Колега аз избрах този ( G12+ ) - розово-лилав е , и може да се смесва с всички други видове
Антифризът - отблизо
Предназначение – за собственици на автомобили, техници.
Тип – общи сведения.
Нискозамръзващите охлаждащи течности се използват в почти всеки двигател с течностно охлаждане. В същото време обаче се оказва, че собствениците на автомобили и механиците на автопарковете не винаги притежават необходимите познания за естеството на нискозамръзващите течности и необходимите технически мероприятия свързани с тях. Ето защо тази статия цели да даде елементарни познания в няколко основни направления – класификация и типове на нискозамръзващите течности, качества и недостатъци, техническите изисквания предявявани към антифризите, интервалите за смяна, мерките за безопасност при боравене с тях и прочие.
1. Какво представлява антифризът?
Антифризът е нискозамръзваща течност, използвана главно в двигатели с течностно охлаждане, парни и други инсталации, като баластна течност в някои строителни машини и др. Тук ще разглеждаме основно ролята на антифриза като охлаждащ агент в ДВГ. Основните предимства на антифризът спрямо водата са няколко:
- Температура на замръзване под 0˚С.
- Температура на кипене над 100˚С.
- Антикорозионни качества
- Мазилни качества
Въпреки тези безспорни предимства, нискозамръзващите охлаждащите течности имат няколко съществени недостатъка:
- Сравнително висока цена
- Лоши охлаждащи качества
- Силна токсичност
2. Класифициране на антифриза. Химически състав. Типове според технологията на производство.
Антифризите съдържат около 95% активна съставка, 2% антикорозионни и мазилни добавки/ силикати, фосфати и/или соли/ и 3% вода като катализатор на процеса на хомогенизиране на активната съставка с присадките. Според активната си съставка антифризите биват EG – етилен гликол антифризи или PG- пропилен гликол, антифризи като PG антифризите са по-малко токсични, но по-скъпи.
Според технологията на производство нискозамръзващите течности биват:
- Inorganic Acid Technology (IAT) Технология с неорганична киселина. Може да използва като основна съставка както EG, така и PG базиран антифриз. Нискозамръзващите течности произведени по тази технология имат експлоатационен живот от две години и 50000км. Първоначално производителите са използвали зелен оцветител като белег за този тип антифриз.
- Organic Acid Technology (OAT)Технология с органична киселина. Технология, която се използва масово предимно в Европа за производство на антифриз с удължен и дълъг живот. Въпреки, че технологията позволява работа най-вече с EG, някои произвотели я използват и за PG базиран антифриз. Нискозамръзващите течности, произведени по OAT имат експлоатационен живот от 5 години или 250 000 километра. Забележителното при тези антифризи е, че не позволяват смесване с друг тип антифриз поради несъвместимост на присадките. Производителите използват розови, сини и зелени оцветители.
- Hybrid Organic Acid Technology (HOAT) – Хибридна технология. Тази технология представлява комбиниран процес между IAT и OAT с добавянето на нитриди. Антифризът произведен по HOAT е универсален и позволява рециклирането на до 10% употребяван антифриз. НОАТ антифризът не може да се смесва с IAT и OAT антифризите и има живот от 5 години или 250000км.
- Nitrated Organic Acid Technology (NOAT) – Това е стандартна OAT технология с добавянето на нитриди. NOAT антифризите позволяват експлоатация от 5 години или 250000 км.
Първоначално производителите са спазвали „цветовия код” на антифризите, като белег за технологията по която са произведени. Напоследък обаче компаниите производители използват цветовете и като маркетингови похвати, въпреки протестите на редица инженерни съюзи и асоциации. Днес съществуват светло и тъмно зелен, син, синьозелен, жълт, два нюанса на червеното, безцветен и розов. Това затруднява потребителите и техниците. Цветовете не са еднозначен белег за типа на антифриза, затова е важно да се следят техническите спецификации на производителя.
3. Разреждане на антифриза. Дестилирана или чешмяна вода.
Обикновено производителите на охладителни течности продават антифриз, който се нуждае от последващо разреждане с вода. Прието е по нашите географски ширини антифризът да се разрежда до температура на кристализация от около минус 30˚С. Обикновено разреждането на антифриза е компромис между температурата на замръзване и качествата на топлопренос. Наливането на концентриран антифриз влошава работата на охладителната система, поради факта, че силният антифриз няма добри топлопреносни качества и няма да охлажда ефективно двигателя.
