Надъхващи цитати на известни хора

[ceco_accord 7020]

[DAN_DAN 720]

Всичко може, но не всеки го може.

 

Академик Благовест Сендов

[ceco_accord 7020]

[ceco_accord 7020]

"ЗА СЕЛЯНИТЕ"
Всяка вечер преди новините по телевизията гледам рубриката "малък коментар" - дечица отговарят на въпрос. Тези наши внучета ме интересуват силно - на тях оставяме света. Този път въпросът е: "Какво е селянин?"
Момиченце: Ами те са направили нещо лошо, селяните.
Момченце: Те са, които отиват в затвора.
Те са глупави, мръсни - продължиха дечицата, докато накрая едно завърши така: Те не ядат нищо, защото нямат пари.
Жена ми ме поглежда, тя отлично знае как чувам всичко това. Аз пък поглеждам към масата.
Хляб. Сирене. Яйца. Суджук. В салатата домати, краставици, зеле, моркови, лук. Мисля си откъде иде всичко това.
Опитвам се да не се гневя. Отвявам се в далечни спомени (стар мой трик) - виждам диканята, с която вършеехме житото на хармана при дядо ми. Чувам: "Жетва е сега, пейте робини." С цяло гърло крещя на кобилата да държи браздата, защото ралото подскача. Тринайсетгодишен съм, царевичните листа са като мечове, че и назъбени по края - режат лицето ми и потта силно люти.
Порасъл съм под една картина у дома, наречена "Градушка". Черно небе, селянин с червен пояс разкъсва бялата си риза - моли се на Бога да пощади хляба за челядта. Край тази картина баща ми обичаше да рецитира "Градушка" на Яворов.
Виждам лелки, стринки, каки - наведени над ръкойките, снопите или изправени със стомната в ръце. Кърмещи като във великото платно "На нивата". Нагиздени и хубави, та хубави на фона на ябълките - като в картините на Майстора.
Тук се пие глътка ракия. Сещам се и тя откъде иде. И се питам откъде дойдоха отговорите на децата, които до едно обясняваха, че селянинът е нещо отвратително. Ами от родителите им - откъде другаде? Родителите български, от които нито един не е роден в наследствения си средновековен замък. Родители, които с необяснима злоба секат собствените си корени. Всъщност на паразита за какво му е корен?
Ни новините ме интересуват сега, ни дори спортните. Просто зяпам как гори камината и размишлявам. Те и дървата идат от селяните, които ги секат, режат, цепят, товарят и разтоварват, докато ни ги докарат у дома.
И тръгна ято въпроси - от мен към мен - като например защо Толстой си я караше в Ясна поляна, а не в Москва и Париж. Защо Уилям Фокнър гледа в ранчото си толкова крави, след като беше носител на Нобелова награда и вече имаше пари за три живота? Защо англичаните напират напоследък у дома - да си купуват къщи по селцата?
Не знам. Предавам се. Малко кафенце за ободряване. И то не расте по тротоара. Една цигара. Сега пък тютюнът. Низите, бабичките, момите - пак наведени над каменистата почва под южното балканско слънце. Бедността, пендарките, носиите и песните - все по наследството от вековете.
Така съм задрямал. И в полусън се поклоних дълбоко на ръцете, от които идва всичко на масата.
/ автор: Дончо Цончев /

 

[ceco_accord 7020]

Най-големият враг на знанието не е невежеството, а илюзията че знаеш.

Стивън Хокинг

Редактирано 6 Юни от ceco_accord

[ceco_accord 7020]

"Когато една сутрин се събудиш и не видиш слънцето, това е защото или си мъртъв или ти си слънцето".

 Джим Морисън

[ceco_accord 7020]

Всичко което можете да промените, е - себе си.

Но понякога това променя всичко.

Гари Голдщайн

[ceco_accord 7020]

100% истина - ако е "твоята" истина.

[ceco_accord 7020]

Малко е дългичко, но не и за тези които имат нужда от него.

