ДА ПОМОГНЕМ НА НАШ КОЛЕГА В БЕДА !

[ADH-Honda 762]

Сън не ме хваща. Мислих да не пиша, защото мъката не се лекува с думи и всяко слово написано от чужд и непознат човек е голяма доза лицемерие спрямо опечелените, но... просто не мога да се стърпя. 

 

Мисля... Кирил не е умрял. Просто неговия живот тук на земята свърши. Както се свършиха и страданията му от последната година и нещо които изтърпя. Дори и не мога да си представя последната година и нещо, през това лечение - през какви мъки и страдания е минал. Дано и по-малко хора се сблъскват с подобна битка. Само се надявам и мисля, че е така, че той е на по-добро място. Надявам се през последните месеци той да не е бил загубил вярата си и да е бил приел Исус за свой собствен и единствен спасител... както и неговото семейство и близки. Надявам се да е така. Надявам се да намери мир и покой неговата душа.

 

За последния един месец това е втория мой познат, който си отива заради тази болест с трите букви. Такива неща ме карат, да се замислям.... живота е прекалено кратък да бъде разпиляван за безсмислени неща. Нека всеки един от нас малко се замисли. Всеки един да се смири, да приеме Исус за свой спасител, да се опита да бъде по-добър човек и да не обръща внимание на злободневните глупости, да осъзнае истинските и стойностни неща за които има смисъл да се живее и усмихва човек, поне малко да загърби суетата и да се опита да намери един човек, който да обича от все сърце безусловно, да намери своята половинка. За да изкара този земен път, този живот пълноценно.

 

Аз съжалявам.. за мъката която изпитват Джини (сестра му, с която Кирил бяха близнаци), майка му, баща му. Това на което са били изправени да изтърпят и преживеят. Дано го преглътнат по-скоро и да не роптаят и богохулстват. Не знам, може и да не звуча адекватно, едва ли те четат този форум, но... за всичко си има причина. И ние трябва да повярваме, че всичко се случва за наше добро, дори и първоначално да ни се струва, че не заслужаваме тази участ.

Съжалявам и затова, че така и не успях да опозная Кирил. Тъпо ми е, аз съм глупак. Познавам баща му добре, но с Кирил лично не, само задочно се знаехме, казали сме си няколко пъти от разстояние "здрасти" и толкова, никога не сме говорили, не сме другарували, не сме се били опознали. Това ме кара, да се чувствам като темерут, глупак, затворен, дебелокож човек. А не трябваше да бъда такъв, защото... момчето бе наистина добро. Не съм чул лоша дума за него от общи близки и познати. Дори и да не се познавахме истински, а просто да бяхме "задочно познати" с него, ТОВА негово мнение ме кара да се чувствам.... засрамен. Дори мисля, че голяма степен от това той да избере своята хондичка и да заобича тази марка, бе именно една кола която аз много обичах и имахме в нашето семейство 17 години (просто някога отдавна, преди близо 15 години, моя баща повози Кирил на първата ни Хонда Сивик 3-а ген, след което Кирил бе възхитен). Тъпо. Живота е кратък. Не трябваше просто по едно "здрасти" да си казвам с този човек, може би трябваше да намеря начин да стопя ледовете, да се опитам да завържа приятелство. Вече този шанс нямам. 

 

Не го казвам като клише, а вярвам в тези думи - "Господ да го прости и да се смили над душата му, нека почива в мир". Аз вярвам, че Кирил се избави от мъките и сега е на по-добро място. Въпреки, че в момента докато ги пиша тези неща ми избиват сълзи, мисля да се усмихна Той е на по-хубаво място, няма защо да тъжим

Редактирано 4 Май, 2016 от ADH-Honda

[policeman 1024]

Сън не ме хваща. Мислих да не пиша, защото мъката не се лекува с думи и всяко слово написано от чужд и непознат човек е голяма доза лицемерие спрямо опечелените, но... просто не мога да се стърпя. 

