1869 г., март Постъпва учител в Александрия.

1869 г., юли Напуска Александрия и отива в Букурещ.

1869 г., август Заминава учител в Измаил.Сътрудничи в революционния сатиричен вестник "Тъпан", който започва да излиза през месец януари.

1870 г. Води незаседнал живот, занимава се с нелегална революционнадейност, подпомага пренасянето на революционна литература в Русия.

1870 г., 8 август Публикува във в. "Свобода" стихотворението "Елегия".

1870 г., 23 август Пак в същия вестник се появява стихотворението "Дялба", посветено на Любен Каравелов.

1870 г., октомври Боледува в Измаил.

1871 г., март Пристига в Галац, Поздравява с телеграма Парижката комуна.

1871 г., 22 април Пише "Символ-верую на българската комуна".

1871 г., май Установява се в Браила.

1871 г., 10 юни Излиза бр. 1 на в. "Дума на българските емигранти".

1871 г., юли - август След бр. 5 в. "Дума" спира. Ботев боледува тежко.

1871 г., 29 септември Издава в отделен лист статията "Причините за неуспеха на Българското книжовно дружество".

1871 г., октомври Участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество.

1872 г. Живее в Браила и Галац, пътува. Поддържа връзки с руски революционери.

1872 г., 8 април Публикува във в. "Свобода" стихотворението "Странник".

1872 г., април Арестуван за конспиративна революционна дейност. Изпратен в затвора във Фокшан.

1872 г., юни Освободен от фокшанския затвор вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов.Установява се в Букурещ; работи при Каравелов като печатар, по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган.

1873 г. Редактира дописки, пише в сатиричната рубрика на в. "Свобода".Издава превода си "Уроци за първите четири аритметически правила и за счетовете".

1873 г., 1 май Започва да излиза сатиричният вестник на Ботев "Будилник".

1873 г., 20 май След бр. З вестникът спира по липса на средства.

1873 г., 11 август Обнародва във в. "Независимост" стихотворението "Хаджи Димитър".

1873 г., септември - ноември Публикува във в. "Независимост" стихотворенията "В механата", "Моята молитва" и "Зададе се облак тъмен".

1874 г. Помага на Каравелов в списването на революционния орган.

1874 г., 20-21 август Участва в общото събрание на БРЦК.

1874 г., август-октомври Печата във в. "Независимост" фейлетоните "Послание от небето" и "Длъжностите на писателите и на журналистите".

1874 г., септември Постъпва учител в българското училище в Букурещ.

1874 г., 12 октомври Спира в. "Независимост".

1874 г., ноември Ботев напуска учителството, за да се посвети изцяло на революционна работа.

1874 г., 8 декември Под редакцията на Хр. Ботев започва да излиза в. "Знаме" - новият орган на революционната партия.

1874 г., 27 декември Събранието на Централния революционен комитет натоварва Ботев с организационни задачи.

1875 г., март Между Ботев и Каравелов настъпва разрив.

1875 г., 2 март Ботев печата във в. "Знаме" фейлетона "Политическа зима".Издава преводите "За славянското произхождение на дунавските българи", изследване от Д. Иловайски, и "Кремуций Корд", драма от Н. Костомаров.

1875 г., юли Сключва граждански брак с Венета Ст. Везирева.

1875 г., 12 август Общото събрание в Букурещ избира нов революционен комитет, в който влиза и Ботев, и провъзгласява курс към всеобщо въстание.

1875 г., август По решение на революционния комитет Ботев заминава за Одеса да покани Филип Тотю за воевода на чета.

1875 г., 14 септември Излиза последният брой на в. "Знаме".

1875 г., 20 септември Ботев се завръща в Одеса.

1875 г., 30 септември Подава си оставката от БРЦК поради несъгласие с останалите членове на комитета.Излиза от печат стихосбирката "Песни и стихотворения от Ботев и Стамболова".Ботев издава "Стенен календар за 1876 година" с последното си стихотворение "Обесването на Васил Левски".

1876 г., февруари "Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък. ще да изляза на борба със стихиите" (писмо до Тодор Пеев).

1876 г., 13 април Ражда се дъщерята на Ботев - Иванка.

1876 г., 20 април Заминава за Русия да събере средства за организиране на чета.

1876 г., 1 май Завръща се от Русия.

 

Пътят към безсмъртието

1876 г., 5 май Издава бр. 1 на в. "Нова България" със съобщения за Априлското въстание.Ботев развива трескава дейност по организиране на четата.Решава да стане войвода.

1876 г., 13 май Сбогува се със семейството си, без да разкрие закъде тръгва, и се отправя към Гюргево.

1876 г., 16 май От Гюргево с част от четниците се качва на парахода "Радецки".