 

ПРЕДАВАНЕ НА ГОТОВИЯ БЕЛЕНСКИ МОСТ.

РАЗГОВОРИ МЕЖДУ МАЙСТОР КОЛЬО ФИЧЕТО И МИДХАТ ПАША

(преразказано от Цончо Родев)

Сега, две години по-късно, когато майсторът го бе поканил да дойде да приеме работата му, първата му дума беше да припомни големия залог при сключването на пазарлъка.

Е, онези думи за „коляното“ вече две години предизвикваха доста стипчив вкус в устата на Мидхат паша, ала иначе той, като честен човек, признаваше, че Уста Кольо е в правото си да иска преглеждане на хесапа. Зер навремето две бяха големите условия на пазарлъка: качеството и цената. И всъщност острите думи се размениха не за качеството — тогаз и Гавронски ефенди не се усъмни, че мостът по восъчния проект наистина ще върши работа, — а за цената. Анджък за нея българинът бе заложил главата си. Няма как, редно е да се изпълни желанието му. Пашата вдигна ръка и предишният млад и стегнат мюлезимин отново дотича, изслуша заповедта му и също бегом изчезна. Подир минута Юсуф, главният сандък-емини на вилаета, се появи с тефтер в ръка, като хем се мъчеше да подтичва, хем едва запазваше равновесие поради големия си корем.

— С Уста Кольо Фичето ще отидем да огледаме моста, Юсуф ага - каза му, без да се обръща, Мидхат. — Двамата с него те молим, докато се върнем, да си прегледал най-подробно хесапа на строежа.

— Напълно е излишно, затиалилериниз (Ваше превъзходителство (тур.)) — отговори задъхвайки се, сандък-емини. — Съгласно твоята заповед през цялото време съм следил изразходването на средствата.

— Е, и?

— Уста Кольо има да взима още бая̀ пари, затиалилериниз, преди да опре до седемстотинте хиляди гроша. Предполагам, че туй ще бъде личният му кяр за двете години труд тука, край Бяла.

— Сигурен ли си? — не овладя изумлението си пашата, който още помнеше трите милиона, искани от инженер Гавронски, а и залагането на дипломата.

— Напълно сигурен, затиалилериниз. Сабахлен наново прегледах хесапа от начало до край. Ние сме борчлии, не Уста Кольо Фичев.

— Е, доволен ли си, майсторе? — с пресилена шеговитост разпери ръце Мидхат. — Ти опази главата си (аллах ми е свидетел, че не бих посегнал на нея и да бе прехвърлил спазарената сума!), сега остава да видим другото, „Бюйюк кьопрю“(Големият мост (тур.) както вече го зоват в конака ми.

Рилските езерца с двете нестопени преспи над тях се извърнаха към валията:

— Не ме е страх, паша ефенди. Напротив — с нетърпение очаквах да дойде този час.

Валията беше убеден, че българинът не разиграваше театро. И че съвсем сигурно без страх и с нетърпение е очаквал огледа на моста. Защото нали именно красотата на една негова творба бе станала причина Мидхат да се заинтересува от него?

— Искам да играя честно играта с тебе, Уста Кольо — каза пашата. — Хелбете, ще огледаме моста. Още сега. Че мостът е красавец, туй го виждам и отдалече. Ала когато преди две години говорех, че аз лично ще проверя усталъка ти, нямах предвид само красотата.

— Признавам, не те разбирам добре, паша ефенди…

— А не е сложно. За външния вид аз ще се произнеса веднага. Но най-важното на един мост не е красотата, майсторе. Цялата земна красота да е събрана в него, ако не му държат устоите, никакъв мост не е това. За моста по-важното е дали е як, отколкото дали има албени(привлекателност) То е като една круша, Уста Кольо. Крушата може да е красива като за картинка, ала ялова ли е, не дава ли плод — най-добре отсечи я, че барем да се огрееш с нея.

— Афидерсън, паша ефенди, но как ще разбереш дали е як мостът? Не виждам тъдява твоя инженерин. Или галиба ти можеш сам да направиш разните пресмятания?