На горепосочената фигура е изобразена примерна диаграма за функцията на температурата на кристализация спрямо процентното съдържание на активната съставка.
Порочна практика е разреждането на антифриза с чешмяна вода, вместо с дестилирана. На първо място използването на чешмяна вода води до отлагането на котлен камък в охладителната система, което намалява топлопреноса в нея. От друга страна в чешмяната вода има голям диапазон от минерали, които могат да взаимодействат със съставките на антифриза. Например особено опасна е „меката” вода, поради наличието на хлориди, които при смесването с антифриза се превръщат в корозионни агенти.
4. Уреди за измерване на температурата на кристализация.
Най-разпространените уреди за измерването на температурата на кристализация на антифриза са аерометрите и рефрактометрите. И двата уреда следят гъстотата на антифриза като контролен параметър.
Тук е показан стандартен аерометър. Чрез еластичната шапка се засмуква малко количество антифриз, докато контролната тарирана епруветка започне да плава в течноста. На епруветката има скала, която показва гъстотата на течността и респективно температурата на кристализация. Недостатъкът на този начин на измерване е, че измервания антифриз трябва да е с температура от 20˚С, в противен случай може да има отклонения от действителната и измерената гъстота.
Тук е показан портативен рефрактометър/снимката горе/. Няколко капки антифриз се капват на измервателното стъкло на уреда и се захлюпват с контролното стъкълце. Чрез поглед през окуляра се наблюдава хоризонт, който се съпоставя с измервателна скала/ на фигурата в ляво/. Предимството на този уред е малкото тествано количество и следователно по-малката възможност за грешка поради отклонения от температурата на тестваната течност. Рефрактометърът се калибрира с периодични контролни измервания на дестилирана вода.
5. Рециклиране на антифриза.
През последните години все повече се говори за рециклирането на антифриза, като екологична политика. Въпреки това от произвежданите около милиард и сто милиона литра антифриз в света едва 17% се рециклира и използват повторно.
Има няколко вида рециклиращи техники, като най-ефективната се осъществява в специализирани инсталации.
Специално оборудвани тежкотоварни автомобили могат да рециклират антифриз и на място, например в автопарка. Съществуват и портативни машини за пречистване на отработен антифриз и добавяне на присадки. Освен че рециклирането на антифриза е екологична мярка, се пестят и много средства за подмяната на антифризът с нов – особено за фирми с големи машинни паркове.
Механизмът на рециклирането се състои от няколко етапа. Филтриране през няколко различни типа филтърни елементи за премахване на механични и химични замърсители, дестилиране, дейонизиране и двойна обратна осмоза, добавяне на присадки и тестване.
На снимката виждаме полеви уред за рециклиране на антифриз. Обработката се свежда тук до филтриране и дейонизиране, като присадките се добавят след процеса.
Инсталация за рециклиране на антифриз. Почти всички системи за рециклиране работят на един и същ принцип с разлика от капацитета на преработка за единица време. Най-големите рециклиращи инсталации могат да преработват над 1000 литра антифриз за 24 часа.
6. Токсичност на антифриза.
Етилен-гликолът е силно отровен. Фаталната концентрация в човешкия организъм е от порядъка на 1.6мг на един килограм. Това означава, че около 100мл антифриз са фаталната доза за средностатистически възрастен. Според медицински източници обаче, смъртни случаи са регистрирани и при една 30 мл погълната течност. Трябва да се знае, че антифризът е сладък на вкус и това го прави съблазнителен за пиене от деца. Препоръчително е да съхранявате антифриза далеч от тях. Въпреки токсичността си, случаите на отравяне са сравнително редки и повечето от тях са при опити за самоубииство.
Първите симптоми на отравянето с антифриз могат да започнат до 6 часа след поглъщането и обикновено са замаяност, гадене и повръщане. Лекарите съветват при поглъщане дори на минимални количества антифриз да потърсите възможно най-бързо лекарска помощ. Ненавременно взетите мерки могат да доведат то увреждане на черния дроб и най-вече бъбреците. Важно е да дадете правилна информация за естеството на погълнатата течност или да предоставите опаковката на продукта. Механизмът на лечението включва вливания на серуми, разлагащи етилен гликола.
Важно е да се подчертае, че етилен гликолът е и силно запалим, /особено в неразредзено състояние/ така че атифризът влиза и в категорията на силно запалимите течности и мерките за безопаснот при боравене с тях.
