CIVIC 3 Berlinetta

[ceco_accord 6153]

  Здравейте от мен и в този раздел.  Когато се регистрирах тук, вече карах Акорд 6 (2.0 АТ) и такъв „ник” си сложих тогава, но да ме прости „старата любов”, за която ще иде реч. Нея придобих края на миналия век и 5 години ми бе радост. Преди това вече бях чел книгата за Великия Човечец. Умалителното е заради ръстът му, но заслугите които фамилията / марка - оставяща трайни следи (в прекия и преносен смисъл) по планетата, са незаличими. Много неща в повествованието ме впечатлиха силно и покупката на Сивичето бе моментална –веднага щом го видях на улицата с табелка „продава се”. На другата сутрин -след като бях обърнал вселената в търсене на исканата сума (понеже нямах намерение да си купувам кола),  звъннах на работодателя си (за когото работех дистанционно от месец) и взех заемче. Собственик бе една мадама, но сделката "въртеше" мъжът и. Не съм питал за история, километри, оглед в сервиз, а след  1 кръгче из града и за цената не се пазарих. Просто тази колца бе моя преди аз и тя да го знаем. Още веднага, пленен от живецът и техниката и си я кръстих „микровълновата”. Знам че на модела викат „телевизорче”, но бялото със стъклената 3-та врата много повече ми напомняше на модерният (тогава) ел. уред, отколкото на телевизор.

 

  Поводът за тая тема е дълго отлаган, но все по-близък.  Догодина правим юбилей – 20 лазарника откак се имаме. Като взех Акорда, я оставих на приятел, да се движи докато си реставрира своята Мазда 3. Нещата му обаче се проточиха, а аз нямах нужда от втора кола и така, тя си остана при него. Идеята да я кара жената пропадна след първото и опитно кръгче. Каза „ олеЕее, тук нещата твърде бързо се случват, не успявам”.   Колцата е малка, съединителчето –меко, спирачката удобна, скоростите влизат филигранно, но педалчето за газта е безкомпромисно и директно „дърпа дявола за опашката”. Уплаши се женицата и отказа да я щетосва, понеже беше влюбена във визията, ръчките за сваляне на прозорците (до ден днешен си мечтае за такива), а звукът от мотора направо и „подкосяваше краката”. Аз така я и „свалих”. Отидох на среща със Сивичето, „изръмжах” на паркинга и „любовта започна да се случва”. Както знаете, автомобилът винаги е играел Важна роля в първоначалните моменти на една връзка. Ени уей, силно минало, сега е семейна проза, но ще си върнем спомените.

Колцата карах рядко. Като се виждах с приятелчето, го молех „за 1 кръгче”, а като една година Акода го очука градушката, дори ходихме на море с нея, докато той „легна под ножа” на бояджията. Онова лято Сивикът  и на синковеце „бръкна в душицата” и от там изтръгна великата фраза: „бе къф е тоя Акорд, дай да си караме Сивика”. Тогава бе малък, но децата усещат истинските неща, а детето в мен още не ги е забравило, така че колцата ще си остане в семейството. Той след няколко години ще вземе книжка и тогава ще хвърляме чоп –кой коя Хонда да кара. Дано на мен се падне Микровълновата.

  Но стига лирически отклонения че може книга да се напише, а горното е само мижава част от пролога.

 

Малко "сухи" факти:  

 

Модел: Сивик, 3-та генерация, хетчбек, версия Берлинета.

 

Енерговъоръженост:  8 килограма на конска сила.

 

Демараж:  8 секунди до първата 3-цифрена стойност в км.

 

Максималка:  3.5 километра в минута.

 

Сърце:  EW3  - 4 камерно / 12 клапи / 4 (PGM-FI инжектирани) артерии  / пулс  до 113 удара в секунда.

 

Душа:  Мех. синхронизирана танцова стъпка - 5 напред / 1 назад.

 

  ОЧакване:  4 амортесьора  / предно – надлъжни торсиони (вместо пружини),  надлъжни носачи и стабилизираща щанга / задно –греда (със стабилизиращи торсиони в нея), надлъжни носачи и пружини.

 

СпЪНачки:  предни вентилирани дискове / задни –барабани + ръчка за дрифт.

 

ПоНосимост:  Стандартна  - 5 места + багажник за 2 каси бира. Туринг режим -3 места + 4местна палатка и велосипед + раница за всеки от тримата.