1876 г., 17 май Ботев изпраща последните писма до приятелите и до жена си Венета. "Радостта ми няма граници, като си наумя, че "моята молитва" се сбъдва" (писмото до БРЦК). "Знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе" (до Венета). Заставя капитана на "Радецки" да спре на българския бряг при Козлодуй. 205 момчета развълнувани целуват родната земя и поемат пътя към Балкана.

1876 г., 18 май Първата среща на четата с турски войски в местността Милин камък.

1876 г., 19 май Четата е на Веслец, готви се за решително сражение. Войводата прави неуспешен опит да се свърже с Врачанския комитет.

1876 г., 20 май (1 юни нов стил) Последният тежък бой. Привечер след сражението единичен куршум пронизва Ботев в гърдите. Поетът пада под връх Камарата между суровите склонове на Врачанския балкан.

 

Настане вечер - месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее, -

Балканът пее хайдушка песен!

Куплетът от стихотворението "Хаджи Димитър", който е изписан със златни букви в "Сорбоната" е доказателство за неговия гений като поет!

 

Днешната дата не е празник! На втори юни почитаме всички знайни и незнайни войни загиналите за свободата и независимостта на Майка България! Днес отдаваме почит на хората които са се борили да бъде и пребъде България! Поколон пред паметта им!

 

Днес от 12.00 ч., в продължение на 3 минути, сирените с прекъснат вой ще оповестят отдаването на почит към паметта на Ботев и на загиналите за свободата на България. Нека всеки от нас да почете паметта на всички тези хора отдали живота си в името на Майка България!

 

Поклон!

Публикувано изображение

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПОКЛОН:)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
ПОКЛОН!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Поклон! Пред един истински Българин!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА МУ.... ПОКЛОН!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПОКЛОН пред тези истински БЪЛГАРИ!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Нека да не ги забравяме и Христо Ботев, и четата му, и загиналите за нашата свобода!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
:)ПОКЛОН! :P

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Отговорено (Редактирано)

Велик патриот, поклон!

Редактирано от insulin

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Забрави ти онез полуди,в тез гърди веч любов не грееи не можеш я ти събудитам, де скръб дълбока владееде сичко е с рани покритои сърце зло в злоба обвито!Поклон!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА МУ!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПОКЛОН!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Поклон и от мен пред делото на този идеалист.

Много гадно ми стана, като четох историята на четата му, как са ги изгонили от няколко врачански села, не са искали да ги нахранят.

Но истината е, че Христо Ботев е отговарял на описанието на терорист, водел партизанска война срещу местната власт.

 

1858 г. Семейството на даскал Ботьо се установява отново в Калофер. Христо продължава ученето си под ръководството на своя баща.Слуша песните на майка си и легенди за хайдушки подвизи.Чете български и руски книги в богатата училищна библиотека.Наблюдава отношенията между богати и бедни, между роби и господари.

Това с робите и господарите е силно преувеличено, от образователната система в началните училища. Не мисля, че е полезно да се насажда такава омраза към съседната ни държава Турция, към хората там, които може и да не знаят, че България някога е била тяхна територия.

А истината е такава, ние просто сме били част от държавата Турция. Различна култура сме били, но колко държави и сега са така, колко сегашни държави са на територията, която някога е била исконна територия на други нации.

А робовладелски строй на територията на Турция по това време не е имало. Дори в голяма част е имало местно самоуправление и местна полиция.

 

Не ме разбирайте погрешно, далеч не съм против идеята за освобождението, и не искам да убедя някого, че тогава сме си живеели прекрасно - определено са ни подтискали, ограничавали, и събирали данъците за нуждата на тяхната държава. И против това са се борили и Раковски, и 'терористи' като Ботев и Левски.

1876 г., февруари "Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък. ще да изляза на борба със стихиите" (писмо до Тодор Пеев).

Настане вечер - месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее, -

Балканът пее хайдушка песен!

Куплетът от стихотворението "Хаджи Димитър"

 

Поклон!

Публикувано изображение

Настръхвам! Всеки, който се чувства Българин, да отдели 3 минути от времето си да прочете стихотворението, и да отдаде почит на най-истинските Българи!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небо, звяр и природа,

и певци песни за него пеят...

 

Поклон!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПОКЛОН пред един голям революционер и патриот наистина голям българин още един път ПОКЛОН :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Но истината е, че Христо Ботев е отговарял на описанието на терорист, водел партизанска война срещу местната власт. ???

 

Това с робите и господарите е силно преувеличено, от образователната система в началните училища. Не мисля, че е полезно да се насажда такава омраза към съседната ни държава Турция, към хората там, които може и да не знаят, че България някога е била тяхна територия. Ако прочетеш малко възрожденска литература, може и да си попромениш леко мнението.

 

А истината е такава, ние просто сме били част от държавата Турция. Различна култура сме били, но колко държави и сега са така, колко сегашни държави са на територията, която някога е била исконна територия на други нации.