 

Мисля... Кирил не е умрял. Просто неговия живот тук на земята свърши. Както се свършиха и страданията му от последната година и нещо които изтърпя. Дори и не мога да си представя последната година и нещо, през това лечение - през какви мъки и страдания е минал. Дано и по-малко хора се сблъскват с подобна битка. Само се надявам и мисля, че е така, че той е на по-добро място. Надявам се през последните месеци той да не е бил загубил вярата си и да е бил приел Исус за свой собствен и единствен спасител... както и неговото семейство и близки. Надявам се да е така. Надявам се да намери мир и покой неговата душа.

 

За последния един месец това е втория мой познат, който си отива заради тази болест с трите букви. Такива неща ме карат, да се замислям.... живота е прекалено кратък да бъде разпиляван за безсмислени неща. Нека всеки един от нас малко се замисли. Всеки един да се смири, да приеме Исус за свой спасител, да се опита да бъде по-добър човек и да не обръща внимание на злободневните глупости, да осъзнае истинските и стойностни неща за които има смисъл да се живее и усмихва човек, поне малко да загърби суетата и да се опита да намери един човек, който да обича от все сърце безусловно, да намери своята половинка. За да изкара този земен път, този живот пълноценно.

 

Аз съжалявам.. за мъката която изпитват Джини (сестра му, с която Кирил бяха близнаци), майка му, баща му. Това на което са били изправени да изтърпят и преживеят. Дано го преглътнат по-скоро и да не роптаят и богохулстват. Не знам, може и да не звуча адекватно, едва ли те четат този форум, но... за всичко си има причина. И ние трябва да повярваме, че всичко се случва за наше добро, дори и първоначално да ни се струва, че не заслужаваме тази участ.

Съжалявам и затова, че така и не успях да опозная Кирил. Тъпо ми е, аз съм глупак. Познавам баща му добре, но с Кирил лично не, само задочно се знаехме, казали сме си няколко пъти от разстояние "здрасти" и толкова, никога не сме говорили, не сме другарували, не сме се били опознали. Това ме кара, да се чувствам като темерут, глупак, затворен, дебелокож човек. А не трябваше да бъда такъв, защото... момчето бе наистина добро. Не съм чул лоша дума за него от общи близки и познати. Дори и да не се познавахме истински, а просто да бяхме "задочно познати" с него, ТОВА негово мнение ме кара да се чувствам.... засрамен. Дори мисля, че голяма степен от това той да избере своята хондичка и да заобича тази марка, бе именно една кола която аз много обичах и имахме в нашето семейство 17 години (просто някога отдавна, преди близо 15 години, моя баща повози Кирил на първата ни Хонда Сивик 3-а ген, след което Кирил бе възхитен). Тъпо. Живота е кратък. Не трябваше просто по едно "здрасти" да си казвам с този човек, може би трябваше да намеря начин да стопя ледовете, да се опитам да завържа приятелство. Вече този шанс нямам. 

 

Не го казвам като клише, а вярвам в тези думи - "Господ да го прости и да се смили над душата му, нека почива в мир". Аз вярвам, че Кирил се избави от мъките и сега е на по-добро място. Въпреки, че в момента докато ги пиша тези неща ми избиват сълзи, мисля да се усмихна Той е на по-хубаво място, няма защо да тъжим

Амин!Малко хора се замислят върху тази страна на живота,а когато го направим,вече е късно.Суетата,дребнавостта,злобата,завист,омраза и ред други отрицателни качества(а те са безброй),които са ни присъщи,са ни обзели и ни заслепяват за всичко ценно в живота ни.....жалко.Нека всеки се замисли над тези изречени и много точно казани думи,нека оценяваме малко повече нещата и хората около нас,за които си струва да живеем.Евала приятелю, наистина си изля душата, имаш моето признание и..... свалям ти шапка. 

[west bam 107]

Наистина много жалко за момчето, писали сме си лични с него във връзка с хаус музиката, помагал ми е да намирам песни, които ми харесват, момчето ако не се лъжа миксираше доста сполучливо музика, точно момче много нека почива в мир, потресох се направо не ми се говори

Редактирано 4 Май, 2016 от west bam

[JoroHondata 182]

Моите съболезнования, Бог да го прости Кирчо