— Намислил съм нещо къде-къде по-просто. Вчера заранта проводих от Русчук две батареи оръдия. Ще ги пусна по моста и… Е, виждам, вече се досети. Застигнах ги по пътя. Сигур до един сахат време ще са тука.

Очакваше в сините очи да трепне поне малко-малко тревога, но не би. Вместо това Кольо Фичето кротко попита:

— От най-тежките топове ли са, паша ефенди?

— Не. Най-тежките, крепостните, не са на колела. Но съм проводил от онези, които идват веднага след тях.

— Е, жалко.

— Жалко за какво, майсторе?

— Загдето не са най-тежките. Като ще е изпитание — изпитание да е! Е, що, да вървим, а?

Те тръгнаха един подир друг. И едва сега Мидхат забеляза какъв неизброим народ се бе събрал тук за тържеството. Отсам реката бяха строени два бьолюка (рота, множество) аскер, които го поздравиха със своето отсечено: „Падишахамъз чок яша!“(Да живее падишахът — военен поздрав) а на отсрещния бряг на Янтра имаше може би до десет хиляди народ, навярно от околните села. Също и от там го поздравяваха с викове, но също ручаха гайди и се виеха кръшни хора̀. И на едните, и на другите пашата отговори небрежно и набързо. После двамата с Уста Кольо стъпиха на моста, а на двадесетина крачки зад тях се стълпиха официалните лица, военни и консули. Мидхат паша бе вътрешно подготвен да му хареса онова, което ще види, но действителността още в първия миг надмина очакванията му. Не мост беше това, а прелест! Бял и чист като току-що варосана стена, той наистина имаше ширина като да минат четири коли по него, а дължината му навярно достигаше четиристотин аршина(В първоначалния си вид — понеже сега е частично разрушен — Беленският мост е бил дълъг 276 м и широк 9 м)

Пък само това ли? Строителят бе предвидил от двете страни издигнати пътечки за пешаци и за предпазването им от падане — красиво издялани пармаклъци. Но и това се бе видяло недостатъчно на Кольо Фичето, та той сам, със собствената си ръка, по всички изострени краища на подпорните колони бе издялал чудновати фигури. Зарадва се душата на Мидхат, когато гледаше разните лебеди, грифони и разярени лъвове. Само веднъж щеше да му прекипи — то беше, когато на един от устоите зърна двуглавия руски орел, — но благоразумието и светското му възпитание му подсказаха да го отмине, сякаш не го е забелязал или ако го е забелязал — че не го е разбрал. Отмина, но вътрешно си каза: и този е от един дол дренки с другите — на царщината прави мост за стратегическо маневриране, пък очите му все там, в техния прословут „Дядо Иван“…

Извървяха моста от единия край до другия, а сетне обратно. И когато бяха в началото му, Мидхат сложи дясната си ръка на сърцето и леко-леко се поклони:

— В пазарлъка ни влизаше дали ще получиш моето „Евалла“, майсторе. Ето, казвам ти го от все сърце. Харесал ми бе мостът, когато беше от восък, но този, същинският, е десетократно по-хубав. Евалла!

Другият свали калпака, поклони се далеч по-дълбоко и белите му коси отново се капичнаха пред лицето.

— Виждам в далечината пушилка, паша ефенди. Сигур ще са топовете.

— Що? — подкачи го валията. — Тревожи ли те изпитанието с тях? Може би не ти се иска батареите да минат по моста?

Лицето на българина остана непроменено, само в дъното на черните му зеници за миг блесна лукаво пламъче.

— А, не се безпокоя — каза безизразно. И продължи така, сякаш бе надянал маска на лицето: — Моста съм кроил по начин, че по него топове да минават както в едната, така и в другата посока…

Мидхат помисли над думите му и устата му отново се изпълни с нявгашния вкус на сдъвкана стипца.

— И все пак комай нещо искаш да ми кажеш по повод на батареите?

— То не е страх, а молба, паша ефенди. Дойдат ли топовете, не само да ги преведеш насам и нататък.

