Hunter 736 #1 Публикувано 7 Декември, 2014 Не знам дали, защото съм много чувствителен, ... или защото съм повече българин, ... или защото плача в момента, но... нека не ги забравяме тия хора..., моля... Наздраве, българи... 8 Сподели публикацията Адрес на коментара Сподели в други сайтове
g0sh 87 #2 Отговорено 7 Декември, 2014 http://bolgari.net/predatel_li_e_vapcarov-el-1020.html"...От партийните хора трябваше да се отделят най-смелите и заедно с нелегалните да формират бойни групи. В случай на война със СССР те трябваше да прекъсват жп линии, телеграфи и телефони, да изхвърлят влакове, да подпалват вагони, цистерни и шлепове с муниции..." Сподели публикацията Адрес на коментара Сподели в други сайтове
Hunter 736 #3 Отговорено 10 Декември, 2014 Не сме народ, не сме народ, а мърша, хора, дето нищо не щат да вършат....... Всичко тежко, всичко мъчно е за нас ! "Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас. И не знаем, не можеме, не щеме... да работим за себе си със време . Само знаем и можеме..., и щеме един други злобно да се ядеме... Помежду си лихи, буйни и топорни, пред други - тихи, мирни, покорни... Все нас тъпчат, .. кой отдето завърне, щот сме туткун, щото не сме кадърни... Всякой вика "Яман ни е нам хала!", а всякому мерамът е развала......... Не сме народ! Не сме народ, а мърша, пак ще кажа и с това ще да завърша..... 4 Сподели публикацията Адрес на коментара Сподели в други сайтове
policeman 1046 #4 Отговорено 10 Декември, 2014 (Редактирано) Евала!Много истина има в тия думи..... .....написани са като че ли днес....,а е минал век и повече....... Редактирано 11 Декември, 2014 от policeman Сподели публикацията Адрес на коментара Сподели в други сайтове
g0sh 87 #5 Отговорено 11 Декември, 2014 Е добре, но ази гледам –честно сърце в теб не бийи високо изповядам,че изменник в теб се крий. Ако наште мъки, ранити да беше споделил,то към нашите тиранитолкоз нежен не би бил. Ти не би викал: „Мълчете!Тежкий забравете кръст,мир със тигрите сторетеи с убийците – съйъз!“ Ти разбрал би, че потокавечно кървав ще се лейи че яма зла, дълбокамежду тях и нази зей. Че не може светлинатада живува със мракът,нито правдата с лъжата,нито агнето с вълкът; 1 Сподели публикацията Адрес на коментара Сподели в други сайтове
Hunter 736 #6 Отговорено 11 Декември, 2014 Убаво, ... ама защо си спестил: " нито ангела с мръсника, ни юнака с гнилий труп, нито роба със кръвника, нито ние с турчин груб! " Сподели публикацията Адрес на коментара Сподели в други сайтове
g0sh 87 #7 Отговорено 11 Декември, 2014 не се е копирало Сподели публикацията Адрес на коментара Сподели в други сайтове
vesivanova 1069 #8 Отговорено 12 Декември, 2014 "За да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори, ти всяка вещ и образ покрай тебе открий отново и пресътвори. Пресътвори ги ти като лозата, затворила пространствата в зърна, като дървото в плод, като пчелата, създала мед от пръст и светлина; като жената стенеща, в която по-траен образ дири любовта, като земята, връщаща богато и облаци, и птици, и листа. О, трябва всяка вещ да се изстрада, повторно всяка вещ да се роди и всеки образ, който в теб попада, да свети с блясък, непознат преди, и мислите да правят в тебе рани, мъчително и дълго да тежат, и всяка мисъл в тебе да остане като зараснал белег в твойта плът. Как иначе това, което вземаш, стократно оплодено ще дадеш в горещи багри, в щик или поема, в космичен полет и в чугунна пещ? Как то ще стане дирене сурово и кратък залез, и другарска реч, и падане, и ставане отново, и тръгване отново надалеч, и ласка по косата, и засада, и хоризонти с мамещи звезди? О, трябва този свят да се изстрада, повторно трябва в теб да се роди и всяка вещ, и образ покрай тебе сърцето твое да пресътвори, за да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори." В.Ханчев 3 Сподели публикацията Адрес на коментара Сподели в други сайтове