А робовладелски строй на територията на Турция по това време не е имало. Дори в голяма част е имало местно самоуправление и местна полиция. Не е важно, кой на чия територия се намира, а как третира населението на тази територия.

 

Настръхвам! Всеки, който се чувства Българин, да отдели 3 минути от времето си да прочете стихотворението, и да отдаде почит на най-истинските Българи! Някои не е необходимо да го четат, защото го знаят наизуст. А ти така и не успя да ме убедиш, че се чувстваш българин.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Трябва ли да мразя турците, за да се чувствам Българин?

Трябва ли да чета басни и скоропоговорки, за да изуча историята?

 

Да, турците са колели и бесели по Българските земи. Но и българските царе и ханове преди тях, са обезлюдявали цели градове и села на завзетите територии - има достатъчно сведения за кланетата на Цар Борис, че дори и на така начетения му син Симеон.

Дори и братушките руснаци се отнасят толкова зле с пленниците в руско-турската война, че накрая на войната, при размяната на пленниците, са оцелели малък процент.

Да, тежко е било тогава, и всеки глас, пуснат по-силно, всяка глава, вдигната по-високо, бързо е падала. И в такива тежки времена се разбира кой е патриот.

 

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небо, звяр и природа,

и певци песни за него пеят...

 

Поклон!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не предизвиквам никого към омраза. Но и ми е крайно неприятно борбите за национално освобождение да се категоризират като тероризъм. И българската литература не е басни и скоропоговорки. Там са и "Под игото", Железният светилник", "Записки по българските въстания" и много други, да не изброявам. Не знам и за кланетата на цар Борис и Симеон, но знам за Баташкото.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Отговорено (Редактирано)

Прекланям се пред паметта на всички знайни и незнайни велики Българи дали живота си за свободата на БЪЛГАРИЯ!!!И в същото време ми е мъчно в колко неграмотен,некултурен,и неспазващ традицийте си народ сме.Днес ходих да си вадя свидетелство за съдимост, защото ще почвам нова работа и останах смаян от безхаберието и наглостта на работещите в областното кметство.Удари 12:00 часа, сирената започна да вие,аз се изправих за Българите заради които сега живеем в БЪЛГАРИЯ а не в турчуландия,а хората които бяха там приеха всичко с насмешка едва ли не...един военен седейки продължи да си решава кръстословицата,две госпожи се смееха помежду си разхождайки се по сградата и обсъждаха как сега ще изгасне тока заради сирената,а пък възрастна лелка размахваше кошче с отпадъци и псуваше че това не е нейна работа.Незнам, просто незнам...надявам се поне идните поколения да имат повече уважение към всичко Национално и Патриотично и да се гордеят с това че са БЪЛГАРИ:)

Редактирано от Wish

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Глупаво е точно в този ден да се пишат мнения от сорта на "Христо Ботев е терорист". В случая не мисля, че обсъждаме това колко турци е убил, за да я има България днес, или да се втълпяват идеи против турската общност, а просто да се изкаже благодарност за това, че човекът е бил достатъчно смел и влюбен в родината си, за да пожертва собствения си живот, защитавайки я. Така че споровете са излишни, просто проявете уважение към този човек и се молете в България да е останал поне един като него.ПОКЛОН !!!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Дълбок поклон !!!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Нека в този ден се замислим, какво са направили хора като Христо Ботев, четата му и още хиляди други знайни и незнайни храбри мъже, за свободата на България. Само истинският родолюбец може да оцени саможертвата на тези велики мъже. Техните постъпки ме карат да се чувствам горд, че мога да се нарека бълрарин. И дано по-често се сещаме за тях, защото""Но... стига ми тая награда -да каже нявга народът:умря сиромах за правда,за правда и за свобода...ПОКЛОН

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Отговорено (Редактирано)

Поклон пред един, от най великите българи !!! :);)

Редактирано от predatov

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако ще се замисляме за нещо, то е какво всеки един от нас може да направи за родината си. Не е нужна геройчна постъпка, а цивилизовано поведение в обществото.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много съжелявам, че късно видях темата, но ПОКЛОН пред един велик Българин и дай боже и сега да има такива хора като него, за да бъдем пак истински народ, а не стадо като в момента :D

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Поклон

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако ще се замисляме за нещо, то е какво всеки един от нас може да направи за родината си. Не е нужна геройчна постъпка, а цивилизовано поведение в обществото.

Браво на колегата за написаното. Онзи ден, от възможно 5-7 човека около мен, само двама станаха и спряха работа, единият бях аз.Поклон пред този велик човек и дано България да има и в бъдеще подобен герой, защото ни е нужен.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    No registered users viewing this page.

  • Предстоящи събития

    No upcoming events found
×
×
  • Създай нов...