Кой е нормален човек? Какво означава норма?
Това са общоприети рамки на поведение, създадени за лесно ориентиране в околния свят. Това е сбор от общоизвестни факти и знания, внедрени във всяка средностатистическа глава.
Значи „нормата” е реализация на човешкия мързел: да не мислиш, да действаш като робот, да постъпваш като всички.
Когато един човек лъже, това се нарича „лъжа”, когато друг повтаря лъжата му , това се нарича „цитат”. Когато всички повтарят лъжата, това се нарича „общоизвестен факт”.
Когато лъжата се преподава в училище, а после във ВУЗ-а, това се нарича „висше образование”. Когато лъжата става всеобща, тя се нарича „знание”.
А какво е геният? От гледна точка на нормалния човек той е ненормален. Той мисли по различен начин, възприема света по различен начин, постъпва по различен начин. Геният е същински шизофреник, но в реализиран вид.
А какво е шизофреникът? Той е болен човек.
Знаете ли, че Наполеон е бил епилептик? Достоевски е бил епилептик. Петър Първи е бил епилептик. Болни хора!
А какво е нормалният здрав човек от гледна точка на психиатрията? Това е човек, който с нищо не се отличава от мнозинството…
Но една Личност изцяло променя съзнанието на тълпата, на милионите хора.
А милионите хора се борят за място под слънцето и се опитват да изядат Личността.
Съществуват градски маси, селски маси, трудещи се маси… ако кажа „Достоевски маси” – усещате ли абсурда? Или тълпа от шекспировци? Шекспир не е маса, не е количество. Шекспир е качество!
Масата е грамадна тълпа от безлични същества, която отхвърля всичко, което самата тя не знае и не умее. Кой ги помни тези нормални хора, кой ги помни тези парчета месо с паспорти?
Скъпи мои, светът е болница! Пияницата мисли, че пие като всички други. И е прав, защото е заобиколен от същите такива пияници. Подобието се стреми към подобното си и във всичко вижда подобното.
Интересите на еснафа изцяло се сместват между „орбит” и „памперс”.
Защо средностатистическият човек използва само 2-3 процента от мозъка си? Защото за едното плюскане и спане повече не са му нужни.
Еснафът си казва за гениите: „Не може да бъде! Не си го представям, значи няма такова нещо.”
Човекът е като водата: тече към ниското.
Съществува понятието за „Аз-а” или „егото”. Около това „его” – не Наситният ни „Аз” се въртят всички интереси на петосетивниците. Около своето „его” петосетивникът гради свой морал, свои закони и дори своя религия.
Ако по рождение си сред вълци, не е възможно да станеш човек. Вие ще станете същият вълк, каквито са заобикалящите ви.
Ами геният? Той не е ли от същата глутница?
Да, разбира се. Но при гения си казва думата неговата природна аномалия, неговата дарба, която като вродена болест му диктува индивидуални правила на играта, правила на живота. В това е вътрешният им зов.
У вас също го има този вътрешен зов, този вътрешен стремеж. Има го у всекиго. Само че при вас той е по-слаб, отколкото у гения. Засега.
Този стремеж може да се развие!
В безценното място между падането и изправянето се учим къде се намират краката ни.
Из „Къде на майната си зимуват звездите по пладне, или как да прилапаме един милион решения”
Мирзакарим Норбеков
".... Но по някой път( рядко) си пали от раз и е ОК ..." Не е от ангренажа със сигурност.
