Ден първи:
Оглеждам се и около мен е пълно с малки човечета, които говорят странно и непрекъснато се кланят един на другиго – ясно или ще съмкорейски боклук или японски самурай.
Виждам изхода на завода, всичко е чисто красиво и подредено...да ще съм самурай!
Ден втори:
Виждам себе си и това как едно прекрасно японско семействоще ме кара, поддържа и винаги ще съм в перфектна форма. А ето го и автовоза,сигурно ще ме закарат в някой луксозен магазин в Токио.
Ден трети:
Мамка му Италия?!?!?! Какво по дяво... абе не не по-полека смене бе още не съм продадена леко леко не така със спирачките идиот Каква томбола какви 5 лева... ето го моя собственик целия в червено и с моятаемблемка навсякъде по него, е поне той ще се грижи за мен.
Ден четвърти:
Божичко това не е човек, това е животно, може да ми пишеосем хиляди оборота ама те са в червеното, а той не излиза от тях.... е нищопоне двигателя ми е ненормален и ще се справи.
Месец шести:
Преди 50 000 км. Трябваше да ми се смени маслото иизобщо трябваше да вляза поне един път в сервиза, но не, само гас до дупка тояжабар е абсолютно полудял, не може ли поне един път да ме измие и вътре цялатамириша на тор и пот....
Година втора:
280 000 километра и още не съм видяла какво е масалцеподяволите искам да видя и аз сервиза. Нищооооо днес моя човек ще се жени и съмподготвена за автомивка суперрррррррррррррр най-накрая мириша приятно даже игумите ми са минати с препарат и сега са чернички, нищо че са гладки катополирана маса.
Година втора месец шести:
От както се ожени шефчето станах като проститутка дорикрушките на фаровете са ми розови, а тя все мрънка, че иска друга по-новаколичка .... че аз съм само на две години ма...
Година трета:
380 000 километра и вече ме продават, сигурно ще отиданаистина някъде където ще ме оценят. Виждам... виждам горубляне... подяволитене, само тука не, моля те господи не тук, не може ли в перник, дори дупница,само не тук.
Ооооо не е толкова зле освежиха ме имам гуми, които сацелите с балони, но пък имат грайфери и пише пирели на тях. Всичките мидраскотини са заличени с качествен китайски маркер, а на километража ми вечепише 97 000 км и имам табелка с всички консумативи сменени.... не че някойги е сменил ама нищо.
Година трета месец трети:
Лелеееееееееееееееееееееее току що ме купи някакво хлапе амислех, че мене само дъртаци ме карат. Смени ми масло, ремъци, филтри, ролки,масло в скоростите... лелелелеле това е рая. Двигателя ми мърка сякаш сега запърви път работи наистина....
Година пета:
380 000 км. От днес съм със тунинговано двигателче,имам си и спойлерче, вече съм черен мат, а на джантите ми пише, че ще шибам и тУпак. А ето я и бояна седя до някакво голфче... милото май му се иска да е с моето моторче...
Година шеста:
Обиколих няколко изложения... и видях много голфчета, които могат само да ми дишат прахта. ДА ето това е живота..... : ))))))))))))))))))))
Автор: Sonik_Blast | webleit.info | Надявам се да ви хареса историиката : )
Мойто скромно предположение са биаледките, легни отдолу и ги виж в какво състояние са, ако не те мързи вдигни я на крик и ги чукни с нещо.