Jump to content

Recommended Posts

  "София" е български автомобил, произвеждан в изключително малка серия.

От спортния модел "София" с централен мотор и 2-местно купе модел- Б, има произведени по непотвърдени данни между 10 и 12 напълно комплектни бройки, в периода 1985-1995 години. Оригиналните "София" Б версии, правени от 1985 до 89 години са с вдигащи се фарове, после идва лифта с долните фарове. Тия всичките бройки модел Б са първоначално правени с ладови двигатели от "ВАЗ"-21061 с 1.5 литра обем, и "ВАЗ"-2106 с 1.6 литра обем. После в 90-те години и по-късно, на някои от тях са слагани и други агрегати. Инж. Велизар Андреев почва да ги сглобявя и произвежда в средата на 80-те години с това име - "София Б". Като "София" модел - А, постфактум е наричан от автоентусиастите в България и някои български автомобилни медии, всъщност само първият конструиран от инж. Андреев прототип от 1981 год, който не влиза в производство. Този прототип модел А е нещо като бъги, правено на базата на "Жигула". А след края на производството на бройките направени от спортния модел Б с централен мотор, от нач. на 90-те години инж. Велизар Андреев прави и "София" модел - С, което е нещо като плажно бъги на базата на "Жигула"-1200, с нормално позициониран преден мотор, и с 4 места.

image.thumb.png.8f2047153b18659ed9ace55c29fdb84b.png

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Отговорено (Редактирано)

image.thumb.png.8388d88237ff66a205ea3dde5243743f.png

1976 година.

Редактирано от DAN_DAN
  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  Ице, ти си голям мъж! Ти си българин! Не заспивай! Всичко е окей, към тебе тичат хора!“ – ехти глас от радиостанцията. В отговор Христо Проданов, който часове по-рано става първият българин, изкачил Еверест, промълвява може би последните си думи: „Не съм далече! Не съм далече! Аз съм…гребена.“

Истина, а не просто утеха – към Ицо с небивал устрем се носи спасител. 8500 метра надморска височина. Температура от минус 40 градуса. Четири замръзнали пръста, чиито фаланги впоследстие са отрязани. Една безсънна нощ в жертва на личната мечта, но в саможертва за живота на приятел. Вероятно така би изглеждала равносметката в цифри за героя от Хималаите, Людмил Янков, който между 21-ви и 22-ри април 1984-та година смайва България и света с отчаян опит да спаси от замръзване приятеля си Христо.

Людмата, както го наричат близките, изминава за рекордно кратко време денивелация от 1330 метра в „Зоната на смъртта“ под Покрива на света и стига най-близко до загиващия Проданов. За съжаление открива единствено раницата и стъпките му в снега.

„На Еверест смърт няма, има само сливане с мечтата”

В мига, в който се отправя към бедстващия Проданов, Людмил Янков вече знае, че така и няма да осъществи голямата си мечта. Неговата нова цел не е самият връх, който е трябвало да изкачи седмица по-късно, а подножието му, накъдето Людмата носи няколко кислородни бутилки и последното пламъче надежда за спасението на Христо Проданов.

Нощта все пак изпреварва похода му към Голямата сива кула, където е предполагаемото местонахождение на замръзващия Ицо, а към базовия лагер вече бавно приплъзва ужасът на двойна трагедия. Янков обаче втрещява всички и макар да не намира приятеля си, оцелява в нечовешките условия на кошмарната нощ. Българската, а и световната история не познават много аналози на доблестта, саможертвата и висотата на духа, присъщи на Людмил.

image.thumb.png.c324e279d26c6e8bd6ee43a86717a35e.png

  • Нагоре 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

image.thumb.png.357b1d2bbf8d5967f0351fc2a2e7916d.png

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

image.thumb.png.746159ba2f5d830dd92477bd3883cbc3.png

  Неслучайно тази реклама е над тунел на магистрала Хемус.

Тя напомня за историческите ни корени по вълшебен начин. Хемус вероятно се строи още от времето на траките. Похлопването от дупки в купето на автомобила не оставя водачите да потънат в изкушенията на модерното консуматорско общество.

Самите тунели се ремонтират от незапомнени времена. Историческите извори мълчат за началото, то остава обвито в мистика.

„Бързата работа е срам за майстора“ – е казал народът ни. Ето защо вниманието към детайла при тези ремонти е издигнато в култ. А цената няма значение. Българи загубиха живота си тук, докато чакаме ремонтите. Човек чувства тежестта на историята, влизайки в тунела.

Това ни обръща към духовното. Потънали в суетата на своя кратък земен път, е желателно, ако не задължително, да се прекръстим на влизане и да отправим своята молитва.