— А какво повече, Уста Кольо?

Преди да отговори, Кольо Фичето запита на свой ред:

— Колко ще бъдат топовете?

— Две батареи по четири.

— Значи осем. Добре, място, виждаш, има, паша ефенди. Молбата ми е да ги струпаш за колкото желаеш време ей там, върху седмия отвор.

— Защо точно върху него?

— Защото е по средата. А винаги средата е най-слабото, най-уязвимото място на моста. Анджък там ще проличи як ли е той или не.

Мидхат паша сви рамене и златистите му еполети се люшнаха напред и назад.

— Не те разбирам добре, но ще го изпълня. В края на краищата ми се чини, че също и това е част от пазарлъка ни…

Батареите наистина пристигнаха след малко и по заповед на валията веднага, без никаква почивка ги преведоха по моста, от единия бряг на Янтра до другия, после обратно. Този своеобразен парад бе съпроводен от незапомнен радостен вик и не ставаше ясно кой ликуваше повече — турският аскер ли отсам, или българската гмеж отсреща.Като мина и това, пашата повика конния колагасъ̀ (чин във войската или полицията, среден между капитан и майор), който командуваше артилерийската част, и му заповяда да струпа оръдията и конската тяга на мястото, което му бе посочил Кольо Фичето. Докато траеше разместването (не бе от лесните — все пак ставаше дума за отсечка от мост, а не за широкия двор на казармата), той потърси майстора, за да го попита дали вярно е предал молбата му. За негова изненада — не го видя; изглеждаше като в басня, ала Уста Кольо просто бе изчезнал. Младият мюлезимин, който му прислужваше във всяко отношение тук, разбра, изглежда, изненадата му, понеже притича и попита:

— За Фичев челеби ли се оглеждаш, затиалилериниз?

Пашата потвърди с кимване.

— Ще го видиш през пармаклъка, затиалилериниз.

Мидхат послуша съвета му и се наведе над каменния парапет. От гърдите му се изтръгна неволен вик на изумление — долу ставаше последното, което той можеше да очаква. Тъй както беше в празничните си селски дрехи и с кундури, българинът бе нагазил в Янтра и като се бореше с водата й, отиде до най-дълбокото й място. А най-дълбокото бе не другаде, а точно под седмия отвор на моста. За острия ум на пашата не бе трудно да разгадае онова, което ставаше пред очите му: за качеството на работата си майсторът наистина залагаше живота си.

Две противоречиви чувства смъднаха в душата на Мидхат — възхищение и яд. Възхищаваше се на достойнството на този неук човек и в същото време го беше яд, че произлизаше от рода на българите, а не на правоверните…Докато се изпълняваше сложното придвижване по настаняването на оръдията, от двете страни на реката се бе възцарила такава тишина, че чаткането на подковите по каменния мост звучеше като пушечни изстрели. Някъде по средата на маневрата Мидхат отново хвърли поглед през пармаклъка. Кольо Фичето стоеше там, под седмия отвор на моста. Потънал до над пояса във водата, а иначе с по̀казно безучастие бе скръстил ръце на гърдите и от време на време подръпваше от една цигара, залепена на долната му устна.

Сетне се чу едно „Дууур!…“ и движението по моста престана — всичките осем полеви оръдия бяха на определеното място. Ще рече — точно над главата на българина. Може би за цяла минута се възцари такава тишина, от която чак ушите заболяваха. После в един миг се разнесе небивал грохот. Пашата трепна, погледна към моста. Но не, каменният мост си беше непокътнат на мястото. Грохотът произлизаше от хилядите човешки гърла от двете страни на Янтра, от който сякаш щеше да се срути небето. Размахваха се ръце, фесове и калпаци летяха във въздуха, някои — най-нетърпеливите — нагазиха в Янтра, за да стиснат първи ръката на майстора.

Мидхат паша остана на място и там дочака идването на българина. А той приближи без бързане; от дрехите и кундурите му по земята се оцеждаше водна ивица.

