Айде, ще си разкажа и моята случка с таксиметраджиите... по - точно големите две, че другите като помпа на педала на газта са ясни...Случката се развива в София...Качвам се аз на такси в 12ч. вечерта, на бул. Сливница и Ботев, за Пирогов. Чичото е мургав, голям и плешив, и рупа мазен бургер. Както и да е, казва добре; следва въпроса " може ли да мина оттука, че да не обръщам"... викам ок.. (уточнявам, че бях седнала на задната седалка, след малко ще разберете защо..)Почна да ми задава въпроси точно откъде да минем, точно къде живея.. и ми разправя "аз съм таксиджия отскоро, не ги знам улиците още"... аз, блондинката, обяснявам, оттука така и така... след малко ми казва - Ха ха, аз се шегувах... аз така: Завиваме от Света Неделя към Ботев, и изведнъж той вижда друг мургавел, и ни в клин, ни в ръкав, казва " Яя, този господин закъде ли е, я да спреме да го попитаме..." Спираме, говорят си двамата, оня се качва...!! И на мене почва да ми отеснява около врата (все пак, момиче съм).. Хващам си телефона в ръка, с идеята да звъня на брат ми ако нещо стане, и се прилепвам до вратата с ръка на дръжката... тия двамата отпред нещо си говорят и се хихикат... За апарата и броенето му въобще не става дума... И почвам да мисля... ся тия, ако влезнат в преките на моя квартал, съм си заминала млада и зелена,там тъмно, няма никой...Приближаваме 5-те кьошета, и почвам да се моля да светне червения светофар! О, слава тебе, Господи, той ме чува, и като по поръчка - бам, червено!! Само казах, благодаря, колко Ви дължа, аз тука ще слезна, заповядайте, лека вечер... и щръкнах на 5-те под наааай - голямата ламмБа, с полунамокрени от страх гащи (часът вече отива към един нощеска). Почаках малко, пък се прибрах... И до днес не знам, късмет ли беше, какво беше, ама оттогава такси само по телефона на по - големи фирми.Вторият случай - викам такси по телефона от службата, че имам работа навън. Пристига един,ама няма такъв образ. В колата яко дъни Скорпионс и тем подобни, човека говори сааамо щуротии и разправя вицове, говори на Вие! !.. отидохме, свърших работа, даже ми помогна да натоваря багажа, върна ме... абе човек - слънце, ви казвам! "Чакай тфа да ти пусна да го чуеш, чакай тфа да ти разкажа, тоя виц знаеш ли го..." Въпреки, че парите за таксито бяха служебни, човека ми взе съвсем реалистична сума, отговаряща на извършената услуга!..Моят съвет... много малко хора могат, но ако имате познат, или си харесате таксиджия, вземете му номера и пътувайте с него, по - сигурно е.. а и по - приятно!Благодаря за вниманието