Hunter 736 #9 Отговорено 18 Декември, 2014 (Редактирано) „Ние насърчаваме всичките членове и съучастници в народната ни свята работа да бъдат верни и постоянни във всяко отношение към целта, като вземат по-напред пред очи и речат: „По-добре честна смърт, нежели [отколкото] смърт безчестна.“ И наистина, който постоянствува докрай – [за] него са неописуема радост големите дарове [на признателност] от българския народ. И ето сега е часът, в който [може] да спечели всеки. [А не] както [казват] някои си: „Ами ако умра?“ То ние му казваме, че неговото име остава навеки живо, заслугата му ще е предава на деца, унуци и пр. Следователно да се спечели този свят дар, трябва по-напред да се жертвува всичко, па и себе си… Чисто народният българин, който е разбрал и вижда мъките и неволите на милия ни народ, който е усетил вече в сърцето си всекидневните и кървави сълзи на нашите обезчестени майки, братя и сестри от тиранина, то за него няма страх, няма никакви извинения, а смъртта му е самата утеха и душеспасение. [Тази] смърт заслужава гореречената ни слава от българския народ. Инак [ако той не действува по този начин] той не е българин, не е християнин, не е човек. Следователно нему смърт, смърт и смърт.“ Васил Левски Редактирано 18 Декември, 2014 от Hunter Сподели публикацията Адрес на коментара Сподели в други сайтове
6gen115hp 306 #10 Отговорено 18 Декември, 2014 Приятелю . Каква ти е целта на темата ? Сподели публикацията Адрес на коментара Сподели в други сайтове
Hunter 736 #11 Отговорено 27 Декември, 2014 Поне аз се опитвам да не забравям откъде съм, да почитам и уважавам хората, оставили нещо след себе си и дали дори живота си за България... Хора, каквито почти вече няма, ... към които, забързани в скапаното колело на безсмисления живот трябва да се обръщаме по - често, търсейки мъдростта и истинските ценности... Ако си забравим миналото, няма да имаме бъдеще, хора.... ... О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш? Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна робиня, затуй, че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня." Плачи! Там близо край град София стърчи, аз видях, черно бесило, и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила. Гарванът грачи грозно, зловещо, псета и вълци вият в полята, старци се молят богу горещо, жените плачат, пищят децата. Зимата пее свойта зла песен, вихрове гонят тръни в полето, и студ, и мраз, и плач без надежда навяват на теб скръб на сърцето. ... Празници са,... нека се опитаме на съхраним българщината... Тази, за която са се били и умирали хиляди знайни и незнайни синове и дъщери на България. Нека се опитаме да не се превърнем в поредните Европейски плазмодии, лижещи подметките на разпадащия се свят с фалшивите му ценности... Наздраве Българи, да сме живи и здрави! Сподели публикацията Адрес на коментара Сподели в други сайтове
darius 919 #12 Отговорено 30 Декември, 2014 Част от разговора на Левски с агата, който го изпраща в София след залавянето:''-Кажи ми нещо, Джингиби, знаеш ли защо от Къкрина до София те пазеха САМО ТРИ заптиета?- Не знам, ага.-Аз така заповядахМожех да пратя 300, аз обаче пратих трима! И знаеш ли защо? За да могат твоите апапи да им скочат отгоре и да те освободят. Видя ли, никой не ти помогна, а се кълняха в теб. Ха сега, да видиш, Джингиби, за кой народ си тръгнал курбан да ставаш.'' 3 Сподели публикацията Адрес на коментара Сподели в други сайтове
Hunter 736 #13 Отговорено 8 Януари, 2015 Заспиваш ли, аз май че те събудих,прости ми, че дойдох при теб сега.Душата ми се стяга до полудав прегръдките на свойта самота. Самичък съм, а тъй ми се говори,устата ми залепва да мълчи ...Не ме пъди, ще си отида скоро,аз дойдох тук на бурята с плача. Ще седна до главата ти, ей тукаи ще ти разкажа приказка една,в която е положил зла поукаедин мъдрец от стари времена. Един разбойник цял живот се скитали нивга не се връщал у дома,вместо сърце, под ризата си скритатой носел зла и кървава кама. Преварвал той замръкнали кервании само денем криел своя нож,а ножът му ръжда не хващал,човекът като дявола бил лош. Но кой знай, един път от умораи той на кръстопът заспал.Подритвали го бързащите хораи никой до главата му не спрял,а само малко дрипаво момичечелото му покрило с листо. Заплакал той за първи път обичан,заплакал той, разбойникът, защо ?Какво стоплило туй сърце кораво,нестоплено в живота никой път ! Една ръка накарала тогава,сълзи от поглед в кърви да текат.Една ръка, по-топла от огнище,на главореза дала онова,което той не би откупил с нищони с обир скъп, ни с рязана глава. Но ти заспа, а тъй ми е студено,туй приказно момиче, где е то ?То стоплило разбойникът, а менети никога не стопли тъй, защо? Сподели публикацията Адрес на коментара Сподели в други сайтове