— Още веднъж ще река моето „Евалла“, Уста Кольо — поздрави го пашата. — И все пак ще те смъмря. Животът ти е премного полезен на хората, на царщината, че и на света, за да го рискуваш така, за щяло и нещяло.

— А, не мога да се съглася с тебе, паша ефенди. Не е то „за щяло и нещяло“.

— Може би ще ми кажеш по-важна причина, която на мен не ми иде на ум?

Съвсем кратко колебание. И после:

— Речи ми честно и от сърце, че наистина не виждаш причината, паша ефенди, и аз с готовност ще ти я обясня.

Мидхат, образован и ловък в словото човек, много добре знаеше старото правило, че „езикът ни служи да скриваме мислите си“, та без мъка отговори: не, не виждал разумна причина. Тогава българинът произнесе бавно, като внимателно подбираше думите си:

— Този мост ще стои тук и тогава, паша ефенди, когато нас с тебе отдавна няма да ни има на белия свят. И никой не ще се поинтересува „Кой го плати?“, а „Кой го направи?“. Пък като му кажат, ще попита още: „А от кое коляно беше този майстор!“ Е, това е, паша ефенди.

Редактирано 11 Юли от ceco_accord

[ceco_accord 7020]

Прибирам се след работа вкъщи. На входа залепена бележка: "Скъпи съседи! Днес около 9 и половина сутринта при входната врата са загубени 20 лева. Ако някой ги е намерил, моля ви да ги занесе в апартамент 76 на Антония Петрова. Пенсията и́ е 450 лева."

Приготвям 20 лева и се качвам до апартамента. Отваря ми симпатична бабка и при вида на парите, които и́ подавам, се хвърля да ме прегръща сияеща от радост. Започна да ми разказва: "Излезнах на пазар. Когато се прибирах си извадих ключовете и вероятно тогава съм загубила парите."

Но! Отказа категорично да вземе парите! Оказа се, че за последните два часа, аз съм шестият човек, който е "намерил" нейните пари.

Ивайло Томов

Да живее човещината!

Редактирано 24 Юли от ceco_accord

[ceco_accord 7020]

                                          

Живей  си живота, без да се страхуваш от нищо. До възраст ли е, до характер ли е, но в един момент просто преставаш да се страхуваш. Не бързай. Умните китайци някога са казвали: Ако искаш да живееш по-дълго, живей бавно!
Обграждай се само с обичащи хора. От другите има колкото си щеш. Награждавай се винаги, когато си преодолял нещо гадничко. Не се срамувай, когато плачеш - било от мъка, било от щастие. Не се вманиачавай в диети, защото, както и да изглеждаш, по-важното е каква душа носиш. Вече си разбрал, че не цигарите и виното убиват, а лошотиите - гняв, завист, ревност и още и още - влязат ли на дълбоко в теб, пиши се свършен. Напиши красиви думи. Прочети ги на глас. Запомни ги, добави нови и нови, защото имат навика да се превръщат в действителност. А черешката на тортата е, че за всяка хубава, красива мисъл или дума, в тялото умира по една болна клетка и се създава нова и здрава. А това вече си е чудо...!        

  Ален Делон

[ceco_accord 7020]

“Дистанцията е най-мощният отговор на неуважението.
Без Спорове.
Без Обяснения.
Без Драма.
Просто тихо се отдръпнете.
Защото не всичко заслужава вашата енергия.
Не всяко действие изисква реакция.
И не всеки човек заслужава място на първия ред в живота ви.
Понякога тишината и пространството говорят по-силно от всякакви думи —
Не от гордост, ........ А от Самоуважение!”

Роуън Аткинсън

 

[ceco_accord 7020]

https://www.facebook.com/share/r/16yCL5W2Eh/

[ceco_accord 7020]

"Ти имаш всичко, освен едно: лудост.

Човек има нужда от малко лудост, в противен случай никога няма да намери смелост да среже въжето и да бъде свободен."

