Дончо Колев Денев е роден на 26 декември 1892 г.
в село Сенник (тогава Чадърлии), община Севлиево.
Дончо има брат. Той е едва на 7 години, когато умира баща му от туберкулоза, което налага да стане воловар (пастир на волове), за да се прехранва.
Напуска страната през 1905 г. и заминава за Унгария.
Работи като градинар в Будапеща.
През 1909 г. се среща с българския борец Никола Петров, който го съветва да замине за Съединените американски щати. За да се издържа, се занимава с всякаква работа – хамалин, строител в железниците, миньор.
Дан Колов е един от най-успешните български спортисти за всички времена. Ако преди 20 години Стоичков беше личността, заради която хората по цял свят с респект произнасяха името България, то преди 80 години тя се е наричала Дан Колов.
Дан Колов практикува в своята кариера кеч и борба, които се различават по своите правила и характер. Води професионални и аматьорски битки.
Дан Колов е първият европейски шампион на България по борба свободен стил.
Печели европейското злато през 1936 г. на шампионата в Париж.
Това е второ отличие за България след световната титла на Никола Петров (класически стил) от 1900 г.
Най-важните спечелени шампионати и турнири:
-- Турнир в Япония – 1924 г.
Носител на „Диамантен пояс“ в тежка категория при професионалистите.
-- Трикратен европейски шампион тежка категория при професионалистите – 6 април 1934 г. (Париж), 19 септември 1937 г. (София),1936/1937 (Гърция).
През април 1935 г., след прекарани 30 години в чужбина, Дан Колов се завръща в родината си. През 1936 г. Дан Колов създава школа по борба в София, носеща неговото име.
Комунистическата власт след 9 септември 1944 г. го награждава посмъртно със званието „Заслужил майстор на спорта“, а от 1962 г. в негова памет Българската федерация по борба устройва Международен турнир по борба „Дан Колов – Никола Петров“.
Всяка година в град Севлиево се провежда турнир по свободна борба в памет на Дан Колов.
Дарителство:
Дан Колов извършва крупни благотворителни мероприятия, организира клуб, в който тренира най-добрите български борци.
Дарява 500 000 лв. на цар Борис III за закупуването на първия самолет на българските пощи.
През 1925 г. заедно със своя приятел Хари Стоев подпомага изграждането на военното летище в Горна Оряховица.