vesivanova

Много добър :

Правим се на умрели и държим течението. Толкоз за мъртвото вълнение, което ни е под носа. Живеем.

Емич, я по…. Нормално, благодаря Ви колеги. Странно се връщам към стари клиповe, неподходящи. Ще оцелея. Обещавам превод.

Дали се топлим на газ, се питам?

Очите на Мама Когато ми е студено , тя прави светлина за мен , като слънцето нужно в моя живот. Кжгато ме боли,тя е моята молитва. Тя ми казва всичко, без да ми говори. Когато страдам, тя страда заедно с мен. Когато се смея, тя се смее с глас. Моите песни често са за нея. Тя винаги ще бъде моето чудо. Когато не съм на висота, тя ме повдига по-високо от небето. Тя е чудо на чудесата. Тя е основата на всичко , тя е меда и солта, нейната кръв тече в моите вени. И стотици спомени обливат сърцето ми в звезда сред звездите. Тя е моята цел, моят Граал. О, Господи, остави ми красивите очи на мама, всичко ми вземи, което ми остава, но не ми отнемай нежността на ръцете й. Тя ме е носила преди светът да ме понесе. Всяка секунда, дори днес ме носи. Тя ще ме отнесе със себе си. Винаги ще съм й вярна. Когато се наранявам, тя е самата нежност.Като милувка в моя живот. Когато губя вяра, тя се превръща в лъвица. И се изправя търпеливо, когато се самозабравям, тя ме връща деликатно на земята. В този луд свят тя е звезда сред звездите…. Пази ми мястото, до теб, мамо, в мир.

Без коментар. Без идея, без насока. Имам идея за какъв недооценен къртовски, макар и избран от програми Труд говорят. Говорим, показваме… Това ли ни е овцевъдството, защитено от европрограми? Това ли ни остана. 50 овце в кошара, в кашла за 5000, без поминък, без челяд, без кучета? Убийте ме, хора, плаче ми се, това, което беше. Наречете ме зелена, червена, оранжева? Нищо не променяте, свидетели сте на последните от малките.

Ще се опитам да ги преведа правилно и литературно издържано. Струва си да опитваш, да си точен и с думите, и с идеята.

https://youtu.be/vHk1pRgNgHI

https://youtu.be/kJHpJKMTDQA редакция: Избирам си музиката. Но на сърце ми е бално (тъжно, по родопски диалект) в сегашните времена. Ще я напиша, песента, текста ѝ, която ме направи да умея да слушам, както я помня от баба ми Рада. Тя , прабаба ми Рада, не можеше да чете, неграмотна беше. Говореше по нейно си или пееше. Диалекта ѝ беше такъв, като песен, разбрах отдавна, ако вече говориш различно сега и си припомняш… Има я, изпяна песента. Аз така си я знам от нея. “Руфинка болна льогнала на високана планина. Никой до нея немоше, сол стара й майчица. Чьошка и вода даваше и си Руфинки думаше. Руфинко, сине, дьощерко. Мила ли ти е рубана? Рубана, йоще либено. Майчинко, мила драгана, ней ми е мило либено. Ам ми е мило диньоса. Че са се пролет пукнала, всичко от земя изльозя, пък я ще в земя да вльоза. Иди ми, майчо, порукай мижова Фатма да дьоде. Да си ѝ придам, майчинко, моено либе да води. Моена руба да носи. Думица да си кажиме, балното да ми ульокне, зам да ми стане хубавко.”

По-интересно и болезнено става, с всеки ден. За тези, които са малки. Които до скоро следяха пазари. Прецакват ни самите държави, на които плащаме данъци. Банки, през които минават разплащанията ни. Фондове инвестиционни и частни, които уж носят доходност. Вкл. пенсионни, които едва събират, за да платят заплати, уж? Само чета, не е лошо да знаеш, защо и къде си спонсор. Има следващ подкаст. По интересни стават. Колкото възможностите се блокират.

Питам се , откакто снимах. Защо под дъгите небето е по-светло? Не е пипана снимката ми. Едит. Остави индийците, гледам детайлите….

Колега dzrasd, не подценявам вашето познание и специфичността му. Имам инвестирани част от законно придобити, обложени данъчно доходи през различни платформи. Не съм имала идея да инвестирам в българско производство и услуга, уж държавата го прави и подкрепя. Това за мен е риск и не искам да пиша защо. Лична преценка и избор. Не се сърдете, колега, на странните ми въпроси, моля. Опитвах се да намеря начин, като малък играч, да не загубя години усилия и работа. Мисля, че малките, с изключение… Не се получи. Мисля, че схващам безмислието на лични проби. Успех.