Никос Казандзакис

[ceco_accord 7020]

„Великите умове обсъждат идеи, средните умове обсъждат събития, малките умове обсъждат хората.“

Елинор Рузвелт

[ceco_accord 7020]

[ceco_accord 7020]

"Модата е за хората, които нямат стил. Стилът е това, което хората имат, независимо от модата"

Джорджо Армани

/11.07.1934-04.09.2025/

[ceco_accord 7020]

" Всички имаме свой път и своя цел, но всички ни чака един край. Всеки един път води в празнотата.  Следователно, смисълът не е в целта, а в самият път . "

 

Карлос Кастанеда

[ceco_accord 7020]

[DAN_DAN 720]

[ceco_accord 7020]

[ceco_accord 7020]

[ceco_accord 7020]

“Има хора, които искат плувен басейн в дома си, докато тези, които го имат, едва го използват.

Тези, които са загубили любими хора, скърбят дълбоко, докато други, които ги държат близо, често се оплакват от тях.

Който няма партньор копнее за него, но който го има, понякога не го цени.

Който е гладен, би дал всичко за чиния, а който има изобилие, се оплаква от вкуса.

Който няма кола мечтае за нея, а който я има винаги търси по-добра.

Ключът е да бъдем благодарни, да спрем да гледаме какво нямаме и да разберем, че някъде някой би дал всичко за това, което вече имате и не оценявате."

Хироюки Санада

[DAN_DAN 720]

Работи по 12 часа: „НЯМА ЖИВОТ.“

Работи по 6 часа: „НИКОГА НЯМА ДА ИМАШ НИЩО В ЖИВОТА.“

Не работи: „МЪРЗЕЛИВ Е.“

Живее с родителите си: „ЗАВИСИМ.“

Има 2 работи: „ЗА КАКВО ТИ Е ВСИЧКО ТОВА?!“

Предприемач: „ИЗПОЛЗВА ХОРАТА.“

Служител: „ИЗПОЛЗВАТ ТЕ.“

Плаща наем: „ХВЪРЛЯШ ПАРИ НА ВЯТЪРА.“

Купил си къща: „ЦЯЛ ЖИВОТ НЯМА ДА Я ИЗПЛАТИШ.“

Купил нова кола: „ГЛУПОСТ, КУПИ СИ КЪЩА.“

Няма кола: „СМЕШНО, ВЗЕМИ СИ ЕДНА.“

Стои вкъщи: „ДЕПРЕСИРАН, ОТЕГЧЕН.“

Излиза всеки уикенд: „ПРАЗЕН ЖИВОТ, САМО ПОКАЗНОСТ.“

Качва снимка: „ТЪРСИ ВНИМАНИЕ.“

Не качва: „СЪС СИГУРНОСТ КРИЕ НЕЩО.“

Сам: „НИКОЙ НЕ ГО ИСКА.“

Във връзка: „ДА ВИДИМ КОЛКО ЩЕ ИЗДЪРЖИ.“

Женен: „ЗАЩО ГО НАПРАВИ?“

Не е женен: „ОЩЕ ЛИ НЕ СИ СЕ ОЖЕНИЛ?“

Има деца: „КОЛКО ЩЕ РАЖДАТЕ, САМО ТЕ ИЗТОЩАВАТ.“

Няма деца: „Е, КОГА ЩЕ ИМАТЕ?“

 

Това е нашето общество. Особено в социалните мрежи.

Хората ВИНАГИ ще имат какво да кажат.

Но истината е проста:

Когато си в мир със СЕБЕ СИ, всичко останало става второстепенно.

Живей така, че твоето сърце да е спокойно, а не чуждите езици.

 

От нета.

[DAN_DAN 720]

[policeman 1227]

[ceco_accord 7020]

Истинското щастие не се крие в това да имаш повече.

А в това да знаеш кога имаш достатъчно.

