Класация

И ний сме дали нещо на японците. 🇯🇵 / 🇧🇬 "Над смълчаните полета" - една от шестте български детски песни, включени в японските учебници по пеене.

Ншщо де. 1 резервоар ще е 16-тина лева отгоре - не е драма. Идва Рождество и дрги празници - време за равносметки и оптимизъм. Да вярваме в доброто и да го градим и подкрепяме! Малцина редят световният пъзел, но всеки подрежда своят и зоничка по зоничка, общата картина може да е по-красива. Весели дни и удоволствия в пътуването и компаниите!

Здравей Наско ... и Честита Коледа на всички тук, За мен: Линк: https://www.ato24.de/en/fuchs-titan-supersyn-5w-40.html Вид и количество: FUCHS TITAN SUPERSYN 5W-40 : 1x1L + 1x 5L Стойност на поръчката: (7,69+38,50)*1.9775 = 91,34 лв. Начин на плащане: - Парите ще бъдат преведени в Revolut Начин на получаване: - куриер Поздрави Деян ( ДДК )

Прабългарският древен календар Честита Новата 7532 година според българското летоброене За точната година има разминавания от 7528 до 7532 година,но всъщност това не е толкова важно ,за 7500 години ,няколко години разлика. Важното е все повече Българи да започнат да отбелязват и популяризат Българската Нова Година. Българският народ е имал свой собствен слънчев календар, който е използвал до падането си под турско робство. Преди календара на маите, преди китайския календар, преди юлианския, преди григорианския е българският календар. Това е голям интелектуален и научен труд на хора, които са живели хиляди години преди Христос. Българският календар е по-точен и от Григорианския календар и само с няколко секунди се различава от астрономическия календар. За летоброене по нашите земи е използвана ера, която се наричала “българска”. Начало на българското летоброене е 5504 г. пр. Хр. Прави впечатление, че терминът “ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА СВЕТА” е с начална датировка, която съвпада с края на геологическата катастрофа в Черно море. Натрупаните изследователски резултати все по-убедително сочат, че прабългарите /българските предци/ са били едни от обитателите на черноморския регион преди геологическата катастрофа, т.е. Потопа в Черно море (5500- 5600 г. пр. Хр.), и че те са едни от най-древните носители и пазители на системата от писмени знаци и календарни познания. Прабългарският календар е слънчев. Годината е започвала в най-късия ден (зимното слънцестоене, около 21 декември). Този ден не е участвал в никой месец, не е включен и в никоя седмица. Той е бил самостоятелна календарна единица – нулев ден, Ени-Алем. Сега се нарича Енин ден или Eднажден. Останалите 364 дни от обикновената (невисокосна) година се разпределяли в четири еднакви тримесечия (сезона) по 91 дни или 13 седмици. Това е позволявало годината, както и всеки сезон,да започват винаги в неделя – първия ден от прабългарската седмица. Първият месец от всеки сезон има 31 дни, останалите два – по 30. Всяка четвърта година е високосна – от 366 дни. Тя се различава от обикновената единствено по това, че след шестия месец съдържа втори нулев ден (Ени-Джитем). Годините са групирани в дванадесетгодишни и шестдесетгодишни цикли. Древнобългарската календарна система се състои от 2 инструмента – оригинален годишен календар и 12-годишен циклов календар, които фиксират абстрактно върху черупка на костенурка движението на съзвездия, оприличени на животни от бита. Всяка година в дванадесетгодишния цикъл, който е свързан с периода на обикаляне на Юпитер около Слънцето (11,86 години) , носи името на някакво животно. Часовете, месеците и зодиакалните цикли също така носят имената на тези животни. Една от разликите между Българския и Китайския календар: Българският Китайският Свиня 1 Мишка 2 1 Мишка Вол 3 2 Вол Барс4 3 Барс Заек 5 4 Заек Змей 6 5 Змей Змия 7 6 Змия Кон 8 7 Кон Маймуна 9 8 Овен Овен 10 9 Маймуна Петел 11 10 Петел Куче 12 11 Куче 12 Свиня През 1976г. Учени от ЮНЕСКО обявяват Прабългарския календар за най-древния и най-точния в света. Те изчисляват, че когато е бил създаден, слънцето е било в съзведието Сомор (Мишка) според календара. Използвана е информация от книгата “Българският календар” на инж. Георги Кръстев, инж. Тодор Целов, инж. Бойко Михайлов, к.т.н. доц. инж. Янко Божинов, инж. Димитър Боянов.

Щом е над 1.05 значи със сигурност има ПАО, просто не е база, а като добавка в някакъв процент. За да не ви дреме какво има и какво няма, просто маслото се сменя на къси интервали. И най-големият боклук ще изкара 5к.

