DAN_DAN 430 #241 Отговорено понеделник в 20:47 "София" е български автомобил, произвеждан в изключително малка серия. От спортния модел "София" с централен мотор и 2-местно купе модел- Б, има произведени по непотвърдени данни между 10 и 12 напълно комплектни бройки, в периода 1985-1995 години. Оригиналните "София" Б версии, правени от 1985 до 89 години са с вдигащи се фарове, после идва лифта с долните фарове. Тия всичките бройки модел Б са първоначално правени с ладови двигатели от "ВАЗ"-21061 с 1.5 литра обем, и "ВАЗ"-2106 с 1.6 литра обем. После в 90-те години и по-късно, на някои от тях са слагани и други агрегати. Инж. Велизар Андреев почва да ги сглобявя и произвежда в средата на 80-те години с това име - "София Б". Като "София" модел - А, постфактум е наричан от автоентусиастите в България и някои български автомобилни медии, всъщност само първият конструиран от инж. Андреев прототип от 1981 год, който не влиза в производство. Този прототип модел А е нещо като бъги, правено на базата на "Жигула". А след края на производството на бройките направени от спортния модел Б с централен мотор, от нач. на 90-те години инж. Велизар Андреев прави и "София" модел - С, което е нещо като плажно бъги на базата на "Жигула"-1200, с нормално позициониран преден мотор, и с 4 места. Сподели публикацията Адрес на коментара Сподели в други сайтове
DAN_DAN 430 #242 Отговорено понеделник в 20:53 (Редактирано) 1976 година. Редактирано понеделник в 20:54 от DAN_DAN 1 Сподели публикацията Адрес на коментара Сподели в други сайтове
dandilov 2874 #243 Отговорено вчера в 10:45 https://actualnosvishtov.com/ruski-ezikoved-slavyanstvoto-e-ruska-izmislitsa-balgarskiyat-ezik-sazdava-tazi-obsthnost/ Сподели публикацията Адрес на коментара Сподели в други сайтове
DAN_DAN 430 #244 Отговорено вчера в 13:12 Ице, ти си голям мъж! Ти си българин! Не заспивай! Всичко е окей, към тебе тичат хора!“ – ехти глас от радиостанцията. В отговор Христо Проданов, който часове по-рано става първият българин, изкачил Еверест, промълвява може би последните си думи: „Не съм далече! Не съм далече! Аз съм…гребена.“ Истина, а не просто утеха – към Ицо с небивал устрем се носи спасител. 8500 метра надморска височина. Температура от минус 40 градуса. Четири замръзнали пръста, чиито фаланги впоследстие са отрязани. Една безсънна нощ в жертва на личната мечта, но в саможертва за живота на приятел. Вероятно така би изглеждала равносметката в цифри за героя от Хималаите, Людмил Янков, който между 21-ви и 22-ри април 1984-та година смайва България и света с отчаян опит да спаси от замръзване приятеля си Христо. Людмата, както го наричат близките, изминава за рекордно кратко време денивелация от 1330 метра в „Зоната на смъртта“ под Покрива на света и стига най-близко до загиващия Проданов. За съжаление открива единствено раницата и стъпките му в снега. „На Еверест смърт няма, има само сливане с мечтата” В мига, в който се отправя към бедстващия Проданов, Людмил Янков вече знае, че така и няма да осъществи голямата си мечта. Неговата нова цел не е самият връх, който е трябвало да изкачи седмица по-късно, а подножието му, накъдето Людмата носи няколко кислородни бутилки и последното пламъче надежда за спасението на Христо Проданов. Нощта все пак изпреварва похода му към Голямата сива кула, където е предполагаемото местонахождение на замръзващия Ицо, а към базовия лагер вече бавно приплъзва ужасът на двойна трагедия. Янков обаче втрещява всички и макар да не намира приятеля си, оцелява в нечовешките условия на кошмарната нощ. Българската, а и световната история не познават много аналози на доблестта, саможертвата и висотата на духа, присъщи на Людмил. 1 Сподели публикацията Адрес на коментара Сподели в други сайтове
DAN_DAN 430 #245 Отговорено вчера в 13:58 Сподели публикацията Адрес на коментара Сподели в други сайтове
DAN_DAN 430 #246 Отговорено преди 6 часа Неслучайно тази реклама е над тунел на магистрала Хемус. Тя напомня за историческите ни корени по вълшебен начин. Хемус вероятно се строи още от времето на траките. Похлопването от дупки в купето на автомобила не оставя водачите да потънат в изкушенията на модерното консуматорско общество. Самите тунели се ремонтират от незапомнени времена. Историческите извори мълчат за началото, то остава обвито в мистика. „Бързата работа е срам за майстора“ – е казал народът ни. Ето защо вниманието към детайла при тези ремонти е издигнато в култ. А цената няма значение. Българи загубиха живота си тук, докато чакаме ремонтите. Човек чувства тежестта на историята, влизайки в тунела. Това ни обръща към духовното. Потънали в суетата на своя кратък земен път, е желателно, ако не задължително, да се прекръстим на влизане и да отправим своята молитва. Мястото символизира и непреходността на градежа на нашата нация. Ако ремонтът завърши, то вероятно бихме загубили усещане за посока. Бихме останали без цел в живота, както се казва. Но ето, че когато едната тръба завърши, започва следващата. Отново народна носия. Отново питка и менци. Традициите пребъдват и се предават на следващото поколение. Сподели публикацията Адрес на коментара Сподели в други сайтове
DAN_DAN 430 #247 Отговорено преди 5 часа Родена е на днешния ден през 1942 г. като Фейме Кестебекова, но всички я знаят като Валя Балканска Сподели публикацията Адрес на коментара Сподели в други сайтове
DAN_DAN 430 #248 Отговорено преди 3 часа Никол Смит-Лудвик, стюардеса на Emirates Airlines и професионален парашутист, извърши впечатляващо постижение, като се изкачи на антената на Burj Khalifa, най-високата сграда в света, за да заснеме реклама. Застанала на малка платформа от 1 квадратен метър с невероятна гледка, Никол позира уверено, докато самолет Airbus A380 прави 11 завъртания около нея, за да направи перфектния кадър. Сцената, макар и трудна за вярване поради нивото на риск, беше напълно реална и показа нейната смелост и професионализъм на една от най-предизвикателните височини на планетата. Сподели публикацията Адрес на коментара Сподели в други сайтове