Ърнест Хемингуей

[ceco_accord 7020]

[ceco_accord 7020]

За унищожаването на една страна не са нужни никакви атомни бомби и далекобойни ракети. Трябва само да понижите качеството на образованието и да позволите да се преписва. Ако направите това, ще видите, че: 
-болните ще умират в ръцете на лекарите;
-сградите ще се рушат в ръцете на инженерите;
-парите ще изчезват в ръцете на икономистите;
-духовността ще умира в ръцете на духовниците;
 -правосъдието ще умира в ръцете на съдиите.
Унищожиш ли образованието, унищожаваш целия народ..
Преди много години Хенри Кисинджър беше казал: "Ние пропагандираме в цял свят идеалите на свободата, демокрацията и консумативизма.
Тук това, с което аз категорично не мога да се съглася е консумативизма. Свят ориентиран към консумативизма - няма бъдеще. Така е било с Римската империя. В края на Римската империя римляните са пирували. Накрая са си бъркали с едно перо в гърлото да повърнат, за да могат пак да ядат. Това не е бъдещето на света.

Формулата за успех е първо: търпение. Необходимо е търпение. Сега много млади хора искат без почти никакви усилия да спечелят огромни пари.Няма да стане. Американците имат една формула, че за да успее едно дете в живота трябва да изразходва 20 000 часа за онова, с което се занимава. Не 2 часа, не 20 минути а 20 000 часа., за да станеш нещо в някоя област, без значение коя област - дали ще бъдеш майстор на банички или професор. 20 000 часа! Търпение и човек да се научи да издържа на лишения. Това е силната личност. Силните личности трябва да могат да издържат на лишения, за да постигнат нещо голямо. Както един шахматист- жертва царицата, за да спечели играта, а не само да взема пешки и да получи мат в два хода.

Трябва да умеем да вдъхновяваме децата от съвсем малки. На всяко дете от малко трябва да му се даде идеята, че е родено за велики неща и че може. 

Едно дете, за да има висок коефициент на интелигентност до 9 ти клас трябва да е прочело поне 1000 книги с по 600 страници едната. 

Жак Атали още през ХХ век беше казал: "През ХХI век най-скъпият и най-ценният продукт ще бъде доброто образование." Цели народи могат да изчезнат. Ще оцелеят тези народи, които успеят да използват интелекта на децата си. 

Всеки човек трябва да бъде отдаден на това, което работи. Хората трябва да се научат да дават нещо на обществото безплатно. Имат бъдеще тези държави, в които хората са научени да не работят само за пари.

Българската майка ражда фантастични деца, но в много от случаите, талантът на тези деца се умножава по 0 или още по-лошо по минус 1. Оттук идват и всякакви проблеми, не само на изпитите по математика. Проблемът е възпитанието. Основният проблем е възпитанието - на всички, включително и на учителите, включително на преподавателите на всички нива."

Трябва да се научим да бъдем честни хора. Това е първото. Включително и, за да успеем по широкия свят не е достатъчно само да знаем. Трябва да умеем да се представим пред хората, че сме почтени хора, които участват в един почтен свят, в който ние предлагаме първо да дадем нещо на света а после очакваме от света нещо на среща.

"Свръх постижения може да направи само една широко скроена личност. Ограничена личност свръх постижение не може да направи. Едно дете от най-ранно детство трябва да си прочете 1000-те книги, да има един огромен понятиен апарат, за да има с какво да работи мозъка му. Само голяма личност може да направи големи открития и нашите ученици го правят.

За себе си смятам по-велико за това, че съм успял да накарам учениците си да плачат пред картини на Сезан, отколкото за това, че са ходили на международни олимпиади и са спечелили златни медали.”
Теодосий Теодосиев

[ceco_accord 7020]

Войната е място, където млади хора, които не се познават и не се мразят, се избиват въз основа на решенията, взети от стари хора, които се познават и се мразят, но не се убиват един друг...

 Пол Валери

[ceco_accord 7020]

"Смъртно опасно е да си прост. И смъртно опасно е да живееш между прости хора...

Онова, което цял живот съм се опитвал да правя, е да произвеждам незаменими хора.

Незаменими хора.

Как става тази работа?