Ейй..., на това, ако му сложат две стрелки, дали ще покаже коклко е часът?

Aко ДВГ си хапва масълце порядъчно, значи вече онези отлагания са налице! И няма какво да "жунглираме". OEM маслата са си хидрокрек и толкова. А който иска да плаща тройно за нормален хидрокрек, понеже е ОЕМ - негова си работа. Е, има си и някои предимства това Honda Engine Oil Type 2.0 0W-20. Например съвременния пакет присадки и особено богатото съдържание на триядрен молибден. Маслото си е ок, но и в японския мануал си пише, при "severe" режим - смяна на 3 хил. мили. Така, че не е редно да го плюем! Всичко си е според японските инструкции. Това, че тук в Европа, дилърите му дават 20 000 км. по гаранционни условия е една съсвсем друга тема за обсъждане. А сме я "дъвкали" доста... Затова каквото дойде "нов внос" е за ремонт на двигател... Жалко, но факт! Важното е, че след ремонт (който иска и когато е възможен, разбира се), можем да си набавяме и по-качествени масла, и с разумни интервали на смяна да си покараме "новия внос" доста годинки. Без да се ръсим излишно за "чисто нова каляска", лизингови схеми, и т.н. обирджийски истории...

Наричат го най-известният български учен извън България - а родната му страна не знае почти нищо за него. Роден е в белоградчишко село, учил е в Германия при най-известните изобретатели на ракетни и самолетни двигатели, работил е в Америка и в Аржентина. Роден през 1919 г. в белоградчишкото село Стакевци, Виден Табаков прави толкова успешна кариера, че в края на живота си е обявен за почетен професор на НАСА. Откритията му в областта на сплавите, които издържат на извънредно високи температури, помагат за безопасното изпращане на първия човешки екипаж до Луната с мисията Аполо 11. Табаков е работил и по усъвършенстването на реактивните двигатели, преподавал е заедно с Нийл Армстронг в Университета в Синсинати. Повече от 40 години той няма възможност да се върне в България заради тоталитарния режим. От началото на 40-те години Виден Табаков учи инженерство в Прага и Берлин, докато войната бушува и обхваща Европа. През 1945 г. той успява да защити докторска дисертация в присъствието на Вернер фон Браун - човека, който разработва германската ракета V2, а след края на Втората световна война се прехвърля в САЩ, става част от новосъздадената НАСА и конструира Сатурн 5, с която астронавтите от "Аполо" стигат до Луната. Преди да се присъедини към неговия екип през 1958 г., Виден Табаков работи с друг известен германски инженер - Ханс фон Охайн, който прави първите свръхзвукови реактивни самолетни двигатели. Основният принос на българина е в откритието на материали, с които ракетите да бъдат облицовани, за да не изгорят от високата температура при изстрелването. Благодарение на работата му по усъвършенстването на външната обшивка на реактивните двигатели, той успява да удължи значително периода, в който те могат да бъдат експлоатирани. От края на 50-те той преподава в Университета на Синсинати - един от най-важните научни центрове за аерокосмически изследвания в първите години на развитието на НАСА. Едно от подразделенията му носи името на българския професор от 2009 г. насам. Когато той пристига в Синсинати, се оказва единственият член на факултета по аерокосмически науки, който има научна степен доктор по инженерство заради образованието си в Германия. В следващите години той помага за това колегите му да получат своите докторски степени и става ментор на множество по-млади учени, които го описват като извънредно талантлив иноватор с международно признание, отзивчив и добронамерен към всички свои студенти, колеги и сътрудници. През 60-те години той създава обща образователна програма в партньорство с General Electric, а университетът оценява приноса от изследователските му програми с външно финансиране на над 100 милиона долара в десетилетията на активната му кариера. Табаков посещава България няколко пъти след края на Студената война. През 2017 г., две години след смъртта му, негови лични документи и вещи са дарени на Държавния архив.