Мястото символизира и непреходността на градежа на нашата нация. Ако ремонтът завърши, то вероятно бихме загубили усещане за посока. Бихме останали без цел в живота, както се казва. Но ето, че когато едната тръба завърши, започва следващата. Отново народна носия. Отново питка и менци.

Традициите пребъдват и се предават на следващото поколение.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Родена е на днешния ден през 1942 г. като Фейме Кестебекова, но всички я знаят като Валя Балканска

image.thumb.png.f065d1c907707d107f9e1ffbe87b60ca.png

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

image.thumb.png.b2ecec5b6fa75f5da4a091b2bd9cbc5a.png

  Никол Смит-Лудвик, стюардеса на Emirates Airlines и професионален парашутист, извърши впечатляващо постижение, като се изкачи на антената на Burj Khalifa, най-високата сграда в света, за да заснеме реклама. Застанала на малка платформа от 1 квадратен метър с невероятна гледка, Никол позира уверено, докато самолет Airbus A380 прави 11 завъртания около нея, за да направи перфектния кадър. Сцената, макар и трудна за вярване поради нивото на риск, беше напълно реална и показа нейната смелост и професионализъм на една от най-предизвикателните височини на планетата.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

image.thumb.png.d8ac20d4e168ab6400d553f1eec40a92.png

  • Благодаря 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Във връзка с горното: Перфектният обзор се осигурява от така нареченото правило на "опънатата ръка". Перпендикулярната и длан трябва да закрива целият екран от мястото за гледане.

IMG_20250110_200747_edit_809566431371257.jpg

  • Благодаря 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

image.thumb.png.14f40cdb1b9af7f660001ab547a2bf37.png

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

image.thumb.png.6c6a1ecc3cdf51f5d1c8afd3f0c0a3a8.png

Мостът Хонконг-Джухай-Макао, най-дългият морски мост в света 55 км, открит на 23 октомври 2018 г., свързващ Хонконг, Джухай и Макао като част от района на Големия залив в Китай.

Ключови факти:

Хибриден дизайн: Комбинира мостове, изкуствени острови и 6,7 км подводен тунел за преминаване на кораби.

Цел: Намалява времето за пътуване между Хонконг и Джухай на 45 минути (от 4 часа) и засилва регионалната интеграция.

Строителство: Отнема девет години, използвана е 420 000 тона стомана (достатъчна за 60 Айфелови кули) и е построена да издържа на земетресения и тайфуни.

Цена: Оценка на 20 милиарда долара.

Въпреки първоначалните критики относно разходите и употребата, той стои като символ на инженерната мощ на Китай и регионалното развитие.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

image.thumb.png.94e037c826a87df62d7d5f4ae157b211.png

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Най-студените места на Земята!

Гара Восток, Антарктида : -89.2°C (-128.6°F) (21 юли 1983)

Купол Фуджи, Антарктида : Приблизително -93.2°C (-135.8°F) (Сателитни данни, 2010)

Оймякон, Русия : -67.7°C (-89.9°F) (февруари 1933)

Верхоянск, Русия : -67.7°C (-89.9°F) (февруари 1892)

Гренландия : -66.1°C (-87.0°F) (9 януари 1954)

Денали (Маунт МакКинли), САЩ : -73.8°C (-100.9°F) (декември 1913 г.)

Снаг, Юкон, Канада : -63.0°C (-81.4°F) (3 февруари 1947 г.)

Изследователска станция Klinck, Гренландия : -69.6°C (-93.3°F) (22 декември 1991 г.)

Станция Плато, Антарктида : -84.0°C (-119.2°F) (20 юли 1968)

Еврика, Нунавут, Канада : -55.3°C (-67.5°F) (3 март 1970)

Проспект Крийк, Аляска, САЩ : -62.2°C (-80.0°F) (23 януари 1971)

Улан Батор, Монголия : Средните зимни температури спадат редовно до -40°C (-40°F).

Норилск, Русия : Зимата е средно около -30°C (-22°F), като от време на време под -50°C (-58°F).

Barrow (Utqia ġvik), Аляска, САЩ : Записано -49°C (-56°F) по време на зимните крайности.

Харбин, Китай : Известен като „Ледения град“, с температури от -38,1°C (-36,6°F).

Новосибирск, Русия: Най-студеният град в света с жители над един милион души. -51°C (21.01.2006 г.)

image.thumb.png.2e5451cd04e14ade22a900e98829baf8.png

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

39 планини, 325 по-големи реки (с дължина над 20 км), 378 км морско крайбрежие, 200 км плажна ивица, над 400 езера, над 6000 язовири и изкуствени водоеми, над 500 минерални водоизточника (второ място в Европа след Исландия), 53 вида почви, около 100 вида бозайници, 426 вида птици (второ място в Европа), 207 вида морски и сладководни риби, 61 вида влечуги и земноводни, над 30 000 вида безгръбначни животни, 3700 вида висши растения и над 6500 вида нисши растения и гъби, 3600 вида билки и над 42 500 обекта с културно-историческо значение (трето място в Европа).