Започва се от най-ранното детство. Аз може би съм бил 4-5 годишен, когато баща ми ме научи как се решава уравнение. Летяла една патка, срещнала сто патки, казала здравейте 100 патки, те казали: "Ние не сме сто, колкото сме… още толкова, половината, на половината, на половината и ти една и ставаме сто."

И ме научи как се намира неизвестното Х и се оказа, че били 36 патки. Но това трябва да стане в ранното детство.

Има специалисти по високия процент на интелигентност на децата. И те казват така, че едно дете да има висок коефициент на интелигентност трябва – първо: до девети клас да е прочело поне 1000 книги средно по 600 страници едната... Виждам тук смях в залата. За да се развие понятийният апарат на това дете, значи да не му е празен мозъкът на това дете, а да има огромно количество понятия, с които да процедира този мозък. Един празен мозък нищо не може да изобрети – трябва да има някакви думи, понятия и идеи, с които да работи този мозък, да има материал. Значи първото е натрупвания на понятия и точният смисъл на тези понятия."

Теодосий Теодосиев – Тео

 

Толкова е просто за обяснение и същевременно сложно за постигане.

[ceco_accord 7020]

АКО МЪЛЧИМ

Ако аз мълча сега , когато
този беден свят пищи от глад ,
знай, мълчанието не е злато,
а предателство към този свят.

Ако ти мълчиш сега, когато
този свят на себе си е роб,
знай, бездушието не е злато,
а проклятие и то до гроб.

Аз искам винаги да е така,
когато времето въпрос задава,
да вдигне всеки по една ръка,
наместо две, които се предават.

Ако той мълчи сега, когато
този свят е сякаш без душа,
знай, предателството не е злато,
а измислена от нас лъжа.

Ако всички си мълчим, когато
някой ни остави без мечта,
знай, страхът не означава злато -
златна е единствено честта.

 

Евтим Евтимов

[ceco_accord 7020]

[DAN_DAN 720]

[ceco_accord 7020]

Просто ми хареса "карето" и че някой се е потрудил.

Цитатите заслужават и на камък да са издялани.

[ceco_accord 7020]

Искам да изживея следващия си живот наобратно. Започваш мъртъв. После се събуждаш в старчески дом и всеки ден се чувстваш все по-добре. Изхвърлят те от него, защото си твърде здрав и отиваш да си вземеш пенсията. На първия ти работен ден ти дават златен часовник и ти организират купон. След 40 години работа си достатъчно млад, за да се насладиш на пенсионирането си. Купонясваш, пиеш алкохол и развратничиш, докато не си готов за гимназията. После отиваш в предучилищната, ставаш дете и си играеш. Нямаш отговорности, ставаш бебе и после се раждаш. След това прекарваш 9 месеца в луксозни СПА условия с централно отопление и румсървис, по-голяма стая всеки ден и накрая воала!

Уди Алън.

 

Има такъв филм - Странният случай на Бенджамин Бътън.

Ако не сте го гледали - жалко, но е поправимо.

https://playtube.tv/watch/странният-случай-с-бенджамин-бътън-2008-бг-аудио_ejfpihjuxKNoMpT.html

[ceco_accord 7020]

"Когато детето ви спечели първите си пари и си купи с тях сладолед, направете следното:

1. Преди дори да си оближе сладоледа, грабнете му го и отхапете 20%.

2. Докато ви гледа с удивление, отхапете още 30%.

След това му дайте останалия сладолед и му обяснете, че това прави правителството с всички пари, които някой печели. И че това ще се случва с всеки сладолед, който купува. И че можете да намалите процента на отхапването, като хванете човека, който отхапва, и му поискате обяснение защо взема определена сума.

Ако всеки родител прави това, има надежда, че ще израсне поколение хора, които разбират, че правителството няма свои собствени пари – то има само парите на данъкоплатците. И че данъкоплатците НЕ САМО МОГАТ, НО И ТРЯБВА да наблюдават как държавните служители харчат парите им."

Маргарет Тачър