Понякога пиеньето спасява! Има толкова много истории за Титаник, които определено не сте чували! Британският пекар Чарлз Джокин имал хоби - пиел. Титаник, на който Джокин отплавал, бил огромен плаващ луксозен хотел с отлична кухня. Джокин, като главен пекар на кораба, имал отделна каюта, в която дори си бил донесъл апарат за алкохол (нямал проблеми с маята). В тази злополучна нощ, когато Титаник се ударил в айсберг и потънал, Чарлз, както обикновено, се бил отдал на любимото си хоби в каютата си. Чувайки глухо скърцане по десния борд, той се качил на палубата, грабвайки бутилка с алкохол. Скоро капитан Смит дал команда да се спуснат спасителните лодки. Джокин събрал екипа от подчинените му пекари в камбуза и като поел инициативата, наредил запасите от хляб да бъдат разпределени между лодките, а самият той се върнал в каютата си, за да се запаси с уиски. След обявяването на „аларма за лодка“ старшият хлебар останал спокоен. Джокин натоварил жените и децата в лодка номер 10, на която бил командир, по алармен график. Самият Чарлз не влязъл в лодката - дал път на един от пекарите, после слязъл в каютата си и продължи да пие. Когато водата започнала да прониква в каютата му, той облякъл спасителна жилетка и като взел със себе си запаси от алкохол, се качил на горната палуба. По това време всички лодки на Титаник вече били пуснати на вода и се отдалечавали от умиращия кораб. На палубата той срещнал втория помощник-капитан Лайтолер. По-късно Лайтолър казал, че Чарлз Джокин е бил адски пиян и вторият помощник-капитан решил, че главният пекар не е предопределен да избяга. На палубата Джокин, без да забрави да отпие от шишето си, хвърлил дървените шезлонги зад борда. Успял да изхвърли около шестдесет от тях. На някои давещи се хора шезлонгите, плаващи във водата са спасили живота им. Чарлз останал на борда на Титаник до последно. Когато кърмата на кораба започнала бързо да потъва, той се изкачил през релсата на кърмовия флагшток. Миг по-късно корабът потънал под вода, без да създаде водовъртеж на това място. Така Чарлз Джокин се озовал във водата, без дори да си намокри косата. Прекарва повече от четири часа в студените води на Атлантическия океан, като се клател и пиел. Лайтолър не можал да повярва на очите си, когато видял Джокин сред спасените. Любимото хоби на Чарлз му дало така необходимото спокойствие тази вечер и рационалност в действията. Той се спасил и помогнал за спасяването на много други. Джокин е последният, който напуска Титаник, съкращавайки максимално времето си в студена вода. В продължение на четири часа той останал със суха глава и имал приличен запас от висококалорична храна в течна форма, която не замръзва при ниски температури. След спасяването нашият герой не променил хобито и професията си: той продължил да пие и да пътува по моретата. Чарлз Джокин претърпява още две корабокрушения и доживява до 78 години. На гроба му има надпис "Титаник Бейкър".