Всичко това е България. Когато някой ви каже, че ние „не сме кой знае каква страна и земя”, може да му припомните думите на дядо Вазов: „Ние, българите, за да видим света и чудесата му, няма нужда да ходим така далеко, защото нашата България е един непознат и чуден свят.” И да добавите към тях горните сухи цифрички. Нека знаем, къде живеем.

image.thumb.png.d2f4159555a54624fc51e77ab92c2666.png

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

... Защо използваме думата "Ало" за започване на телефонен разговор...

Има романтична теза, че думата „Ало“ има връзка с името на любимата на Александър Греъм Бел. Това е широко разпространен мит, но Маргарет Алло не е историческа фигура, свързана с произхода на думата „ало“. Интересно е как се формират такива легенди около големи изобретатели....

Счита се, че "Ало" произлиза от френската дума "Allô", която е еквивалент на "Hello" на английски. Тя е популяризирана от изобретателя на телефона, Александър Греъм Бел, който използва думата "Ahoy" при първите си телефонни разговори.

Впоследствие, "Hello" и "Allô" са се утвърдили, като стандартни приветствия при телефонни разговори. Думата "Hello" първоначално се е използвала при набиране на внимание и не е била свързана специално с телефонните разговори.

Интересен факт е, че "Ало" се използва и в много други езици по света като стандартен начин за започване на телефонен разговор.

Жителите на Мексико използват думата "Bueno". Преведено от испански това означава „добре“. Този поздрав идва от факта, че по-рано в Мексико имало чести прекъсвания на телефонните връзки и когато човек вдигне телефона, се интересува дали го чуват добре.

Японците отговарят на телефонно позвъняване с думите "mosi-mosi". Това се превежда като „слушам“. А в Китай вдигат слушалката с думата "Wei!". Тази дума звучи като "хей!"

Хората от Азия и Близкия Изток поздравяват събеседника си на другия край на линията с думата "лаббай". Това се превежда като "какво искате." Един вид поздрав и въпрос едновременно.

В Италия отговарят на телефонно обаждане с думата "Pronto" - готово.

В Германия е прието да се казва името на човека, преди да започне телефония разговор.

Гърците вместо "ало" казват παρακαλώ/parakaló - "паракало!". Думата се превежда като "моля".

Интересно отговарят на позвъняване корейците. Те възкликват "egi pose", което означава нещо като като "виж тук".

Израелците пожелават shialom - мир, когато вдигнат телефона.

image.thumb.png.deca19fc659cda3ae89d88a6a2d71465.png

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Първите телевизори в България – кои са те и кой ги произвежда?

Първите телевизори в България се наричали „Опера 1“, а производството им започва скоро след стартиране на телевизията у нас – през 1959 година. Един от създателите на този телевизор е ст. н. с. инж. Апостол Апостолов. Първите телевизори в България се произвеждали в столицата – в завод „Ворошилов“. След „Опера 1“ последвали „Опера 2“, „Опера 3“. Други марки телевизори, произвеждани у нас през онези години, но по-късно от първите телевизори в България, са: „Велико Търново“, „София“, „Кристал“.

image.thumb.png.db7144f74551b7dbf2c87f2d9340948c.png

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Кариера Мир, разположена в град Мирни в Якутия, Русия, е едно от най-значимите находища на диаманти в света. С дълбочина от 525 метра и диаметър около 1,2 километра, този впечатляващ изкоп е известен като "входът към ада" не само заради своите размери, но и заради условията на труд в района.

Градът Мирни, в който живеят около 35 хиляди души, е създаден именно заради находището на диаманти. Геолозите откриват диамантената скала през 1955 г., благодарение на любопитен случай – лисица, която разкрива признаци за наличието на кимберлит. След откритията, селото бързо се развива и населението му нараства четирикратно в рамките на само десет години.

Интересен факт е, че степента на добив на диаманти от кариерата е била изключителна, с тонове ценни минерали, които са били извлечени на стойност около 17 милиарда долара от 1957 г. насам. Кариера Мир е не само значим икономически ресурс, но и забележителна туристическа атракция поради своя необикновен вид и история.

image.thumb.png.5e051c74d41d70831e0d41c0c4f29c89.png

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Средна скорост на влаковете в Европа.

image.thumb.png.93d9690a944a4234b18cb11a4019ed94.png

  • Харесвам 1
  • Благодаря 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Off Topic

Както казват в Бе Дей Же-то - Повече минути за същите пари! ;)

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не просто повече, тройно повече !!!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Атлантическата магистрала в Норвегия е наистина впечатляваща и уникална дестинация, известна не само с рисковете, които предлага, но и с ненадминатата си красота. Тя е построена, за да свързва земеделски райони на северозападния бряг на Норвегия. Разположена между градовете Молда и Кристиансунд, магистралата предлага изключителни гледки към Атлантическия океан и красивите околни ландшафти.