 

Екс-3: липсват само излишните, но има 1 голяма под предната пътническа седалка (педя платки в алуминиева херметическа кутийка).

 

 РазДух (л. на  100км): градско 8 / шосе 6 / магистрала 7+.

 

АеродинамЪка:  липсват данни. На вид е кирпич, но кат пич „ляга” на асфалта след 160км/ч и се държи за него като четириколесен британски аристократ (с прибиращият се в радиатора „дух на екстаза”).

 

Рождество: 86-та, на „островът с изгряващото слънце” -спецификация за „стария" континент. Същата, за щатите се е предлагала с катализатор и ламбда сонда. Какво нещо са били японските „конквистадори” по онова време.

 

 

Хай, стига за сега. Ако ви е любопитно продължението, ще има още.

[Honda_Z 1521]

Първата Хонда, в която се возих през 1994-та. Някои неща ти белязват живота и ти не разбираш защо. Например, защо не съм се впечатлил така от първия опел, или първото рено, в които съм се качил?! Защо дори не ги помня?!

 

Дай още!

[ceco_accord 6153]

  Ами, аз мога още да я хваля, но това си е лично мое "заболяване" и малцина младоци ще вникнат в диагнозата ми, дори да я покарат и да ги шибне симптомотиката в гърба. Нещата в тая колца са на друго ниво. Супер минимализъм и максимум резултат. Не сам виждал другаде толкова стриктно спазване на тогавашната концепция на Хонда "минимум за машината, максимум за човека". И наистина е така. Колцата е по-голяма отвътре, отколкото отвън. Аз не съм висок и всичко в нея ми е достатъчно голямо и съвсем на мястото си. Педалчето за газта е на нивото на съседното и са достатъчно близо за да не отделям петата на десния крак от пода. Може би някой ще схване за какво иде реч. С левия крак е същото. Петата му стои на калника, а стъпалото когато трябва се извърта надясно и натискат съединителчето. Еми няма такава ергономика в модерните коли. Разбира се лявото педалче е мекичко и информативно, за да можеш да работиш само с пръстите. Гарнирано е и с прецизният но не къс скоростен лост, който е завършек на всичко онова което се намира в скоростната кутийка. самата тя работи филигранно и ако умееш, може да превключваш и без съединител, жилото на газта и компа са достатъчно прецизни за да следват педалчето на газта. Двигателчето е малък герой и с останалите чарколяци се крият под малкото предно капаче (3 на 6 педи). Буквално всеки сантиметър е оползотворен, но все пак е ремонтопригодно. За пружини място няма - колцата е с торсиони, хванати за греди под дъното на купето. Воланът няма серво и на място трудничко се върти с тея широки гуми (165), но пък е хипер точен и се връща сам в движение, а с мръсна газ на място веднага се фиксира в нулево положение.   Абе казвам ви, ако има музей и има в него такава колца искайте тест драйв, ще разберете колко надалеч и встрани са се отдалечили модерните коли от стожерите.

  Но да не се отплесвам. Каквото може японецът е създал великолепно и ще надживее Акорда (нищо че разликата им е 20 години), но с тенекиите работата е зле. Гнилото е толкова много, че чак ми се реве. Колцата зиме е седяла в мокър гараж - нещо пагубно за визията и, но благодарение на конструкцията си (като позиции за крепене на торсионите) това не оказва влияние на пътното поведение. Просто има липсващи зони от дъното, а като почнем да режем до здраво, сигурно ще нарастнат още. Тапицерията също е поизносена на места и ще се прекроява. И понеже части за купето ЙОК, купихме ище 1 за донор. Като купе е по-здрава, с малкото карбураторно моторче е, движи се нормално и е едва на 800 000км (последната снимка).

  Август съм отпуска и заменям морета и ваканции с началото на реставрационните работи. Колко и до къде ще я докараме, времето ще покаже, но "силни са мечтите". Вярно че моите са малко криви, щото нормалните хора мечтаят за нова кола, а аз за старата си.

Знам че мислено ще сте с мен и ако някой ден има национална и е готова, обезателно ще дойда с нея.

 

[ACID BURN 235]

Ех тази ръжда. Сънувал съм кошмари и още сънувам. Моя сивик и той ще трябва да се кърпи. Жалко е, че японските коли гният, ама кво да правиш. 

Иначе по отношение на старите коли срещу новите съм напълно съгласен с теб. Когато кажа, че сивика някой ден ще го разкостя, ама до голо шаси ответната реакция е - К'во се занимаваш с 20 годишна барака?!