Хора, природно лишени от чувство за хумор, обожават да разказват анекдоти. Шофьори, които едва успяват да държат автомобила в своята половина от пътя, умират да поучават другите как да карат. Шефове, които няма елементарна, базова представа за сферата, в която работят, най обичат да извикат някой специалист на килимчето и да го нахокат за нещо, което изобщо не разбират. Но, защо, защо всички тези хора са потресаващо некомпетентни и не го забелязват? Всичко това се случва по силата на т.нар. ефект на Дънинг-Крюгер – двама психолози от Университета в Корнел, които посвещават специално проучване на този феномен. Хората, "поразени" от този ефект по правило имат нисък интелект, скромно ниво на квалификация и тесен кръгозор. Белязани от тази комбинация, те просто не могат да проумеят, че решенията, които вземат са грешни, а талантите, които си въобразяват че притежават, са неправдоподобни. Ето защо убедено вярват в правотата на всички свои действия и говорят от позицията на висша инстанция. С времето това светоусещане придобива характер на психологическа защита: ограниченият човек започва да брани със зъби и нокти своето виждане за ситуацията, защото само ако допусне мисълта, че може и да не е прав, започва да се чувства застрашен от по-талантливите хора. В същото време, при талантливите се наблюдава точно обратният случай: те много добре разбират колко сложни са законите на реалността, колко огромно е полето на знания, които в перспектива подлежат на овладяване – тази мъдра толерантност в крайна сметка обаче води до занижаване на самооценката за собствените им способности и подценяване на мястото, което заслужават в обществото. „Аз знам, че нищо не знам”, повтарял мъдрецът Сократ, който водел повече от скромен живот и постоянно бил подложен на нападките на глупци, уверени в собствените си способност. Способен ли е някой от ограничените хора да направи такова признание?! Eфектът на невежеството, облечено в самочувствие, бил теоретически предсказан, а след това и експериментално потвърден още през 1999 година от специалистите по психология Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер. За теоретична основа на хипотезата си те използвали наблюденията на велики учени и философи. Самият Дънинг цитира две от тях: „Невежеството по-често ражда увереност, отколкото знание” на Чарлз Дарвин и „Едно от неприятните свойства на нашето време се състои в това, че тези, които изпитват увереност, са глупави, а тези, които притежават въображение и мисъл, са изпълнени със съмнение и нерешителност”, на Бертран Ръсел. А практически източник на вдъхновение да проверят експериментално теорията си станало куриозно престъпление. Двамата учени били провокирани от удивителната самоувереност на обирджия – МакАртур Уилър, който ограбил две банки една след друга, като преди това намазал лицето си с лимонов сок, защото прочел някъде, че лимоновият сок се използва като невидимо мастило и, следователно, камерите няма да „видят” и запишат лицето му. Психолозите били силно впечатлени от дълбоката некомпетентност на престъпника, който дори не се опитал да провери предварително дали е вярна представата му за прикритие, макар че обратното означавало дълги години затвор. Така се стигнало и до експеримента, въз основа на който формулирали и своята теория за некомпетентността. Събрали в една зала представители на различни сфери на дейност, но със съвършено различни нива на реални знания и ги помолил да попълнят анкета, в която участниците трябвало да отбележат сами нивото си на компетентност в сферата, в която работят. След това участниците били подложени на редица тестове, които измерили реалното им ниво на компетентност. По резултатите от двете задачи била съставена графика, демонстрираща зависимостта на реалните знания от самоувереността в сферата на изява. Получила се несъвършена, но достатъчно красноречива парабола: в лявата част, където били събрани най-некомпетентните участници в експеримента, тя достигнала абсолютен апогей на стопроцентова увереност в собствените знания, способности и умения. След това кривата рязко се понижава в зоната, където е преобладаващото мнозинство от хората, добре владеещи професията си в действителност, но със занижена самооценка за своя опит и умения. Към края, кривата отново се покачва – там, където са най-добрите от добрите, доказаните експерти, които добре знаят, че разбират и могат повече от добрите професионалисти. Но дори и техните резултати достигат едва две трети от пика на пълните профани. Както установили Дънинг и Крюгер, профаните не само надценяват своята компетентност, но и не са способни да дадат адекватна оценка на специалисти, които имат автентично високо ниво на квалификация в същата област. На всичко отгоре, съвсем искрено не вярвали, че са допуснали грешки в тестовете, измерващи реалните им знния и способности – повечето от тях упорито отстоявали своето мнение, даже след като им било показано къде са сгрешили и грешките им били логично обяснени и мотивирани. Но, надеждата, че слепците могат да прогледнат, все пак остава. Дънинг и Крюгер предложили на самоуверените невежи участници в техния експеримент да преминат специален курс на обучение, където не само усвоявали конкретни компетентностти по упражняваните от тях професии, но и методи, с чиято помощ да измерват сами перодично реалната си компетентност. Повечето от тях поне успели да проумеят, че са живели в заблуда. Не е ясно само как Дънинг и Крюгер са успели да ги убедят, че имат нужда от обучение.

Да дам впечатления от Форд, макар че много плюят по марката. Брат ми остави при мене колата за съхранение през декември миналатагодина, докато е в чужбина. А търсихме втори автомобил. И стана наш. До сега 15000км. и яко каране. От смяна до смяна на масло не го пипа, за разлика от Харвито. Газова Романо Антонио и разход максимален 10/100. при яко натоварване на двигателя, не на багажника. Вози като лодка. Не се усещат километрите. Не робувам на марката. За мен колата е много добра. А да колата е Форд Мондео 2005г. 2.0 146 к.с.

Честита Коледа! Бъдете здрави и внимавайте с фойерверките! video-95fa4cc41ece89f1cf779cb447adf11b-V.mp4

Средният пръст - история на жеста🖕 През 1415 г. в битката при Аженкур между французи и англичани, французите предчувствайки победата си заплашвали, че ще отрежат средния пръст на всеки взет в плен англичанин. Защо точно средния пръст? Като ги лишат от средния пръст, английските стрелци никога повече няма да могат да стрелят с лък. Английският лък се прави от тисово дърво, а самата стрелба с лък наричали "скубане на тис" (pluck yew). Англичаните обаче неочаквано победили в битката при Аженкур. Тогава започнали да се присмиват над поразените французи, като им показвали среден пръст, с думите "победата е за нас, ние и занапред ще продължаваме да скубем тиса". С времето фразата pluck yew, която била достатъчно сложна за произнасяне, била опростена - "p" заменили с "f", а "yew" с "you". Така се родила знаменитата фраза fuck you. Сега вече е ясно защо изразът fuck you се използва в съчетание с показване на среден пръст. Французите също имат свой фалически поздрав. Нарича се bras d’honneur (ръка на честта) и при него с дланта на едната ръка се удря по свивката на лакътя на другата.