Мостовете, които част от трасето, са не само архитектурни чудеса, но и предизвикателство за шофьорите, особено при тежки метеорологични условия. Често те са подложени на силни ветрове и вълни, които могат да усложнят шофирането и да направят пътуването опасно. Затова е наложително пътниците да бъдат внимателни и да се информират за условията, преди да поемат на път.

Въпреки рисковете, Атлантическата магистрала привлича много туристи, благодарение на възможността за наблюдение на морски живот, като китове и тюлени, в по-тихи дни. Пътят също така предлага и разнообразие от активности на открито, като риболов и пешеходен туризъм, които му придават допълнителна стойност като туристическа дестинация.

Атлантическата магистрала е не само транспортна връзка, а и привлекателна туристическа атракция, благодарение на своята природна красота и уникални предизвикателства.

image.thumb.png.4d05182f0f299bc5cfa3ea7092f3ad02.pngimage.thumb.png.7308c098fd7f57aece4668d94e226567.png

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Панамериканската магистрална е мрежа от шосета с обща дължина около 30 хил. км

С изключение на прекъсване в джунглата на Панама за 160 km пътят свързва почти всички тихоокеански държави в Америка чрез магистрална система. Според Световните рекорди на Гинес, Панамериканската магистрала е най-дългият автомобилен път в света. Въпреки това, заради Дариенския район в Панама, не е възможно да се прекоси пътя между Южна Америка и Централна Америка с конвенционални моторни превозни средства. Без всъдеход е нужно участъкът да се прекоси по море.

Панамериканската магистрала преминава през много различни климати и екологични типове, от гъсти джунгли до пустини, някои от които са проходими само през сухия сезон, а в много региони шофирането може да бъде опасно.

image.thumb.png.d6b31fbe0579b9c3ba3caf637f927bf6.png

  • Благодаря 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Във Великобритания има "вълнообразни" тухлени огради. Този вид структура първоначално е използван в древен Египет. И колкото и любопитно да изглежда, тази форма използва ПО-МАЛКО тухли, отколкото права стена.

Една права стена се нуждае от поне два слоя тухли, за да е здрава, но вълнообразната стена е здрава благодарение на опората на арките, които се получават.

image.thumb.png.303d6669f60fc4b49922c98bc32c8514.png

  • Харесвам 1
  • Благодаря 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Скалата на Гуатапе (Ел Пеньон де Гуатапе) Колумбия 
Впечатляваща гранитна формация, разположена в покрайнините на Гуатапе, на 70 км. от Меделин. Изкачването включва 650 стъпала, вградени в скалата, но по пътя има множество места за почивка. Върхът на скалата предоставя награда под формата на 360-градусови гледки. Стълбите водят до трислойна наблюдателна кула, магазин и зона за отдих. В основата на скалата се намират заведения за хранене и пазарчета, а на половината път има параклис на Света Дева Мария.

image.thumb.png.696347292e573f170c6520b0b9d62565.png

  • Благодаря 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Знаете ли защо скоростта в мореплаването и авиацията се измерва във възли? 🌊✈️

 

Историята на “възела” започва в далечните времена на ветроходните кораби. Моретата са били необятни, а навигацията - истинско изкуство. За да измерват скоростта на кораба, моряците използвали прост, но гениален инструмент, наречен “LOG”, или “лаг” на български.

Ето как е работил: Хвърляли дървена дъска, наречена логче, вързана за въже с възли, разположени през равни разстояния. Докато корабът се движел, логчето оставало неподвижно, а моряците засичали с пясъчен часовник (обикновено 30 секунди), колко възела от въжето ще се развият за това време. Така броят на възлите определял скоростта на кораба.

Но какво означава възелът днес? Един възел е равен на една морска миля на час, или 1852 метра/час. Причината да се използва тази мярка е, че морските мили са свързани с географската ширина и дължина – 1 минута дъга от Земния меридиан е точно 1 морска миля. Това прави възлите изключително удобни за навигация.

И защо тази мярка се използва и в авиацията? ✈️ Летците и моряците разчитат на координати, ширина и дължина за навигация. Възлите улесняват изчисленията и правят системата универсална.

 

 

  • Харесвам 3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    No registered users viewing this page.

  • Предстоящи събития

    No upcoming events found
×
×
  • Създай нов...