За мен е много по-евтино да си реставрирам колата от колкото да си купя нов боклук дето не ме грабва. 

Вярно е има нови шасита дето са хубави, но никой вече не прави двойна ключица отпред и отзад. Никъде няма толкова просторна и практична кола с такава конструкция.

Дерзай и всичко с времето си! Само да сме здрави и да я има България, другото ще стане.

[ceco_accord 6153]

Нищо не е вечно, но поне в миналия век се стараеха да го доближат. В този вече е заклеймено и за това след новите коли ще останат старите.

[Кокото 0]

Цецо, добро утро. Направо ми скри шапката с Романчето за Самурайчето Да, ама не Шегичка колега Аз пък съм с Големият Карбуратор на Малкият Сивик + още една за части. 1:1 са .... моята в движение е по-стара Ура а една в Кравария, слънце беше, автомат, тотално стегната се шитна за 4-5 хилки (хамерикански), същата в Дойчланд - 2500/3000 евра. Пак такава, бяла, гаражна, итн. Не мога да набарам подобна, откога търся (автомат). От Кравария излиза доста солено, транспорт + технострес, итн. .... дай тел. за връзка, плийз имаме много общи теми за разговор, BTW where from are you !? .... аз в момента съм във Варна ! и карам Медени Джапанки 30+ години....имах и ЦРХ, ама д-ля стана на салата, без подправките....замина с/у няколко каймета при друг ентусиаст, за Дженерал Оверхол

Редактирано 13 Декември, 2019 от Кокото

[ceco_accord 6153]

Аз съм в Монтана (българската), но колата я стопанисва 1 приятел в Русе. За сега си чака ред при Бранко за тех. ревизия, а напролет (надявам се) ще се кърпи и боядисва.

[ceco_accord 6153]

Жив е той, жив е!

36 лета отроду!

Последно е пален преди година - за да мине преглед.

 Отворихме да видим задните барабани. Десните челюсти бяха накриво износени. Другото е ОК и работи. Няма теч или блокажи. Нови челюстни накладки - 4 бр - общо 30 лв, доставка 1 час!

Редактирано 10 Август, 2022 от ceco_accord

[ceco_accord 6153]

Преди време помолих синковеца да ми напише 1 есе, което споделям без редакции, доволен от мирогледа му. Искам да почне шофьорлъка си с нещо истинско и отлежало.

 

 

Есе на тема:
"Защо искам кола и каква да бъде тя"

Както всеки 17 годишен, почнах и аз да мисля за коли. Но надали всички гледат на колите както мен. Защо аз смятам, че виждам нещо повече в притежаването на кола от останалите?
Първата мисъл на повечето хора е, за да могат сами да се придвижват когато и където си поискат. Макар и това да е основното приложение на колите, аз не виждам полза от това предвид факта, че в днешно време има какви ли не начини да се стигне от едно място до друго. За мен колите отварят една врата към нови запознанства и интереси. Макар и все още да не разбирам нищо съм сигурен, че чувството да работиш по колата си, било то по външния вид или по мощността ѝ, доставя удоволствие. Тази кола после те сближава с хора, които имат същата страст. Трупате опит заедно и заедно разпускате зад воланите без значение дали просто се возите по пътя или търсите тръпката от някое състезание.
Не е обаче до това дали караш кола, а каква кола караш. Всяка може да доведе до различни приятелства. Аз, човек пораснал покрай Хонди, в последните години с нашумяването на японските коли по социалните мрежи се привързах към доста повече модели, та дори и от други държави и произход. За мен "златната ера" на автомобилите е от 1980 до 2010. В този период са излезли повечето коли, които са ми направили впечатление, но специално една от тях мога да кажа, че е моята мечта - Honda S2000. Такава кола обаче не може да бъде първата на един тинейджър. За момента моят план е да започна от старият Civic на баща ми с, която да се науча на главните неща. Да премина към Toyota Celica 6-та генерация с която вече ще навляза по-дълбоко към модификациите и когато вече смятам, че знам какво правя - третата кола смятам да бъде мечтаното S2000.
Като заключение мога да кажа, че гледам на колите като средство за сближаване между ентусиастите. При възможност не бих се ограничил до 3-те коли, които изброих, защото имам доста повече копнежи, кой от кой по-скъп. Но само времето ще покаже какво ще успея да си позволя.