Чувствата когато се разделихте с първата/любимата кола?

[SpeeDemoN5 39]

За всеки един младеж първата кола е едно по специално събитие в живота.Тя те въвежда в света на порасналите,прави те най-накрая независим,емоцията когато се качиш за първи път зад волана е несравнима.С моята сме заедно вече от 6 години и никога няма да забравя момента когато я видях.Бях само на 17 години,абсолютно нищо неразбиращ от коли ,но най-големия фен на хонда. Бях решил че ще е сивик (въпреки че се колебаех и за Прелюд)Гледах всякакви коли но винаги когато съм влизал в тях и съм оставал разочарован.Никоя не успя да ме грабне,никоя не ме накара да почувствам тръпката от това да се кача в Хонда така както си го представях.

 

И най-накрая се появи тя,беше като любов от пръв поглед Беше ясно че това ще е първата ми кола.

След 6 години вярна служба, след толкова спомени,приключения,екскурзии из България и какво ли още не сме още заедно.И дойде време да се разделим .Тоя момент го отлагам вече повече от година.

Все още се чудя дали не правя грешка и не мога ли да си я карам цял живот.Явно вече одъртявам,но двувратия нисък сивик вече ми идва много непрактичен,а вече не изпитвам никаква тръпка от малкото но икономично 1.4 двигателче.

 

Едва  ли съм единствения луд който изпитва такива чувства към едно парче метал на 4 колела,затова реших да ви питам,как успяхте да се разделите с първата/любимата кола?Съжалявахте ли за това и по-доволни ли сте от другата с която я заменихте? Уж търсих ама не намерих такава тема (въпреки че преди много години май бях чел нещо подобно) така че ако мястото и не е тук се извинявам

[М.И.Я. 30]

Честита Баба Марта на всички

Тъй като и аз крия чувства към първата метална любов, няма как да не споделя. Фен съм на автомобилите от много малък когато за първи път видях видях нещо различно от соц возила, а именно Алфа 75 3.0 на един съсед. Беше кола от друг свят - със скоростна кутия пред задния мост, с ръчна като в самолет, с дискови спирачки отзад до диференциала, с разграфен до 260км/ч скоростомер и с мит че е над 200 коня. Бях запленен и нямах съмнение че един ден първата ми кола ще е Алфа. В ония години единствения ми допир с реалния свят на автомобилите ми беше вестник АМ Беда където изпращах мои скици и хората учтиво ги публикува и през 1998 за кола на година беше избрана Алфа 156 и отново изпаднах в шок подобен на онзи от началото на 90те със 75цата. Две години по-късно представиха и Спортвагона, което беше най-красивото нещо виждано от мен към този момент и оттогава на сетне чаках единствено цена която да ме устройва. През 2008 имах удоволствието да си сбъдна мечтата с 2.4JTD Sportwagon, която беше все едно аз съм си я правил. Всичко беше така, както винаги съм си мечтал. Уви, след половин година треперене над нея и проблеми реших да я продам и при раздялата ни с нея въпреки всичко, очите ми се напълниха със сълзи. Но усещах, че заслужавам нещо по-добро и маниакално, високооборотно, бързо и легендарно, но същевременно качествено и икономично... И така вече 5 Хонди от които не спирам да се учудвам 

[bobchoo 139]

"Първият мой" автомобил не е първият, но първата хонда сега служи вярно на родителите ми. Липсва ми допълнителното място и релсите на тавана, но пък за сметка на това акорда е доста приятен и с в-тек.

Редактирано 2 Март, 2017 от bobchoo

[Д.Методиев 8]

Здравейте,

 

Както колегата най-горе моята първа кола е Сивика( английския).

 

Дилемата беше между Голф 3  1.9 незнам колко коня но вървеше много (уж).

 

Англичанката бе на брат ми който я ползваше за служебна и така бях на лекциИ в Русе където той живее и ме пита " хондата ще я вземаш ли ?" а аз

 

нямах преки наблюдения върху хонди но преди това беше казал ,че много върви и естествено реших ,че ще е хондата.

 

Така след има няма 10- 15 мин докато изляза от града вече хондата беше на 4-та със 200 км/ч О_О.

 

И тази колица с която сме минавали през сечища кратери ,един удар в джантата и много много случки и преживявания 

 

сега стои със спукана гума и се продава за части..... защото по онова време нямах пари да я поддържам и тя с някаква си нейна  сила

 

ми служеше вярно цели 4-5 години.                

[ceco_accord 6125]

Няма сила (по скоро нямам сили) която да ме откаже от първата ми лична кола. Видях я случайно (с табелка "продава се") и както по горе колегата каза "все едно аз съм си я правил". Любов от пръв поглед е слабо казано -тя просто бе моето второ Аз. На сутринта (след като бях обърнал вселената в търсене на исканата сума, понеже нямах намерение да си купувам кола) звъннах на работодателя си (при който работех от месец) и взех заемче. Собственик бе една мадама, но сделката "въртеше" мъжът и. Не съм питал за история, километри, преглед, а след 1 кръгче из града и за цената не се пазарих. 5 години -пълно щастие, но си намерих жена, задаваше се дете, а и се позамогнах, та си взех и 3 годишен Акорд (в подписа са 2-те). Сивичето задържах, но го оставих на приятел, понеже колата е като акулата -не се ли движи -умира. Още е мое и ще надживее и сегашният ми Акорд, само малко да го позакърпя, щото в тоя случай "старата любов хваща ръжда". Вече е "янг таймер" и старата слава заслужава да придобие нов блясък. Всичко си работи, държи 200 км/ч, на старт "къса" всичко с 1 литър над нейната раб. кубатура и е истинско превъплъщение на тогавашната концепция на Хонда -"максимум за човека, минимум за техниката".

Редактирано 29 Ноември, 2017 от ceco_accord